№ 15588
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110163598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на
делбата.
Образувано е искова молба, подадена от Е. Н. З. срещу М. Т. Ц. – П.а, с която е
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с
ответницата са единствени законни наследници на Н. Н.а М. – Ц. и Т. А. Ц.. Излага
доводи, че наследодателите им са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност имот, представляващ ателие 9Б, тип „мезонет“, фактически находящо се на
седми и осми жилищен етаж, с площ от 210,03 кв.м., ведно с подземно паркомясто №
4, който съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 121, том
LXLVIII, дело № 19198/1997 г., по описа на нотариус Иван Н., бил индивидуализиран
като ателие 9Б, находящо се на втори жилищен етаж, с площ от 68,56 кв.м., с адрес: гр.
С., ул. „К. п.“ № 40, ведно с паркомясто № 4, с площ от 13,97 кв.м. Сочи, че с
ответницата придобили по силата на наследствено правоприемство от Т. А. Ц. следния
недвижим имот – апартамент (тип „мезонет“), разположен в източната, южната и
западната част на трети етаж от сграда, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19, с площ
съгласно акта за собственост – 172,92 кв. м., и реална площ от 230 кв.м., заедно с
югоизточно – източно мазе с площ от 16,77 кв.м., 28,18% идеални части от общите
части на сградата и 14/240 идеални части от дворното място, върху което е построена
сградата, представляващо УПИ XV-284, в кв. 196 по плана на гр. С., с площ от 780
кв.м. Твърди, че с ответницата притежават в съсобственост посочените обекти, при
равни квоти от по ½ идеална част за всеки от тях. С исковата молба ищецът отправя
покана до ответницата, с искане за заплащане на обезщетение за лишаване от правото
му на ползване спрямо посочените имоти, както и искане за постановяване на
решение, по силата на което в негова полза да бъде разпределено ползването на ателие
9Б, ведно с прилежащото към него паркомясто, считано до приключване на делбеното
производство. Моли съда да допусне до делба процесните имоти, при равни квоти от
по ½ идеална част за Е. Н. З. и ½ идеална част за М. Т. Ц. – П.а.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който взема становище за недопустимост на предявения иск. Оспорва наличието на
съсобственост с ищеца по отношение на процесните обекти. Твърди, че съгласно
саморъчно завещание от 30.03.2020 г., обявено с протокол от 25.02.2021 г., съставен от
нотариус Нели Лукова с рег. № 536 при НК, общият им наследодател – Т. А. Ц. е
извършил завещателно разпореждане в нейна полза, по силата на което е придобила
собствеността спрямо ателие 9Б, с площ от 68,65 кв.м. и подземно паркомясто № 4, с
площ от 13,97 кв.м. Излага доводи, че по силата на съставеното от Т. Ц. завещание е
придобила в съсобственост с М. П. П., по ½ идеална част от апартамент (тип
„мезонет“), разположен в източната, южната и западната част на трети етаж от сграда,
с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19. В тази връзка, оспорва твърденията на ищеца
относно притежавани от него права на собственост спрямо процесните имоти.
Поддържа, че предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес.
С молба с вх. № 193406/16.09.2022 г. ищецът е взел писмено становище по
отговора на исковата молба. Счита, че общият им наследодател Т. Ц. не е притежавал в
еднолична собственост ателие 9Б, поради което оспорва същият да е изцяло в
патримониума на ответницата, въз основа на извършеното завещателно разпореждане.
Оспорва автентичността на приложеното от ответницата завещание. Счита същото за
нищожно доколкото към датата на съставянето му наследодателят бил в невъзможност
да разбира свойството и значението на извършеното. При условията на евентуалност
релевира възражение за възстановяване на правото му на запазена част спрямо
посочените обекти, в размер на 1/3 идеална част.
С молба с вх. № 219578/17.10.2022 г. ответницата излага съображения, поради
което счита, че запазената част в полза на ищеца от наследството на Т. Ц. не е
накърнена. Сочи, че по отношение на процесния имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“
№ 19 е налице съсобственост с лице, извън кръга от законните наследници на
починалия, както и че ищецът не е приел наследството по опис.
С молба с вх. № 99909/10.04.2023 г. ответницата взема становище, че имотът,
представляващ апартамент - мезонет, находящ се на седми и осми жилищен етаж не е
идентичен със заявения в исковата молба имот – ателие 9Б, съответно липсата на
сходство между двата обекта обуславяла изключването му от делбената маса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки
един от съделителите е да докаже изгодните за него факти и в двете фази на
производството. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по
иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да
докаже качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата, съответно
размера на притежавания дял.
Следва да бъде съобразено, че съгласно Решение № 195 от 30.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1279/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, предмет на
съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост. Такъв годен
обект представляват реално определените части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за
минимални размери по чл. 19 от ЗУТ и не са сред изключенията на ал. 2 на чл. 200
ЗУТ.
Като писмено доказателство по делото е представен Нотариален акт за покупко-
продажба на право на строеж № 121, том LXLVIII, дело № 19198/1997 г., съгласно
2
който на 24.07.1997 г. Т. А. Ц. придобива правото на строеж спрямо следните обекти:
1) ателие 9Б, на втори тавански етаж, с площ от 68,56 кв.м., заедно с 1.97% от общите
части на сградата, която ще се изгради върху имот с пл. № 205, с адрес: гр. С., ж.к.
„Л.“, ул. „К. п.“ № 40; 2) подземно паркомясто № 4, с площ от 13,97 кв.м.
По делото е представен и препис от Нотариален акт № 107, том II, рег. № 11604,
дело № 293/2012 г., по силата на който Т. А. Ц. е признат за собственик на основание
покупко-продажба, осъществено строителство и делба на следния недвижим имот:
апартамент тип „мезонет“, разположен в източната, южната и западната част на трети
етаж в четириетажна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19, с площ от
172,92 кв.м., заедно с югоизточното-източно мазе с площ от 16,77 кв.м., 50% идеални
части от мазето под стълбището, с площ от 16,77 кв.м., заедно с 28,18% идеални части
от общите части на сградата и 41/240 идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ XV-284 в кв. 196 по плана на гр. С.,
местност „Л.“ – II, с площ от 780 кв.м.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 2012/14.07.2020 г., издадено от
Столична община, район „Л.“ е, че след смъртта й, настъпила на 21.03.2007 г., Н. Н.а
М. – Ц. е оставила като законни наследници Т. А. Ц. (съпруг), М. Т. Ц. – П.а (дъщеря)
и Е. Н. З. (син). Съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 2389/04.08.2020 г.,
след смъртта му, настъпила на 01.07.2020 г., Т. А. Ц. е оставил като законни
наследници М. Т. Ц. – П.а и Е. Н. З..
Представен е като писмено доказателство Протокол за обявяване на саморъчно
завещание с рег. № 2604/25.02.2021 г. по нот.дело № 3/2021 г. по описа на нотариус
Нели Лукова, с рег. № 536 при регистъра на НК, както и препис от саморъчно
завещание, изготвено на 30.03.2020 г. от Т. А. Ц.. Съгласно съставеното саморъчно
завещание, Т. А. Ц. прехвърля имота (апартамент-мезонет, мазе, гараж, заедно с
прилежащите идеални части от сградата и парцела), находящ се в гр. С. – Л., ул. „Б.“
№ 19, в собственост на дъщеря му М. Т. Ц. – П.а и на зет му М. П. П.. Според т. 2 от
завещанието, имотът (апартамент-мезонет, мазе, паркомясто, заедно с прилежащите
му идеални части, находящ се в гр. С. – Л., ул. „К. п.“ № 36 – 40, остава в собственост
на дъщеря му М. Т. Ц. – П.а, както и цялото движимо имущество, което се намира в
него. Според т. 3 от завещанието, със същото се променят частично точки 1 и 2 от
завещанието на Т. Ц. от 22.03.2020 г. по отношение на условията, свързани с
преминаването на собствеността върху имотите по тези точки след смъртта му, като в
останалата част то оставало в сила. Видно от т. 5 от завещанието е, че Т. Ц. променя т.
3 и т. 5 от завещанието от 22.03.2020 г., като в т. 3 числото 100 ставало 150, а в т. 5
числото 100 ставало 150.
По делото не е представен препис от изготвеното от Т. А. Ц. завещание от
22.03.2020 г.
Предвид оспорването на автентичността на представеното по делото завещание
от страна на ищеца, съдът е допуснал изслушването на съдебно-почеркова, която е
приета по делото. Съдът кредита заключението на вещото лице като обосновано и
компетентно изготвено, като съгласно същото ръкописният текст и подписът, положен
след „Завещател:“, на изгответното на 30.03.2020 г. саморъчно завещание, са
изпълнени от Т. А. Ц.. В този смисъл, възражението на ищеца относно истинността и
формалната доказателствена сила на посочения документ е неоснователно.
Съгласно Решение № 1097 от 5.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2007 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова, страната, която твърди, че завещателят
не е бил в състояние да действа разумно и затова завещанието е недействително е
длъжна да установи наличието на този факт, като доказването трябва да бъде пряко и
3
пълно. Касае се за факт, свързан с проява на воля, което обстоятелство следва да се
докаже от онзи, който го твърди. Завещанието е строго формален акт и формата е
съществен елемент на завещателния акт, като при неспазването й завещанието е
недействително. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, касаеща изискванията за валидност
на саморъчното завещание, е неотносима към нотариално завещание. В настоящия
случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да установят
наличието на твърдените факти, обуславящи недействителност на процесното
завещание, поради което възражението на ищеца за недействителност на завещанието
се явява неоснователно.
Следва да бъде съобразено, че завещанието е еднострА. правна сделка, с която
едно лице се разпорежда изцяло или отчасти с имуществото си в полза на друго лице
за след смъртта си. Правилото на чл. 20 ЗЗД относно тълкуването на договорите
намира приложение и към тълкуване волята на завещателя, когато тя е неясна или е
предмет на правен спор.Съществен елемент от съдържанието на завещанието е
посочването на имуществото, предмет на разпореждането. Законът не изисква в
случаите, когато се завещава определен недвижим имот, той да бъде посочен в
завещанието с всички негови индивидуализиращи белези - местонахождение, площ,
съседи. Достатъчно е индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който
прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед
обстоятелствата във всеки отделен случай. При непълно описание на завещания имот
волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед употребените в
завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната и житейска логика.
- по арг. от Решение № 380 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2010 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Дияна Ценева.
Само имот, който съществува реално и може с оглед индивидуализиращите го
белези (местонахождение, граници и площ) да бъде разграничен от всеки друг
недвижим имот, представлява годен обект на разпореждане, посредством правна
сделка. Заветът на недвижим имот представлява еднострА. сделка на разпореждане за
след смъртта с конкретно определена вещ, поради което и по отношение на този акт на
разпореждане намират приложение установените в ЗЗД правила за недействителността
на правните сделки, вкл. разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Липсата на индивидуализация
на завещаното имущество към момента на откриване на наследството, в който момент
заветът произвежда правно действие, има за последица нищожност поради липса на
предмет.– по арг. от Решение № 29 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 567/2003 г., I г.
о., докладчик съдията Светлана Калинова.
Съдът следва да разгледа дали предметът на саморъчното завещание е
достатъчно индивидуализиран, за да произведе действието си или следва същото да
бъде обявено за нищожно, поради липса на предмет. От съдържанието на Решение №
8595 от 9.12.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 17226/2011 г., следва че завещанието по
своята правна природа е еднострА. формална правна сделка и по силата на чл. 44 ЗЗД
правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или
прекратяват права и задължения. Следователно завещателните разпореждания могат
да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице
основанията, посочени в чл. 26 ЗЗД. Само имот, който е индивидуализиран по
местонахождение, граници и площ, и съществува реално в този си вид към момента на
откриване на наследството, може да бъде предмет на разпореждане, респ. на завет.
При възникнал спор относно това кой е завещаният имот, в определени случаи
волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието,
4
обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи
една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, но и от
характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. Тълкуването не може да
пренебрегне тези характеристики, тъй като се касае за обективни факти, които могат
да изяснят истинската воля на завещателя. Следва да се отчитат и други факти, които
са от значение за изясняване на истинската му воля. - Решение № 261679 от 18.05.2022
г. на СГС по гр. д. № 13529/2019 г.
В настоящия случай, при изследване и тълкуване на волята на Т. Ц., се
установява, че дадената със завещанието индивидуализация на посочените имоти не
дава възможност за категоричен извод, че предмет на завещателно разпореждане са
имотите, предмет на иска за делба. Разпореждането с имот индивидуализиран по
начин, който не дава възможност да бъде установено реалното му съществуване и да
бъде отграничен от всеки друг такъв имот го прави нищожно поради липса на предмет
на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД.
Видно от т. 1 от приложеното по делото саморъчно завещание е, че липсват
данни относно етаж, евентуално вход и номер на апартамент – мезонет, находящ се на
ул. „Б.“ № 19 в гр. С., ж.к. „Л.“. Въпреки посоченото, при съобразяване на
приложените по делото писмени доказателства, съответно липсата на спор между
страните относно местонахождението на посоченото недвижимо имущество и
попадането му в наследствената съвкупност, съдът намира, че заветът по отношение
на имота на ул. „Б.“ № 19 има за предмет обективно определяема недвижима вещ.
В т. 2 от завещанието липсват данни относно номер на апартамент – мезонет,
етаж, евентуално вход, както и конкретно обозначение на номер на улица, а именно -
ул. „К. п.“ № 36-40, в гр. С., ж.к. „Л.“. От анализа на съдържанието на приложеното по
делото завещание следва, че разпореждането на наследодателя Т. Ц., обективирано в т.
2, е нищожно поради липса на предмет, доколкото липсват данни относно основните
индивидуализиращи обекта, предмет на завета, признаци, което препятства
възможността да се изследва дали същият е бил в патримониума на наследодателя към
датата на смъртта му, съответно да легитимира ответницата М. Т. Ц. – П.а като
едноличен собственик на процесния обект: апартамент – мезонет, мазе, паркомясто,
заедно с прилежащите идеални части, находящи се в гр. С. – Л., ул. „К. п.“ № 36-
40.
Следва да бъде съобразено, че с представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 121, том LXLVIII, дело № 19198/1997 г., Т. А.
Ц. придобива правото на строеж спрямо ателие 9Б, на втори тавански етаж, с площ от
68,56 кв.м., заедно с 1.97% от общите части на сградата, която ще се изгради върху
имот с пл. № 205, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ и спрямо подземно паркомясто № 4, с площ
от 13,97 кв.м. Според Тълкувателно решение № 33 от 19.IV.1971 г. по гр. д. № 11/71 г.,
ОСГК, допустима е съдебна делба на вещното право на строеж в случаите, когато
постройката не е извършена. Ищецът твърди, че посоченото право на строеж е
реализирано, като фактически е изграден обект на индивидуално право на собственост,
представляващ апартамент – мезонет, находящ се на седми и осми жилищен етаж, с
площ от 210,03 кв.м., ведно с подземно паркомясто № 4.
За установяване на посоченото твърдение по делото е допусната до изслушване
и приета като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. В
допълнителното заключение към СТЕ (л. 511 по делото), вещото лице е посочило, че
липсва идентичност между параметрите на правото на строеж, описани в представения
по делото нотариален акт и изградения обект, находящ се на седми и осми жилищен
5
етаж, за който се твърди, че фактически представлява реализация на учреденото в
полза на наследодателя право на строеж. Вещото лице е дало заключение, че след
съпоставка между данните за имота в представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 121, приложената техническа документация,
и извършения оглед на обекта, липсва идентичност между ателие 9Б, за което се
твърди, че представлява апартамент на седми и осми жилищен етаж, находящ се на ул.
„К. п.“ № 36. В заключението се поддържа, че не е налице съответствие по
местонахождение, етаж, площ и предназначение на обекта, описан в нотариалния акт и
този, за който се твърди, че фактически представлява реализация на правото на
строеж. В експертизата е отбелязано наличието на разлика между изградените обекти
на ул. „К. п.“ № 40 и № 36.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че не се установява
наличието на годен предмет на делба - ателие 9Б, тип „мезонет“, фактически находящо
се на седми и осми жилищен етаж, на ул. „К. п.“ № 36, с площ от 210,03 кв.м., ведно с
подземно паркомясто № 4, който съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
право на строеж № 121, том LXLVIII, дело № 19198/1997 г. по описа на нотариус Иван
Н., бил индивидуализиран като ателие 9Б, находящо се на втори жилищен етаж, с
площ от 68,56 кв.м., с адрес: гр. С., ул. „К. п.“ № 40, ведно с паркомясто № 4, с площ
от 13,97 кв.м., спрямо който между страните по делото да е налице съсобственост. В
тази връзка, предявеният иск за делба по отношение на посочения обект следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При анализа на представените по делото писмени доказателства се установява,
че по силата на саморъчно завещание, изготвено на 30.03.2020 г. от Т. Ц., същият е
завещал в полза на дъщеря си – М. Т. Ц. – П.а и на зет си – М. П. П. имота –
апартамент – мезонет, мазе и гараж, заедно с прилежащите идеални части от сградата
и парцела, находящи се в гр. С. – Л., ул. „Б.“ № 19. По делото е представен
Нотариален акт № 107, том II, рег. № 11604, дело № 293/2012 г., по силата на който Т.
А. Ц. е признат за собственик на основание покупко-продажба, осъществено
строителство и делба на следния недвижим имот: апартамент тип „мезонет“,
разположен в източната, южната и западната част на трети етаж в четириетажна
сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19, с площ от 172,92 кв.м., заедно с
югоизточното-източно мазе с площ от 16,77 кв.м., 50% идеални части от мазето под
стълбището, с площ от 16,77 кв.м., заедно с 28,18% идеални части от общите части на
сградата и 41/240 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо УПИ XV-284 в кв. 196 по плана на гр. С., местност „Л.“ – II, с площ от
780 кв.м. В тази връзка, съдът счита че наследодателят на ищците е придобил в
еднолична собственост посочения недвижим имот, за който се е разпоредил за след
смъртта си със саморъчно завещание. Предвид факта, че извършеният завет е
действителен, следва да бъде преценявана основателността на наведеното от ищеца
възражение за възстановяване на запазена част.
Не е спорно в отношенията между страните, а и се установява безспорно от
представените по делото доказателства, че ищецът е низходящ на Т. А. Ц.. Съгласно
чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не
може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството. Правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството принадлежи на наследник с запазена част, който не
може да получи пълния й размер поради завещания и дарения, извършени от
наследодателя с права, надхвърлящи разполагаемата му част от притежаваното
имущество. Извършеното разпоредително действие от страна на наследодателя е в
6
полза на лице, което има качеството на законен наследник на починалия, както и в
полза на трето лице – М. П., което не е наследник по закон на Т. Ц.. С оглед
презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС, следва че заветниците притежават в съсобственост
по ½ идеална част от процесния имот.
Според чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той
да е приел наследството по опис. Съгласно Решение № 4 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 4538/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Н.а, когато правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството се упражнява спрямо лица,
които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, необходимо е той
да е приел наследството по опис. Това изискване представлява материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
Нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗН не предпоставя приемането на наследството по опис
като процесуална предпоставка за упражняване правото по чл. 30 от ЗН да се иска
възстановяване запазената част на наследника, накърнена със завещание или дарствен
акт от наследодателя. То има доказателствено значение относно обема на оставеното в
наследство имущество от завещателя, респ. дарителя. Приемането на наследството под
опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на
запазена част спрямо лице, което не е призовано към наследяване. (Решение № 184 от
15.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Красимира Харизанова; Решение № 531 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5336/2008
г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова)
В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства относно приемането
на наследството на Т. Ц. по опис, от което се налага извод, че не са налице основания
за намаляване на завещателното разпореждане в полза на М. П. П., т.е. липсват
предпоставките за успешното упражняване на потестативното право на ищеца спрямо
посоченото лице. От изложеното, следва че предмет на изследване е обстоятелството
дали с прехвърлянето в полза на ответницата на ½ идеална част от процесния имот
наследодателят е накърнил правото на запазена част на ищеца. Според чл. 29, ал. 1
ЗН, запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато
наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а
при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В
тази връзка, следва че запазената част на ищеца е в размер на 1/3 идеална част,
съответно правото му спрямо процесния делбен имот е в размер на 1/6 идеална част.
Според Решение № 47 от 9.03.2009 г. на СГС по гр. д. № 3635/2007 г., ВК, IV-Д
о., за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението
на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Разпоредбата на чл. 30,
ал. 1 ЗН установява, че е налице накърняване на запазена част на наследник с такава
част, ако последният не може да я получи от свободните наследствени имущества, т.е.
от онова, което остава след като се приспаднат безвъзмездните разпореждания на
наследодателя (дарения и завещания).
За остойностяване на наследствената маса по делото е приета съдебно-
7
техническа експертиза, която не е оспорена от страните. Видно от данните в
експертизата е, че стойността на недвижимия имот, находящ се на ул. „Б.“ № 19
възлиза на 649 619 лв., притежаваните от наследодателя в еднолична собственост
недвижими имоти, всички находящи се в землището на с. Виден, общ. Павел баня,
съгласно Нот. акт № 30, том 1, peг. № 132, дело № 21/2011г, - нотариус с peг. № 445
на Нот.камара – 33 513 лв., имотите в землището на гр. П., за удостоверяването на
собствеността на които по делото са приложени съответните нотариални актове (л. 97
– л. 118 по делото) – 38 886 лв., складове в м. „О.“, гр. А., съгласно Протокол №
333/29,07.1994г. -ТКЗС „Димят"-гр. Поморие и Протокол № 334/29.07.1994г. - ТКЗС
„Димят"-гр. Поморие – 451 820 лв. Не е спорно в отношенията между страните, че
имотите по т. I.2, I.3, I.4 и I.5 от експертизата (л. 531 от делото) са придобити от
наследодателя им в режим на СИО, съответно след смъртта на Н. Н.а М. – Ц. същият е
притежавал в собственост 2/3 идеални части от посочените имоти, от което следва че
общата стойност на дела му възлиза на 200 359,33 лв. Недвижимите имоти, находящи
се в гр. А. (т. II-1, л. 532 от делото) възлизат на 119 646 лв., съобразено притежаваната
от наследодателя ½ идеална част от последните, имотите по т. II-2 и т. II-3 възлизат на
обща стойност от 570 569 лв., имотите по раздел III, от т. 1 до т. 6 възлизат на 121 426
лв., а тези по раздел IV и раздел V от експертизата са на обща стойност от 171 294 лв.
Съгласно данните в експертизата, общата стойност на вземанията на наследодателя от
трети лица възлиза на 1 574 876 лв.
От приетата по делото допълнителна експертна оценка за определяне на
стойността на търговските предприятия „Т. Ц.“ ЕООД, „Т. с. д. – 1“ ЕООД и
стойността на 398 373 броя поименни акции от капитала на „С. б. в.“ АД към
01.07.2020 г. се установява, че оценката на предприятието „Т. Ц.“ ЕООД възлиза на
245 000 лв., оценката на „Т. с. д. – 1“ ЕООД се равнявана на пасив от минус 2000 лв., а
стойността на акциите възлиза на 589 592,04 лв.
При съобразяване на посочените данни се налага извод, че стойността на
наследствената маса на Т. Ц. възлиза на 4 764 600,37 лв., съответно стойността на
запазената част от наследството за низходящите на Т. Ц., страни в настоящото
производство, възлиза на 3 176 400,25 лв., т.е. по 1 588 200,12 лв. за Е. Н. З. и за М. Т.
Ц. – П.а. Разполагаемата част от наследството на Т. Ц., т.е. имуществото, с което може
да се разпорежда свободно, без да накърнява правата на лицата, които разполагат със
съответната запазена част от наследството му е в размер на 1588 200,12 лв. В тази
връзка, при съобразяване на стойността на имота, предмет на завет в полза на
ответницата и съпруга й - 649 619 лв., следва че с извършеното завещателно
разпореждане не е накърнена запазената част на ищеца от наследството на Т. Ц..
От изложеното се налага извод, че процесният имот - апартамент (тип
„мезонет“), разположен в източната, южната и западната част на трети етаж от сграда,
с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19, с площ съгласно акта за собственост – 172,92
кв. м., заедно с югоизточно мазе с площ от 16,77 кв.м., 28,18% идеални части от
общите части на сградата и 14/240 идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ XV-284, в кв. 196 по плана на гр. С., с площ
от 780 кв.м. е притежавано в съсобственост при равни квоти от по ½ идеална част за
ответницата и М. П., съгласно саморъчно завещание на Т. А. Ц. от 30.03.2022 г.
Предвид факта, че ищецът не разполага с право на собственост спрямо посочения
обект, то предявеният иск за делба по отношение на процесния имот е неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 9 от Тарифа за държавните такси,
8
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ищеца да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лв., представляваща държавна такса за
отхвърлените искове за допускане на съдебна делба.
Съгласно Определение № 48 от 5.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 357/2021 г., I
г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова, общите правила на чл. 78
ГПК за присъждане на разноски намират приложение в делбеното производство в
случай на оспорване правата на съделителите, респ. при оспорване на самия факт на
съществуване на съсобствеността. В тази връзка, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право
на разноски има ответницата, която е представила списък по чл. 80 ГПК, съгласно
който е сторила разходи, както следва: 650 лв. – депозит за съдебно-почеркова
експертиза; 6000 лв. – депозит за съдебно-оценителна експертиза; 3000 лв. за съдебно-
икономическа експертиза; 93 815 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответницата е
представила по делото писмени доказателства, удостоверяващи извършването на
разходи за допуснатите по делото експертизи (л. 345, л. 410, л. 502, л. 562 и л. 625 от
делото). Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен на 29.07.2024
г. между ответницата и адв. М. П., с който е уговорено, че процесуалното
представителство в полза на М. Т. Ц. – П.а ще бъде осъществено по реда на чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗАдв. В тази връзка, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съдът следва да определи
дължимото възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответницата.
За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Размерът на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, се
определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, в рамките на
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следва да бъде съобразено, че в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д.
№ 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
В тази връзка, с оглед обема на процесуалните действия, извършени от
процесуалния представител на ответницата, фактическата и правна сложност на спора,
материалния интерес, както и проведените осем на брой открити съдебни заседания, в
който адв. П. е взел участие, съдът счита че дължимото в негова полза адвокатско
възнаграждение възлиза на 11 200 лв.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че дължимите в полза
на ответницата по делото разноски са в общ размер на 9650 лв., а в полза на адв. П.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 11 200 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Н. З., ЕГН **********, срещу М. Т. Ц. - П.а, ЕГН
**********, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, с който ищецът
претендира да бъдат допуснати до делба, при равни квоти от по ½ идеална част за Е.
Н. З. и за М. Т. Ц. – П.а, следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект в
сграда, представляващ ателие 9Б, тип „мезонет“, фактически находящо се на седми
и осми жилищен етаж, с площ от 210,03 кв.м., заедно с 1,97% идеални части от общите
части на сградата, ведно с подземно паркомясто № 4, находящо се в сутерена на
осеметажна жилищна сграда, с площ от 13,97 кв.м., заедно с 4,30% идеални части от
общите части на гаражите, който съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
право на строеж № 121, том LXLVIII, дело № 19198/1997 г. по описа на нотариус Иван
Н., бил индивидуализиран като ателие 9Б, находящо се на втори жилищен етаж, с
площ от 68,56 кв.м., с адрес: гр. С., ул. „К. п.“ № 40, ведно с паркомясто № 4, с площ
от 13,97 кв.м., заедно с 4,30% идеални части от общите части върху гаражите; 2)
Самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент - тип „мезонет“,
разположен в източната, южната и западната част на трети етаж от сграда, с адрес: гр.
С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19, с площ съгласно акта за собственост – 172,92 кв. м., и
реална площ от 230 кв.м., заедно с югоизточно-източно мазе с площ от 16,77 кв.м.,
50% идеални части от мазето под стълбището с площ от 5 кв.м., заедно с 28,18%
идеални части от общите части на сградата и 14/240 идеални части от дворното място,
върху което е построена сградата, представляващо УПИ XV-284, в кв. 196 по плана на
гр. С., с площ от 780 кв.м., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Н. З., ЕГН **********, на основание т. 9 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 100 лв., представляваща държавна такса за
отхвърлените искови претенции за допускане на съдебна делба.
ОСЪЖДА Е. Н. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на М. Т. Ц. - П.а, ЕГН **********, сторените в производството разноски, в общ размер
на 9650 лв. ОСЪЖДА Е. Н. З., ЕГН **********, да заплати на адв. М. П., с личен
номер в САК: **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 11 200 лв.,
представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната в полза на
ответницата безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10