Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
03.02.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №677/20г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по частна жалба от “Т.С.“
ЕАД ЕИК ******чрез процесуален представител М.К., адрес гр.София, ул.“******против
Постановление от 20.12.2019г. по ИД №20198380406932 на ЧСИ М.Б.с район на
действие – Софийски градски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
присъдения адвокатски хонорар в размер на 230лв. и размера на начислената
пропорционална такса от 48лв. по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди,
че исканият адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото. Извършените действия не били необичайни и не
налагали определянето на такова възнаграждение.
Иска се намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимално дължимия според чл.10 т.1 от Наредба №1/2004г. за
мин.размери на адв.възнаграждения, като бъде
редуциран до сума в размер на 200лв. за образуване на изпълнителното
производство.
Съответно счита, че определената по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна.
Твърди, че към момента на изпращане на покана
за доброволно изпълнение от 13.12.2019г. било извършено само действие по
образуване на изпълнителното производство от страна на взискателя,
тъй като от страна на „Т.С.“ ЕАД били заплатени всички дължими суми в срока за
доброволно изпълнение.
Претендира разноски за обжалването.
В законов срок е постъпило възражение от
ответника по жалбата М.Г.Д.чрез адв.И.Д.от САК.
Оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че определеното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство е изцяло в рамките на предвидения
в чл.10 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
Оспорва твърдението на жалбоподателя, че е
погасил дълга си в срока за доброволно изпълнение. Излага доводи, че изобщо
липсва плащане и след изтичане на този срок.
Моли
да бъде оставена жалбата без уважение. Претендира разноски в размер на 200лв.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
съгласно чл.436, ал.3 относно неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20198380406932 на ЧСИ М.Б.е
образувано на 10.12.2019г. по молба на М.Г.Д.против „Т.С.“ ЕАД въз основа на
издаден изпълнителен лист по гр.д.86445№/2017г. по описа на Софийски районен
съд, по силата на който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на М.Г.Д.сумата от 120,83лв.
– разноски в първоинстанционното производство и
380лв. разноски във въззивното производство.
Към молбата е приложено пълномощно по силата
на което взискателят М.Д.е упълномощило адв.И.Д.от САК да я представлява във връзка с образуване и водене
на изпълнително производство и процесуално представителство.
С молбата си взискателят
е поискал съдебният изпълнител да предприеме конкретни изпълнителни действия
към събиране на вземането.
Установява се, че на 13.12.2019г. е била връчена
на длъжника Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20198380406932,
в която е посочено, че общото му задължение по образуваното изпълнително дело
възлиза на сума в размер на 866,53лв., в която сума е включено адвокатско
възнаграждение по изп.дело в размер на 230лв. и изпълнителни такси и разноски в полза на
ЧСИ в размер на 135,70лв. – 48лв. за авансови такси и такса по т.26 от Тарифата
за таксите и разноските по ЗЧСИ.
На 18.12.2019г. пред ЧСИ Б.е депозирано
възражение от длъжника за прекомерност на посочените в ПДИ адвокатски хонорар и
разноски.
На същата дата ЧСИ Б.е отказал да ги намали.
По изпълнителното дело не се съдържат
доказателства за твърдяното от страна на „Т.С.“ ЕАД плащане в срока за
доброволно изпълнение.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното.
Задължението на длъжника да понесе разноските
по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл
произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява
изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на
отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените
изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските
в изпълнителното производство.
Дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни
действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с
оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2, което в процесния случай, с оглед дължимата по изпълнителния лист
сума е в размер на 30лв.
В процесния случай
се установява, че длъжника в предоставения му срок за доброволно изпълнение с
връчването на ПДИ не е изпълнил задължението си. Това обстоятелство влече след
себе си извършване на процесуални действия по водене на изпълнителното дело.
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът дължи разноските за адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата, приета по изп.дело в общ размер от 230лв., при дължим по Наредбата 230лв.
Относно второто възражение в жалбата на „Т.С.“
ЕАД, касаещо пропорционалната такса на ЧСИ Бъзински, настоящият състав
намира за неоснователно по следните съображения.
Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват,
както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ,
така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е
събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от
авансово заплатените от взискателя такси по
изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика
би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо) в този смисъл е решение № 278 от 25.06.2012
година по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
По изложените съображения жалбата на „Т.С.“ ЕАД,
срещу постановлението относно разноските по изпълнително дело №20198380406932 на
ЧСИ М.Б.е неоснователна както в частта, касаеща
адвокатското възнаграждение и неговата прекомерност, така и по отношение на
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С оглед изхода на спора на ответника по
жалбата са дължими сторените разноски във въззивното
производство в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 20.12.2019г. по
ИД №20198380406932 на ЧСИ М.Б.с район на
действие – Софийски градски, с което съдебният изпълнител е отказал
да намали присъдения адвокатски хонорар в размер на 230лв. и размера на
начислената пропорционална такса от 48лв. по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление *** да заплати разноски на М.Г.Д.ЕГН
********** в размер на 200.00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.