и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 505/21.09.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 49/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Танер Хасан Мехмед от с.Говедаре, обл. Пазарджишка за невиновен в това, че на 04.09.2004г. в гр.Кърджали повторно, в немаловажен, случай отнел чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефонен апарат марка "Нокиа 7210", на стойност 340.00 лв. и 1бр. СИМ-карта на стойност 19.90 лв., всичко на обща стойност 359.00 лв, от владението на Николай Димитров Маринов от гр. Кърджали, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.302 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. счл.28 ал.1 от НК. Против така постановената присъда е подаден протест от РП – Кърджали, в който се твърди, че същата е необоснована и неправилна. Твърди се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че подс.Мехмед е извършил виновно деянието по посоченият законов текст. Предлага се с протеста въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени протестираната присъда и да осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста, като твърди, че в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие пред първоинстанционния съд от обясненията на подсъдимия е била установена фактическа обстановка, която напълно съответствувала на обстоятелствената част на обвинителният акт. Счита, че първоинстанционният съд е игнорирал изцяло доказателствата, събрани чрез разпит на уличения и се бил доверил изцяло на показанията на св.Янко Кабакчиев и Стефка Кабакчиева, които установявали факти, оневиняващи подсъдимия. Моли да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е бил предаден на съд. Не сочи нови доказателства. Ответникът по протеста – подс.Танер Мехмед, счита протеста за неоснователен. Твърди, че не е виновен, като бил посочил свидетеля, който бил виновен.Моли присъдата на Кърджалийския районен съд да бъде оставена в сила. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, след извършената проверка на правилността на протестираната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Така, по несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че подсъдимият Танер Мехмед, който бил роден в гр.Кърджали и имал в града роднини, на 04.09.2004 год. пристигнал в гр.Кърджали, за да търси бракувани автомобили, които да разфасова на части, тъй като с това изкарвал прехраната си. След като свършил работата си, в късния следобед отишъл със свой братовчед - св. Джелилов в заведение, собственост на ОКС – гр.Кърджали, намиращо се в района на Общинския пазар в гр.Кърджали. Същият ден, около 12.00 часа св.Стефка Кабакчиева постъпила за лечение в ЦСМП – гр.Кърджали с диагноза “Инфекциозна диария”, като била хоспитализирана в инфекциозното отделение на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски" – гр.Кърджали. Свидетелката била придружена до болничното заведение от непълнолетния си син - св.Янко Кабакчиев, като след приемането й за лечение в болницата, същият си тръгнал. Минавайки покрай прозорците на моргата на болницата, св.Кабакчиев видял на перваза на един от прозорците мобилен телефонен апарат марка „Нокиа 7210", оставен там от св.Николай Маринов - съдебен лекар в болницата, който по това време миел личния си автомобил на няколко метра от сградата. Тъй като било съботен ден - ден за свиждане в болничното заведение, по същото време движението към ЦСМП и обратно било много оживено. Виждайки оставения на прозореца телефонен апарат, св. Кабакчиев решил да го вземе, за да го продаде, тъй като му трябвали пари за закупуване на лекарства замайка му. Свидетелят се огледал и като не забеÙязал никого наоколо, взел мобилния апарат и го прибрал в джоба си, и след като се отдалечил от болницата, извадил СИМ-картата, която изхвърлил. Междувременно, св.Маринов забелязал липсата на телефона, поръчал на една от телефонистките в болницата да позвъни на собствения му номер и разбрал, че телефонът е изключен, след което съобщил в полицията за извършената кражба. След няколко часа – на 04.09.2004 год. надвечер, св.Янко Кабакчиев отишъл в барчето на ОКС-Кърджали, където забелязал подс.Танер Мехмед и св. Джелилов, които седели заедно на маса. Св. Кабакчиев познавал по физиономия св.Джелилов, отишъл на тяхната маса и им казал, че продава телефон „Нокиа 7210". Тъй като и подсъдимият, и св.Джелилов разполагали със собствени телефони, първоначално отказали да купят телефона, но казали на св.Кабакчиев да донесе телефона, който продава, за да го видят. След малко свидетелят се върнал с телефона и поискал 150 лева за него. Подс.Танер Мехмед харесал апарата и казал, че може да го купи за 100 лева. Св.Кабакчиев се съгласил и дал телефона на подсъдимия, който му заплатил сумата от 100 лв. за него. По-късно подс.Мехмед се прибрал в дома на баба си, а надругия ден заминал за гр.Пазарджик. Няколко дни след приемането й за лечение, св.Стефка Кабакчиева попитала сина си - св.Янко Кабакчиев откъде е взел пари за лекарствата, тъй като били бедни и не разполагали с финансови средства, на което свидетеля отговорил, че намерил телефон до моргата, който продал на един човек. Подс.Мехмед ползувал телефона до 18.11.2004 год., когато с протокол за доброволно предаване го предал на органите по разследването, като първоначално вписал в протокола, че е купилмобилния телефон за 100 лв. от едно момче, на което не знаел името, а познавал по физиономия; а впоследствие допълнително с друг цвят на химикала отразил, че взел телефона, който бил оставен на прозореца в болницата в гр. Кърджали. На 02.12.2004 год. инкриминираната вещ без СИМ-карта била върната на св. Николай Маринов. От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителнаекспертиза, приета от страните, се установява, че пазарната стойност на мобилен телефон „Нокия 7210" към датата на извършване на деянието е 340.00 лв., а стойността на СИМ-картата възлиза на 19.90 лв. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. За да изгради правните си изводи за недоказаност по несъмнен начин на предявеното на подсъдимия Мехмед обвинение, първоинстанционния съд е извършил подробен анализ на доказателствата, изложил е съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и защо, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подс.Мехмед, показанията на разпитаните по делото свидетели Маринов, Мустафа, Джелилов, Янко Кабакчиев и Стефка Кабакчиева, не може да се направи несъмнен и категоричен извод относно авторството на подсъдимия за извършване на инкриминираното деяние, а напротив – установява се по несъмнен начин, че автор на инкриминираното деяние е св.Янко Кабакчиев, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Всъщност, за да обоснове и поддържа обвинителната си теза, прокурора се основава само и единствено на обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, отречени от подсъдимия в съдебно заседание, за което дава логично обяснение – че е дал тези обяснения, за да бъде по-скоро пуснат от полицията, където бил разпитван. За да поддържа тезата си да не бъдат кредитирани показанията на посочените по-горе свидетели, извън вниманието на прокурора очевидно са останали редица обстоятелства, установени от показанията на тези свидетели: обстоятелството, че по несъмнен начин е установено присъствието на св.Стефка Кабакчиева и Янко Кабакчиев на инкриминираните дата, час и място на извършване на деянието, както и причината за това – в района на МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски” – гр.Кърджали, и по специално в района на моргата на болницата, откъдето се минава за ЦСМП – гр.Кърджали, където св.Кабакчиева е била приета за лечение /докато в обстоятелствената част на обвинителният акт липсва обосноваване на тези обстоятелства по отношение на подс.Мехмед/; обстоятелството, че св.Кабакчиев с показанията си установява неблагоприятни за него обстоятелства, уличавайки се в извършване на престъпление, при липсата на други доказателства, които да оборват показанията му; липсата на родствени връзки между св.Кабакчиев, Кабакчиева и подс.Мехмед, или каквито и да било други обстоятелства, които да внесат съмнение в достоверността на показанията на свидетелите; безпротиворечивото установяване от доказателствата по делото на факта на срещата на подс.Мехмед и св.Кабакчиев, респ. на времето, мястото и начина на придобиване на владението на инкриминираната вещ от подс.Мехмед. Не без значение в тази връзка е и отразяването в протокола за доброволно предаване на първоначалното волеизявление на подс.Мехмед относно предаденият мобилен телефон, респ. дописването на друго негово становище с различен по цвят химикал, което внася съмнение в достоверността на отразените волеизявления на подсъдимия, подробно обсъдено от първоинстанционният съд, чиито съображения в тази връзка настоящата инстанция споделя изцяло.Или, по същество настоящата инстанция намира, че по делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи авторството на подсъдимия за извършване на инкриминираното деяние с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост. Такова не може да бъде и установеното по безспорен начин обстоятелство, което не се оспорва от подсъдимия Мехмед – че мобилния телефон, предмет на кражбата, е ползуван от подсъдимия и същия е намерен у него, тъй като за това обстоятелство подсъдимия предлага логично обяснение, а именно: че го е закупил от св.Янко Кабакчиев, като обясненията му в тази им част се подкрепят освен от показанията на св.Кабакчиев, още и от показанията на св.Джелилов, изграждайки безпротиворечива фактическа обстановка. Ето защо, като е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия за извършване на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, първоинстанционният съд е постановил правилна, обоснована и законосъобразна присъда, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейното изменяване или отменяване, поради което следва да бъде постановено решение, с което същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 505/21.09.2005 год. по Н.о.х.дело № 49/2005 год. по описа на Кърджалийския район съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |