Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
Гр.Попово,13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15 по описа на 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. София, твърди, че на 25.03.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между „Сити
кеш" ООД, ЕИК ***, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***,
по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу М.Г.К., произтичащи
от Договор за паричен заем № *** от дата 21.12.2017 г. са прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на
вземането от името на „Сити кеш" ООД, чрез пълномощника „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне . Тъй като писмото се върнало в цялост към ИМ е приложено уведомление
за извършената цесия.
Твърди се, че на 21.12.2017г. „Сити кеш" ООД,
като заемодател и М.Г.К. като заемател бил сключен
договор за паричен заем с № ***. Съгласно сключения договор за паричен заем,
заемодателят се задължил да предостави
на заемателя под формата на заем парична сума в
размер на 1000,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема.
Погасителните вноски, които заемателят се задължил да
изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по
заема да бъдела в размер на 207.74лв. Така, страните договорили обща стойност на плащанията по
заема да бъде в размер на 1207.74 лв., която била платима на 10 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 120.77 лв. при първа погасителна вноска
22.01.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 22.10.2018 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита бил изтекъл на 22.10.2018г.,
и договора за кредит не бил обявяван за предсрочна изискуемост.
Съгласно клаузите на сключения договор за заем,
страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от
посочените в договора обезпечения.
Твърди се, че с подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че се счита за уведомен, че в
случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното
обезпечение не отговаряло на условията, посочени в договора, същия дължал на
заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради
неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя
на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 742.26 лева, която била разсрочена на 10
равни вноски, всяка в размер на 74.23 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща заемателя била в размер на 195.00
лева.
Съгласно Общите условия, в случай че заемателят забавил плащането на дължима погасителна вноска,
същият дължал на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава
за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. Така на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 529.41
лв. за периода от 22.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че длъжникът не извършил плащане по посочения паричен заем към дружеството.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - Попово за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр. дело №952/2019г. по описа на
съда. По същото било издадена заповед
за изпълнение, като съгласно определение
по посоченото дело ищеца
предявява и настоящия иск
Предвид изложеното,
дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1000.00лв.-главница по договор за паричен заем № ***/21.12.2017г.
сключен със „Сити кеш“ ООД, за периода от 22.01.2018г. до 22.10.2018г., сумата 207.74
лв. - договорна лихва за периода от
22.01.2018г. до 22.10.2018г., сумата 742.26 лв.- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, за периода от 22.01.2018г. до
22.10.2018г., сумата 529.41 лв. - лихва
за забава за периода от
22.01.2018г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №952/2019г. по описа
на ПпРС. Претендират се и
разноски както по заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.
В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника М.Г.К.,***, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен, и като
такъв моли съда да го отхвърли. Твърди,
че не дължи суми на ищеца по посочения договор за заем. Излага твърдения, че
при извършена полицейска проверка по преписка №269/2019г. на РП-Попово били
изискани сведения от служители на „Сити кеш“ ООД, от които ставало ясно, че
ответника изплатил всички суми по
договор за паричен заем №***/21.12.2017г.
Редовно призован за с.з., ответника не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №952/2019г на
ПпРС, по подадено
от дружеството- ищец
заявление по чл.410 от
ГПК срещу ответника била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№ 853/31.10.2019г. за заплащане на следните суми: сумата 1000.00лв.-главница по договор за паричен заем № ***/21.12.2017г.
сключен със „Сити кеш“ ООД, за периода от 22.01.2018г. до 22.10.2018г., сумата 207.74
лв. - договорна лихва за периода от
22.01.2018г. до 22.10.2018г., сумата 742.26 лв.- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, за периода от 22.01.2018г. до
22.10.2018г., сумата 529.41 лв. - лихва
за забава за периода от 22.01.2018г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът е подал възражение в законоустановения
срок, поради което на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От събраните доказателства безспорно се установило, че на 21.12.2017г. между ответника по делото и „Сити кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № ***, по
силата на който на М.К. бил предоставен кредит в размер на 1000.00 лв.,
при годишен лихвен процент 35,04 % и
годишен процент на разходите 41,19 %, като следвало заема да бъде погасен за 10
месеца, с месечна погасителна вноска, както следва за първите три месеца в
размер на 29.20лв., а за останалите 7 месеца
в размер на 160.02лв. Видно от
договора общата дължима сума по него е в размер на 1207.74лв., с дата на първо плащане-22.01.2018г. и дата на
последно плащане-22.10.2018г.
Съгласно чл. 6 от договора, заемополучателят следвало да осигури поне две
от следните предвидени обезпечения: запис на заповед и/или
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, описани в чл. 9,
ал. 2 от Общите условия към договора за заем.
Уговорено било, че при неизпълнение
на това,
съгласно чл. 8 от договора той дължал и неустойка в размер на 742.26лв., която
следвало да заплати разсрочено към погасителната вноска, съгласно Приложение №1 към договора. Видно от
това приложение, което представлява погасителен план, към уговорената в
договора месечна вноска се прибавяла и месечна вноска за неустойка, или общо
дължимата месечна вноска по договора възлизала на 195.00лв.
В чл.7, ал.1 от договора било уговорено, че в случай на забава на която и
да е вноска, заемателят дължал за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава,
за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието
до неговото пълно погасяване.
Заемополучателят е
удостоверил с подписа си, получаване на сумата и съгласието си с клаузите по
договора.Според чл.5, ал.3 от ОУ към договора (приложени на л.8 и л.9 от делото) , кредиторът е в
правото си да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Към договора са представени молба за сключване на договор за паричен
заем, и стандартен европейски формуляр, подписани от ответника на 21.12.2017г.
С договор за прехвърляне на вземане от 25.03.2019г. и Приложение 1 към него
от същата дата, „Сити кеш“ ООД прехвърлило на ищцовото
дружество вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с
привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на
ответника, за което било направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници, видно от
приложеното по делото пълномощно.
По делото
е приложено и
заверено копие на уведомление от 29.03.2019г., адресирано до ответника, в която кредиторите уведомяват длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането по посочения договор за
кредит. Видно от приложената обратна
разписка, писмото не е потърсено от М.Г.К..
Във връзка с възраженията на ответника К. по делото е изискана и
приложена преписка вх.№269/2019г. на
РП-Търговище, ТО- Попово, която преписка е образувана по повод подадена жалба
от нея на 11.04.2019г. за неотчитане на дадени от нея средства за погасяване на
дълга й по процесния договор. Към преписката са приложени приходни касови ордери, както и
обяснения на ответника и други две лица-
служители на „Сити кеш“ ООД към момента на подписване на процесния
договор. От тази преписка се установява, че М.К. е имала предходни три договорни отношения със „Сити кеш“ ООД.
Преписката е приключила с постановление за отказ да се образува ДП от
25.06.2019г., с мотиви, че липсват данни за престъпление от общ характер,
доколкото се установило, че при
създадените отношения между отв. и единия от
служителите на фирмата са създадени различни впечатления- за ответника че
заплаща вноски по процесния
договор за заем, а за втория, че това са средства за погасяване на личен заем
даден на ответника.
От извършената СЧЕ по делото се
установява, че е
отпуснат кредит от „Сити
кеш“ ООД на ответника на 21.12.2017г.,
в размер на 1000.00лв., като същата е
получена в брой. Установява се, че ответникът
не е извършвал плащания
по този договор. Размерът на неизплатения
заем, вещото лице е изчислило общо в размер на 2416.59лв., от които 1000.00лв. – главница,
207.74лв.- договорна лихва, 742.26лв.-
неустойка и лихва за забава към дата на цесията025.03.2019г.-466.59лв.
Вещото лице е установило, че претендираната
неустойка е начислена на осн. чл.6 и чл.7 от договора за всеки просрочен ден, за периода от
22.01.2018г. до 22.10.2018г.. Лихвата за забава от последната погасителна вноска-22.10.2018г. до
29.10.2019г. вещото лице е изчислило в размер на 103.62лв. по отношение на
приходните касови органи приложени към преписката на прокуратурата, в.л. дава
заключение, че същите се отнасят до предходните договори на ответника и не
касаят процесния заем.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе
оспорено от нито една от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по
основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия; уведомяване
на длъжника за извършената цесия; валидно сключен договор за заем с цедента; че същия е
изправна страна по договора за заем, като е изпълнил всички свои задължения по договора, в т.ч. е предал
и сумата предмет на заема; че страните
са договорили възнаградителна
лихва и нейния размер; че при неизпълнение на задължения се дължи неустойка и
нейния размер; забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от договор за
паричен заем №***/21.12.2017г., сключен между
ответника и „Сити кеш"
ООД, което вземане е било предмет на договор на цесия, с
цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът М.г.К. и „Сити кеш"
ООД, гр.София е сключен договор за
паричен заем №***/21.12.2017г г., по силата на който заемодателят
предоставил на заемополучателя паричен заем в
размер на 1000.00лв., срещу задължението на последния да я върне на 10
месечни вноски, с първа погасителна
вноска на 22.01.2018г., и последна погасителна вноска на 22.10.2018г. Не се спори, че заемополучателя е
подписал договорът за заем както и че
сумата, предмет на договора му е
предадена, в брой, при подписване на договора. Това се установява и от
заключението на в.л.
От
изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
валидно облигационно правоотношение между ответника и „Сити кеш"
ЕООД, гр.София основано на цитирания по-горе
договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да предаде
реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация
на заемополучателя- ответник да върне предоставената
му сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания
(цесия) на 25.03.2019г е валиден, и
в Приложение №1 към него фигурира
вземането, което „Сити кеш"
ООД, гр.София има от ответника по договор за
паричен заем №***/21.12.2017г.
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е породила действие спрямо ответника, и за него
възниква
задължението да престира на цесионера,
на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент
не е изпълнил задължението си да върне
изцяло така предоставения му
заем. Предвид изложеното , предявения иск е основателен по същество.
По отношение на размера:
Съдът намира предявения иск в частта
за претендираната
главница от 1000.00лв. и договорна лихва от 207.74лв. за основателен, тъй като същите не са заплатени от ответника,
въпреки твърденията му.
Съдът намира, обаче за неоснователен предявения иск
в частта за претендираната
неустойка в размер на 742.26лв., по следните
съображения:
Няма спор по делото, че
сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, съдът дължи служебна проверка относно действителността
на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съобразяването на
договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Именно поради това с определението за
насрочване на с.з. по делото съдът е обявил на страните, че ще извърши проверка
относно съответствието на клаузите в договора за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС, неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, при съблюдаване и на примерно
изброените критерии: естеството на задълженията (парични или на непарични) и
размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка,
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение
на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
При така посочените критерии и след анализ на доказателствата по делото,
съдът намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави.
В случая, естеството на уговореното
задължение по чл. 6 от договора за заем е непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т. е. такова, което цели да
обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне заемната сума, ведно
с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението на
задължението по чл. 6 не може да се определи като такова, с оглед интереса на
заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде
учредено поръчителство или дадена банкова гаранция, той би го поставил като
условие за сключването на договора. Освен това, неизпълнението на това
задължение не влече някакви самостоятелни вреди, извън вредите от неизпълнение
на главното задължение. Тези доводи обуславят извода, че тази клауза не
съответства на своята обезщетителна функция, при
липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да санкционира заемателя.
Предвид изложеното съдът намира, че
след като целта на посочената неустойка
е само да санкционира неизправната страна, и чрез нея заемодателят цели при неизпълнението
да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва, то същата
противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно обогатяване на
заемодателя. Освен изложеното, съдът намира, че посочените от заявителя клаузи
в договора за паричен заем и ОУ към него, за начисляване на неустойка имат за
цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33,
ал.1 от ЗПК поставя пред кредиторите.
Заобикаляйки по този начин императивните ограничения на закона, съгласно чл.21,
ал.1 от ЗПК, тези клаузи се явяват нищожни. Поради което претенцията за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата 742.26лв.-
неустойка за неизпълнение на задължение, начислена за периода от 22.01.2018г.
до 22.10.2018г., е неоснователна и
като такава подлежи на отхвърляне.
По отношение на претендираната
лихва за забава в размер на 529.41лв., за периода от 22.01.2019г. до
29.10.2019г., съдът намира следното:
Съдът намира, че от представените доказателства не
се установява, че ищецът е носител на акцесорното
вземане за лихва за целия заявен период, съответно и размер. При тълкуване на
договора за цесия не се установява за цесионера да
възниква право да продължи да начислява дължимата на първоначалния кредитор
лихва за забава. Изрично в договора за цесия е посочено, че общия размер на вземания, подлежащи на
прехвърляне включва всички непогасени задължения, ведно със съпътстващите ги гаранции, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Още повече с
договора за цесия не настъпва промяна
по страните по кредитното
правоотношение. Цедентът не придобива качеството
страна по договора, а само правото на вземане, в обема му към датата на
прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по материалното
правоотношение, то за същия липсва основание, на което да начислява лихви за
периода след датата на договора за
цесия, съотв. Приложение №1. Самата лихва безспорно
няма характер на обезпечение и други принадлежности, по см. на чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което не може да има друго основание за начисляването й. Аргумент в тази насока може да се черпи от
факта, че съобразно приложението №1 към договора за кредит размерът на цедираното спрямо ответника вземане е в размер на
2416.59лв., в т. и лихви за просрочие в размер на 466.59лв., а общия претендиран размера на вземанията по делото е в размер на 2479.41лв.
В заключение съдът приема,че на ищеца се следва
лихва за забава в размер на законната лихва за периода 22.01.2018г. ( първата
неплатена вноска) до 25.03.2019г. (датата на прехвърляне на вземането), и то
върху главницата от 1000.00лв., която съдът изчисли в размер на
118.88лв., с помощта на он-лайн калкулатор (www.calculator.bg).
За разликата над 118.88лв., до
претендираните 529.41лв., за периода от 26.03.2019г. до 29.10.2019г. искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 53.29лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 952/2019г. на ПпРС, както и сумата от
187.05лв., представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.К.
***, ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлeние – гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт Б.Н.Р., СУМАТА
1000.00лв. (хиляда лева и 00ст.) –главница
по договор за паричен заем №***/21.12.2017г., сключен с „Сити кеш" ООД,
гр.С.,
СУМАТА 207.74лв. (двеста и седем
лева и 74ст.)-договорна лихва за периода от 22.01.2018г. до 22.10.2018г., и СУМАТА 118.88лв. (сто и осемнадесет лева и 88ст.)- лихва за забава, за периода от 22.01.2018г. до
25.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №952/2019г. по описа на ПпРС, КАТО ОТХВРЪЛЯ
предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: за претендираната сума от 742.26лв., като неустойка за неизпълнение на задължение, за периода
от 22.01.2018г. до 22.10.2018г, както
и за разликата над присъдената сума от
118.88лв. до претендираната сума от 529.41лв., като обезщетение за забава, за периода 26.03.2019г. до 29.10.2019г.
ОСЪЖДА М.Г.К. ***, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управлeние – гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт Б.Н.Р., СУМАТА 53.29лв. (петдесет и три лева и 29ст.), представляваща
разноски по ч.гр.д. №952/2019г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА
187.08лв. (сто осемдесет и седем лева и 05ст.), представляващи
разноски настоящото дело, съобразно уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК .
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: