Р
Е Ш Е Н И Е
№ 979
град Пловдив, 29.05.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2080 по описа за 2022
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Г.И.Ч.,
с ЕГН **********, срещу Решение №2153-15-227/15.07.2022 г. /л.418/ на Директора
на ТИ на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалба вх. №
1012-15-302/22.06.2022 г. срещу Разпореждане № РНП-2-4-15-01144480/09.06.2022г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, относно
наличието на недобросъвестност.
В открито съдебно заседание – жалбоподателят
се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за
неоснователност на жалбата, претендира
разноски.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
Фактите
установени в административното производство, по които не се формира спор са
следните:
С
разпореждане № 190/24.04.2000 г., по заявление вх.№15937/11.04. 2000 г. на Г. Ч. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ) по чл.2, ал.1 от Закона за пенсиите /ЗП/ във връзка с ПМС
40/1968 г., чл.46а от ЗП и параграф 25 ЗИДЗП/1996г., считано от 01.10. 1999г.
като размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за период от
01.01.1989 г. до 31.12.1991 г.- 49981.00 лв. и осигурителен доход от 15.09.1998
г. до 30.09.1999 г. - 5073.04 лв., при индивидуален коефициент 2.398 и при общ
осигурителен стаж редуциран към първа категория труд 20 години, 07 месеца и 13дни, от които: по условията на
първа категория труд - 08 години, 05 месеца и 24 дни; по условията на втора
категория труд - 01 година, 00 месеца и
15 дни, по условията на трета категория труд - 06 години, 01 месеца и 19 дни и по условията на т. 1 от
ПМС 40/1968г. - 07 години, 08 месеца и
02 дни. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към III
категория труд е изчислен на 44 години, 07 месеца и 04 дни.
С
разпореждане № **********/ПР-30/08.01.2014г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
Пловдив, на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО са отменени разпореждане №
190/24.04.2000 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на Г.Ч..
С влязло в сила съдебно решение по
административно дело № 1442 от 2014 г. на Административен съд Пловдив / л.102/
е отхвърлена жалбата на Г.И.Ч., против
Решение №РД-88 от 09.05.2014 година на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********/ПР-30/ от
08.01.2014 година на Ръководител “ПО” при РУСО - Пловдив.
Видно от мотивите на съдебното решение:
„За административния орган не съществува нормативно установено задължение да
доказва отрицателния факт, че Г.Ч. никога не е работил при условията на втора
категория труд. В тежест на Ч. е да докаже твърдян осигурителен стаж в размер
на 08 г. 05 м. 24 дни - по условията на първа категория труд; по условията на
втора категория труд- 01 г. 00 м. 15 дни; по условията на трета категория труд-
06 г. 01 м. 19 дни; по условията на т.1 от ПМС 40/1968г.-07г.08м.02 дни. В хода
на съдебното производство, Г.Ч. не е изразил становище по въпроса при кой
работодател (осигурител) и през кои години преди 1999 г. е придобил трудов
(сега осигурителен) стаж от първа, втора и трети категория в общ размер на
44години, 07 месеца и 04 дни, превърнат към трета категория труд. Това
означава, че Ч. не е полагал в миналото труд от втора категория, нито в тези
размери /определени с отмененото разпореждане № 190/24.04.2000г./ труд при
условията на първа и трета категория и осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО, така, че същите да са проявление на трудовата му дейност в миналото и да
обосновават извод, че по отношение на него се е проявило правото на пенсия за
ОСВ. Не следва друг извод, освен този,
че подхода на отричане заявен и в съдебно заседание е само прокарване на
защитната теза, вместо която при наличието на добросъвестност би следвало да се
противопостави пълно и главно доказване от страна на оспорващия, че са били
налице предпоставките да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст към датата на издаването на разпореждане № 190 от 24.04.2000 г.
Доказателствата по делото сочат, че Ч. не е имал правото на пенсиониране при
условията на чл.2, ал.1 от ЗП, във връзка с ПМС 40/1968, чл.46а от ЗП и
параграф 25 от ЗИДЗП, считано от 01.10.1999 г. Това обстоятелство категорично сочи, че Ч. е бил
недобросъвестен както при получаването на пенсия, която определено не му се
полага, така и при подаването на заявлението за отпускане на тази пенсия, чието
съдържание очевидно сега не е в състояние да повтори, защото никога не е имал
трудов/осигурителен стаж по условията на първа категория труд - 08 г. 05 м. 24
дни; по условията на втора категория труд- 01 г. 00 м. 15 дни; по условията на
трета категория труд- 06 г. 01 м. 19 дни; по условията на т. 1 от ПМС
40/1968г.- 07 г. 08 м. 02 дни.“
Въпросите относно пенсионните права на Ч.
за разрешени с влязли в сила съдебни актове, както следва:
С решение № 181 от 04.02.2015 г. по
административно дело № 1442 от 2014 г. на Административен съд Пловдив.
С Решение № 1825 от 12.10.2021 г. по
административно дело № 3049 от 2020 г. на
Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Г.И.Ч. срещу Решение №Ц2153-15-233
от 10.11.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане №********** за отказ за изменение
на пенсия по Протокол №Ц2139-15-116/05.10.2020г. на Ръководителя на “ПО” при
същото поделение, с което на основание чл.99 КСО е отказано да бъде изменено
Разпореждане №**********, протокол №ПР-30/08.01.2014г. на длъжностното лице по
чл.98, ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив.
В административната структура на
ответника, през 2020 г. под формата на магнитен носител, е постъпила информация
за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка №
2818/2019 г. на Районна прокуратура Пловдив, по която са приобщени писмени
доказателства, оригинални пенсионни
досиета, в това число и на Г.Ч., образувано по заявление му с вх.№
15937/11.04.2000 г. Относно анализа на съдържащите се в намереното пенсионно
досие документи е издаден доклад изх.№1029-15-8207#11/29.05.2020 г. /л.193/
Пенсионните органи са направи
категоричен извод, че документи, по които е зачетен стаж и доход на Г.Ч. и е
отпусната лична пенсия за ОСВ през 2000 г., не съответстват на документите и
периодите, декларирани от него и служебно изяснени в рамките на проверката,
приключила с влязлото в сила разпореждане № **********, протокол № /ПР-30/08.01.2014
г.
В
хода на проверката, административният орган е направил своите проверки по
изясняване на декларираните в заявление УП-1 вх.№ 15937/11.04.2000 г. данни, и
за пореден път е установено, че не се доказва като категория и продължителност
осигурителният стаж, зачетен при отпускане на пенсията на Ч., считано от 01.10.1999 г. по описаните в
заявление вх.№ 15937/11.04.2000 г. документи, а именно: от първа категория труд
- 08 г. 05 м. 24 дни; от втора категория труд - 01 г. 00 м. 15 дни; от трета
категория труд - 06 г. 01 м. 19 дни; по условията на т.1 от ПМС 40/1968 г. - 07
г. 8 м. 02 дни.
Макар и двадесет години по-късно,
относно действителното му право на пенсия, със заявление - вх. №
Ц2113-15-2846/24.08.2020 г. /л.238/, Г.Ч. е направил искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.3 от КСО, при навършена възраст 66 г. и 6 м.
и придобит действителен осигурителен стаж над 15 години.
Издадено е разпореждане №**********,
протокол №N108941/21. 12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОН-Пловдив, с което считано от 22.08.2020 г. с определена лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.3 от КСО, в
действителен размер, като разпореждането е влязло в сила.
С процесното разпореждане №
РНП-2-4-15-01144480/09.06.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в
ТП на НОИ на основание чл. 98, ал. 2. т.2 от КСО, чл. 114, ад. 1 от КСО и чл.
113 от КСО и във връзка с влязло в сила разпореждане № **********, протокол №
Ц2139-15-116/05.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив, е разпоредено да се възстанови недобросъвестно получената сума
за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 28 355.54 лв., от
които главница 14 324.40 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2014 г. и
лихва в размер на 14 031.14 лв., начислена към 09.06.2022 г. като в
разпореждането е посочено, че неоснователно изплатената сума за периода
01.10.1999 г. до 31.12.2011 г. с погасена по давност на основание чл.115, ал.1
от КСО.
По делото от ОСС към Окръжна прокуратура
Пловдив са представени заверени копия от документите, съставляващи пенсионно
досие на името на жалбоподателя Ч. по отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст въз основа на заявление вх.№ 15937/11.04.2000 г., първоначално
приобщено към досъдебно производство №260/2019 г. (прокурорска преписка
№2818/2019 г. на Районна прокуратура-Пловдив), а понастоящем ДП №242/2022 г. по
описа на отдел ОСО на ОП-Пловдив, като между страните не формира спор, че
същите кореспондират с фактическите установявания на пенсионния орган.
По делото от Районен съд-Пловдив по НОХД
№4754/2020 г., образувано по ДП №260/2019 г. (прокурорска преписка №2818/2019
г. на Районна прокуратура-Пловдив), постъпи и обвинителният акт, съставен по
прокурорска преписка №2818/2019 г. на Районна прокуратура-Пловдив.
С оглед конкретния правен спор, не се
установяват релевантни факти и обстоятелства. Дали и кога по отношение на
жалбоподателят ще бъде реализирана наказателна отговорност за ползване на
документи, които не съответстват на действителното фактическо положение, не
изключва недобросъвестността му. /така Решение № 277 от 11.01.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 4565/2022 г., VI отделение/.
В жалбата се навеждат
възражения, че неправилно отпуснатата пенсия може да е в резултат на действията
на пенсионния орган или на трети лица. Съгласно съдебната практика на ВАС
(съдебно решение №5985/19.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 8909/2018г., VI
отделение) не могат да бъдат извинителна причина действията на административния
орган, дори и да се приеме, че същият е допринесъл за отпускане/изменение на
пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това.
Разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от КСО постановява, че недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с
лихвата по чл. 113 от КСО. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията за
невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за
допълнително задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени
осигурителни разходи се събират с лихвата в размер на законната лихва. От своя
страна, чл. 98, ал. 2 от КСО дава възможност на длъжностните лица по чл. 98,
ал. 1 от КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно
изплатените суми за пенсии. Съгласно цитираните разпоредби на КСО,
недобросъвестно получените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е
получил.
Дори и да е налице законовото изискване
стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска
или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на
заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на
неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби
относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на
недобросъвестно получени суми /В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични
дела – решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 129ЗЗ/2017 г., VІ отд.,
решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд., Решение №
6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г., VI отд., Решение № 8505 от
30.06.2020 г. по адм. д. № 888/ 2020 г., VІ отд. и др. /. Или следва да се обобщи, че лицето не
установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи
категоризирането на положения от него труд през годините при условията на първа
и втора категория.
Както се сочи в решение на ВАС на РБ по
друг казус, касаещ идентична хипотеза в същото поделение на ТП на НОИ - Пловдив "... стаж от втора категория
трудно може да бъде забравен... "/така Решение № 2179 от 25.02.2016 г. по
адм. дело № 6763/2015 г., Решение № 5734 от 14.05.2016 г. по адм. дело № 8581/
2015 г. и Решение № 7200 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 8588/2015 г. /
Очевидно това обстоятелство е едно от многото в съвкупния анализа на
доказателствата по делото, което изключва добросъвестността на лицето. По
изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е
налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване
на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал.
1 КСО.
Съгласно чл. 115 КСО
вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
След като законодателят в специалния закон ДОПК е приравнил лихвата към
публичните задължения, то и за нея се прилага давността, която е за тези
задължения. Като се има предвид, че лихвата следва главницата, няма основание
за разделяне на давността по отношение на тях.
Съгласно чл. 98, ал. 2
от КСО посочен като правно основание за издаване на Разпореждане № РНП-2-4-15-01144480/09.06.2022г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, в потвърдената му част, длъжностните
лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени
суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е
посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило
относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и
именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114,
ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават
разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии.
Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно
чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае
до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен
да издаде съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО,
затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от КСО също правно основание на процесното разпореждане е
предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В
ал. 2 на чл. 114 от КСО в относимата редакция е посочено, че добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл.
40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в
резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен
договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност.
Предвид съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на
разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не
са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването
на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието
"недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в
практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на
осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както
и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на
невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на
съответния административен орган, което по своята същност представлява
премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.
Поддържаните доводи в
жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не могат да бъдат споделени.
Позоваването на загубено пенсионно досие не е относимо, при положение, че
доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Не са
извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за
отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради
което не може да се говори за някакво съпричиняване в аспекта на оневиняване частично или напълно на
жалбоподателя, доколкото същият е бил длъжен да представи доказателства за
осигурителен стаж при първоначалното отпускане на пенсията.
Видно от
административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си
по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените
писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето.
Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените
доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и
да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако
претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган.
Съгласно чл. 108, ал. 2
от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните
органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи,
сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със
спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при
изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за
проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по
същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Доводите на жалбоподателя
че пенсионният орган е имал задължението да прецени, дали представеният със
заявлението за отпускане на пенсия удостоверение за трудов стаж е правилно
определен, не обосновава липсата на недобросъвестност от негова страна. Дори и
да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценява от
длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това
не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за
пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В този
смисъл е преобладаващото тълкуване в практиката на ВАС – напр. решение № 6718
от 22.05.2018 г. по адм. д. № 12933/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение № 15301 от
12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд. на ВАС и др. /. Съгласно
изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, документите за
стаж, представяни от лицата за отпускане на пенсия, не са част от
задължителното съдържание на пенсионната преписка - същите се връщат на лицата
при произнасяне от страна на административния орган. В тази връзка за
административния орган не съществува нормативно установено задължение да
доказва отрицателния факт, че Г.Ч. не е работил при условията на първа
категория труд - 08 г. 05 м. 24 дни и втора категория труд - 01 г. 00 м. 15 дни.
Не следва друг извод, освен този, че системния подход на отричане заявяван в
множеството съдебни производства, в това число и настоящото, е само прокарване
на защитната теза, вместо която при наличието на добросъвестност би следвало да
се противопостави пълно и главно доказване от страна на оспорващия, че са били
налице предпоставките да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст към датата на издаването на Разпореждане № 190/24.04.2000 г., по заявление вх.№15937/11.04. 2000
г.
Съгласно чл. 114, ал. 2
от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно изброените
случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за
добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ. В кодекса липсва легална дефиниция за
понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания.
С константната практика
на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва
да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата
презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично
установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия
доказателствената тежест за това административен орган.
От наказателноправните
аспекти на казуса, не се променя по същество извода за недобросъвестност на
жалбоподатея. Правната уредба на документните престъпления е дадена с
разпоредбите на чл. 308-319 от НК от гл. ІХ на Особената част на НК, като обект
на престъпленията по гл. ІХ от НК са обществените отношения, които са свързани
със съставянето, използването и съхраняването на документи. Дали в процеса по
отпускане на пенсията с разпореждане № 190/24.04.2000 г., по заявление
вх.№15937 от 11.04.2000 г. на Г. Ч., са
използвани неистински документи и/или документи с невярно съдържание ще следва
да се произнесе компетентния съд по образуваното НОХД на Районен съд Пловдив.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че от множеството дела пред Административен
съд Пловдив са налице несъмнени данни, че по горепосочените 116 липсващи
пенсионни досиета /едно от които е на Г.Ч./ са били обработени от А.Г.. По тези
преписки, по които контрольор е бил именно този служител отпуснатите пенсии са
при по-благоприятни условия по чл.68,
ал.1-2 от КСО и пар.3 и 4 от ПЗР на КСО и при поискване от страна на
административния орган лицата отказват да представят документите си за стаж с
твърдението, че не помнят къде са работили, при положение, че на всички е
зачетен повече от 20 години трудов стаж, включително от 1-ва и 2-ра категория.
По изложените
съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице
недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на
неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, като административният орган е преценил съдържащите се в
декларациите данни след като е извършил съвкупен анализ на всички относими
доказателства, които като част от административната преписка са приобщени по делото, а фактическите и правни действия
бяха подробно описани по-горе в настоящото решение.
При посочения изход на спора, в полза на
ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Ч., с ЕГН **********,
срещу Решение №2153-15-227/15.07.2022 г. на Директора на ТИ на НОИ Пловдив, в
частта, с която е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-302/22.06.2022 г.
срещу Разпореждане № РНП-2-4-15-01144480/09. 06.2022г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, относно наличието на недобросъвестност.
ОСЪЖДА
Г.И.Ч., с ЕГН **********,***, разноските по делото в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: