Р Е Ш Е Н И Е
№ 782/29.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 941 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на ЕТ „О.Д.“ против Решение № 441/04.07.2021
г. постановено по АНД № 542/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 551296-F564876 от
14.12.2020 г., издадено от Директор Офис - Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с
което на ЕТ „О.Д.“ на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125,
ал.3 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание не се явява
представител на касатора.
Ответникът
ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва
касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС е възприел следната фактическата обстановка по делото:
Касаторът
е регистрирано по ЗДДС лице. Предвид това е задължено да подава на основание
чл. 125, ал.3 и 5 от ЗДДС за всеки данъчен период информация от отчетните
регистри по чл. 124 от Закона на магнитен или оптичен носител и копия от тях.
Заедно с това следва да подава и справка –декларация. Срокът за подаване на
информацията е по чл. 125, ал. 5 ЗДДС - до 14-то число на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. Във връзка с тези задължения на
данъчно-задължените лица по ДДС, след изтичане на този срок инспектори от НАП
извършват рутинна проверка по спазването им. При извършена проверка чрез
справка в Система за управление на приходите в НАП, било установено, че ЕТ,
като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурил подаването на информация от
отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на
магнитен/оптичен носител и копия от тях в законоустановения срок - до
14.05.2020 г. за данъчния период 01.04.2020 г. - 30.04.2020 г. Информация от
отчетните регистри за посочения период не била подадена в Офис за обслужване
гр. Пазарджик при ТД на НАП - Пловдив до съставяне на АУАН. Така установеното
от инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало
нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС. За това срещу касатора на 14.08.2020
г. бил съставен АУАН с бл. № F564876 на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в
отсъствие на нарушителя. Впоследствие на 25.11.2020 г. актът бил предявен и
връчен срещу подпис на представляващия и собственик на ЕТ - О.Д.. В акта не
били вписани възражения. Въз основа на съставения АУАН на 14.12.2020 г. било
издадено процесното НП.
Районният
съд е коментирал събраните по делото доказателства и е приел, че фактите са
безспорно доказани от събраните гласни и писмените доказателства по делото. От
правна страна, районният съд стигнал до извода, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално
нарушение, като са представени мотиви за
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и спазен срок по чл. 34 от ЗАНН. Районният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства и установени факти, като е
приел, че е налице бездействие по изпълнение на задължение, произтичащо от
нормативен акт. При така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора
административно нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния
съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административното наказание. В проведеното съдебно производство са
събрани писмени и гласни доказателства. В мотивите на оспореното решение е
даден отговор на всеки един от доводите на касатора, които са приети за
неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция.
Действително
е съставен акт в отсъствие на нарушителя, но
самият АУАН е връчен на представляващия и собственик на ЕТ - О.Д., който
се е запознал със съдържанието му, включително и с възможността да депозира
възражение в тридневен срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Съставеният в отсъствие на
нарушителя АУАН би могло да се счита за съществено процесуално нарушение, ако
по някакъв начин е накърнило правото на защита на наказаното лице. Към момента
на предявяването и връчването на препис от него, касаторът вече е разполагал с
всички предоставени от закона средства за защита. Съдебната практика отдавна е
изградила ясни критерии за разграничение между нарушение на процесуалните
правила и съществено такова. Последните затрудняват или препятстват правото на
защита на наказаното лице. Конкретният случай не е такъв. АУАН е надлежно
предявен и връчен и е дадена възможност лицето да упражни правото си на
възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В същото време не са събрани
доказателства, че ако това нарушение не е било допуснато, то би довело
административните органи до друг извод по отношение на съставения АУАН и
издаденото НП. В случая в хода на производството (включително съдебното) не са
ангажирани от наказаното лице доказателства, които биха довели до там,
евентуално съставеният АУАН и съответно издаденото въз основа на него НП, да не
бъдат издадени или да бъдат с различно съдържание от сегашното им, т.е.
изводите на административните органи не биха се били променили. Ето защо не е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на
императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението
е категорично извършено, установено и доказано по безспорен начин, тъй като
санкционираното лице не е подало информацията от отчетните регистри „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“ в Офис за Обслужване гр. Пазарджик при ТД
на НАП Пловдив в законоустановения срок. Вярно е, че формулировката в НП е: „не
е осигурило подаването на информация в законоустановения срок“, но това по
никакъв начин не затруднява наказаното лице да разбере за какво е ангажирана
отговорността му, като в случая е ясно, че става въпрос за бездействие по
изпълнение на задължение, произтичащо от нормативен акт.
В
случая не са налице и основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е формално /на просто извършване/ и за съставомерността му не е
необходимо настъпването на вредни последици. Същото не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Като
е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмен отговор.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, Х съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 441/04.07.2021 г. постановено по АНД № 542/2021 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА
ЕТ „О.Д.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград,
ул. „***“ № *** да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата в размер на 80
(осемдесет) лева разноски по делото пред касационната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/