Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. София, 30 януари 2015
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І – 16 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е. Попова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
гр. д. № 3998 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗАКОНА за отговорността
на държавата и общините за вреди.
С исковата си молба
п р о т и в П. на Р.Б. ищецът И.А.И., ЕГН **********,*** твърди, че е
бил обвинен в извършване на престъпление / тежко престъпление / по смисъла на
чл.93 т.7 НК /,като в последствие бил ПРИЗНАТ за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН от СРС,
110 състав по НОХД№24653/2011г. за повдигнатото обвинение за престъпление по
чл. 129ал.2, пр.5, вр.ал. 1, вр.чл.20,
ал.2, вр.ал. 1, вр.чл.63, ал.
1, т.3 от НК. Наказателното преследване
се отразило негативно на психиката
му, училищните му оценки и личния
живот. След наказателното производство бил много изнервен
и си го изкарвал
на родителите си и то без основателна
причина. Действията му станали неадекватни,
чувствал се неуверен, отчаян и объркан от това
незаконно обвинение, започнал да пие
хапчета за успокоение и за сън, тъй като
страдал от безсъние. В продължение на повече от
година и половина, бил подложен на
ужасяващ психически тормоз, въпреки че невинността му се доказала в съда.
Многократно бил привикван пред разследващия орган и съда. Здравословното му състояние- физическо
и психическо осезателно се влошило. Напълно
било увредено доброто му име
в обществето, сред приятелите и близките му, на които им станало известно, че е обвиняем в тежко престъпление против личността на страдащо
от психическо състояние момче, от това изпитвал
незаслужени вина и срам, чувствал се объркан и неуверен, че някога съучениците, познатите му и разследващите органи ще престанат да
гледат вече на него като
на престъпник. Поддържа, че за
претърпените от него нуимущетсвени вреди следва да бъде
справедливо обезщетен. Тъй като претърпял
и имуществени вреди за платени разноски за адвокатска помощ, - първоначално за досъдебното производство- 300/ триста/ лева, както и за
всяко процесуално действие в различни дни съгласно чл.
36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения по договори за правна помощ и още 700 лв. за
адвокатските възнаграждения
за защита пред СРС,110 състав по НОХД№24653/2011г. във връзка с воденото срещу него наказателно
производство, поддържа че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответника да ги обезщети.
ИСКАНЕТО е да бъде осъден ответника
да му заплати сумата в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди / лева за обезщетение за неимуществени
вреди, считано от влизането на оправдателната ПРИСЪДА от 04.02.2013г., ведно със законната лихва от тази дата; сумата
от 1000 лв. съставляваща обезщетение за имуществени вреди, разходи за ангажиране на адвокатска защита пред
досъдебното и съдебно производство , ведно със законната лихва, както и
сторените по делото разноски в това число адвокатски хонорар.
П. на РБ чрез
СГП, оспорва исковете по основание и размер, като завишени с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика и несъобразено с обстоятелството, че спрямо него не е била изпълнявана
мярка за неотклонение задържане под стража, наказателното производство е
приключило в кратки и разумни срокове и че от обвинението не са произтекли
значителни неблагоприятни и негативни последици за ищеца. Оспорват изцяло иска
за обезщетение за имуществени вреди, като недоказан.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представените с исковата
молба и приложените с НОХД № 24653/2011г., СРС,110 състав. / арх.№17031/2013г./ доказаатлества, против ищеца е било образувано и водено наказателн опроизводство,
приключило с влязла в сила Присъда от 04.02.2013г. на СРС, НК, 110 състав по
НОХД№24653/2011г., по описа на СРС с която е бил признат за невиновен в това, че : На 30.05.2011г., около 20.30
часа, в гр. София, в градинката между ул. “Кричим” и ул. “Персенк”, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие с Илиян Йорданов Трайков, е нанесъл удари с
ръце и крака в областта на лицето и гръдния кош на Лилян Тодоров Баровски, в
резултат на което му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в нараняване на обвивката на десен бял дроб-
тотален хемо- плевмоторакс
в дясно, водещо до разстройство на здравето, временно опасно за живота и на осн. чл.304 от НПК ОПРАВДАН за повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.129, ал.2,пр.5,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 19.06.2013
г.
По делото са разпитани като
свидетели В. и свид. В.а, които са родители на ищеца
и поради тези отношения помежду им най -
осезателно са възприели негативните изменения, настъпили у него и могат да
дадат най-пълни и обективни данни за фактите и обстоятелствата относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Техните показания са последователни
и допълващи се и намират опора в представените по делото писмени доказателства
– характеристики и ученически книжки, относно това как фактът на повдигане и
поддържане на обвинението се е отразил върху живота, поведението и резултатите
му в училище. Така се установява, че ищецът бил активен и буден млад човек,
имал разнообразни интереси, спортувал активно и се справял много добре с
учебния материал. Несправедливото обвинение в това, че е извършил такова тежко
престъпление против лице, което страда от психически проблеми силно го
травмирало. С течение на времето негативното отражение върху неговата психика,
поведение и характер се задълбочило. След като бил привлечен като обвиняем и
спрямо него били извършвани следствени действия
и викан в Детска педадгогическа стая и Отдел “закрила
на детето”, поведението му коренно се променило. Той станал затворен,
необщителен, нетолерантен и агресивен, имал грубо държане дори и към родителите
си. В тази насока са представените характеристики, както ученически книжки за
периода от 2011
От договор правна помощ от 07.05.2012 г. – за 300 лв., и договор от 01.06.2013 г. – за 150
лв., е видно, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение на
защитник в наказателното производство.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявената
искова претенция за присъждане на
неимуществени вреди за основателна.
Съгласно чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди,
причинени на гражданите от органите на П. в случая е фиксирана при строго
определени условия, а именно: обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано - която хипотеза е налице в настоящия случай, или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В
случая е образувано и проведено
наказателно производство и ищецът е бил обвинен в престъпление, за което
е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. С действията си П. по предявяване и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, по което ищецът е бил оправдан, на същият са
причинени и е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и чест,
негативни психически изживявания – отчаяние, стрес, чувство на безпокойство, че е обвинен
и може да бъде осъден за тежко престъпление. Това се отразило негативно върху успеха и поведението
му в училище, станал е нервен, агресивен и враждебен. Това състояние на ищеца
било последвано от чувство за безизходица, отчаяние и ниска самооценка, липса
на увереност, че някога последиците от обвинението ще бъдат заличени и ще
продължи пълноценно живота си. В резултат на обвинението били накърнени доброто
му име в обществото, сред приятелите и близките му и въздействало негативно върху
общественото мнение за него. Обстоятелството, че е бил обвинен в посегателство
против личността на страдащо от психично заболяване момче, и то в съучастие го
карали да чувства вина и срам. От изложеното следва, че претърпените от ищеца
физически и психически страдания, негативни изживявания, чувство на
неоправданост и безверие и промени в поведението му и негативна самооценка,
последиците от полицейската регистрация да бъде подозиран и считан за престъпник,
представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
образуването и воденото на наказателното производство срещу него. В тази насока са събраните по делото писмени и гласни
доказателства. С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.2, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата
за тези, причинени на ищеца вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Размерът на паричното
обезщетение, като еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя с
оглед критерия справедливост по чл.52 от ЗЗД. Той включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. При
определяне на обезщетението в случая на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата, този критерий включва
преценка на обстоятелства и относно продължителността на периода, през който е
провеждано наказателното преследване, характера и тежестта на повдигнатото
обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение и
процесуална принуда, разгласяването му и свързаните с това последици. Както се посочи, в случая се касае за
обвинение в престъпление против личността, което е тежко умишлено престъпление
по см. на чл.93, т. 7 от НК. От съществено значение е как обвиненията са се
отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на
живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него
емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко продължително са
засегнати чувствата на конкретния индивид. При тази преценка, съдът отчете възрастта
на ищеца, който към момента на водене на наказателното производство е бил едва
шестнадесет годишен, тогава той се е изграждал както физически, така и като
личност, у него се създавала ценностна система, оформяни са нравствени оценки и категории -
за добро и зло, за справедливост и т.н. На този етап от неговото психическо
и личностно развитие, ищецът е бил обвинен несправедливо в престъпление против
личността на друг млад човек. От
характеристиката му от
Относно имуществените вреди –
съдът намира, че е основателна претенцията в частта за присъждане на
обезщетение за вреди в размер на 450 лв. от разходи за процесуална защита, а в
останалата й част да се отхвърли като недоказан. Обезщетението за имуществени
вреди, в уважения размер следва да се присъди, ведно с присъждане на законна
лихва от същия момент на вл. в сила на присъдата.
На основание чл.78 от ГПК във вр. с чл.9а и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода от
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
внесената държавна такса в размер на 10 лв. и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. С оглед
доказателствата за платено възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете ответникът следва да заплати такива разноски на ищеца в размер на в размер от 1469, 45 лв.
Водим от изложеното и на
основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА П. на Р.Б. гр.************2 ,
представлявана от Главния прокурор да з а п л а т и на И.А.И.
с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, кантора 201 адвокат Н.К. и адвокат Г.С.
сумата
от 26 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 450 лв., съставляваща обезщетение
за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, ведно със законна лихва върху тях, считано от 19.06.2013 г.
г. до окончателното им изплащане, както и 20 лв. разноски за държавна такса и 1469, 45 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата му част - за сумата
от 550 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди над уважения размер, до размера от 1000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
София в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
СЪДИЯ: