Р Е Ш
Е Н И Е
№..............от 02.05.2012г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На деветнадесети
април две
хиляди и дванадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:З.Р.
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№431 по описа на съда за 2012г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.Н.М., с ЕГН **********, с адрес *** против Дом за възрастни хора с физически увреждания “Ильо Войвода”, гр.Кюстендил.Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1 КТ за признаване уволнението на М. за незаконно и отмяна на заповед №12/26.01.2012г.Иск с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.Иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 974.92 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето, през което е останал без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за период от 6 месеца, считано от 26.01.2012г. до 25.07.2012г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се разноски по производството.
Ответника е изразил становище за неоснователност на иска.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд при ответника на длъжност “медицинска сестра”.С писмо с изх.№9/23.01.2012г. са изискани от Л.М. писменни обяснения по следния поставен въпрос-“защо в качеството си на служител в ДВХФУ “ильо Войвода” съхранява в дома си вещи и предмети, собственост на ДВХФУ.Л.М. е депозирала писменни обяснения по поставените въпроси на 24.01.2012г., в които е посочила, че вещите, открити и конфуск,вани по време на обиска са нейна собственост, закупувани са и има фактури.На 26.01.2012г. е издадена заповед №12, с която на Л.М. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.В заповедта са описани следните нарушения:
В качеството си на “медицинска сестра” при ответника е изнесла от ДВХФУ вещи и предмети, предназначени за изпълнение функциите на ДВХФУ по обслужване на неговите потребители, предоставени й за ползване, стопанисване и съхранение във връзка с изпълнение на служебните й задължения, без знанието на директора на ДВХФУ, съгласно удостоверение с №1530/11г. от 25.01.2012г., издадено от КРП и узнато на 18.07.2011г., с което е в нарушение на служебните си задължения, определени в длъжностната й характеристика-“носи пряка отговорност за имуществото и медикаментите, до които има достъп”, а именно: порцеланова, цветна лейка с изображение на пеперуда, порцеланова ваза с изображение на пеперуда, дървена икона с изображение на Киприян и Юстина, свещтик от жълт метал с форма на велосипед, стъклена купа-глобус, 29 бр. чаршафи-долни, с надпис “ASM” и “Дом Ильо Войвода”-Кюстендил, 5 бр. дълги мъжки гащи с надпис “Морган Милс”, дървен поднос, икона “Св.Петър и Павел” и Св.Пантелеймон”.
В заповедта е изложено, че наказанието се налага на основание заповед №РД-00-1584/08.12.2011г. на кмета на община Кюстендил, чл.188, т.3 вр.чл.192, ал.1, чл.195, ал.1 от КТ и на база следните доказателства: писма с изх.№1530/2011г.от 18.07.2011г., №1530/11/17.01.2012г., удостоверение с изх.№1530/11г. от 25.01.2012г. на КРП, обяснения с вх.№9/24.01.2012г. , дадено по писмо с изх.№9/23.01.2012г., при условията на чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 и при спазване критериите по чл.189, ал.1 и на основание чл.190, ал.1 т.4 и т.7, чл.187 т.10 КТ.
С отговора си ответникът е представил личното трудово досие на ищеца, представил е и копие от писмо с вх.№1530/11г. от 25.01.2012г. на КРС, в което е посочено, че при извършен обиск в дома на Л.м. са открити вещите, описани в заповедта, молба от Анелия Велинова до КРП от 24.01.2012г., писво от КРП от 17.01.2012г., писмо от ответника до КРП, удостоверение, издадено от КРП.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
На първо място, съдът счита, че е допуснато нарушение в процедурата по изслушване на работника по чл.193, ал.1 КТ.Видно от представените с отговора писменни доказателства с писмо от 17.01.2012г., входирано при ответника на 19.01.2012г., КРП е уведомила ответника, че предстои привличане в качеството на обвиняеми лица на Л.М. за престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и съпругът й за престъпление по чл.339, ал.1 НК, като това действие е насрочено за 17.01.2012г.В последствие, с писмо с №1530/11г. от 25.01.2012г., входирано при ответника с №156/25.01.2012г. е посочено, че при извършено на 19.07.2011г. претърсване и изземване от дома на Л.н.М. са открити и иззети следните вещи-описани са вещи, в последствие описани и в заповедта за дисциплинарно наказание.С писмо с изх.№9 от 23.01.2012г., за което ищецът е уведомена на 24.01.2012г., на основание чл.193, ал.1 КТ във връзка със започналопроизводство по налагане на дисциплинарно наказание, в срок до 16.00 часа на 24.01.2012г. е изискано обяснение защо в качеството си на служител в ДВХФУ съхранява в дома си вещи и предмети, собственост на ответника.На 24.01.2012г. е депозирано такова обяснение от страна на ищеца, описано по-горе.
При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че от страна на работника/служителя са изискани писменни обяснения, в момент, предхождащ точната индивидуализация на откритите в дома на ищеца вещи, като писмото от КРП е получено след изискване, респ.депозиране на обясненията й.В рамките на елементарната дисциплинарна процедура, даването на обяснения от страна на работника е единственото средство за защита на подлежащия на наказание.Обясненията трюбва да са дадени именно във връзка с дисциплинарното производство, като работникът следва да е в известност за обстоятелствата и фактите въз основа на които си води дисциплинарното производство.В случая, от събраните по делото доказателства е видно, че вещите, по отношение на които е наложено дисциплинарно наказание са индивидуализирани за първи път след като вече са дадени обяснения.В този смисъл, съдът счита, че са нарушени правилата във връзка с изискването и даването на обяснения от страна на работника.Ищецът е била лишена от възможност да узнае какви конкретно вещи се твърди, че е изнесла от предприятието и в този смисъл да обясни за всяка една от тях.В този смисъл и само на това основание, съдът намира, че дисциплинарното производство е било опорчено и по правилото на чл.193 КТ заповедта за налагане на дисцирлинарно наказание подлежи на отмяна само на това основание.
Независимо от горното, съдът счита, че е налице нарушение в изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. В атакуваната заповед не е посочено времето на извършването на нарушението. Не може да се счете, че непълнотата в заповедта е преодоляна по отношение на това тарушение чрез позоваването в нея на удостоверение на КРП. Затова съдът счита, че заповедта не е мотивирана, съобразно чл. 195, ал. 1 от КТ. Нормата е императивна и неспазването й е достатъчно основание за незаконността на извършеното уволнение.
На следващо място следва да се посочи, че законът предявява определени изисквания към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.Задължителни нейни реквизити са сведения относно нарушителя, конкретно нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание.Липсата на който и да е от реквизитите има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.Нормата, с която са предвидени тези реквизити, е императивна, поради което за тяхната наличност съдът следи служебно.Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивиране, за обосноваване на наложеното наказание.Тези реквизити имат важно значение тъй като на тях се основава преценката на съответствието между тежестта на нарушението и наложеното наказание.
В конкретния случай в оспорваната заповед липсва и не е посочено какви са последиците от това, че М. изнесла вещи и предмети....Описаното дисциплинарно нарушение, би било довършено и доказано ако в следствие на това са настъпили конкретни последици, които и са посочени в заповедта.В случая от описаното в заповедта неясно остава какви послеци са били налице от поведението на М..Посоченото, по мнение на настоящия съдебен състав, представлява част от обективните признаци на нарушението, поради което следва подробно да бъде описано в заповедта.Довод в тази насока е и факта, че наказанието е наложено за нарушение по чл.190, ал.1 т.4 и т.7 КТ-“ злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения” и “други тежки нарушения на трудовата дисциплина”.От описаното в заповедта може да се направи извод, че се твърди дисциплинарно нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя”.по чл.187 т.8 КТ, като характерно за това нарушение е неговата субективна страна и е съставомерно само когато е извършено умишлено, което изисква посочване и описание в заповедта.В този смисъл и неясни и неподкрепени с доказателства са и изводите на работодателя относно тежестта на това нарушение и относно описаните в заповедта вредоносни последици.
Следва също така да се посочи, че във всички случаи на оспорване на дисциплинарното наказание съдът е длъжен да прецени съответствието между неговата тежест и тежестта на извършеното нарушение, съобразно критериите по чл.189, ал.1 КТ /р.№1678-99-ІІІ ГО на ВКС/.От тази гледна точка заповедта също е немотивирана, което лишава съда от възможност да извърши посочената проверка.В заповедта липсват каквито и да било данни относно основния критерий-“тежест на извършеното нарушение” с неговите характеристики: значимост на неизпълнение на задължението, форма на вина, обстоятелства, при които е извършено нарушението, поведение на работника или служителя в т.число и т.нар. “дисциплинарно минало”.
На база изложеното, съдът счита, че иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.
Посоченото по-горе относно основателността на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ води до основателност и на иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ.В този смисъл, след признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за дисциплинарно увовление следва ищецът да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението.
С оглед направените по-горе изводи основателна е и претенцията за заплащане от работодателя на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.От представената в съдебно заседание трудова книжка на ищеца се доказа, че през периода от уволнението-26.01.2012г.. до 19.04.2012г. ищецът е останала без работа, поради незаконното й уволнение и за този период работодателят й дължи обезщетение по чл.344, ал.1 т.3 КТ.Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец е за м.495.82 лв. за отработени 21 работни дни.В случая основателна и доказана е претенцията за периода от време от 26.01.2012г.-датата на връчване на заповедта, респ. на прекратяване на трудовото правоотношение до 19.04.2012. за сумата от 1369.41 лв., като до пълния предявен размер за 2 974.92 лв. за периода 20.04.2012г. до 25.07.2012г. иска е неоснователен, като преждевременно предявен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца и сумата от 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за адв.Янев.
Ответника дължи и държавна такса върху размера на уважения иск по чл.344, ал.1 т.3 КТ в размер на 57.78 лв., както и държавна такса върху неоценяемите искове по чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ в размер на по 50 лв. за всеки един от тях, както и сумата от 60 лв., изплатено възнаграждение на в.л.Н..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за незаконно уволнението на Л.Н.М., с ЕГН **********, с адрес *** и отменя заповед
№12/26.01.2012г., издадена от директора на ДВХФУ “Ильо Войвода” , с която й е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.
Възстановява Л.Н.М., с ЕГН **********, с адрес *** на
заеманата преди уволнението длъжност-“медицинска сестра” в Дом за възрастни
хора с физически увреждания “Ильо Войвода” гр.Кюстендил.
Осъжда Дом за
възрастни хора с физически увреждания “Ильо Войвода” гр.Кюстендил да заплати на
Л.Н.М. на основание чл.225, ал.1 КТ сумата от 1369.41 лв. обезщетение за периода от време от 26.01.2012г. до
19.04.2012г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 23.02.2012г. до
окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер на иска за 2 974.92 лв. за
периода от 20.04.2012г. до 25.07.2012г. отхвърля иска като
неоснователен.
Осъжда Дом за възрастни хора с физически увреждания
“Ильо Войвода” гр.Кюстендил да заплати по сметка на Районен съд гр.Кюстендил
сумата от 217.78 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
исковете и изплатено възнаграждениена вещо лице.
Осъжда Дом за възрастни хора с физически увреждания
“Ильо Войвода” гр.Кюстендил да заплати на Л.Н.М. сумата от 300 лв.-деловодни
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
обявяването му пред КОС.
Районен
съдия: