Р Е Ш Е Н И Е
№ 766/19.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
531 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
В жалбата се твърди, че Изричен отказ рег. № РВР22-УФ01-132-1 от 23.03.2022 г. на Кмета на район „Връбница”,
Столична община е неправилен, неоснователен и незаконосъобразен. По същество се твърди, че недвижимият имот, в който е
заявена адресна регистрация представлява ателие за творческа дейност, като
според жалбоподателя неправилно административният орган е счел, че не може да
се извърши адресна регистрация в имот с посочено предназначение „Ателие за
творческа дейност“. Твърди, че чл. 89 от ЗГР не забранява изрично адресната
регистрация в имот, който има конкретно предназначение за други нужди. На
следващо място излага съображения, че съгласно нормативната уредба, за да
представлява един обект жилище, същият трябва да отговаря на съответните
строителни изисквания и нормативи, предвидени в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, като процесният имот притежавал архитектурно всички изисквания, за да се
ползва фактически за жилище. С оглед това
според жалбоподателя, разпоредбите на чл.89, ал.1 и ал.2 от ЗГР не съдържат
императивно изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада
единствено и само с адрес на жилища по смисъла на §5, т. 30 от ДР на ЗУТ.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита с вх. №
5748/30.06.2022 г., в която са изложени съображения, аналогични на тези в
жалбата и писмо с вх. № 7865/05.10.2022 г., с което се поддържа писмената
защита.
Ответникът оспорва жалбата с писмено
становище вх. № 4986/06.06.2022 г. Счита че жилището, за което е заявена
регистрация не е основно за жалбоподателя. Твърди, че приложение в случая ще
намерят разпоредбите на ЗУТ, които регламентират понятията на „жилище“ и
„ателие“, като адресна регистрация ще следва да бъде извършена единствено в
обект с предназначение „жилище“. В съдебно заседание ответникът не се явява и не
се представлява.
Административен съд Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2014 г., № 88. том II, рег. № 7082,
дело 235 на нотариус В. Г.,*** действие СРС, вписан в Служба по вписванията под
вх. peг. № 44192 от 03.09.2014г., акт №164, том CVI, дело № 33658, А.Х.К. и Г.А.К.са
закупили самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2823.2562.1.3., а
именно Ателие № 15, находящо се в град София, район „Връбница“, улица 367-ма,
вход „Б“, етаж 4, с предназначение „ателие за творческа дейност“, състоящо се от
входно антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и
балкон, с площ 53.56 кв.м., заедно с прилежащи части: Избено помещение № 15, с
площ от 1.80 кв.м, заедно с 1,612 % от общите части на сградата.
На 14.03.2022 г., А.Г.К., ЕГН **********
е подала Заявление за постоянен адрес ***, с уникален номер на заявката
1647283023977 със заявен постоянен адрес:***. Към заявлението е представен
описаният нотариален акт и декларация от А.К., че живее постоянно в гр. София в
недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.2823.2562.1.3., с административен адрес град София, район „Връбница“,
улица 367-ма, вход „Б“, етаж 4, както и че същият е единственото жилище, което
ѝ служи за задоволяване на жилищните ѝ нужди.
С писмо с рег. №
РНД22-УГ01-2816/1/15.3.22 заявлението за промяна на постоянен адрес на А.К. е
препратено по компетентност на Столична община „Район Връбница“.
По повод подаденото заявление за
промяна на адресната регистрация на лицето А.К., е постановен процесният отказ
на кмета на Район „Връбница“, Столична община. За да постанови отказ, административният
орган е приел, че при справка в КККР се установява, че предназначението на
обекта е „Ателие за творческа дейност“ - код 510 („Ателие в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение“), като съгласно т. 4 от
Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри - „Класификатор за предназначение на сградите, на
съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на
самостоятелните обекти в тях“, а жилищата и апартаментите са с код 500 по т. 4
от горепосоченото приложение. Предвид това е приел, че в Закона за устройство
на територията и нормативните актове по неговото прилагане е въведена
категорична диференциация между „Ателие за творческа дейност“ и „Жилище“. Въз
основа на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, органът е приел, че в настоящия случай
процесният обект не може да се ползва с предназначение на жилище без да е извършена процедура по промяна на предназначението
съгласно предвидения в закона ред. С оглед на горното е прието, че липсва законова предпоставка да се извършва
адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в обект „Ателие за творческа
дейност“, тъй като този обект не служи за задоволяване на жилищни нужди по
смисъла на §5, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.
Оспореният отказ за
извършване на адресна регистрация е редовно връчен на
жалбоподателката чрез нейния баща с писмо с обратна разписка PS440002GK8MK на 01.04.2022 г., като жалба срещу същата е изпратена до
Административен съд - София град чрез лицензиран пощенски оператор на
15.04.2022 г., съобразно представените по делото писмени доказателства на л.
11-14. Т.е. право на обжалване е упражнено в законоустановения срок по чл. 92,
ал. 13 от ЗГР във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен
интерес от оспорването и се явява допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Административен
съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по
делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:
При проверката за
законосъобразност на оспорения отказ за адресна регистрация предмет на
настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът
констатира следното:
Актът е издаден от кмета на
Столична Община Район „Връбница“. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР адресната
регистрация се извършва именно от кмета на общината, на района или на
кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето.
Недвижимият имот, за който е заявена регистрацията е находящ се на територията
на Столична община - Район „Връбница“, което се установява и от съдържанието на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2014 г., № 88. том
II, рег. № 7082, дело 235 на нотариус В. Г.. Предвид изложените, процесният
отказ е издаден от материално и териториално компетентния орган.
Що се касае до спазване на
изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият
състав намира, че процесният отказ за извършване на адресна регистрация е
изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа
наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и
задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да
се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно
посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. По делото е
представен оспореният отказ и на електронен носител, чрез Системата за сигурно
електронно връчване с вх. № 6353/25.07.2022 г., като от представените файлове е
видно, че отказът е подписан с квалифициран електронен подпис на посочения в
акта негов издател, а подписът е предоставен в служебно качество на кмета на
Район „Връбница“ и е бил действащ към момента на подписване на документа, както
и към настоящия момент. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.
Процедурата по заявяване на
промяна на адресната регистрация на лицето е инициирана със Заявление уникален
номер 1647283023977 до Столична община, Район „Надежда“, като е препратен по
компетентност на Столична община, Район „Връбница“. Към заявлението е представена декларация, с която заявителят е посочил, че живее
постоянно в гр. София в недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.2823.2562.1.3., а именно Ателие № 15, находящо с адрес: град
София, район „Връбница“, улица 367-ма, вход „Б“, етаж 4. Със същата е
декларирано и че имотът е единственото жилище, което ѝ служи за
задоволяване на жилищните ѝ нужди. Представен е и нотариален акт за
собственост на имота, за който се иска да бъде заявен постоянен адрес, от който
нотариален акт са видни собствениците му. Съгласно чл. 92, ал. 5 от ЗГР, за
извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия
със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, не
се представят документите по чл. 92 ал. 2 и 3 (документ за собственост,
документи за ползване и др.), като кметът на общината, на района или на
кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка
в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или
ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес,
както и проверка чрез отделите „Местни данъци и такси" относно
собствеността на имота. В случая между страните не се спори, че собственици на
имота са родителите на жалбоподателката. Т.е. представените със заявлението
писмени доказателства следва да послужат в достатъчна степен на кмета на района
да извърши съответната проверка и да постанови акт по заявлението. Съответно в
случая производството е завършило с издаване на отказ да бъде извършена адресна
регистрация. Предвид това, следва да се приеме, че не са налице съществени
нарушения в административнопроизводствените правила.
По приложението на
материалния закон, настоящият състав намира следното: Видно както от съдържанието на представения по делото от
жалбоподателката документ за собственост, притежаваното от родителите на К.
ателие за творческа дейност, освен че отговаря на изискванията за ателие,
отговаря и на изискванията за жилище по см. на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и чл. 40,
ал. 1 от ЗУТ. Ателието освен че е обявено от жалбоподателката, че ще се ползва
за жилищни нужди, то и притежава архитектурно всички изисквания, за да се
ползва фактически за жилище – освен отделен санитарен възел, същото съдържа
кухня и повече от едно жилищни помещения – дневна трапезария и спалня, описани
в нотариалния акт. Този нотариален акт
представлява официален свидетелстващ документ и неговото съдържание не е
оборено по съответния ред, поради което и удостоверените с него факти имат
доказателствена сила.
На
следващо място съгласно текста на чл. 89, ал. 1 от ЗГР адресът е еднозначното
описание на мястото, където лицето живее или където то получава
кореспонденцията си. Самият законодател с това понятие не въвежда задължение за
лицето да посочи за свой адрес само „жилище“ по смисъла на ЗУТ. Същото може да
посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни
нужди, още повече че със съюзът „или“ безспорно се установява годността на
ателие за творческа дейност, разположено в жилищна сграда, да се разглежда като
място, в което жалбоподателката може да получава кореспонденцията си по смисъла
на чл. 89, ал. 1, предл. последно от ЗГР.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на горното тълкувание е и разпоредбата на чл.121, ал.4 от
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за
гражданска регистрация /Наредбата/, съгласно която кметът на общината определя
адреси за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните
адреси само когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен
дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване.
Неприложима
в случая е и разпоредбата на чл.178, ал.4 от ЗУТ, доколкото същата не е
свързана с условията за регистриране на постоянен и настоящ адрес по реда на
ЗГР и предвижда съвсем други последици, уредени в специалния ЗУТ.
В
горния смисъл Решение № 2596 от 24.02.2021 г., постановено по адм.д. № 8838/2020
на Върховния административен съд - Трето отделение.
Нещо
повече според приложимата в случая норма на чл. 90 от ЗГР, всяко
лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви
писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по
чл.89, ал.5 от ЗГР. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от ЗГР кметът на
общината определя адресите на територията на общината, на които може да се
извършва адресна регистрация. Съответно в § 5, т. 29 и т. 29а от ЗУТ е
посочено, че „Жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и
се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от
нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата
ателиетата се считат за жилища, а „Сграда със смесено предназначение“ е
нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно
предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от
разгънатата є застроена площ. При определяне предназначението на сградата
ателиетата се считат за жилища. При служебна справка в общодостъпната Кадастрално-административна
информационна система на АГКК по партидата на недвижимия имот, в който е
находящо процесното ателие се установява, че сградата е за жилищни цели. В този
контекст съгласно чл. 139, ал. 3 от Наредбата се посочва, че адресна
регистрация се извършва само на адреси, включени в националния класификатор на
настоящите и постоянни адреси. Последното въвежда формално изискване при
заявяване на постоянен адрес, да бъде извършена проверка дали адресът, посочен
в заявлението, се съдържа в националния класификатор на настоящите и постоянни
адреси. Съгласно чл. 140, ал. 4 от Наредбата, когато адресът от заявлението за
постоянен адрес е включен в националния класификатор на настоящите и постоянни
адреси, на лицето се издава удостоверение за постоянен адрес. В този смисъл Решение
№ 8498 от 13.07.2021 г. постановено по адм. д. № 13114/2020 на Върховния
административен съд –Трето отделение.
С
оглед изложените, настоящият състав намира, че оспореният отказ за извършване
на адресна регистрация е постановен в нарушение на материалния закон.
Административният орган е следвало след като установи наличието на предпоставки
за заявяване на постоянен адрес, да извърши съответната регистрация. Предвид
изложените следва да се отмени обжалваният Отказ рег. № РВР22-УФ01-132-1 от
22.03.2022 г. на Кмета на район “Връбница”, Столична община за извършване на
адресна регистрация, като преписката бъде върната на административния орган за
ново произнасяне съгласно съдържащите се в мотивите на настоящото съдебно
решение тълкувания по приложението на материалния закон.
Що
се касае до спазване целта на закона, следва да се посочи, че адресната
регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра
на населението. Издавайки акт в нарушение на материалния закон и пренебрегвайки
факта, че жалбоподателят живее реално на посочения заявен като постоянен адрес,
съобразно нарочната декларация в този смисъл, която не е оспорена, и имайки
правото да заяви адреса съгласно чл. 92, ал. 5 от ЗГР, ответникът е постановил
акт в противоречие на целта на закона.
За изчерпателност и
доколкото в случая жалбоподателят в жалбата си е идентифицирал оспорения акт
като „изричен отказ“, настоящият състав намира, че следва да се посочи изрично,
че в случая приложение не може да намери процедурата по чл. 197 и сл. от АПК,
доколкото се касае за произнасяне с отказ по съществото на искането и реда за
разглеждане на настоящото дело по Глава десета, Раздел III „Обжалване
на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ от АПК е
изключен.
Предвид
този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски, на същата следва да бъде присъдена сумата
от общо 510 лв., от които 500 лева адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена
държавна такса. Следва да се посочи, че в писмо вх. № 4986/06.06.2022 г.
ответникът е изразил становище по представения от процесуалния представител на
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, като изтъква, че същият
бил за процесуално представителство пред Административен съд – София, но в становището
от 06.06.2022 г. не е изрично формулирано възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Отказ рег. № РВР22-УФ01-132-1
от 22.03.2022 г. на Кмета на район „Връбница”, Столична община за извършване на
адресна регистрация и
ВРЪЩА
административната преписка на Кмета на район „Връбница”, Столична община за
ново произнасяне съгласно съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт
указания по тълкуването и прилагането на закона в едноседмичен срок от влизане
в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Кмета на район „Връбница”, Столична община да заплати на А.Г.К., ЕГН ********** сумата от 510 (петстотин
и десет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/