Р Е Ш Е Н И Е
№ 1741
гр. Пловдив, 14 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XVIII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Русев адм. дело
№ 1488 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.44 във връзка с чл.22 параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, чл.220 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка
с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на И.Т.П., ЕГН **********,***, чрез адвокат А.Ш., против Решение №
32-149051/09.05.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас при
Агенция "Митници", с което се определя досъбиране на вносно мито в
размер на 506.85 лв. и ДДС в размер на 1 115.06 лева и законна лихва върху
сумата за периода от 05.01.2021 г. до датата на връчване на решението –
11.05.2022 г.
В
жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Твърди се, че от процесното решение е видно, че
административното производство е започнало по инициатива на компетентния административен
орган - директор на ТД Митница Бургас, но в решението липсват данни под каква
разпоредителна форма е тази инициатива. Твърди се също така, че съмненията,
свързани с конкретната доставка не са обосновани от страна на митническия
орган, както и предпоставките за това да се пристъпи към прилагане на вторични
допълващи методи за определяне на митническата стойност. Сочи се, че проверката
е по т.1 на чл.84 от ЗМ, като е приложима нормата на чл.84в от с. з. –
императивна норма, според която, проверката в рамките на последващия контрол се
извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по
чл.84 ал.2, има реквизитите по чл.84 ал.3 от ЗМ и се връчва на заинтересованото
лице. Според жалбоподателя, липсата на възлагателна заповед съставлява
съществен елемент в процедурата, като сложен фактически състав, релевантен за
материалната компетентност на органа, издал акта. Иска се отмяна на обжалваното
решение.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ш., който поддържа
жалбата и претендира разноски по делото.
Ответната
страна – директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт ПП., оспорва жалбата,
като излага подробни доводи в представеното становище по делото. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Обжалваното
решение представлява акт по смисъла на чл.19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по
реда на АПК по аргумент от чл.220 ал.1 от ЗМ. Решението е връчено на 11.05.2022
г. чрез трето лице – майката на жалбоподателя, видно от приложеното по делото
известие за доставяне (л.17, адм. д. № 907/2022 г. на Административен съд –
Бургас). Жалбата е депозирана в ТД Митница – Бургас на 27.05.2022г., а входирана
в съда на 02.06.2022 г. С решението се засяга неблагоприятно жалбоподателя,
поради което съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в срока по
чл.149 ал.1 от АПК.
Административен
съд – Пловдив, в настоящия си състав, като прецени събраните писмени
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На
05.01.2021 г. в МБ „Свободна зона Бургас“ е приета МД с MRN
21BG001008029388R8/05.01.2021 г. с вносител в ел. д. 3/15 И.Т.П., ЕОРИ BGB**********ZZZ3,
декларатор в ел. д. 3/18 И.Т.П., и пряк представител в ел. д. 3/19 и ел. д.
3/21 „Мирамар“ ООД, ЕИК ********* за допускане за свободно обръщение на стока:
"Употребяван пътнически автомобил - катастрофирал; марка: Мазда, модел:
СХ-5; тип: СХ-5; първа регистрация: 01.01.2016 г.; цвят – 0; раб. Обем: 2 500;
двигател: няма данни; шаси: JM3KE4DY3G0745215; [4=HLBU2793443, PC=1] и държава
на изпращане - Съединени американски
щати (САЩ).
На
база декларираните данни в митническата декларация, митническата стойност за
стоката е определена в размер на 3 215.24 лв., съгласно разпоредбата на чл. 70,
параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база договорната стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Взетите под отчет и заплатени вземания за мито са
в размер на 321.52 лв. и за ДДС – 707.35 лв.
На
основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ
е извършена проверка на декларацията, при която е установено, че митническата
стойност е определена на база цената на автомобила в размер на 2 000 USD,
съгласно фактура (инвойс) № 2972/29.10.2020 г., издадена от „Global auto
exchange” LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Lomgwood, FL 32750, САЩ, и купувач И.Т.П..
При проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси). На електронна страница:
www.autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с
дата 28.10.2020 г. със статус „Продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN
(номер на шаси) и „odometer 33 582 actual miles“ в страната на износа.
Публикуваната продажна цена е в размер на 4 900.00 USD и превишава три пъти
декларираната пред митническите органи цена при допускането за свободно
обръщение на стоката в размер на 2 000.00 USD.
В
тази връзка са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на
стоката, както и на елементите, които се прибавят към нея при определяне на
митническата стойност и на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и
чл. 84 ал.1 т.1 от ЗМ е извършен последващ контрол върху процесната митническа
декларация MRN 21BG001008029388R8/05.01.2021г.
С
писмо рег. № 32-323724/13.10.2021г. от вносителя И.Т.П. (л.54, адм. д. №
907/2022) по делото са изискани надлежно заверени доказателства в потвърждение
на декларираната цена на стоката, както следва: доказателства в потвърждение на
декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката (договори,
кореспонденция, заявки, поръчки и др.) или други сведения и документи, както и
друга информация от И.П..
На
10.11.2021 г. процесното писмо е върнато в ТД Митница Бургас с посочена причина
„непотърсена пратка“.
На
20.12.2021 г. е проведен телефонен разговор с И.П., обективиран в протокол рег.
№ 32-414206/20.12.2021 г., (л.51, адм.
д. № 907/2022 г.), при който лицето е запознато със съдържанието на цитираното
по-горе писмо, при което деклараторът е заявил, че не разполага с допълнителни
документи и всички документи са представени на митницата при допускане на
стоката за свободно обращение. Изпратено е ново искане за представяне на
документи, но такива не са получени в дирекцията.
След
проверка на приложените към митническата декларация документи и допълнителната
информация, митническите органи са установили следното: - от удостоверение за
собственост на превозно средство с шаси JM3KE4DY3G0745215, издадено в страната
на износа, е установено, че същият е на името на Travelers Ins Co, POB 1967, E
Hanover, NJ 07936 - липсва информация за прехвърляне собствеността на
автомобила; не са налице доказателства в подкрепа на декларираната цена
кореспонденция или други документи, предшестващи сделката; няма доказателства
да е налице промяна в състоянието на автомобила към 28.10.2020 г. – датата на
аукциона, и към датата на допускане за свободно обращение – 05.01.2021 г., установено и от наличните изображения на
същия – 10 снимки; - идентичност на данните за измитано разстояние – 33 582
мили при продажбата чрез аукцион при последната продажба, съгласно приложеното
удостоверение за собственост, които според митническите органи потвърждават
цената от 4 900 USD; - представената фактура № 2972, с продавач от „Global auto
exchange” LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Lomgwood, FL 32750, САЩ, и купувач И.Т.П.
е издадена един ден след финалната продажба чрез аукцион, с което е прието, че
автомобилът е в непроменено състояние.
Обстоятелството,
че вносителят е представил фактура № 2972 с продавач „Global auto exchange” LLC, 416 Commerce Way
Suite 140 Lomgwood, FL 32750, САЩ, и купувач И.Т.П. на 29.10.2020 г., според
митническите органи предполага, че е налице препродажба, която не е подкрепена
с доказателства и не може да послужи за митнически цели.
При
така изложената фактическа обстановка, решаващият орган е приел, че продажната
цена в размер на 4 900.00 USD е установената действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Разходите
за транспорт са определени съгласно писмо вх. № 32-418871/23.12.2021 г. (л.45,
адм. д. № 907/2022 г.) от „Економу- Интернешънъл Ейджънсиз“ ЕООД, в качеството
му на агент за България на линията превозвач „HAPAG – Lloyd“, което е
предоставило данни, че цената на океанския транспорт за контейнер HLBU2793443,
с който е пристигнало превозното средство по МД с MRN
21BG001008029388R8/05.01.2021 г. e 940.26 USD. От същото се установява, че в
контейнера са били натоварени 3 бр. автомобили и 2 бр. мотоциклети, като
транспортните разходи от Пристанище Ню Йорк, САЩ, до пристанище Бургас,
България, са разпределени пропорционално на бруто тегло на превозните средства
в контейнера и за процесния лек автомобил Мазда СХ-5, същите са в размер 252.76
USD. От страна на митническата администрация е прието, че разходите за
международен транспорт в размер на 252.76 USD (406.34 лева), на основание чл.71
§1 б. d) i) от Регламент (ЕС) №952/2013 г. следва да се прибавят към
митническата стойност на стоките.
На
основание чл.70 и чл.71 параграф 1 б.д) т.i) от Регламент (ЕС) № 952/2013,
митническата стойност на стоката, допусната за свободно обръщение с митническа
декларация MRN 21BG001008029388R8 от 05.01.2021г. е определена в размер на 8
283.68 лв., както следва: 4 900.00 USD х 1,60762 BGN/USD = 7 877.34 лв. -
продажна цена, намерена на страница: www.autoauctions.io, увеличена с
транспортни разходи в размер на 406.34 лв.
На
основание чл.55 ал.1 т.2 от ЗДДС, данъчната основа при вноса на стоката по
смисъла на чл.16 ал.1 от с. з. е определена в размер на 9 112.05 лв.
Въз
основа на определената нова митническа стойност и данъчна основа дължимите
държавни вземания по митническа декларация MRN 21BG001008029388R8/05.01.2021 г.
за допускане за свободно обръщение на стока:
"Употребяван
пътнически автомобил - катастрофирал; марка: Мазда, модел: СХ-5; тип: СХ-5;
първа регистрация: 01.01.2016 г.; цвят – 0; раб. Обем: 2 500; двигател: няма
данни; шаси: JM3KE4DY3G0745215; [4=HLBU2793443, PC=1] и държава на изпращане
- Съединени американски щати (САЩ), са определени, както следва: за мито - 10% -
828.37 лв. и за ДДС - 20% - 1 822.41лв.
На
основание чл.22 § 6 във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на
основание чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446
от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (Делегиран регламент на Комисията (ЕС)
2015/2446), с писмо, рег. № рег. № 32-4463/06.01.2022 г. (л.29, адм.д. №
907/2022 г.), И.П. е уведомен, че ще бъде издадено решение на директора на ТД
Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на митническата стойност по
МД с MRN 21BG001008029388R8/05.01.2021 г., и в което са изложени мотивите, на
които ще се основава решението, като е предоставен 30-дневен срок за изразяване
на становище. От жалбоподателя е изразено становище заведено с рег. № 32-51501
от 15.02.2022 г. (л.27, адм. д. № 907/2022 г.) на ТД Митница Бургас, в което
изразява несъгласие с констатациите в съобщението и моли органа да издаден
разрешение, с което да не се променя размера на митническата стойност.
С
рег. № 32-147273 от 09.05.2022 г. от главен инспектор МБ "Свободна зона
Бургас" е изготвена докладна записка до директора на ТД Митница Бургас за
определяне на нов размер на митническата стойност за стоката по митническа
декларация MRN 21BG001008029388R8/05.01.2021 г.,
На
09.05.2022 г. директорът на ТД Митница Бургас издава и оспореното пред
настоящата инстанция Решение с № 32-149051, в което са преповторени горните
констатации, като се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и
ДДС общо в размер на 1 621.91 лева и законна лихва върху сумата за периода от 05.01.2021
г. до датата на връчване на решението.
От
правна страна административният орган, при постановяване на оспореното в
настоящото производство решение, се е позовал на разпоредбите на чл.19 ал.7 от
ЗМ във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл.70 § 1 във връзка с
чл.71 б.д), подбуква i), чл.85 § 1, чл.77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
чл.55 ал.1 от ЗДДС, чл.54 ал.1 от ЗДДС във връзка чл.77 § 1 б."а",
чл.77 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл.66 ал.1 т.2 и чл.67 ал.1 от ЗДДС,
чл.56 от ЗДДС във връзка чл.105 § 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
По
делото са приети доказателствата, представени с административната преписка и
постъпилите относно компетентността на длъжностното лице, издало обжалваното
решение - заверено копие на Заповед № 601/20.05.2021 г. на директора на Агенция
"Митници" (л.15, адм. д. 1488/2022 г. на Административен съд –
Пловдив), както и документи, в превод на български език, издадени от превозвача
„Фрийлайн“ (л.17 и следв., адм. д. 1488/2022 г.).
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
В
съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
По
правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение
представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент
от чл.19 ал.7 от ЗМ. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл.29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл.29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. указва, че, освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 параграфи 4, 5, 6 и 7, чл.23 §
3 и чл. чл.26, 27 и 28, се прилагат и за решения, взети от митническите органи,
без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно,
оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас в Агенция
"Митници", според представената по делото Заповед № 601/20.05.2021 г.
на директора на Агенция "Митници", е издадено от компетентен
административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съобразно чл.101 § 1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
/МКС/ във връзка с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ във връзка с чл.5 т.39 от
Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Оспореният
административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от
фактическа и правна страна.
Настоящия
съдебен състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на оспореното решение извън срокът за издаване на актовете, който
срок, дефиниран в чл.19б ал.1 от ЗМ (чл.22 § 2 от Регламент № 952/2013 е приет
за неприложим за решения, които се вземат без предварително заявление).
При
издаването на оспореното решение са допуснати обаче, други съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия
материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.
На
първо място, основателно е възражението на жалбоподателя в насока липса на
заповед за възлагане на последващата проверка, с което е нарушено правото на
защита на лицето. Това е така, тъй като
съгласно чл.48 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. е допустим последващ контрол на
митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на
точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я
документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на
стоките и пробовземане. Тази разпоредба е възпроизведена в чл.84 ЗМ.
Няма
спор, че в случая, е извършена повторна проверка на митническите декларации,
която процедура се различава от тази на последващата проверка по чл.84а до
чл.84м от ЗМ и, съответно, не се прилагат разпоредбите на чл.84а до чл.84м ЗМ.
На първо място, в Регламент №952/2013г., както и раздел IV ЗМ, се използва
терминът „последващ контрол“ и уредбата обхваща всички видове проверки в
рамките на този последващ контрол. Също така и в мотивите на обжалваното
митническо решение изрично е вписано, че по отношение на вносната декларация на
П. е извършен последващ контрол на декларирането. По смисъла на чл.84 ЗМ
последващият контрол се извършва чрез проверки по т.1 – на декларациите и
придружаващите документи и по т.2 - на счетоводна и други видове отчетност,
свързани търговски операции и др. Относно проверката по т.2 е предвиден реда по
чл. 84а и чл.84м от ЗМ. В процесния случай проверката е по т.1 на чл.84 от ЗМ,
но доколкото предмет на проверка са и предварителни търговски операции,
включващи внесените стоки, проверката има характер и на такава по т.2 на чл.84
от ЗМ. И в двата случая обаче, е приложима разпоредбата на чл.84в от ЗМ,
императивна норма, според която проверката в рамките на последващия контрол се
извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по
чл.84 ал.2, има реквизитите по чл.84,ал.3 ЗМ и се връчва на заинтересованото
лице. В процесния случай по преписката и по делото няма нито твърдения, нито
данни такава заповед да е издавана, въпреки изведената в този смисъл защитна
теза на жалбоподателя, поради което се приема, че изначално в процедурата по
издаване на обжалваното митническо решение е допуснато съществено и
неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие с законоустановени
изисквания, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
административен акт. Липсата на възлагателна заповед съставлява липса на
съществен елемент в процедурата като сложен фактически състав, релевантен за
материалната компетентност на органа, издател на акта.
Аргумент,
както за необходимостта от издаване на такава заповед, така и за допуснат от
администрацията съществен и неотстраним пропуск в проведената административна
процедура са данните по делото и мотивите на касационното решение по адм. дело
№ 12178/2020г. на ВАС, видно от които е, че по аналогичен казус, но с различен
предмет по вносните митнически декларации, е прието за неоснователно
твърдението за допуснато съществено нарушение на процедурата предвид установено
наличие на връчена заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия
контрол, на основание чл.84в от ЗМ.
На
второ място, митническата стойност е определената за митнически цели стойност
на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне
на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица
правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи,
както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга, след като вдигането
на стоките е разрешено.
Разпоредбата
на чл.15 параграф 1 от Регламента поставя изискването за всяко лице, което
участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, да предостави на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол. В правомощията на митническите органи съгласно чл.48 от Регламента
е извършването на последваш контрол. Съгласно тази разпоредба, за целите на
митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
Такава
проверка е била извършена относно верността на данните за реално платената цена
за автомобила, посочен в МД с MRN 21BG001008029388R8/05.01.2021 г. релевантна
за определяне на митническата му стойност, съответно и на дължимите публични
държавни вземания - мито и ДДС.
В
конкретния случай, възникналите съмнения и упражнения митнически контрол, каза
се по-горе в настоящото изложение, не са във връзка с издадена заповед от
директора на ТД Митница Бургас при Агенция "Митници", за извършване
на последваш контрол на митническите декларации за деклариран автомобил,
изпратен от САЩ, във връзка с митническата стойност на декларираната за режим
"Допускане до свободно обръщение" стока – употребяван пътнически
автомобил - катастрофирал; марка: Мазда, модел: СХ-5; тип: СХ-5; първа регистрация:
01.01.2016 г.; цвят – 0; раб. Обем: 2 500; двигател: няма данни; шаси:
JM3KE4DY3G0745215; [4=HLBU2793443, PC=1] и държава на изпращане - Съединени американски щати (САЩ). Не се
представят и други аргументи в насока „основателни съмнения“
Съгласно
чл.70 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл.71 и чл.72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката,
които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq
Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Разпоредбата
на чл.140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24
ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза дава възможност на митническите органи,
при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140 § 2
от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Процедурите
по определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, е
регламентирана в Регламент № 952/2013 /Митнически кодекс на Съюза/ и Регламент
за изпълнение 2015/2447 на комисията от 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 -
Митническия кодекс, а именно чл.70 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013/МКС/.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/ при последователно
прилагане на методите в чл.74 § 2 букви а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. А, съобразно чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф
1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и
Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност
и само, когато митническата стойност не може да бъде определена чрез
прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото
правило в установената поредност, в този смисъл е Решение № 3699/18.04.2022 г.
по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.
Съгласно
трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно
митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което се
изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на
митническите органи документи, които доказват цената на стоката.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 § 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация, както предвижда правилото на чл.140 § 1 от Регламента
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след
предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, § 2 от
Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл.70 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и
се прилагат вторичните методи по чл.74 § 2 б. "а" – б. "г" от
Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл.74 § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Както вече се посочи, според действащата правна уредба за
определяне на митническата стойност и съответно на публичните държавни вземания
за мито и ДДС, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато
стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да
се приложи следващото правило в установената поредност.
В
тежест на органа е, при условията на относимото съюзно право, да докаже
приложимостта на избрания метод по оспореното решение.
В
случая, мотивирането на органа относно приложението на основния метод за
остойностяване на стоката, преценено в контекста на изискванията за основателни
съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл.140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без
относимите доказателствени източници и без да са отчетени всички обстоятелства,
отразени в разпечатката от интернет сайта, на който се е позовал
административният орган, за да обоснове извода си, че действителната договорна
стойност на процесния автомобил е 4 900.00 USD, а не, както е посочено в
митническата декларация от – 2 000.00 USD.
В
Условия за ползване на сайта: www.autoauctions.io, Раздел 6 – Точност, пълнота
и навременност на информацията изрично се посочва, сайтът не носи отговорност,
ако информацията, предоставена на него, не е точна, пълна или актуална, както
и, че: „Материалите на този сайт се предоставят само за обща информация и не
трябва да се разчитат или използват като единствена основа за вземане на
решения, без да се консултират с първични, по-точни, по-пълни или по-навременни
източници на информация. Всяка зависимост от материала на този сайт е на свой
собствен риск. Този сайт може да съдържа определена историческа информация.
Историческата информация задължително не е актуална и се предоставя само за
Ваша справка. Ние си запазваме правото да променяме съдържанието на този сайт
по всяко време, но нямаме задължение да актуализираме информация на нашия сайт.
Вие се съгласявате, че е ваша отговорност да следите промените в нашия сайт“.
Същевременно,
от представената разпечатка от сайта www. autoauctions. io не е отразено, че
именно И.Т. П. е закупил автомобила за сумата от 4 900 USD, което не е и спорен
въпрос, тъй като, продавач по документи – фактура № 2972 е „Global auto
exchange” LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Lomgwood, FL 32750, САЩ.
Самият
административен орган посочва в оспореното решение, а и от доказателствата по
делото се установява, че датата на въпросния търг за автомобила е била на
28.10.2020 г., и като купувач е вписан Travelers Ins Co, POB 1967, E Hanover,
NJ 07936, като липсва отразяване на следващ купувач/следваща сделка. Докато
фактурата за придобиване на автомобила е издадена от „Global auto exchange”
LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Lomgwood, FL 32750, САЩ, в която за купувач
фигурира името на И.Т.П. от 29.10.2020 г., но вече с отразена цена от 1 600.00
USD и 400.00 USD транспорт.
В
случая, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи
каква е действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието
за пристъпване към прилагане на методите по чл.74 § 2, респ. по чл.74 § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е
спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на
митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на
материалния закон и неговата цел.
Следва
да се отбележи, че е налице и допуснато процесуално нарушение при издаването на
оспорвания административен акт, доколкото митническите органи са уведомили
оспорващия за възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като в
решението е споменато, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на
достатъчно данни и информация от страна на жалбоподателя. Това допуснато
нарушение според практиката на СЕС – по дело С-29/13 се приема като основание,
което води до прогласяване на незаконосъобразността на административния акт.
Съгласно
трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС, безспорно
митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е
необходимо се изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на
митническите органи документи, които доказват цената на стоката.
Видно
е, че органът без да оспорва автентичността на представените документи –
фактура (инвойс № 2972/29.10.2020 г.), доказващ придобиване на стоката, е
приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа
стойност на същата.
Съгласно
трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 7052/2020 г., I о. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.
Тежестта
за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи,
като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност, в нарушение на чл.140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
Основателните
съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени
с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От
друга страна, практиката на съда на ЕС по приложението на чл.140 § 1 от
Регламента за изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага
с уточнението, че, за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани /вж. Решение от 28.02.2008 г.,
Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/.
В
случая по делото, не е посочена причината за незачитане на данните за платената
сума по приложената фактура от жалбоподателя, при условие, че не се отрича
автентичността й. Същата е представен в превод на български език в съдебното
производство и установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет
процесния автомобил; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи
стойноста по чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Горното
налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е
извършил анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Относно
процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че
във всички случаи, при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за
да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл.140 § 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че, за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена
с възможностите му - аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-
263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава,
като лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на
тези формалности или контрол – чл.15 § 1 от МКС.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната стойност на
процесната стока и е определил нова такава, единствено съобразно публикуваната
информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета
държава, директорът на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Не са били налице предпоставките, установени в чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на
внесената стока на основание чл.70 § 1 във връзка с чл.71 § 1 б."д",
подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвид незаконосъобразното
определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и
определени с оспорения акт възникнали задължения за мито и ДДС.
При
този изход на правния спор и предвид претенциите на страните за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и
същите се констатираха в размер на 310.00 (триста и десет) лева, съобразно
представеният по делото списък по чл.80 от ГПК, и представляващи заплатени:
10.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Що
се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно. Съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съгласно чл.78 ал.5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и
предвид разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №
1/09.07.2004 г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес (в случая 1 621.91 лв.) за
една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1 000 лв.
до 5 000 лв. е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1 000 лв. или 343.53 лв.
(300.00 лв. + 7% от 621.91 лв. = 43.53
лв.). В случая, от страна на жалбоподателят се предявява претенция за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., поради което съдът намира, че
не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд
– Пловдив, XVIІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Т.П.,
ЕГН **********,***, Решение № 32-149051/09.05.2022 г. на директора на
Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция "Митници", с което
се определя досъбиране на вносно мито в размер на 506.85 лв. и ДДС в размер на
1 115.06 лева и законна лихва върху сумата за периода от 05.01.2021г. до датата
на връчване на решението – 11.05.2022 г.
ОСЪЖДА Агенция
"Митници" да заплати на И.Т.П., ЕГН **********,***, сумата от 310.00
лева /триста и десет/, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р. България в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/