Мотиви по НОХД 1525/2016г по описа на Окръжен
съд Варна
Варненската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд
Варна обвинителен акт срещу Б.Б.И.
*** за това, че На 28.08.2016г.по а/м „Хемус", в посока гр.Варна, преди
входа на гр. Варна при управление на МПС л.а. "Фолксваген Голф" с per. № * **** **нарушил правилата за движение на ЗДвП
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП , чл.
21, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на Н.й С.
Т. - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в" от НК
По делото в качеството на частен обвинител бе
конституирана майката на пострадалия- А.Н.Т., представлявана от адв.Св.С..
В хода на съдебните
прения представителят на ВОП поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира
за доказано. Навежда доводи, че безспорно се доказва, че подсъдимия, е
застигнал пострадалия с управлявания от него автомобил в дясната лента за
движение в пътния участък по автомагистрала „Хемус „и със установената скорост
над 200 км./ч го ударил, след което автомобила на пострадалия изхвръкнал от
платното и паднал на пътя към бул.“А.М.“, в резултат на което пострадалия е
получил травми несъвместими с живота. Поддържа обвинение за всички изброени в
акта нарушения на ЗДвП и непредпазлива
форма на вината. Моли, при определяне на наказанието съдът да съобрази отегчаващи
вината обстоятелства- лоши характеристични данни с оглед предходно осъждане и
настъпила реабилитация за такова деяние, множество наказания наложени по ЗДвП,
ПТП предизвикано с автомобил конструктивно променян да е с по-висока мощност. Чрез
посоченото мотивира наказанието да е ориентирано към максимума от 6 години
лишаване от свобода. Наред с това се
предлага подсъдимия да бъде „лишен от правото да управлява МПС” за срок, който
да надвишава с три години този на лишаването от свобода.
В хода на съдебните
прения представителя на частния обвинител адв. Св.С.
се присъединява се към заявеното от представителя на ВОП. Намира,че деянието е безспорно
доказано въз основа на целия доказателствен материал, опровергавайки защитната
теза. Предлага наказанието „лишаване от свобода” да бъде определено към
максималния размер предвиден в закона, както и такова по размер наказание и по
отношение „лишаването от право да управлява МПС” което да надвишава с максималния възможен
срок, наказанието „лишаване от свобода“
Защитата
на подс. Б.И. в лицето на адв.
Б. Р. намира обвинението за недоказано, и моли за оправдателна присъда. Поставяйки
под съмнения гласните доказателства и оспорвайки изводите от всички заключения
на автотехнически и комплексна геодезично-автотехническа
експертизи счита, че не са налице доказателства, подзащитния
му да е извършил деянието по описания начин в обвинителния акт. Отделя
изключително внимание на следите описани в протокола за оглед на
местопроизшествие, несъответствията на заключенията по автотехническите
експертизи с тях. Аргументира оправдаването на подзащитния
си, по възведеното обвинение, като твърди, че пострадалия е нарушил правилата
за отдаване на предимство, навлизайки в пътния участък без да съобрази
поставения за целта знак . Описаното
нарушение е единственото, което е в причинна връзка с настъпилото ПТП,
реализирано в лявата лента за движение.
Защитата на подс. Б.И. в лицето на адв. К.Белейрян също оспорва изводите на посочените по горе
експертизи, достоверността на показанията на
свидетелските пътували в пътния участък и прави идентично заключение, че
подсъдимия следва да бъде оправдан, с оглед тезата, че пострадалия е отнел
предимството на подсъдимия, който се е движел правомерно.
В своя защита подс. Б., не прави анализ на доказателства и изразява
съжаление за случилото се, като твърди, че не е желал настъпването на
последиците..
В последната си дума
подсъдимия моли за справедлив съдебен акт.
Съдът за да се произнесе,
като взе предвид събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
Подсъдимият Б.Б.И. е
роден на ***г***. Същият е български гражданин и има завършено средно
образование. Живее на семейни начала. Същият е реабилитиран по право, за
извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, отложено по реда на
чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от три години работи, по НОХД №1853/2010г.
Определението на съда е влязло в сила 12.11.2010г. Наложеното му наказание с
посоченото определение „лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години е изтърпяно на 18.02.2013г. И. притежава ЕГН **********.
Б.И.
е водач на МПС от 12.05.2006 г. като притежава свидетелство за правоуправление, категория „А; В; АМ; В1; А2; А1 първоначално издадено на посочената дата за кат. “В“. Същото е
преиздавано на 11.06.2013г, след успешно положен изпит кат. „А“ на 20.05.2013г.
Последното СУМПС е № ********* валидно до 07.06.2023 г. Към момента на деянието е
притежавал 39 контролни точки. За периода 2006г-2016г. е наказван девет пъти по административен ред за нарушения на ЗДвП с
наказателни постановления и два пъти с фишове . Налагана му един път
принудителна административна мярка и един път е лишаван от право да управлява
МПС, с посочената по горе присъда.
На 07.06.2016г
подсъдимия закупил автомобил марка „Фолксваген Голф" с peг. № * **** **. Автомобилът
бил конструктивно изменен в двигателната част, като измененията се изразявали в
следното: изрязване на метална основа на предна броня и осигуряване на
технически отвор за поместване на интерколер, с пита
по-голяма от заводски вградения, в дясната част на предната броня между
пластичния подкалник и мястото за фарове за мъгла,
като работната повърхност била с около 2.5 пъти по-голяма от заводската. Била
отстранена кутията поместваща въздушния филтър от хартиен тип за входната
въздушна маса за работа на двигателя, като била заместена от филтър без
закрепваща конструкция към купето, изработен от нехартиен елемент. В
двигателният отсек е бил монтиран и вакуумноуправляем елемент, свързан към разреждането в
смукателната част на входния колектор за въздух, управляващ редуцирния
клапан за налягане на горивото, разположен при горивната рейка, захранваща дюзите
впръскващи горивото. Бил прекаран също в двигателния отсек
маркуч с метална оплетка, излизащ от тялото на
масления филтър, достигащ входната мазилна част на турбокомпресорния агрегат, поставен неестествено по-високо
разположение спрямо нормалното за модела, спрямо височината от асфалтовото
покритие. Захватьт на изпускателните колектори и
изпускателната уредба за изгорели газове не отговаряли на заводските по дизайн
и размер. Посочените изменения, съгласно заключението на автотехническа
експертиза били внесени с цел увеличаване мощността на двигателя.
Пострадалият Н. Т. бил е водач на МПС от 14.12.2011 г., като
притежавал свидетелство за правоуправление кат. „В М АМ“ , валидно до 2021г. Същият е бил наказван
за нарушения по ЗДвП с едно наказателно постановление и осем пъти с фишове. Притежавал
максималния брой - 39 контролни точки.
На 17.11.2014 год. Н. Т.
започнал работа в „К. Д." ЕООД Варна с управител св.Г.М., на длъжност „Шофьор, доставчик на стоки по
домовете". Дружеството обслужвало ресторант „Г." Варна, като
разполагало с над 20 автомобила и мотопеди, в това число и лек автомобил „Ш.С."
с peг. № *****.
Автомобила бил снабден с GPS
устройство, данните от които се администрирали от „ТЕХСИС" ООД- гр. Варна . Всички автомобили се управлявали
от различни шофьори - т.нар. „куриери“, според определеното им в график работно
време /л.196 т.1д.п./. За техническото състояние се грижел св.М.Б..
На
28.08.2016 год. Вечерта в ресторант „Г.“ Варна , била получена поръчка от
„Бизнес парк Варна Интеркарт Финанс",
където по това време била на работа и св.Я.Р.. Сградата на същия е разположена в парцел, до който се стига по
локално платно успоредно разположено на пътното платно на автомагистрала
„Хемус“ в посока гр.Варна. Локалното платно е с начало – отбивка
към бензиностанция „Петрол Перфект“ и край пред
сградата на „Бизнес парк Варна“ , преминаващо
в десен ръкав към бул. „Ат. М.“ на пътен
възел на две нива между посочения булевард и автомагистрала „Хемус“ /А2/ отделено
със остров по цялото си продължение с изключение на входната и изходната му
част.
Пострадалия
Т., след като поръчката била обработена
около 22,10 ч. /л.235, т.1,д.п./ я взел и
доставил. За целта използвал посоченото по горе МПС „Ш.С.". В
посочения на доставката час, портиер на смяна в сградата на „Бизнес парк Варна“
бил свидетеля П.П..
След
това Т. се насочил към гр.Варна, пресякъл локалното платно и заел дясната лента за движение. В същия момент на около 100м зад пострадалия
се движел св.Д.Д., който управлявал автомобил марка „Фолсксваген Голф-4“
Като пътник в колата била св.М.Д.. Зад автомобила на Добреви, на сходна
дистанция от тях управлявал св. Т.М. лек автомобил марка
„Рено Лагуна“. В колоната последен автомобил бил този управляван от св.Х.Х. и с пътник св. А.Б.. Св.Х. се движил на дистанция от
около 10 м. след автомобила на Т.М.. В такъв ред и с приблизителна скорост от
около 70 - 80 км.ч. се движила цялата колана от автомобили в които били
свидетелите от района на бензиностанция „Петрол Перфект“
към сградата на „Бизнес парк Варна“, в който участък разрешената максимална
скорост била 80км/ч.,въведена с пътен знак „В 26“ Пак по това време подсъдимият с пътник
неговия племеник –турският гражданин А.Д. се движел с
автомобила си „Фолксваген Голф" с peг. № *
**** **, със скорост надвишаваща 200км/ч. в същия пътен участък. Той застигнал
колоната изпреварил я, като се движел в лявата лента за движение. Когато се
намирал преди изградения пътен възел между магистралата А2 и бул“ Ат.М.“ без да
съобрази скоростта на движение на л.а „Ш.С.“, която била около 59,2км/ч,
неговото местоположение в дясната лента за движение, той предприел навлизане в
същата лента, пред автомобила на св.Добреви. Поради разликата в скоростите
автомобила на подсъдимия ударил този на пострадалия с предната си дясна част.
Удара попаднал в лявата задна част на л.а „Ш.С.“, като двата автомобила се
препокрили около 1м. В резултат на това лекия автомобил управляван от
пострадалия получил първите си деформации в задната част, след което се отклонил
надясно, разкъсал мантинелата на пътя и с оглед
денивелацията на пътния възел прехвърчал във въздуха и паднал на таван на
платното водещо към бул.“А. М.“. Автомобила на подсъдимия продължил напред и
надясно, като последователно се плъзгал на колела, след това по лявата си
страна, и се върнал в първоначалното си положение като преустановил движението
си над 150 м. след удара в аварийна лента на платното на автомагистралата
„Хемус“. Пръв при подсъдимия отишъл св.Д., след като се уверил, че той и св.Д.
са добре, позвънил на тел.112 за да съобщи за случилото се. Такова позвъняване
имало и от св.Т.М. и Х.Х. и още няколко човека. Още
преди пристигането на екип на „Спешна помощ“, св.Х. възприел смъртта на
пострадалия.
В
последствие освен екипа на спешна помощ, който констатирал смъртта на Н. Т.,
бил изпратен автомобил на пожарната и на ПП КАТ Варна. По късно бил извършен
оглед на местопроизшествие в хода на който били фиксирани чрез описване и
фотографиране: ориентири и посока на огледа, състояние на пътното платно, пътни
знаци, следите останали в резултат на настъпилото ПТП на пътното платно,
тяхното местоположение, такива по двата автомобила и тяхното местоположение,
разположението на автомобилите и на трупа на загиналия. В хода на съдебното
следствие по експертен път /КГАТЕ/ бе уточнено, че при някои вписвания в
протокола за оглед касаещи платното на А2 има размяна в №-та на ориентирите и
изготвената скица /л.10-11 д.п./. Тук е мястото да се отбележат част от тях правилно,
в съответствие с действителното им разположение /виж и мащабна скица 1:500 от
КГАТЕ /: ориентир.1 /геодезическа точка 6/ - железен
стълб със знак „Б-4"- край на път с предимство, разположен в дясно на
тротоара, при отбивката за булевард „А. М.";
ориентир 2 /геодезическа точка 1/- ръб на бетонна
стена намираща се в дясно след края на аварийната лента на 0.85 метра ;
разстояние от ор.2 до острия ъгъл между отбивката и магистралата /геодезическа
точка 18/ - 51.9 метра; широчина на ленти магистрала : лява - 3.7 м. /котирано
линейно разстояние 3,70м./, средна - 4 м. /котирано линейно разстояние -4м./ ,
и крайна 3.1 м котирано линейно разстояние -3,05 м./; състояние на пътя- суха и
равна настилка, едрозърнест асфалт ; 500 метра преди ор.2
- ограничителен знак за скорост до 80 км/ч; на 130 метра, след ор.2
в десния банкет бил открит л.а.„Фолксваген" /№17 от скица/, насочен с
предна част посока гр.Варна, с показания „0", скорост - неопределима, с изявен удар в предна дясна част, охлузен в
лявата странична част с липсващо странично огледало, счупено стъкло на лява
врата, излезли въздушни възглавници, спукана предна дясна гума с налични
разкъсвания на няколко места; на 30 метра след ор.2 и на 4.5 м напред от откачената от
л.а.„Фолксваген" предна броня, намираща се в дясната част на аварийната
лента - черни пластмасови части /№15 и 16 от скица/ ; в средната пътна лента - следа
/№11от скица/ в асфалта във вид на остъргано, успоредна на маркировката с обща
дължина от 2 метра, разположена на 13 метра преди ор.2
и на 4 м в ляво от десния банкет, прекъсната, неравномерна с различни дълбочини;
в левия край на средна лента - следа /№12
от скица/ от гума с неразличима шарка, с обща дължина 24.5 метра, неправилна
дъговидна форма, извита към средата на средната лента, започваща на 5 метра преди следата от протриване
предходно описана, като свършва на 6.5 метра след ор.2
и на 5.2 м в ляво от десния банкет; разкъсана мантинела
/ №14 от скица/ - на 8 м след ор.2 и на 4.7 преди
него ; платното в ръкава към булеварда с обща ширина 7.1 м. / котирано
разстояние 7,09м./ и ляв тротоар 1.6 м, височина при изкривената мантинела -1.4 м.; л.а.„Шевролет"
/№3 от скица/ разположен по таван, с предно колело на 1.1 м от десния бордюр и
на 8.6 м след ор.1, задно ляво на 6.5 м след ор.1 и на 1.1 м в ляво от десния бордюр, силна деформация в
задната част, липсващо предно ляво колело; джанта с гума на 20.5 м преди ор.1/№9 от скица/; фар /№8 от скица/ на 10 метра преди ор.1 всички при десния бордюр на дясна лента на
отклонението; следи от остъргване на асфалта - лява и дясна със средна дължина между тях от около 3.45
метра, достигащи тавана на автомобила „Шевролет' '/№ 5 и №6 от скица/. От подсъдимия и от трупа са била иззета
кръвни проби. Същите не отчитат съдържание на етилов алкохол или упойващи
вещества. В хода на разследването подсъдимия доброволно предал автомобила си за
нуждите на наказателното производство.
По делото са назначени
следните експертизи:
Съдебно медицинска
експертиза
/л.40-л.46/ за аутопсия, от заключението на която е видно, че Н. Т. има
следните наранявания: тежка контузия на белите дробове, контузия на сърцето,
разкъсване на дясно предсърдие и дясна камера, разкъсно-контузни рани на двата бели дроба, кръвонасядания в областта на дясната камера и сърдечния
връх, левостранен хемопневмоторакс
/кръв и въздух плеврални кухини, около 450 мл в лява
и около 150 мл в дясна/, счупване на лява и дясна ключица, счупване на леви
ребра от трето до осмо с разместване на фрагменти и по двете фрактурни линии за 4, 5 и 6-то леви ребра, счупване на
гръдната кост на ниво второ и четвърто междуребрие, с
масивни кръвонасядания по меките тъкани и около тях, диасхиза на двете срамни кости, голям кръвоизлив подперитониално в същата област, разкъсване с размачкване
на левия лоб на черния дроб, разкъсване на слезка, на
чреводържателя на тънките черва в областта на илеоцикалната цепка, остра кръвоизливна
анемия, кръвонасядания под меките мозъчни обвивки, контузионни огнища в лява голямомозъчна
хемисфера, контузия на хипофизата, импресионно
счупване на лява теменна слепоочна кости с разместване на фрагменти, ивица на
счупване на черепната основа през средната черепна ямка
без разкъсване, кръвонасядане по меките обвивки на
главата, разкъсно-контузни рани по теменнослепоочната област на главата, разкъсна
рана в областта на шията, кръвонасядания и ожулвания
по лицето в областта на гръдния кош, в областта на горните и долни крайници.
Причината за смъртта на Н. С. Т. е тежката комбинирана травма - гръден кош,
корем, глава, с разкъсване на сърце, на бели дробове, на черен дроб, на слезка, контузия на бели дробове, левостранен
хемопневмоторакс и във връзка с това развилата се
остра кръвоизливна анемия. Уврежданията са получени в
резултат на удари с или върху твърди и тъпи предмети, респ. детайли на МПС при
ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и ПТП.
Комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза /л.54,т.1,д.п./ която дава заключение, че:
1. На 28.08.2016г., около 22.40 часа, на Автомагистрала „Хемус" в
посока гр.Варна, при отбивката в дясно към бул.„А. М."
е настъпило ПТП между два автомобила. При настъпилия сблъсък, л.а.„Фолксваген
Голф", с рег.№*****, управляван от Б.Б.И., ЕГН**********
е направил навлизане от лява в дясна пътна лента измежду движещи се и
разположени на равномерна дистанция в дясната пътна лента автомобили. При
конкретното навлизане е допуснат удар в задната част на предно разположеният
автомобил л.а.„Ш.С.", с рег.№*****, управляван от Н.й С. Т., ЕГН**********.
Следствие на настъпилия удар, л.а.„Фолксваген" е продължил
движението си напред и в дясно, като се е установил на разстояние на пред след
удара непосредствено при десния затревен тротоар по посока на движението му.
Л.а.„Шевролет", движещ се с по-ниска скорост и притежаващ по-ниска маса от
застигналият го л.а.„Фолксваген", а от там притежаващ и по ниска кинетична
енергия за продължаване праволинейно движение, е бил изблъскан и насочен към
десния банкет. След насочването на автомобила към десния банкет, последния е
реализирал удар спрямо разположената в дясно метална мантинела,
която се е разкъсала и е позволила автомобила да премине към пътния десен ръкав
към бул.„А. М.". При преминаването към ръкава на магистралата към
булеварда, автомобила е преодолял наклон от около 2 метра, на база който и в
следствие на направлението след удара, а именно странично плъзгане с десен
борд, се е преобърнал и паднал по таван на пътното платно.
Водачът му е бил освободен от коланния
механизъм непосредствено след катастрофата при положение на автомобила в
обърнато положение.
Следствие получените травми, водачът Н.й С. Т., ЕГН********** е починал
преди откарване в медицинско заведение.
2.Мястото на настъпване на удара между двете превозни средства, спрямо
пътното платно, е било на около 198.7 метра преди точката на установяване на
л.а.„Фолксваген" и на 5,2 метра в ляво от десния край на платното, в
средната част на средната лента която е била с ширина от 4 метра(аварийната -
3.1м), и на 18 метра преди Ор.1. Последното е
надлежно установено на база успоредно на маркировката издиране на пътното
платно в дясната част на средната лента, съпроводено от спирачна следа от
спирачна активност в средната част на средната лента, с разстояние между двете
следи 1.2 метра, отварящо колея на процесния автомобил „Фолксваген", установен при предно
ляво колело и дясна деформирана част от окачване при вътрешността на предно
дясно колело, към асфалтовото покритие.
3. Скорост на движение на автомобилите , преди настъпване на ситуацията
довела до ПТП: -л.а.„Шевролет" - 85 км/ч -л.а.„Фолксваген" -215 км/ч,
в момента на удара: - л.а.„Шевролет" - 85 км/ч -л.а.„Фолксваген",
осъществил 24.5 метра спирачна следа при авариен режим на спиране преди момента
на съчленяване на автомобилите - около V
= 215,65 - 70,56 = 145 км/ч
4.Реакция за спасителна маневра или аварийно спиране от водачът на л.а.„Шевролет",
не се е очаквало, тъй като неговия автомобил е застигнат без сигнализиране за
намерения отзад стигащият го.
При движение с максимално позволената скорост за района - 80 км/ч, процесния автомобил л.а.„Фолксваген", не би застигнал
колоната от автомобили движещи се със скорост от около 85 км/ч, или би се
движил в нея.
5.Следите по асфалтовото покритие са с начало изцяло в средната част на
средната пътна лента за движение на автомобилите по автомагистрала
„Хемус", в посока гр.Варна, което от своя страна, и относно типа застигащ
удар с надлежни деформации по автомобилите изключващи странично изместване на
застигания автомобил, доказват разположение преди момента на удар на
автомобилите както следва:
-л.а.„Шевролет" - централно разположен в средна пътна лента/ дясна
пътна лента при отчитане на аварийната пътна лента/
-л.а.„Фолксваген" - разположен в лява лента с извършена маневра за
навлизане в дясна лента за следващо навлизане в ръкава на пътната отбивка към булевард „А. М.".
6. При извършения оглед и
аутопсия на трупа на Н. С. Т. са установени: тежка контузия бели дробове,
контузия на сърцето, разкъсване кръвонасядания в областта на дясната камера и сърдечния връх, левостранен
хемопневмоторакс ( кръв и въздух плеврални
кухини, около 450 мл в лява и около 150мл в дясна ) счупване на лява и дясна
ключица, счупване на леви ребра от 3-то до 8-мо с разместване на фрагменти и по
две фрактурни линии за 4,5 и 6-то леви ребра,
счупване на гръдната кост на ниво 2-ро и 4-то междуребрие
с масивни кръвонасядания по меките тъкани около тях, диасхиза /раздалечаване/ на двете срамни кости, голям
кръвоизлив подперитониално в същата област,
разкъсване с размачкване на левия лоб на черния дроб, разкъсване на слезка, на чреводържателя на
тънките черва в областта на илеоцикалната цепка,
остра кръвоизливна анемия, кръвонасядания
под меките мозъчни обвивки, контузионни огнища в лява
голямомозъчна хемисфера, контузия на хипофизата, импресионно счупване на лява теменна слепоочна кости с
разместване на фрагменти, ивица на счупване на черепната основа през средна
черепна ямка с без разместване, кръвонасядания
по меките обвивки на главата, разкъсно-контузни рани
по теменнослепоочна област на главата, разкъска рана в областта на шията, кръвонасядания
и ожулвания по лицето, в областта на гръдния кош, в областта на горните и долни
крайници.Причината за смъртта на Н. С. Т. е тежката съчетана травма - гръден
кош, корем, глава. Като водеща травма за настъпването на смъртта следва да се
посочи тежката гръдна травма с разкъсване на десните предсърдие
и камера на сърцето, разкъсванията и контузиите на белите дробове двустранно.
Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, изразени със значителна сила и биха могли да бъдат получени от удари
в части или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.Подобни травматични
увреждания са несъвместими с живота и обичайно водят до настъпване на смъртта
за кратък период - в рамките на минути. В този смисъл налице е пряка
причинно-следствена връзка между получените тежки травматични увреждания и
настъпването на смъртта.
Автотехническа експертиза, /л.136-139 д.п./ от заключението на която е
видно, че:
1.В конструкцията на автомобила управляван от
подсъдимия, се установяват изменения ясно различими относно фабричния изглед на
двигателния отсек на еднотипен автомобил, като
мощност, година на производство и тип двигател.
2.Във връзка с
поставените допълнително внедрени елементи и промяна параметрите или тяхното
цялостно заместване с по-големи на основни спомагателни детайли от снабдяването
на двигателя, се установява промяна на входящия въздух и гориво, посредством
което се изменя към по-висока мощността на двигателя, ,от където и поддържане
на по-висока скорост на движение над разчетната такава.
В съдебно заседание заключенията се поддържат и вещите
лица отговарят на множество въпроси.
Съдът намери, че изготвената автотехническа
експертиза на досъдебното производство е непълна, поради което назначи
допълнителна такава със задача да бъде изготвена мащабна скица на пътния
участък от автомагистрала Хемус преди гр. Варна в участъка обхващащ
бензиностанция „Петрол“ до пътния възел – предмет и на огледа и в нея да
отразят констатациите от огледния протокол от
28.08.2016 г. ведно с констатации по отношение мястото на удара и
други изводи имащи значение за правилното решаване на делото.
От заключението на допълнителната автотехническа
експертиза е видно, че след
изготвяне на мащабна скица на района на местопроизшествието обхващащ
поместената преди точката на ПТП бензиностанция „Петрол", в мащаб 1:50, с
оглед наличните данни и, се определя несъществена разлика в първо изчислените
данни на предходно изготвените отговори на въпроси в основната експертиза.
Скорост на л.а.„Фолксваген" в момента на удара, е 212.80 км/ч
В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице отговоря
на множество въпроси.
В хода на второто по ред
съдебно заседание бяха открити нови обстоятелства по отношение на това, че
управлявания от пострадалия автомобил е бил снабден с GPS
устройство,
поради което съдът назначи комплексна геодезическа
и автотехническа експертиза от заключението на която е видно, че:
1. Скоростта на движение
непосредствено преди настъпване на удара между двата автомобила за
л.а.„Шевролет" е била около 60 км/ч, а за л.а.„Фолксваген" около
201.7 км/ч.
2. Точката на удара е
била на около 18 метра преди ор.2, и на около 3,91
метра в ляво от десния бордюр, или на около 0.74 метра в ляво от разделителната
между средна лента и аварийна лента.
3. Механизма на ПТП
остава непроменен, като няма данни автомобилите да са осъществили движения
различни от предходно описаните.
4. Опасните зони на автомобилите са в
конкретна зависимост от разгледаната ситуация
5. Посоката на движение
на л.а.„Шевролет" е била от локалното платно на „Бизнес парк" към
центъра на гр.Варна с движение по автомагистралата относно средна пътна лента,
а за л.а.„Фолксваген" - по делото няма данни да се определи желаната дестинация
при движение в посока центъра на града, с маневра от лява към средна пътна
лента, непосредствено при наличния ръкав за слизане от магистралата към
булеварда.
В обстоятелствената част
на заключението са налични множество констатации, сред които и:
- GPS приемника, който е бил поставен в лекия автомобил „Шевролет" по
заводска спецификация и съгласно отговора на "ТЕХСИС" ООД е с точност е максимум 2.5 м. Всяка точка от
позицията на лекия автомобил, която от своя страна е определяна в интервал през
20 сек. може да се приеме, че се намира някъде в рамките на окръжност с радиус
2.5 м и с 50% доверителна тежест. Така получените координати са въведени в
цифровия модел на ситуационни план.
-на база съставената
скица след подробен оглед на мястото на ПТП и данните от „GPS", се
установява, че автомобила „Шевролет" се е движил успоредно на лентите на
магистралата в локално пътно платно. Това локално пътно платно е разположено от
навлизане за бензиностанцията разположена преди „бизнеспарк",
с вход от магистралата при ограничение 80 км/ч, до излизане от „бизнеспарк" с локално „У" - образно кръстовище,
за включване в движението по автомагистралата или придвижване към бул.„А. М."
-пътния възел към булеварда е съставен от две
пътни ленти, като лявата посредством хоризонтална пътна маркировка насочва
потока на движение от лява към дясна лента за включване в булеварда,
-с оглед установеното на
място и снимковия албум по делото, се установява, че издирането на асфалтовото
покритие, е разположено в дясна пътна лента на магистралата, в ляво от
затревения остров, отделящ движението към булеварда, на метри преди бетонния
ъгъл приет за ор.2., непосредствено между 5-6 пунктирна линия отделяща дясна пътна лента от аварийната,
по посока на огледа при завършване на аварийната пътна лента преди надлезната част на магистралата - принудителното
изтласкване на движение от аварийна лента към дясна пътна лента.
- С оглед
новопостъпилите данни за движението на л.а.„Шевролет", се установява
размяна на Ор.1 и Ор.2,
като разстоянието между последните е 56 метра, а разстоянието от острия ъгъл от
бетонния тротоарен бордюр, разделящ пътните ленти между магистралата и изхода
към булеварда до Ор.2 е 51.9 метра. Тази констатация
е основния довод за размяната на ориентирите в огледния
протокол.
- Конкретната следа на 4
м в ляво от десния бордюр, следва да е оставена от деформирания заден ляв край
на л.а.„Шевролет" в момента на пластична деформация на части от секундата
след удара.
В съдебно заседание заключението се поддържа и вещите лица
отговарят на множество въпроси.
Горната фактическа
обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал - изцяло
от показанията на свидетелите Д.Д., М.Д., Х.Х., А.Б., Т.М., Я.Р., Г.М., Ж.К., П.П.,
М.Б., частично от показанията на А.Д. частично от обясненията на подсъдимия от
д.п., приобщени по реда на НПК, писмените доказателства и заключенията
на съдебните медицинска, автотехническа и комплексни медицинска- автотехническа, допълнителна
автотехническа и геодезическа
- автотехническа експертизи
Съдът кредитира, като непротиворечиви,
последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на Д.Д., М.Д., Х.Х., А.Б., Т.М., Я.Р.,
Г.М., Ж.К., П.П., М.Б., Съдът намира показанията на св Я.Р., Г.М., Ж.К., П.П., М.Б..,
като достоверни от гледна точка на фактологията за
която свидетелстват, като те не допринасят съществено за изясняване на
обстоятелствата при които е настъпило ПТП, защото нямат непосредствени
впечатления от него, а касаят събития които го предхождат или настъпили след
него.
При оценката на свидетелските показания на Д.Д., М.Д., Х.Х., А.Б., Т.М., съдът
взе предвид строго субективните човешки възможности да възприема и да
възпроизвежда обстоятелства свързани с време, скорост и разстояния. Освен от
индивидуалните способности, върху възприятията на посочените физични величини
влияе и неестествената среда, в която те са възприемани, с оглед на факта, че са
били очевидци на събитие с трагичен край. Независимо от това същите се
подкрепят от заключенията на описаните експертизи, боравещи с обективни данни
установени от огледа на местопроизшествието, добити чрез измервателни уреди и изведени
по математически път, в това число по методики, касаещи изследванията на
пораженията, които остават върху МПС в случаите на ПТП. Така например всички
посочени свидетели твърдят, че подсъдимия се е движел със скорост надвишаваща
200 км, като всеки един от тях дава субективното си виждане за този извод от
какви обстоятелства го извежда. Същата стойност е изчислена и чрез специалните
знания на вещото лице изготвило автотехническите
заключения. Другото важно обстоятелство, за което свидетелстват посочените
свидетели е мястото където е настъпило ударът между двете МПС, като го
определят в дясната за движение лента на пътното платно, което също се подкрепя
от писмените доказателства закрепили обективно съществуващите следи в резултат на ПТП, послужили и за база
на експертните заключения.
Показанията на А.Д. не се кредитират в частта
им касаеща движенията на двата автомобила, тъй като от една страна същия е
малолетен, с очевидната липса на обективно житейски възприятия, от друга страна
с оглед неговото родство с подсъдимия и не на последно място с отсъствие на
реално време за правилно възприятие и оценка на събитията, тъй като се е
намирал в автомобила управляван от подсъдимия. Изключително високата скорост на
движение, в тъмната част на денонощието характерна с намалената видимост, които
според съда са изключвали възможността на подсъдимия да възприема пътната
обстановка реално и то при условие, че е обучаван за тази цел и е имал натрупан
опит като водач, в изключително голяма степен се явява пречка за възможността
за възприятия на малолетния свидетел на който липсват знания и опит в тази
дейност. Неговите показания в тази им част се опровергава от показанията
на Д.Д., М.Д.,
Х.Х., А.Б., Т.М., писмените доказателства и
експертните заключения.
Съдът кредитира като
компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе
експертизи.
Подсъдимия се възползва от правото си да не
дава обяснения пред съда. Обясненията дадени в предходната
фаза, съдът
намери за правдиви за по голяма част от изнесените факти. За това същите бяха
кредитирани с доверие, изключая единствено
твърденията му, че до района на бензиностанцията е управлявал в дясната лента в
колоната от автомобили и че след изпреварването на същата, първия от
автомобилите му е пресякъл пътя, като е навлязъл от аварийната в лявата лента,
в която се е движел той.
Така депозирани, те са вътрешно противоречиви
и се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства, които съдът
кредитира, а именно:
- Св. Х., който е управлявал последния от
трите автомобила зад пострадалия твърди, че зад него не е имало автомобил.
Възприятията им съвпадат по времето и място, но свидетеля твърди, че е бил внезапно
и бързо изпреварен от автомобил: „изведнъж
с фарове ми пресвяткаха и кола мина с висока
скорост“... „профуча покрай мен беше минимум с 200 км/ч.
Моята скорост беше около 70-80 км/ч“…“ От колата която ме изпревари нищо не
видях, само присветване на фаровете и тежък голям
шум, който оприличих на тези мотори, които минават с висока скорост и ръмжат.
Това стана за секунди, около 2-3 сек. Изпреварването стана след
бензиностанцията със сигурност“
- св. А.Б., която е била в автомобила със Х. потвърждава
абсолютното същото възприятие, ползвайки думите: „Изведнъж една кола минава със
страшна скорост покрай нас“…. „С такава скорост се движеше, то стана буквално
за секунди това нещо“ „чух силен шум и
когато минава с такава скорост има една вълна, при която нашата кола се
затресе“
- в комплексната експертиза /геодезическа и автотехническа/ е
направен частен синтез, че предвид скоростта в последната установена точка на
отчет от GPS при началото на островната част от 59.2 км/ч,
то разстояние между нея и следата-издиране е изминато за 2.03 секунди, за които
л.а.„Фолксваген", движейки се със скорост от около 201.7 км/ч /56.03 м/с/
е изминал около 113.74 метра.
Горното в своята съвкупност изключва твърденията
на подсъдимия, да е бил в колоната от три – четири коли, на дистанция около
50-100 метра, да е видял святкане на стопове на първия автомобил
/обстоятелство, което не се твърди нито св.Т.М., нито от Д.Д./
да е намалил от пета скоростна предавка
на четвърта, намаляйки скоростта и да е предприел
изпреварване от този момент нататък. От огледния
протокол се установява, че разстоянието между следата - издиране /естествено
разположена след удара/ и знака В26 е около 487м, което означава, че с горната
скорост подсъдимия е изминал това разстояние за около 8 секунди. Ноторно е, че при изпреварване се развива скорост по голяма
от тази на изпреварваното ППС, поради което и подсъдимият няма как да е намалил
скоростта, при условие, че цялата колона се е движела със скорост около 80км,
освен разбира се, ако не имал предвид, че я снижил до установените по обективни
данни скорост от 201,7 км/ч.
- св. Д.Д. , който
е управлявал автомобила зад пострадалия твърди: ..“ там винаги намалям и карам със скорост между 60 и 80 км/ч. Пред мен се
движеше кола, която караше със същата скорост на около стотина метра пред мен.
Не знам точно колко беше разстоянието, но не беше много далече. Както се
движихме от лявата ми страна профуча една сива кола. Просто стана за стотни от
секундата. Жена ми каза: „ Гледай какво става.“… Намалих достатъчно. Докато тя
ми каза „Гледай какво става“ сивата кола се вряза в колата пред мен. Аз се
движех в дясна лента. Има и лява лента. Там мисля, че има и локална лента.
Профучаването на тази сива кола го видях някъде около Бизнес парка. Доста след
бензиностанцията стана това нещо. Това стана точно на изхода от магистралата от
Метро пътя, който слиза“. … Споменът ми е, че колата беше пред мен и се движеше
в тази лента пред мен. Профуча автомобил от ляво и искаше да завие надясно и го
удари в задния ляв ъгъл. Автомобилът, който профуча от лява лента зави надясно
и навлезе в моята лента и удари колата пред мен с предницата си. Мисля, че го
удари челно“
„Спомням си, че колата се движеше в лентата
пред мен. Нямам спомен от къде е дошла тази кола. Не съм го видял да излиза от
Бизнес парка. Ударът стана много малко след отклонението за бул. „М.“.
- за същия отрязък от време св. М.Д., твърди:
„Всичко стана за части от секундата. С периферното си зрение видях просто един
прехвърчащ автомобил. Не мога да кажа точно с каква скорост се движеше, но
имайки предвид факта, че ние се движихме с не повече от 60 – 70 км/ч сигурно
той се е движил със скорост над 150 км/ч. Той се движеше в лява лента, ние
бяхме в дясна лента. Подминавайки ни с бясна скорост той започна да сече пътя
от лява лента в дясна директно, дори не видях и стопове, но държа да отбележа,
че беше доста отдавна. Въпреки това споменът ми е този, който казвам в момента.
Удари в задната лява страна автомобилът, който се движеше пред нас. Видя се
пушек.“
- Св. Т. М., управлявал втория подред автомобил
зад пострадалия твърди: „По едно време ме задмина една кола обаче не можах да я
видя, защото само светлини се видяха. Погледнах с колко карам аз. Аз карах със
100 км/ч. Тази кола която ме задмина не я видях изобщо, само светлини видях все
едно, че мина Формула 1. Погледнах, че има ограничение 80 км/ч и започнах да намалям. Не мина и една минута и започна да се вдига пушек
отпред в купа от колите, които бяха пред мен“
- от протокол за оглед на местопроизшествие /
с оглед корекциите на ориентирите/ : широчина на ленти магистрала - лява - 3.7
м, средна - 4 м, и крайна 3.1 м; следа
/№11от скица/ в асфалта във вид на остъргано, успоредна на маркировката с обща
дължина от 2 метра, разположена на 13 метра преди ор.2
и на 4 м в ляво от десния банкет, прекъсната, неравномерна с различни
дълбочини; в левия край на средна лента -
следа /№12 от скица/ от гума с неразличима шарка, с обща дължина 24.5
метра, неправилна дъговидна форма, извита към средата на средната лента,
започваща на 5 метра преди следата от
протриване предходно описана, като свършва на 6.5 метра след ор.2 и на 5.2 м в ляво от десния банкет;
- в комплексната експертиза /геодезическа и автотехническа/ е
направен частен синтез, че конкретната
следа на 4 м в ляво от десния бордюр, следва да е оставена от деформирания
заден ляв край на л.а.„Шевролет" в момента на пластична деформация на
части от секундата след удара и извод , че точката на удара е била на около 18 метра преди ор.2,
и на около 3,91 метра в ляво от десния бордюр, или на около 0.74 метра в ляво
от разделителната между средна лента и аварийна лента.
Посоченото по горе изключва по категоричен
начин да е вярно твърдението на подсъдимия, че
в момента в който е стигнал до първата от трите коли, да е видял, че
пред тях лекият автомобил управляван от
пострадалия от аварийна през дясна пътна лента се престроява в неговата пътна
лента, т.е пострадалия да е „извършил косо навлизане от аварийната пътна лента,
през дясната към лявата“, в която се е движел подсъдимия. То се опровергава
както от гласните доказателства, и от констатациите в огледния
протокол, така и от заключението на комплексната експертиза. Впрочем за този
безспорен извод е достатъчно само да се съпоставят данните за скоростите на
автомобилите, изминатия от тях път и данните от GPS
приемника. Времето /отчетено като работно, а не астрономическо/ от приемника
между отчет № 2 /приложение към КГАТЕ/ и отчет №3 по време на движението на
автомобила е с интервал от 22 секунди.
При отчет №3 в позиция дясна пътна лента е отчетена моментна скорост от
59,2км/ч, и средна скорост 29,13 км./ч, а предходната отчетена средна скорост е 18,41
км/ч. в позиция „Бизнес парк Варна“ Безусловно в точката на удара /съгласно
заключението от КГАТЕ - на18м. преди ориентир №2 / двата автомобила са били на
едно и също място, по едно и също време. Бе посочено по горе, че за около 8
секунди подсъдимият е изминал разстоянието от знака Б26 до следата от издиране
образувана след удара и разположена в средната лента. Към посоченото време от 8
секунди пострадалия не само е бил завършил маневрата, тъй като му се е наложило
да измине разстояние от 177,98 метра /
22 сек. х 29,13кмч или 8,09м/сек. = 177,98 отговарящо и на мащабната скица
1:500/ , но и е сторил това между два
отчета на приемника, което безспорно е 22 секунди. За това време подсъдимият е
изминал разстояние, което е далеч над възможностите му за възприятия на
участъка където е възникнало ПТП. Съдът взе предвид информацията от дружеството
ТЕХСИС, че GPS приемника се позиционира с точност от около
2,5м и становището на в.л. геодезист за 50% доверителност,
което може да окаже влияние на точното позициониране на автомобила върху
конкретната земна повърхност, особено при „засенчване” /от денивелация,
растителност, сгради и др./ на средата на измерване. Те обаче, не влияят нито
на определената скорост, нито на времето на подаване на отчет. За това и тази „грешка” не влияе на обосновката по горе. А за да
приеме място на отчета №3, че е в позиция - дясна пътна лента на пътя А2, съдът
взе предвид следите от протектор и тази от издиране, които са открити на
асфалта, в резултат на настъпилото ПТП.
По посочените по горе съображения съдът в посочената част отхвърли
твърденията на подсъдимия и ги оцени като защитна теза, на която той има неизменно
право. Тя обаче е подчинена на обстоятелството, за облекчаване на наказателната
му отговорност и не отговаря на действителността.
От съвкупния анализ на
доказателствата – гласни, писмени и заключенията на експертизите в тяхната
взаимовръзка съдът направи от фактическа страна следния извод: подс. Б.И. се е движел по автомагистрала „Хемус“ посока гр.Варна след въведена с пътен знак В26 максимална
допустима скорост от 80 км./м, със превишена
такава от 201, 7 км./ч сухо, време в тъмната част от денонощието в лява пътна
лента на осветен от уличното осветление пътен
участък. При така установената скорост изминал разстояние над 400 метра
изпреварвайки три автомобила , след което навлязъл в дясна пътна лента без да
се съобрази с положението, посоката и скоростта от 59,2 км.ч на движение на
водача Н.й Т. и се ударил в управлявания от него автомобил в задната му лява
част. Ударът е настъпил на разстояние около 0,74м. в дясно от разделителна
ивица между средна и аварийна лента.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От обективна страна
безспорно се установява, че подсъдимият умишлено нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като подсъдимият не е имал правото
да се движи със скорост по висока от 80 км./ч., след като е било въведено
такова ограничение с пътен знак В26.
- нормата на чл. 25, ал.
1 от ЗДвП, тъй като И. е бил длъжен ,
като е предприел маневра отклоняване, на дясно, за да се премине в друга пътна
лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат преди него и без да се съобрази при извършването на маневрата с
положението, посоката и скоростта на движение на л.а. Ш.С. с рег. № * **** **го
застигнал, ударил и изблъскал от пътното платно.
Съдът намери, че подсъдимия не е нарушил нормата на чл.20 от ЗДвП, тъй като от една
страна в пряка причинна връзка с деянието е нарушението му по чл.21,ал.2 вр с ал.1 и чл.25,ал.1 от ЗДвП, а от друга че превишената
скорост винаги е и несъобразена и не дава възможност за контрол над
управляваното МПС с конкретните пътни условия.
Подсъдимият, като вменяем е субект на престъплението по предявеното обвинение
и при управление на МПС-, е допуснал нарушение на правилата за движение и с
това виновно е причинил съставомерни последици по причиняване
на смърт на Н. Т..
От обективна страна е
налице нарушаване правилата за движение, визирани в цитираните по-горе
разпоредби на ЗДвП, които нарушения са в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици.
Смъртта на пострадалия е
настъпила в резултат на причинени тежки, несъвместими с живота увреждания
получени от предизвиканото ПТП. Безспорно е доказано, че след деянието
подсъдимия не е оказал помощ на пострадалия преди настъпването на смъртта му.
При оценката на
субективната страна на деянието , като форма на вида, съдът съобрази следното:
Известно е от теорията и съдебната практика, че възможните
форми на вина при транспортните престъпление може да бъде умишлена и
непредпазлива в тяхната разновидност. Вината при престъпленията по чл. 342, ал.
1 и ал. 2 НК е във формата на евентуален умисъл, а тази по ал.3 може да бъде и
при формата пряк умисъл. В случая според съда подсъдимия И. при управление на МПС е нарушил умишлено
правилата за движение- чл.21,ал.2 вр с ал.1 и чл.25,ал.1
от ЗДвП, като е допускал причиняването на вредоносния резултат предвиден в този
текст – телесна повреда или смърт на другиго в резултат на ПТП и се е
съгласявал с този резултат, макар че пряко целта му е била друга. Въпреки това
той не е направил нищо за предотвратяването на последиците. Престъплението по
чл. 342, ал. 3 НК е резултатно. Разграничавайки възможното субективно отношение
на дееца към престъпния резултат и спецификите на транспортните престъпления ВС
и ВКС, приемат, че водач на моторно превозно средство извършва престъплението
по чл. 342, ал. 3, вр. с ал. 1 НК при евентуален
умисъл, когато умишлено нарушава правилата за движение, съзнава възможността по
този начин да причини посочените в закона общественоопасни
последици и продължава да управлява моторното превозно средство по същия начин
без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването им и без да
разчита на някакви други обстоятелства (обективни или субективни), които да създават у него увереност, че ще
ги избегне. Такъв е и настоящия случай. Подсъдимият не е разчитал на конкретни обстоятелства от
обективен или субективен характер, тъй като такива не са били налице.
Интелектуалното развитие на подсъдимия и неговия опит като водач на МПС
изключват в ситуацията резултат на движение от скорост с над 200 км/ч, при
условията на намалена видимост, въпреки осветеността на пътния участък, изпреварване
на три автомобила и навлизане в съседна
пътна лента между два автомобила в момент, когато автомобила на пострадалия се
е намирал в обсега на преданата му дясна част, да не е разбирал, че ще се
стигне до друг резултат освен сблъсък . Действията му най-вече са били насочени
към „удоволствието” да управлява съобразно подобрените технически възможности
за развитие на повече мощност. В съзнанието
на И. е имало и ясна представа, че насочва автомобила си към участник в
движението, придвижващ се напред със скорост далеч по ниска от неговата, както и че
времето за възприемане и реакция е сведена до невъзможност не само да спре, но
дори да намали скоростта си. Отсъствието на дистанция /по посока на движение/ и
висока скорост е предопределило неминуем сблъсък между двете МПС. В представите
на подсъдимия е било ясно, че водача на предходния автомобил не би могъл да
избегне удара по никакъв начин и че обществено опасния резултат ще настъпи при всяко негово поведение, като възможна
реакция – да предприеме рязко спиране или такова отклоняване. Според теорията и
константната практика на ВС и ВКС
разграничението между съзнаваната непредпазливост и евентуалния умисъл
при тези случаи се състои именно в наличието или отсъствието на почиваща на
конкретни обстоятелства увереност в предотвратяването на общественоопасните
поледици, а не в наличието или липсата на безразлично отношение на дееца /напр.
Р № 59-84-ОСНК/ Съгласно изложеното в обвинителния акт
обвинение, подсъдимия е предаден на съд за непредпазливо деяние и съдът си не е
в правото да излиза извън посоченото обвинение, което е за по-леко наказуем закон.
За това посочените по горе теоретико- практически положения могат да се
разглеждат само като отегчаващо вината обстоятелство, но не и за постановяване
на присъда в този смисъл.
Съгласно обвинителния
акт и тезата застъпена на прокурора от ВОП в хода на съдебните прения от
субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК в нейната разновидност "несъзнавана
непредпазливост-небрежност" , тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с
оглед движението му в прав, осветен и познат пътен участък, както и при наличния, стаж като
водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
От
така събраните доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен
правен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление, възведено с обвинителния акт по
чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК и го
призна за виновен в това, че на 28.08.2016 г. по автомагистрала „Хемус“ в
посока гр. Варна, преди входа на гр. Варна, при управление на МПС л.а.
Фолксваген Голф с peг. № * **** **нарушил правилата
за движение на ЗДвП – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, като се движил със скорост над разрешената за пътния участък,
сигнализирана с пътен знак и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като предприел маневра
отклоняване на дясно, за да премине в друга пътна лента, не се убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и
без да се съобрази при извършването на маневрата с положението, посоката и
скоростта на движение на л.а. Ш.С. с рег. № * **** **и по непредпазливост
причинил смърт на Н. С. Т., като го призна за невинен по същото време
и място да е нарушил чл. 20 от ЗДвП и го и го оправда по това му обвинение.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението: грубо
незачитане правилата за безопасност на движението и телесната неприкосновеност
на личността
ПО СТАНОВИЩАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитата на подс. Б.И. в лицето на адв. Б. Р.
и К.Б. отхвърляйки гласните доказателства изхождащи от свидетелите, които са се
движили в пътния участък / изключая А.Д./ и
оспорвайки изводите от всички заключения на автотехнически
и комплексна геодезично-автотехническа експертизи
обосновават тезата, че не са налице доказателства, подсъдимия да е извършил
престъпление.
В настоящите мотиви
съдът е изложил достатъчно аргументи за своя правен извод, които не следва да
се преповтарят за да бъдат отхвърлени тези на защитата, които в обобщение се
свеждат до схващането, че че пострадалия е нарушил
правилата за предимство, неспазвайки пътен знак въвеждащ такова в пътния
участък, което и изключва причинно следствената връзка между деянието и
настъпилия резултат.
За да обоснове правната
си теза, защитата възприема различна от съда фактическа обстановка, оспорва някои фактически положения и аргументира следното:
- преди навлизането в пътния участък, за който не следва да се
счита, че е магистрала е наличен
знак знак
„Б1“. „Пресичане на път с предимство“ , като представя снимки в тази насока,
потвърдено и от вещите лица. От съдържанието
на защитната теза, би
следвало да се извежда извода, че пострадалия не се е съобразил с посочения
знак и е навлязъл в пътния участък без да даде предимство на подсъдимия и то
навлизайки в пътната му лента на движение.
Съдът не споделя това
виждане, тъй като то не съответства на доказателствата по делото. Безспорно, е
по делото, че с напускането на „Бизнес парк Варна” пострадалия е следвало да се
включи в път т. нар „ локално платно” И
от снимките представени от защитата и от мащабната скица е видно, че това
платно се слива с изхода от Автомагистрала „ Хемус” /А 2/, който образува
„ръкав” на пътния възел между нея и бул.” Ат. М.” Съгласно определението на
някои понятия от Правилника за приложение на ЗДвП пътния участък е автомагистрала, тъй като е „ автомобилен път, който не обслужва пряко
прилежащата територия, предназначен е за високи скорости при специални правила
за движение, с разделени платна за движение в двете посоки, не пресича пътища, железопътни и
трамвайни линии и пешеходни пътеки на
едно ниво и е обозначен със знаци за автомагистрала” /чл.1,т.2/ Поставянето
на знак В26 – ограничение на скоростта, не променя това обстоятелство, а е в
съответствие с правилата на чл.21, ал.2
от ЗДвП. Коментирания знак Б1, с оглед
разположението си, предполага даването на предимство на участниците движещи се по платното-изход от магистралата.
Подсъдимият не се е движел по това платно, а в лявата лента на пътя А2. Поради
особените правила на движение на автомагистрала, този знак, не е дублиран, след
пресичане на платното за изход. Съгласно правилото на чл. 56 ЗДвП „Водач, който навлиза на автомагистрала или скоростен път,
е длъжен да пропусне движещите се по тях пътни превозни средства. От това
следва, че пострадалия е длъжен да се съобрази с правилото на закона. Бе
посочено, че при извършването на тази маневра, пострадалия е заел правомерно
дясната лента за движение, защото автомобила управляван от св.Д. е бил на
разстояние, което му е позволявало това да стане безопасно. От показанията му е
видно, че той е управлявал след пострадалия на дистанция, която му е позволила
да го възприема, като участник в движението пред него, без да сочи, че той се е
включил от „Бизнес парк Варна”. Разстоянието от мястото на отчет №3 на GPS приемника
до края на разделителния остров, позволяващ извършването на маневрата от страна
на пострадалия, съгласно изготвената мащабна скица е около 110м /22см при
м.1:500/ , а от същото място до началото на пътния възел /геодезична точка 27/
е около 55м. Това отнесено към заключението на КГАТЕ, означава, че, когато е
пострадалия е бил в точката на отчет №3, подсъдимият е бил в лявата лента за
движение и е изпреварвал автомобила управляван от св.Д.. Впрочем такива са и
впечатленията му: „…Пред мен се движеше кола, която караше със същата скорост
на около стотина метра пред мен. Не знам точно колко беше разстоянието, но не
беше много далече. Както се движихме от лявата ми страна профуча една сива
кола. Просто стана за стотни от секундата. …Профучаването на тази сива кола го
видях някъде около Бизнес парка” . Не на последно място съдът намери, че въз
основа на следите: „следа от гума с неправилна форма с дължина 24,5м” / №12 от
скица към протокол за оглед/, оставена от предно ляво колело на автомобила
управляван от подсъдимия и „остъргване на асфалт” с дължина от 2м. / № 11 от
скица към протокол за оглед/ - оставена от деформираната задна част на
автомобила на пострадалия, ведно със останалите гласни и писмени доказателства,
които се кредитират се доказва, че пострадалия се е движел в дясната лента за
движение и удара настъпил именно там.
- не следва да се
кредитират показанията на свидетелите пътували в пътния участък, тъй като
техните твърдения за време, разстояние и скорост не отговарят на
действителността.
Съдът по горе в мотивите
си е изложил своята оценка на свидетелските показания, кои от тях счита за
достоверни и кои не се ползват с доверие.
- не може да се доверим
на данните от GPS приемника, тъй като точността му е в радиус от 2,5 м.
съгласно спецификацията, а на практика тази точност може и да достига и 10м.
Ако можем да се
съгласим, че данните от GPS приемника, са с точност
в радиус от 2,5 м, съгласно информацията подадена от дружеството ТЕХСИС ООД, то
задължително следва да се коментира, че съгласно становището на вещото лице
геодезист, тази неточност нараства единствено във връзка с т.нар. „засенчване” на околната среда – наличие на сгради,
растителност, денивелация и д.р. В настоящия случай такова нарастване се
наблюдава, при отчетите №4 и №5.
Съгласно приложението към КГАТЕ е видно, че тези два отчета са получени
при голяма денивелация , с наличието на растителност и в рамките на пътен възел
/бетонен участък/. Такова „засенчване” не се наблюдава при отчет № 3. На
следващо място съдът ползва данните от отчетите по отношение на скорост и
интервал на засичане и прави съответните изводи от тези данни. За мястото на
удара, както вещите лица, така и съдът разглежда оставените в резултат на ПТП
следи, описано в протокола за оглед и показанията на свидетелите, естествено
съобразявайки и данните за скорост на л.а „Шевролет” ведно с интервал на
отчетите от GPS приемника. Следва и изрично да се отбележи, че манипулативно
е обстоятелството твърдяно от защита, по отношение на отчет №3 от GPS да е с точност в
диапазона на тези като от отчети № 4 и 5, тъй като извън разумното съмнение ще
се яви ПТП да е настъпило в пътното платно за насрещно движение.
- скоростта на движение
на лекия автомобил управляван от подсъдимия е изчислена по погрешна формула,
като се предлага собствено изчислена такава въз основа на конкретно цитирана
литература в рамките на 130-140 км./ч
Съдът не разполага със знания в посочената
област и приема за обосновани заключенията на вещите лица. В тази връзка бяха
задавани множество въпроси и методиката предлагана от защита беше отхвърлена,
като неотносима към настоящия случай. Това възражение
съдът отнася по скоро, като основание за евентуални бъдещи искания по
доказателствата. От гледна точка на приложимия материален закон твърдението на
защитата за скоростта, с която се е движел подсъдимия не променя правните
изводи, че е налице нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП от негова страна.
- оспорва се
принадлежността на следите: №11 от скица „в асфалта във вид на остъргано” ,
успоредна на маркировката с обща дължина от 2 метра, и следа №12 от скица „от
гума с неразличима шарка, с обща дължина 24.5 метра, неправилна дъговидна
форма, извита към средата на средната лента” да се резултат на едно и също ПТП.
Защитата твърди, че следва да се цени само втората от тях, като предлага да се
приеме, че тя е от предната дясна гума на л.а „Фолксваген” От това извеждат
заключението, че удара е настъпил в лява лента на движение, тъй като двата
автомобила са имали около 1м. припокриване към момента на удара.
Съдът
отхвърли тезата на защитата за такава интерпретация на обективните находки, фиксирани в протокола
за оглед на местопроизшествие. Не е налице обстоятелство, което да изключва да
принадлежността на следата от „остъргване” на асфалта - №11 от скица към протокол за оглед. Не може нито
да се пренебрегнат констатациите на протокола за оглед, нито заключението на
експертизите, че следата е образувано в резултат на деформацията на л.а
„Шевролет в задната си лява част, без да има каквато и да било обосновка за
този извод. Няма как да се приеме, и че „следа от гума с неправилна форма” - №
12 от скицата, да е резултат от
протриване на дясна предна гума на л.а Фолксваген / възможността да е от
задната лява на Шевролет изключва и защитата, тъй като тя продължава след мястото
на напускането му на пътното платно/, тъй като вещото лице на няколко пъти
обясни, че тя е оставена в резултат на триене на протектора /и условно
запалване/. Въпросната гума е спукана и с разкъсвания, което е описано в
протокола за оглед. Вещото лице е извършвало оглед на автомобила за нуждите на
АТЕ още в хода на досъдебното производство. Във всички заключения и в т.ч. в
съдебно заседание той защитава виждането си и съда го приема за вярно, че въпросната
следа е от предната лява гума. Освен от преките си впечатления, гради изводите
си от обстоятелството, че дясното колело е било блокирано към момента на удара,
имало е момент на съчленяване на двата автомобила и при действието на диференциала
„има забавяне на движението… Това колело започва да е с различна скорост спрямо
асфалта. По този начин се образува тази следа. Тя за това е замазана” / от
протокол с.з на 11.01.2017/ В
обстоятелствената част на допълнителната АТЕ / на л.91 НОХД/ е посочено: „Деформацията
на л.а.„Шевролет" в задна лява част и оставената спирачна
следа в лявата част на средна лента, отговаряща на предно ляво
колело на л.а.„Фолксваген", показва,
че удара се е състоял в средна лента, заемана преди него от колоната
автомобили и процесния
л.а...Шевролет", като първи в нея. Блокирането на предно ляво
колело за къс отрязък от време, на л.а.„Фолксваген" е било обусловено
от момента на удар и блокиране на предно дясно колело от премачканата
маса детайли от двата автомобила… Конкретното блокиране на колелото е било при
обвиването му в предния край от детайли на л.а.„Шевролет" и в
задния край от елементи на собственото купе, ето защо в момента
на удара и поради изместване на ходовата му позиция последното
не е оставило надлежно забележима следа, а такава е оставило предно ляво колело,
което е било в нормално ходово положение. Последното е било в условията на
относително приплъзване относно асфалтовото покритие до момента
на неговото спиране от спирачната система и настъпилата
механична неизравнена ротационна сила между колелата с блокирано
дясно и предавания момент от двигателя и скоростната кутия на
предавка”
При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе
предвид:
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, с
оглед настъпилата реабилитация .
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – лоши характеристични
данни с оглед, реализирана наказателна отговорност за такова престъпление.
Съдът намери, че това обстоятелство е налично, тъй като чл.85 от НК изрично
визира, че реабилитацията отменя „за в бъдеще последиците, които законите, свързват със
самото осъждане; обща лоша дисциплинираност като водач на МПС за което е
санкциониран многократно по ЗДвП, изключително високата скорост на движение,
надвишаваща два и половина пъти допустимата; нарушенията по ЗДвП са извършени,
без за да са налице обективни и субективни фактори, които да да дават увереност изключването на настъпването на обществено опасните последици;
със деянието са причинени имуществени вреди доближаваща критерия „значителни”;
деянието е извършено с МПС, което конструктивно е изменяно да поддържа по
висока мощност от фабричната.
Съдът като взе предвид високата
степен на обществена опасност на деянието по чл.343, ал.1, б.”в”, и такава обществена опасност на дееца, при
превес на отегчаващите вината обстоятелства му определи наказание „лишаване от
свобода” за срок от пет години и шест
месеца години.
Мотивиращи налагането на
това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и
спецификата на престъплението по които, като акт на поведение се
проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид
изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и
поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на
осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, подведено към престъпният
състав на 343, ал.1, буква „в” от НК сочи на
завишена степен на обществена опасност на същото. Фактическите данни за личността
на подсъдимото лице, очертаващи формирани престъпни навици и игнорирането на
установения правопорядък, обосновават нуждата от изолирането на
подсъдимия от обществото в място за лишаване от свобода за неговото
превъзпитаване за посочения срок. Предходната съдимост за подобно деяние, не е
изиграла никаква положителна роля. Същият е продължил да извършва нарушения на ЗдВП, а кратък период преди ПТП, предмет на настоящото дело
се е сдобил с автомобил допълнително пригоден да развива мощност над
фабричната.
Съобразявайки и императивната
разпоредба на чл.343г от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно и наказание „лишаване
от право” да управлява МПС за срок от осем години и осем месеца. За да
постанови максимума предвиден в чл.49,ал.2 НК, съдът взе предвид, че наложеното
му преди това наказание от две години лишаване от право да управлява МПС, не е
изиграло никаква положителна роля.
Така определеното
наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК
да поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления както и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Съдът с присъдата се
разпореди и с вещественото доказателство-л.а „Фолксваген Голф” с peг. № * **** **, намиращ се на съхранение в сектор ПП – ОД
МВР - Варна, след влизане на присъдата в сила да се върне на подсъдимия.
По делото са направени
разноски, поради което на основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да ги заплати в размери на 793,49 лв. по сметка на ОД на
МВР-Варна и 1505 лева по сметка на ВОС в полза на Държавния бюджет.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС