Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 9040
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 474596 от 21.08.2018 г., поправено с
решение № 520668 от 13.10.2018 г., постановено по гр. д. № 59976/2017 г., Софийският
районен съд, I ГО, 26-ти състав, е уважил частично предявените от С.А.О. срещу П.на
Р.Б.искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ, като е
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 300 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от повдигнато на 27.12.2010 г. обвинение за престъпление
по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3,
предл. първо във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила на 23.01.2017 г. присъда, постановена на 16.06.2016 г.
по нохд № 710/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 15-ти състав,
потвърдена с Решение № 110 от 23.01.2017 г., постановено по внохд № 4059/2016
г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от 23.01.2017 г.
(датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното ѝ
изплащане, като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер от 23 000 лв. С оглед
изхода на спора П.на Р.Б.е осъдена да заплати
на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2,27 лева
– разноски за държавна такса съразмрно на уважената част
от предявените
искове, както и да заплати в полза на адв. С.С. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 277,29 лв. – адвокатско възнаграждение съразмрно
на уважената част от предявените искове.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от С.А.О., чрез адв. С., в която се
правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователна претенцията за неимуществени вреди за сумата над 5 000 лв. до
пълния предявен размер от 23 000 лв. Излага, че решението в обжалваната част е
постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като съдът не е оценил в пълна
степен причинените на ищеца неимуществени вреди. Счита, че при определяне на
размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил още тежестта на
повдигнатото обвинение, което е за престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода от една до десет години. Съображенията на първоинстанционния съд да
приеме, че претърпяният от ищеца във връзка с повдигнатото му обвинение стрес не
е бил в особено висок интензитет се оспорват като необосновани. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго,
с което претенцията за неимуществени вреди бъде уважена
изцяло.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
и въззивна жалба от П.на Република
България, с която решението се обжалва в осъдителната му част, с която в полза
на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
5 000 лв., както и такова за имуществени вреди в размер на сумата от 300
лв., ведно със законната лихва от 23.01.2017 г. до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел
за доказани твърдяните от ищеца за претърпени неимуществени вреди, което е
довело до определяне на обезщетение в необосновано висок размер в нарушение на
чл. 52 от ЗЗД. Смята, че изложеното от
свидетелката У., майка на ищеца не
кореспондира със заявеното от нея в наказателното производство, по приложеното
наказателно дело, което многократно е отлагано именно поради неявяването на
ищеца и след като именно майка му е давала сведения за него, че бил на работа в
Германия, че бил болен и не можел да пътува или, че независимо, че бил уведомен
от майка си за следващата дата на делото не го е виждала от няколко дена и не
знае къде е и не следва да се кредитират показанията й. Посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил, че за
продължителността на съдебното производство е било налице недобросъвеството
процесуално поведение на ищеца и другия подсъдим, както и не е обсъдено, че
срещу ищеца е постановено осъдително решение за престъпление по чл.320а НК и са
били водени и други наказателни производства. Оспорва съображенията на първоинстанционния съд да присъди претендираното
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатска защита в
наказателното производство, като счита, че от наличния по делото доказателствен
материал не се установява реалното осъществяване на правна помощ, съответстваща
на заявения от ищеца размер. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част
и вместо него да бъде постановено друго, с която претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със
законна лихва, да бъде отхвърлена, евентуално намалена.
В срока за отговор на въззивните жалби такива не са
постъпили от страните.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява, че с
постановление за привличане на обвиняем от 27.12.2010 г., постановено по пр.
пр. № 3182/2009 г. по описа на Софийска районна прокуратура, С.А.О. е привлечен
в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.
1 и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо във вр. с чл. 20, ал. 2,
във вр. с ал. 1 НК.
На 19.01.2011 г. е внесен обвинителен акт, по който
е образувано нохд № 710/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 15-ти
състав.
С разпореждане от 09.02.2011 г. на съдията
докладчик, постановено по нохд № 710/2011 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 15-ти състав, ищецът е предаден на съд и делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание на 03.05.2011 г., наред с което по делото са
проведени общо двадесет едно съдебни заседания, съответно на 03.05.2011 г., на
03.10.2011 г., на 12.12.2011 г., на 05.03.2012 г., на 09.05.2012 г., на
11.07.2012 г., на 13.11.2012 г., на 04.03.2013 г., на 18.06.2013 г., на
08.11.2013 г., на 18.03.2014 г., на 09.07.2014 г., на 09.12.2014 г., на
15.04.2015 г., на 15.06.2015 г., на 17.09.2015 г., на 10.11.2015 г., на
16.02.2016 г., на 06.04.2016 г., на 19.05.2016 г. и на 16.06.2016 г.
Първите шест открити съдебни заседания за
разглеждане на делото са се провели съответно на 03.05.2011 г., на 03.10.2011
г., на 12.12.2011 г., на 05.03.2012 г., на 09.05.2012 г. и на 11.07.2012 г. в
присъствието на подсъдимия С.А.О..
На съдебното заседание, провело се на 13.11.2012 г.,
разглеждането на делото е отложено поради неявяване на подсъдимия О.. От
протокола от заседанието се установява, че на него е присъствала майката на О.,
И.У., която е уведомила съда, че сина ѝ не се е явил пред съда, поради
това, че се намирал в чужбина и не разполагал с пари да се върне в страната.
На заседанието от 04.03.2013 г. делото е отложено
поради неявяване на адвоката на О., от
когото е постъпило уведомление, че по същото време е ангажиран по друго дело
пред Софийски градски съд.
На заседанието от 18.06.2013 г. делото е отложено
поради наличието на процесуални пречки за даване ход на делото, предвид
изразеното становище от защитника на другия подсъдимия С.Д. – адв. К., че не е
запозната с материалите по делото, тъй като е била упълномощена едва на предния
ден.
Заседанието от 08.11.2013 г. е отложено поради
неявяването на заседател от съдебния състав и на свидетеля М.М..
На съдебното заседание, провело се на 18.03.2014 г.,
разглеждането на делото е отложено поради неявяване на подсъдимия О.. От
протокола от заседанието се установява, че на него е пръсъствал неговият процесуален
защитник – адв. Г., който е уведомил съда, че подсъдимият не се явява, тъй като
е болен и се намира в Германия.
Заседанието от 09.07.2014 г. е отложено поради наличието
на процесуални пречки за даване ход на делото, предвид неявяване на подсъдимия О..
От протокола от заседанието се установява, че на него е пръсъствал неговият
процесуален защитник – адв. Г., който е уведомил съда, че подсъдимият се намира
в Германия, където, възпрепятстван от работния си режим, не могъл да се върне в
страната за датата на заседанието. Делото е отложено за 09.12.2014 г.
На съдебното заседание, провело се на 09.12.2014 г.,
на делото не е даден ход отново поради неявяване на подсъдимия О.. На
заседанието е присъствал адв. Г., който е уведомил съда, че подсъдимият не се
явява, тъй като е болен и се намира в Германия.
Следващото заседание по делото се е провело на 15.04.2015
г., в присъствието на подсъдимия О., като същото е отложено поради неявяването
на другия подсъдим – С.Д..
Съдебното заседение от 15.06.2015 г. е отложено
поради неявяване на подсъдимия О.. От протокола от заседанието се установява,
че на него е пръсъствал неговият процесуален защитник – адв. Г., който заявил
пред съда, че неявяването на подсъдимия се дължало на влошеното му здравословно
състояние. По делото е представен болничен лист за временна неработоспособност
№ Е20141086924, издаден на 16.06.2015 г. от д-р В.П., видно от който за периода
от 15.06.2015 г. до 28.06.2015 г. С.А.О., за който е отразено, че работи като
барман с месторабота Н.****ЕООД е бил в режим на лечение домашен-амбулаторен с
диагноза увреждане на междупрешленен диск.
На съдебното заседание, провело се на 17.09.2015 г.,
разглеждането на делото е отложено поради неявяване на подсъдимия О.. С
протоколно определение от същата дата по отношение на последния е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“, отменена с определение на съда от
29.09.2015 г., постановено преди прилагането ѝ.
Следващото заседание по делото се е провело на
10.11.2015 г., в присъствието на двамата подсъдими, като на същото е даден ход,
проведен е разпит на свидетелите Я.С.и Я.С., прието е заключенито на вещото
лице по проведената съдебно-оценителска експертиза и делото е отложено поради
необходимостта от извършване на допълнителни съдебнследствени действия.
На съдебното заседание, провело се на 16.02.2016 г.,
не е даден ход поради нередовното призоваване на свидетеля М.М.. Делото е отложено и насрочено за разглеждане за
06.04.2016 г.
Съдебното заседание, провело се на 06.04.2016 г., е
отложено поради неявяване на подсъдимия О.. От протокола от заседанието се
установява, че на него е пръсъствала неговата майка, която е уведомила съда, че
сина ѝ не се е явил пред съда, тъй като бил на работа в чужбина. Делото е
отложено и насрочено за разглеждане за 19.05.2016 г.
На съдебното заседание, провело се на 19.05.2016 г.
г., разглеждането на делото отново е отложено поради неявяване на подсъдимия О..
С протоколно определение от същата дата по отношение на последния е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
На следващото заседание, провело се на 16.06.2016 г.,
е продължен ходът на съдебното следствие, приети са писмени доказателства,
представени адв. Г., обявено е приключването на съдебното следствие, и след
провеждане на съдебните прения и изслушване последната дума на подсъдимите
съдът е обявил присъдата си, с която подсъдимият С.А.О. е признат за невиновен
и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по подвигнатото му обвинение за
извършването на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и т. 3 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал.
1 НК. С постановяване на присъдата съдът е отменил взетата по отношение на
ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Присъдата е протестирана пред Софийски градски съд,
като по образуваното внохд № 4059/2016 г. е проведено едно съдебно заседание,
след което с решение № 110 от 23.01.2017 г., оправдателната присъда е
потвърдена, считано от която дата, предвид необжалваемостта на решението на
въззивната инстанция, същата е влязла в сила.
Разпитаната пред първоинстанционния
съд свидетелка И.Б.У. – майка на ищеца С.А.О., посочва, че е запозната с повдигнатото
в края на 2010 г. срещу сина ѝ обвинение за извършване на престъпление. Свидетелката
посочва, че синът ѝ бил задържан през 2011 г. на летище София, когато се
прибирал от Лондон. След това останал да живее при нея за няколко месеца, за да
може да се явява на заседанията. Свидетелката посочва, че през тези месеци сина
ѝ страдал от безсъние, спрял да излиза, приятелите му се отдръпнали от
него, разделил се с приятелката си. Кандидатствал за работа като охранител в
„Мол София“, както и за работа като сервитьор в заведението, в което работела
свидетелката, но работодателите отказали да го наемат след като разбрали за
повдигнато обвинение. Свидетелката твърди, че синът ѝ бил силно притеснен
от тежестта на повдигнатото му обвинение, като многократно споделял пред нея
опасенията си, че ще влезе в затвора за нещо, което не е извършил.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Разгледано по същество, настоящият състав на
въззивния съд счита, че решението е неправилно в частта, с която е уважен искът
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над
4 000 лв. до уважения размер от 5 000 лв. по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или, поради това че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За да е налице основание за ангажиране отговорността
на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се установи наличието на
следните предпоставки: 1) повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда и 2) претърпени имуществени и неимуществени вреди в претендирания
размер, намиращи се в причинна връзка с проведеното по отношение на ищеца наказателно
преследване.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер –
възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и
не е обусловена от наличието на виновно поведение от страна на конкретното
длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато
деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност –
обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата
на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
При така очертаната правна рамка и с оглед
установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав намира, че оплакванията
на въззивника-ответник по предявения иск, че не е осъществен съставът на
отговорността по ЗОДОВ се явяват неоснователни. В хода на производството
безспорно се установи, че с постановление на СРП от 27.12.2010 г. ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1
и т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо във вр. с чл. 20, ал. 2,
във вр. с ал. 1 НК. На 19.01.2011 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт в
съда, по който е образувано нохд № 710/2011 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 15-ти състав, приключило с присъда, с която ищецът е признат за
невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по подвигнатото му
обвинение. Присъдата е протестирана пред Софийски градски съд, като
образуваното внохд № 4059/2016 г. е приключило с решение № 110 от 23.01.2017
г., с което опрадвателната присъда присъда е потвърдена, считано от която дата,
предвид необжалваемостта на решението на въззивната инстанция, същата е влязла
в сила. Предвид изложеното настоящият състав намира, че са налице препоставките
за ангажиране отговорността на ответника по исковата молба П.на Република
България. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е търпял неблагоприятното въздействие на наказателното преследване за периода от
27.12.2010 г. до 23.01.2017 г. или 6 години и 28 дни. През този период ищецът е привлечан като обвиняем за
извършването на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и т. 3 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал.
1 НК, срещу него е внесен обвинителен акт в съда, постановена е оправдателна
присъда, която впоследствие е потвърдена.
Спорният по делото въпрос е дали във връзка с
осъщественото по отношение на него наказателно преследване ищецът е претърпял
неимуществени вреди, в какво се изразяват те и какъв е справедливият размер на
обезщетяването им. Предвид характера на претендираните от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания, същите биха могли да
бъдат установени единствено с косвени доказателства. Законът не поставя
ограничение по отношение на вида на тези доказателства, поради което е
допустимо те да се състоят и единствено в събраните по делото свидетелски
показания. За установяване наличието и вида на неимуществените вреди, причинени
на ищеца в резултат от проведеното по отношение на него наказателно
преследване, по делото е разпитана свидетелката У., майка на ищеца и чиито
показания с оглед на чл.172 ГПК следва
да се преценят съобразно и с останалите доказателства, като се има в предвид
близките отношения с ищеца и чиито показания съдът кредитира като достоверни,
доколкото в същите са изложени непосредствените впечтления на свидетелката за
настъпилите промени в поведението на ищеца и отрицателните последици за него в
психическо и емоционално отношение. От показанията на свидетеля се установяват
видът и обемът на причинените на ищеца неимуществени вреди, а именно –
психически стрес, напрежение, силно притеснение и безпокойство, настъпило по
времето и във връзка с повдигнатото му обвинение. Предвид на това, че
наказателното производство, особено в случаите на повдигнато неоснователно
обвинение, нормално влияе негативно върху психиката на всеки, изводът на съда
за наличието на неимуществени вреди от обсъждания вид, позволява да се направи
без наличието на преки доказателства, стига от останалите доказателства по
делото да не се установява противното (в този смисъл решение № 480 от 23.04.2013
г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО). Доколкото по делото липсват данни,
опровергаващи достоверността на свидетелските показания, следва да се приеме,
че воденото срещу ищеца наказателно производство е довело до негативни за него
емоционални преживявания, изразяващи се в психически стрес, емоционално
напрежение, притеснение и безпокойство. Останалите претендирани от ищеца
неимуществени вреди, респективно причиняването им в резултат от повдигнатото
срещу него наказателно обвинение, изразяващи се във влошаване на здравословното
му състояние, влошаване на социалните му връзки, раздялата с приятелката му,
както и трудностите пред ищеца да си намери работа в страната, не се
установяват от събрания по делото доказателствен материал, включително и от
изслушаните свидетелски показания. При това по делото се установява, че почти
през целия период на воденото срещу него наказателно производство, незовисимо, че е било продължително, ищецът е работел в чужбина, както и в страната с оглед
отразеното и в приложения от ищеца
болничен лист с данни за месторабота, пътувал е многократно извън страната и не
му е ограничавано правото на свободно предвижване и достъпа до работа в
страната и извън нея.
Според установената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 2 ЗОДОВ и на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от държавата при наличието на
вреди, причинени в резултат от незаконно обвинение за извършено престъпление,
се определя по справедливост. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай, който се
разглежда. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е адекватно, когато
отговаря на критерия за справедливост с оглед данните по делото и с оглед
конкретните обществено-икономически условия в страната. В тази връзка в мотивите
си съдилищата следва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за
размера на неимуществените вреди – конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател и в случая първоинстанционният съд в решението си е изложил само, че при
определяне на размера на обезщетението не намира отрицателните емоции при ищеца да са
били с особено висок интензитет, но са
търпени в продължителен период от време с оглед на продължилото наказателно
производство. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
ЗОДОВ съдът следва да съобрази най-напред каква е тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност е била,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по разследването
с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и
средата му. От значение са продължителността на наказателното преследване,
личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото,
настъпилите промени в отношенията му с близките, допълнително настъпилите
обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му
състояние.
В конкретния случай при определяне размера на
обезщетението на първо място следва да бъдат съобразени вида и тежестта на
инкриминираното деяние, съставляващо тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК. Тежката наказуемост на конкретното престъпление, за което ищецът
е привлечен като обвиняем – лишаване от свобода от една до десет години, дава
съответно отражение върху интензивността на страховите
му представи. На следващо място по делото следва да бъде съобразена общата
продължителност на наказателното преследване, продължило в периода от 27.12.2010 г. до 23.01.2017 г. или 6 години и 28 дни, но в
същото време съдът намира, че въпреки сравнително дългата му продължителност следва да се вземе в предвид също така и че наказателното производство е образувано
срещу повече от едно лице, провеждани са ритмично съдебни заседания, но също
така са отлагани седем заседания поради отсъствието
на ищеца без посочването на основателни причини за неявяването му и без
представяне на доказателства за извинителна причина, което е довело до допълнителното забавяне на
наказателното производство за период от повече от 1 година, осем месеца и 18 дни, съответно
общата продължителност на наказателното производство при приспадане на периода
на забавянето, дължащо се на процесуалното поведение на ищеца, се равнява на 4
години, 4 месеца и 13 дни. При определяне размера на обезщетението следва да
бъде взета предвид сравнително младата възраст на ищеца към момента на
привличането му като обвиняем, при отчитане на обстоятелството, че към датата
на повдигане на обвинението същият е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание и по този начин е имал и досег вече с правосъдната система и
настоящото нак. производство не е първо такова, а
също така и независимо, че спрямо ищеца има постановена мярка задържане под
стража по наказателното дело с цел
осигуряване на явяването му в съдебно заседание след като не се е явил без
уважителни причини фактически не се е стигнало до неговото задържане и ищецът е
поискал отмяна на мярката и искането му е уважено, а при втория път сам се е
явил в последното съдебно заседание, когато е оправдан и е отменена мярката му,
като също така не е ограничавана и възможността му да пътува извън страната. Съдът отчита още и конкретната икономическа
обстановка в страната като цяло към момента на приключване на наказателното
преследване – като отправна точка при определянето на обществено приемливите
като справедливи размери на обезщетения от обсъждания вид. Поради тази причина
настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, определен съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД възлиза на
сумата от 4 000 лв. В допълнение, предвид паричната оценката,
която самият ищец дава на изпитаните болки и страдания, отнесена към наведените
твърдения и съпоставена с проведеното доказване само на част от сочените вреди,
които не надхвърлят обичайните вреди в подобен
случай, както и, че няма доказване на увреждания, имащи трайни последствия за психическото
и физическото състояние на ищеца, които и да са в причинна връзка с проведеното
наказателно производство, искът над сумата от 4 000 лв. до пълния предявен размер от 23 000 лв. се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди правилно
първоинстанционният съд е приел, че с договор за правна защита и съдействие от
03.05.2011 г. ищецът е възложил своята защита в досъдебното производство и в
първата съдебна инстанция на адв. Г. срещу заплащане на възнаграждение,
възлизащо в размер на сумата от 300 лв., както и че последната е заплатена от
ищеца. Изложените във въззивната жалба на П.съображения
в насока, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил пълния размер на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като не е съобразил
обстоятелството, че ангажираният от него защитник не е участвал във всички фази
на наказателното производство, настоящият състав намира за неоснователни. Действително
адв. Г. е участвал като защитник на ищеца в образуваното срещу него наказателно
производство единствено в досъдебното производство и в производството пред
първата съдебна инстанция, като пред въззивната инстанция ищецът е защитаван от
друг адвокат. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение по сключения с
адв. Г. договор за правна защита и съдействие от 03.05.2011 г. обаче е уговорен
единствено с оглед процесуалното представителство на ищеца в досъдебното
производство и в първата съдебна инстанция, Изложеното налага да се възприеме,
че понесените от ищеца разходи за процесуална защита в размер на сумата от 300
лв. се намират в пряка връзка с повдигнатото срещу него незаконно обвинение, с
оглед на което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за пълния
предявен рамер.
При частично съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
разликата над сумата от 4 000 лв. до сумата от 5 000 лв., за която
част искът следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която искът
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 4 000лв. и е отхвърлен
до пълния предявен размер на сумата от 23 000 лв., както и в
частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата от 300
лв., решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С.С. с оглед на уважената част от исковете/ при
определено общо от 1229лв. с оглед на чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ/ и в размер на
сумата от 226,81 лв., като за разликата до пълния присъден от
първоинстанционния съд размер на сумата от 277,29 лв. решението следва да бъде
отменено. Съобразно уважената част от предявените искове в полза на въззвника ищец следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция в размер на 0,92 лв. за държавна такса/ от заплатената от
5лв./, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С.С. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 226,81лв. с оглед на
уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 474596 от 21.08.2018 г. на Софийският
районен съд, I ГО, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 59976/2017 г., поправено
с решение № 520668 от 13.10.2018 г., в частта с която е уважен искът на С.А.О.
срещу П.на Р.Б.с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 4 000 лв. до
сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 23.01.2017г.
до окончателното ѝ изплащане, в частта, с която П.на Р.Б.е осъдена да
заплати на адв. С.С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 226,81 лв. до сумата от
277,29 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.О., ЕГН ********** срещу П.на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „*****, иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за разликата над сумата от 4 000лв. до
сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат от повдигнато на 27.12.2010 г. обвинение за
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и т. 3 във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, предл. първо във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което
ищецът е оправдан с влязла в сила на 23.01.2017г. присъда, постановена на
16.06.2016 г. по нохд № 710/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 15-ти
състав, потвърдена с решение № 110 от 23.01.2017 г., постановено по внохд №
4059/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 474596 от 21.08.2018 г. на Софийският
районен съд, I ГО, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 59976/2017 г., поправено
с решение № 520668 от 13.10.2018 г., в останалата част.
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес: гр. София, бул. „*****
да заплати на С.А.О., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
0,92 лв. – разноски за държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес: гр. София, бул. „******
да заплати на адв. С.Д.С., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата
от 226,81 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното произвдоство.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.