О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 821 10.05.2017г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на десети май
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 380 по описа
за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД от Т.П.Т., ЕГН **********,*** против Ж.М.В. с адрес: ***, П.М.В. с адрес: ***, Г.В.В. /бивша Коджагяурова/ с адрес: ***, Р.В.К., с адрес: ***, И.Ж.В., с адрес: ***, М.Ж.В., с адрес: *** и Ц.П.Т., с посочен адрес: ***, да бъдат осъдени да заплатят сумата от общо 42 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, вкл.като последица от претърпяно физическо насилие от действия на ответника Ж.В. вследствие на причинена лека телесна повреда – рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло в раната с метална плътност, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, изпълващо състава на чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1 от НК и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси, ведно със законната лихва от датата на деянието – 11.03.2011 г., до окончателното изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор на исковата молба от Ж.В., в който твърди, че иска е недопустим, тъй като исковата молба е неясна и неточна и не се разбира дали ищеца претендира вреди за себе си или и за Тоню Тонев и дали е завел искове с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК. Направено е искане за изпращане делото по подсъдност на РС-Бургас поради неподсъдност на отделните искове на ОС-Бургас, като размерите им са по-малки от 25 000 лв. На основание чл.210 от ГПК се иска, съда да раздели производството по отношение на ответника Ж.В. с тези против останалите ответници поради значителното му затрудняване, като твърди, че ответниците му били и свидетели. По същество се твърди неоснователност на исковете. Изложеното в исковата молба с изключение на обстоятелствата предмет на НОХД № 136/2014г. по описа на РС-Бургас, не отговаря на истината. За причинената лека телесна повреда вина има и самия пострадал, т.е.налице е съпричиняване. Липсва причинно-следствена връзка между деянието и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Ответникът не е имал физически контакт с ищеца, а само словесен конфликт, като Т. го е псувал и замервал с камъни. Ищецът с нищо не показал, че е бил уцелен с пушката от ответника, а си вървял нормално. Изобщо ищецът пускал жалби и сигнали не само срещу ответника, но и срещу свои роднини и други съседи. Претендира присъждане на разноски. Приложени са писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
Според подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от П.В., иска е недопустим спрямо него, тъй като правното му основание е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ищецът на датата псувал и замервал ответниците с камъни. Тръгнал си ходейки нормално, а че е бил прострелян, П.В. разбрал в полицията. Ответникът е помагал неведнъж на Т., но преди 3-4 години започнали проблемите между тях с ремонта на покрива на къщата на майката на ответника. Ищецът подавал жалби, завел дело за обида. П.В. не е причинявал никакви неимуществени вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства. Направени са доказателствени искания.
Подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от Г.В. съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо нея, тъй като правното му основание е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ищецът на датата псувал и замервал ответниците с камъни. Тръгнал си ходейки нормално, че е бил прострелян, ответницата разбрала в полицията. Г.В. не е причинявала никакви вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства, както и доказателствени искания.
В постъпилия отговор от служебно назначения защитник на ответника Р.К. се твърди, че спрямо него иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. От самата искова молба е ясно, че останалите присъствали на конфликта лица са се намесили и са предотвратили по-сериозни последствия за ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства. Направени са доказателствени искания.
Според подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от И.В., иска е недопустим спрямо него, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ив.В. не е участвал в конфликта, а е бил на 30 м. и само чувал виковете на другите. Когато се приближил, Т. и тъста му Тонев си тръгвали. Ищецът ходел нормално, като затова, че е бил прострелян, Ив.В. разбрал по-късно. Ответникът не е причинявал никакви вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства. Направени са доказателствени искания.
Подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от М.В. съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо него, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ответникът на датата – 11.03.2011г., не е присъствал на инцидента, а е бил на работа в Бургас. Видял Т. *** в болнични дрехи, но не е разговарял с него. М.В. не е причинявал никакви вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства, както и доказателствени искания.
Подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от Ц.П. съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо нея, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ищецът на датата си тръгнал заедно със своя спътник ходейки нормално и продължавайки да псува, а че е бил прострелян, Цв.П. разбрала от полицията. П. не е причинявала никакви вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства, както и доказателствени искания.
Предвид направените искания, извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:
Представени са по делото от ищеца приложения по опис: л.20-22, вкл. адвокатско пълномощно.
Към отговорите на исковата молба са приложени договори за правна помощ.
Приложенията са допустими и следва да бъдат приети като доказателства по делото. Допълнително по отношение относимостта и необходимостта от тях за изясняване на спора, съдът ще се произнесе отново с окончателния си акт.
При тези доказателства, съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд, съобразно чл.104 т.4 и чл.105 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото. В тази връзка направените възражения от ответниците са неоснователни. Претенцията спрямо Ж.В. е за обезщетение общо за 37 000 лв., като всеки от исковете от по 5000 лв. и един за 12 000лв. произтичат от един и същ правопораждащ факт, което прави приложима именно нормата на чл.104 т.4 от ГПК.
Исковата претенция е допустима и спрямо останалите ответници, отново поради твърденията, че произтича от един и същ правопораждащ факт – случилото се на 11.03.2011г. Правният интерес е налице, след като според приложената по делото жалба с дата 26.06.2011г., същата е била насочена против шестимата ответници, освен Ж.В..
Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД, а спрямо последните шестима ответници и чл.124 ал.5 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът представя проект за доклад по делото в следния смисъл. Постъпила е искова молба от Т.П.Т., ЕГН **********,*** против Ж.М.В. с адрес: ***, П.М.В. с адрес: ***, Г.В.В. /бивша Коджагяурова/ с адрес: ***, Р.В.К., с адрес: ***, И.Ж.В., с адрес: ***, М.Ж.В., с адрес: *** и Ц.П.Т., с посочен адрес: ***, да бъде осъден първия ответник да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за падането си от мост на 11.03.2011г; 5000 лв. за счупения си ляв крак през 2014г., станало поради болките от 2011г.; 5000 лв. за претърсване и опит за отвличане на 11.03.2011г.; 5000 лв. за престоя си в болницата след прострелването; 5000 лв. за стрелба с пушка с оптически мерник; 5000 лв. за последиците от станалите обществено достояние факти от 11.03.2011г.; 2000 лв. за преместването му на по-нископлатена длъжност и пенсионирането; 2000 лв. за невъзможността да се грижи за дъщеря си; 1000 лв. за необаждане на бърза помощ на 11.03.2011г., всички като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, вкл.като последица от претърпяно физическо насилие от действия на ответника Ж.В. вследствие на причинена лека телесна повреда – рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло в раната с метална плътност, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, изпълващо състава на чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1 от НК и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси. Останалите ответници се иска да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 1 000 лв. всеки, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси, ведно със законната лихва върху всички суми от датата на деянието – 11.03.2011 г., до окончателното изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение, ответникът Ж.М. е бил признат за виновен в това, че на 11.03.2011г. в близост до с.Черно море, област Бургас е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло с метална плътност, което е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр.чл.130 от НК, за което на му е било наложено наказание. Спрямо останалите ответници се твърди, че са присъствали на инцидента и прострелването на ищеца, но не само не са предотвратили станалото, но и са го нагрубявали и се смеели, не са се обадили и за медицинска помощ. Накарали ищеца и спътника му Тоню да минал през студената река, пълна с фекалии. В това време Т.Т. е бил прострелян с пушка от Ж.В.. За лечение, ищецът е постъпил в МБАЛ – Бургас АД и е бил изписан по негова молба по-рано от плануваното. Във връзка с лечението, ищецът е извършил разходи в твърдения в исковата молба размер. Ответникът не е заплащал никакви суми във връзка с обезщетяване на Т. за извършеното престъпление.
В отговора на исковата молба, Ж.В. твърди, че исковата молба е неясна и неточна и не се разбира дали ищеца претендира вреди за себе си или и за Тоню Тонев. На основание чл.210 от ГПК се иска, съда да раздели производството по отношение на ответника Ж.В. с тези против останалите ответници поради значителното му затрудняване, като твърди, че ответниците ще му бъдат свидетели. Изложеното в исковата молба с изключение на обстоятелствата предмет на НОХД № 136/2014г. по описа на РС-Бургас, не отговаря на истината. За причинената лека телесна повреда вина има и самия пострадал, т.е.налице е съпричиняване. Липсва причинно-следствена връзка между деянието и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Ответникът не е имал физически контакт с ищеца, а само словесен конфликт, като Т. го е псувал и замервал с камъни. Ищецът с нищо не показал, че е бил уцелен с пушката от ответника, а си вървял нормално. Изобщо ищецът пускал жалби и сигнали не само срещу ответника, но и срещу свои роднини и други съседи.
Според подадения отговор от П.В., иска е неоснователен. Ищецът на датата псувал и замервал ответниците с камъни. Тръгнал си ходейки нормално, а че е бил прострелян, П.В. разбрал в полицията. Ответникът е помагал неведнъж на Т., но преди 3-4 години започнали проблемите между тях с ремонта на покрива на къщата на майката на ответника. Ищецът подавал жалби, завел дело за обида. П.В. не е причинявал никакви неимуществени вреди на ищеца.
Подаденият отговор от Г.В. съдържа възражение, че иска е неоснователен. Ищецът на датата псувал и замервал ответниците с камъни. Тръгнал си ходейки нормално, без да личи, че е бил прострелян. Затова ответницата разбрала в полицията. Г.В. не е причинявала никакви вреди на ищеца.
В постъпилия отговор от служебно назначения защитник на ответника Р.К. се твърди, че спрямо него иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. От самата искова молба е ясно, че останалите присъствали на конфликта лица са се намесили и са предотвратили по-сериозни последствия за ищеца.
Според подадения отговор от И.В., иска е неоснователен. Ив.В. не е участвал в конфликта, а е бил на 30 м. и само чувал виковете на другите. Когато се приближил, Т. и тъста му Тонев си тръгвали. Ищецът ходел нормално, като затова, че е бил прострелян, Ив.В. разбрал по-късно. Ответникът не е причинявал никакви вреди на ищеца.
Според подаденият отговор от М.В., искът е неоснователен. Ответникът на датата – 11.03.2011г., не е присъствал на инцидента, а е бил на работа в Бургас. Видял Т. *** в болнични дрехи, но не е разговарял с него. М.В. не е причинявал никакви вреди на ищеца.
Подаденият отговор от Ц.П. съдържа възражение, че иска е неоснователен. Ищецът на датата си тръгнал заедно със своя спътник ходейки нормално и продължавайки да псува, а че е бил прострелян, Цв.П. разбрала от полицията. Цв.П. не е причинявала никакви вреди на ищеца.
Не се признават права. Към настоящия момент не са налице обстоятелства, за които да съществува установено от закона предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване. Изключение е разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, според която във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, която презумпция е във вреда на извършителите на деликта.
Искането на ответниците за разделяне на производствата против първия ответник и останалите, е неоснователно, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл.210 ал.2 от ГПК. Както беше посочено, всички претенции произтичат от един и същ правопораждащ факт, поради което и няма как да се затрудни производството по делото.
Искането на ищеца за назначаване на комплексна съдебно-медицинска експертиза е допустимо и следва да бъде уважено. Не е основателно искането за назначаване на съдебно-психологична и психиатрична експертиза, тъй като евентуалното завеждане на ищеца като психично болен няма връзка с твърдените болки и страдания – такава връзка не се твърди.
Неоснователно е и искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза относно собствеността върху нивите, моста и т.н. /л.118/, тъй като това първо не може да се установи от техническо лице и второ, няма връзка с предмета на спора. Неоснователно е и искането за допускане на другата съдебно-техническа експертиза, тъй като не е ясно какво всъщност твърди ищеца. На доказване подлежат положителните факти – чл.154 ал.1 от ГПК. Ако ответниците твърдят, че на тази дата са се обаждали на спешния телефон, то те следва да го докажат.
Допустимо е и искането за прилагане на НОХД № 136/2014г. по описа на РС-Бургас. Такова е искането за издаване на свидетелство за съдимост на ответника Росе К., което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане до разпит на трима свидетели, е допустимо и следва да бъде уважено, но след като не е посочено какви обстоятелства ще се установяват с показанията им, броят им следва да бъде редуциран до двама.
Исканията на ответниците за допускане до разпит на двама свидетели също е допустимо, но не може да бъде уважено, тъй като лицата Цв.П. и Г.В. са ответници.
Съдът указва на страните, че на основание чл.154 ал.1 от ГПК, всяка следва да докаже твърдените от нея положителни факти. Ищецът че са настъпили твърдените факти, че за това отговорност носят ответниците и вследствие на това е претърпял неимуществени и имуществени вреди в твърдения размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.131 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените приложения по опис – л.20-22, както и адвокатски пълномощни, като доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разделяне на производството по делото.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели от ищцовата страна, при режим на довеждане.
НАЗНАЧАВА извършването на комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещо лице от МБАЛ-Бургас АД, след внасяне на предварителен депозит в размер на 150лв. по депозитна сметка на ОС-Бургас от ищеца, в седмичен срок.
След внасяне на определения предварителен депозит, препис от исковата молба с поставените задачи да се изпрати в МБАЛ-Бургас АД за предложение за вещо лице.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС-Бургас, НОХД № 136/2014г. по описа на съда, като се посочат и страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 22.06.2017г. от 14.30ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се съобщи за настоящото определение, както и проекта за доклад по делото, а на ищеца да се връчат и преписи от отговорите на исковата молба от ответниците.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: