Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,08.06.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове:1.Дора
Михайлова
2.Росина
Дончева
при участието на секретаря Даниела
Ангелова, разгледа докладваното от Генева гр.д. № 212/2018г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,против
решение№ 28/22.02.2018г. на РС –Ботевград, постановено по гр.д. № 849/2016г., в
частта, в която е отхвърлен иска и за делба с ответник Д.М.Д. с ЕГН **********
със с същия адрес и срещу Б.И.Д. с ЕГН ********** ***,относно 2/3 идеални части
от УПИ Девет-115,116 в кв.9 ,целият с площ 1594 кв.м заедно с цялата
построена в западната част на имота
масивна едноетажна сграда с гараж със ЗП 60.45 кв.м.
Въззивничката твърди,че районният съд е нарушил
чл.21 от СК като е приел,че процесният имот не е
съпружеска имуществена общност,въпреки че е придобит по време на брака и че
обезщетението за жилищно-спестовния влог с 111751 лихвочисла, притежаван от
ответника Д.,било изплатено по време на брака.Нарушена била и разпоредбата на
чл.7, ал.6 от ЗУПГМЖСВ, съгласно която изплащането на левовите компенсации се
извършва след закупуване на жилище.Покупко-продажбата на жилището с нотариален
акт № 37 том Четвърти рег.№ 5169 д. № 557/29.12.2006г. , по която ищцата и
нейния баща И.В. са продавачи , а отв. Д. е
купувач,била извършена само за да се получи компенсацията по чл.7 ал.6 от
ЗУПГМЖСВ,която била част от продажната цена, изплатена една година след
изповядване на сделката.Съдът нарушил и чл.133 ГПК като основал извода си ,че
жилищно-спестовния влог бил на името на Д. и вноските били правени само от
последния и от майка му дори и по време на брака, само въз основа на
свидетелски показания.В представената служебна бележка по чл.8 ал.2 от ЗУПГМЖСВ
без дата било видно само,че към 1994г. Д.М.Д. притежавал жилищно-спестовен влог
с 111751 лихвочисла, който бил включен в годишния списък за 1994 г. под № 42.
Депозирана е и въззивна
жалба от Д.М.Д. против решението в частта му ,с която е отхвърлен неговият
насрещен иск за делба против В.И.Д., относно жилищна сграда на етаж и половина,
състояща се от първи етаж със ЗП 72 кв.м,включващ мазе, кухненски бокс и
дневна, втори етаж , включващ кухня, хол, баня ,тоалетна килер и таванско
помещение, построена в УПИ Три -10 в кв.3 по плана на с.Р., Софийска област, с
площ 634 кв.м.Въззивникът твърди,че съдът необосновано
е приел ,че той не е собственик на имота.По делото било установено,че той
полагал труд, закупувал материали и имал принос в строежа на къщата, който се
осъществил по време на брака му с В.Д..
Настоящият състав намира ваззивните жалби процесуално допустими , но
неоснователни.Съображенията за това са следните:
В.Д. е предявила на 19.07.2016г. иск против Д.Д. за делба на
2/3 ид.ч. от УПИ Девет-115,116 в кв.9 по плана на
в.з. „Лозята“ с. Т. с урегулирана площ от 1594 кв.м, ведно с 182 ид.ч. построената в имота масивна едноетажна сграда с гараж
със ЗП 60.45 кв.м, при квоти: 2/3 ид.ч.за ищцата и
1/3 ид.ч. за ответника.Твърди,че сключили граждански
брак на 03.04.1983г. и бракът им бил прекратен
с влязло в сила решение на 21.06.2016г. № 142/03.06.2016г. по гр.д.
№ 250/2016г. на БРС.Твърди,че била собственица на 1/3 от гореописания УПИ
по наследство от баща си , а 2/3 от УПИ ведно с построената в него жилищна
сграда с гараж били продадени от баща и
И.В.В. лично и като пълномощник на
ищцата/ имотът бил придобит по време на брака с майка й,починала на
20.06.2001г., и ищцата притежавала ¼ ид.ч./ на
нейния съпруг-ответника Д.Д.- с нот.акт № 37 том
четвърти,рег.№ 5169,д.№ 557 от 29.12.2009г. на нотариус № 418.
Ответникът Д. е оспорил иска с довода,че е придобил имота
на възмездно основание по време на брака с лични средства,произхождащи от личния
му жилищно-спестовен влог и компенсацията към него за „лихвоточки“.Предявил
е насрещни искове , както следва:с петитум да се
признае за установено на осн.чл.23, ал.1 от СК,че собственик на 2/3 ид.ч. от
гореописания УПИ и построената в него масивна едноетажна сграда с гараж е само Д.Д.
и да се допусне делба при равни квоти на
построената масивна жилищна сграда в УПИ Трето за имот 10 в квартал трети по
плана на с.Р., община Правец,с площ 636 кв.м ,със ЗП на първия етаж 72
кв.м,състоящ се от мазе с площ 36 кв.м,кухненски бокс и дневна с площ 36 кв.м и
втори етаж със ЗП 36 кв. м,включващ кухня, хол, баня , тоалетна и килер , и
таванско помещение от 16 кв.м,заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху терена.
Ответницата по насрещните искове ги
оспорва с довода,че жилищната сграда била построена изцяло със средства на
родителите и само няколко месеца след сключване на брака и те живели в нея
повече от 10 години непрекъснато до
смъртта си.
След изслушване на съдебно-техническа
експертиза съдът е установил,че има и друг съсобственик на УПИ Девето за имот
115,116 в кв.9 по плана на вилна зона „“Лозята“, с.Т.- Б.И.Д., който притежава
1/3 ид.ч.Същият е конституиран като ответник по
първоначалния иск.Съответно ищцата е коригирала иска си за делба като е претендирала за себе си 1/3 от процесния УПИ и 2/3 от построената в него масивна жилищна
сграда, а за ответника Д. 1/3 от процесния УПИ без
построената в имота масивна жилищна сграда.Ответникът Д. не е депозирал
отговор и становище по предявените искове и въззивни
жалби.
По делото е прието като безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че бракът между ищцата и ответника Д. е сключен на
03.04.1983 г. и прекратен на 21.06.2016г.;че бащата на ищцата е продал на
ответника Д. лично и като пълномощник на дъщеря си 2/3 ид.ч.
от имота по първоначалния иск на 29.12.2009г.,
за което е съставен от.акт № 37 рег.№ 5169 д.557 на нотариус № 418 за сумата
5000лв. и че собственик на останалата 1/3 ид.ч. от
терена-предмет на първоначалния иск- е отв.Д..
От удостоверението за наследници се
установява,че И.в. в. е баща на ищцата, починал на 26.04.2010г., и че Х. Н. Д.
е майка на ищцата и е починала на 20.06.2001г.
От служебна бележка, издадена от
местната комисия по чл.8, ал.2 от ЗУПГМЖСВ-Ботевград и писмо от ДСК-Ботевград
се установява,че отв.Д. е имал жилищно-спестовен влог
от 1975г. по сметка 3583, по който към 31.12.1990г. е имало 111 751
спестовни числа и време на престояване 15 г. като левовата компенсация е
изплатена на Д. през 2007г.Не се представят доказателства за размера на компенсацията,
но от нотариалния акт е видно,че купувачът заплатил 5050 лв. в брой към момента
на изповядване на сделката.Нотариалният акт е изрично озаглавен“ за
покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ.“
От нот.акт
№ 157,т.първи д. № 222 от 09.04.1982г. на РС-Ботевград се установява,че ищцата
е получила по дарение УПИ Трето за имот
10 в кв. 3 с площ 636 кв.м.в с.Р. От разрешение за строеж на жилищна сграда от
18.04.1983г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво на
№5.07.1983г. се установява,че строителството на жилищната сграда, предмет на
насрещния иск, е започнало след сключването на брака между ищцата и отв.Д.. Свидетелите В. и Х. твърдят,че сградата е построена
изцяло от бащата на ищцата с материали, закупени от него и придобити от
разрушаването на съществуващите стопански постройки, докато св. М. твърди,че
освен тъста на отв. Д. в строителството участвал и
самият ответник както с труд, така и с влагане на материали.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав приема,че първоначалният иск за делба е неоснователен
и съответно- насрещният иск с правно основание чл.23, ал.1 СК е
основателен.Това е така,защото имотът е придобит със средства от трансформацията на лично имущество на
съпруга по смисъла на чл.23 от СК. Без
значение е, че сделката е изповядана преди получаване на паричната компенсация
от НКЖФ. Самата ищца не твърди,че по сделката
продавачите не са получили фактически продажната цена , нито представя
доказателства за различен произход на средствата, с които е платен
имотът.Напротив, твърди,че собствеността на имота е прехвърлена на възмездно
основание и насрещната престация са парите,получени
от компенсацията, но че тези пари представляват СИО, тъй като „лихвоточките“ били начислени след сключване на брака и
сделката била изповядана по време на брака, тоест тогава е настъпил вещния
ефект.Това съждение е в противоречие с материалния закон.Така наречените „лихвоточки“ представляват граждански плодове от спестовния
влог, който е бил лична собственост на
съпруга, и вземането за компенсация също е негова лична собственост.
Имотът,предмет на насрещния иск за
делба, е лична собственост на ответницата по насрещния иск.Това е така, защото
тя е придобила преди брака терена, върху който е построена процесната
сграда, по договор за дарение и съгласно чл.22, ал.1 предл.
първо СК земята представлява нейна лична собственост.На основание чл.92 от ЗС
съпругата става собственик по приращение на
построените върху имота сгради.Тъй като доказателствата категорично
установяват, че сградата е ползвана за жилище само от родителите на съпругата,
то тя не е станала собственост на съпрузите в режим на СИО.
По крайния си резултат изводите на
настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 от
22.02.2018г. по гр.д. № 849/2016г. на
РС-гр. Ботевград.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на препис от него.
Председател: Членове:1.
2.