Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                           № 529  

                                 гр.Русе, 28.04.2017 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд ІV граждански състав

в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                         Председател : Виржиния Караджова  

 

 

при секретаря В.Ж.

в присъствието на прокурора …………………………….

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 3447 по описа за 2015 г. , за да се произнесе , взе предвид следното:

         Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ.

Ищците Р.И.М., Д.П.М. и В.П.М. твърдят, че П.П. М., съответно техен съпруг и баща, работел по трудов договор с ответното дружество като моряк, а към 19.12.2009 г. заемал длъжността старшина на шлеп, собственост на ”ПБРП” АД-Русе.На тази дата, по време на служебен курс в районна на пристанище Свищов, след закотвяне на състава, поради лоши навигационни условия на км 514, той изчезнал.С решение от 20.03.2015 г. на РРС по гр.дело № 156/2015 г. на основание чл. 14 от ЗЛС била обявена смъртта на наследодателя им, като била определена дата и час на смъртта 19.12.2009 г., 23.00 часа.

Твърдят, че по време на инцидента П. М.   изпълнявал служебните си задължения на плавсъстав, м/к “Петър Караминчев”, в състав от шест натоварени съда-старшина на шлеп 919965, с правоспособност-щурман IV степен по р.Дунав, съгласно с-во № 21073/19.04.2005г.Към момента на смъртта си той имал 29 г. и 2 месеца професионален опит и трудов стаж.

Станалата злополука била приета за трудова по смисъла на  чл.55 ал.1 от КСО с Разпореждане №59/15.06.2015 г. на Териториално поделение на НОИ-Русе.

Ищците твърдят, че вследствие смъртта на съпруга и баща им, са претърпели неимуществени вреди, които не са репарирани от работодателя, въпреки задължението му по чл.200 КТ.

Ищцата Р.И.М. сочи, че с П.П. М. били съпрузи от 09.07.1989 г.Между тях съществувала много силна духовна и емоционална връзка.Той бил улегнал и  спокоен, грижлив, сърдечен и весел човек.В негово лице тя открила любов, спокойствие, разбирателство и всестранна подкрепа.За нея той бил най-близкия й човек, приятел и партньор.

След внезапната му смърт, ищцата се затворила в себе си, ограничила контактите си с други хора, продължително време не била в състояние да ходи на работа, не можела да се храни и отслабнала повече от 10 кг.Вече не била същия човек.Мислела непрекъснато за съпруга си и живеела с чувството, че със смъртта му е свършил и нейният живот.Останала внезапно сама и с ангажимент към две деца, за които трябвало да търси начин да осигури прехраната им.Те, въпреки голямото си желание, поради внезапната загуба на финансовата опора на семейството, не успели да продължат образованието си.Наложило се да търсят някаква работа, за да могат с общи усилия да оцелеят физически, при смазващата ги емоционална загуба.През цялото това време под никаква форма ответникът не се е заинтересовал  от тяхната съдба, с нищо не ги е подпомогнал.Не проявил съпричастност, състрадание и някаква форма на човечност.

Ищцата сочи, че първоначално изпаднала в силен шок.Късала дрехите си.Затворила в себе си.Не говорела с никого, а постоянно плачела.При лошата вест припаднала, дълго време не можела да дойде на себе си, да ходи на работа, не желаела да се вижда с хора, изпаднала в депресия повече от 7-8 месеца.От стреса освен, че отслабнала, получила и косопад, стягане в областта на сърцето и била на успокоителни хапчета.Сочи и че понастоящем семейството приема много тежко загубата на наследодателя.

Вторият ищец-Д.П.М., син на починалия, сочи, че останал без баща твърде рано-току-що бил навършил 18 години и само месеци след абитуриентския си бал, когато всички заедно празнували и правили планове за бъдещето му като студент.Ищецът загубил желание да се явява на кандидат-студентски изпити, затворил се в себе си, получил силен стрес и бил емоционално травмиран.Твърди, че отношенията с баща му били изключително близки-изградени на обич и доверие.При всяка своя стъпка ищецът търсел одобрението и подкрепата му.Месеци и години след смъртта му болката не е намаляла, а все по-осезателно той усеща липсата му.

Третият ищец-син на починалия, В.П.М., към датата на смъртта на баща си, бил все още непълнолетен.Наследодателят имал подчертано предпочитания към него.Научавайки, че баща му е изчезнал, а вероятно и починал, той изпаднал в шок.Затворил се в себе си и не искал да контактува с никого.Всяка вечер щом останели сами в къщи,  силно се натъжавал, чак до плач. Били изключително близки с баща му, доверявал му се за всичко, винаги търсил и получавал съвети от него.

Сочат, че наследодателят бил опората на цялото семейство- духовно и финансово.Всеки от тримата ищци разчитали на неговата морална и материална подкрепа.Смъртта на П.П. М. се отразила психически изключително негативно на семейството им.Всички били много сплотени и задружни.Смъртта му се отразила еднакво тежко на всеки един от тримата ищци.Вследствие психическия стрес те се затворили в себе си, не искали да общуват с никого и към настоящия момент не са преодолели загубата на съпруга и баща си.

Претендират ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 75 000 лв. за всеки от тях,  ведно със законната лихва, считано от 19.12.2009 г. до окончателното плащане.Търсят се разноски по делото.

Ответникът ”Параходство българско речно плаване” АД-Русе оспорват предявените искове.Наведени са доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците.Претендират разноски по делото.

Третото лице-помагач на страната на ответника-”Армеец” АД-София, оспорват предявените искове.Сочи се, че наследодателят е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.Оспорва се разпореждането по чл.55 от КСО да е влязло в законна сила.Наведени са доводи за погасяване на вземанията по давност.Няма спор за наличие на застрахователно правоотношение между тях и ответника, касаещо процесния период. 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че ищците са наследници по закон-преживяла съпруга и деца на П. М. (л.18 и л.19).Последният към 19.12.2009 г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност ”Оператор на шлеп”, с правоспособност-щурман ІV степен по р.Дунав, с придобит трудов стаж и професионален опит 29 години и 2 месеца (л.8-л.10, л.92-л.95, л.198-л.211).Към посочената дата съпрузите имали 20 години брачен живот, а синовете им били съответно на 18 години и 9 месеца и на 17 години и 1 месец (л.13-л.15).

Ищецът Д.М. признава, че е бил приет за студент в специалността ”Компютърни системи” в РУ, държавна поръчка, задочна форма на обучение.Семестриалната такса била около 150 лв.По същото време започнал и работа.Трудовото му възнаграждение било 400 лв.През първия семестър ищецът прекъснал обучението си.Твърди, че не му стигали средствата, а проблем било и ползването на отпуск за очни занятия.Към него момент майка му работила при минимална работна заплата.Налагало се той да помага финансово.Брат му бил безработен.

Според ищеца В.М., след инцидента се налагало  той да  издържа майка си и брат си.Тогава бил на 15 години и работил като барман и сервитьор.В.М. сочи, че към него момент брат му не е работил.

Относно факта, че В.М. работил на 15 годишна възраст данни изнася и св.И.М., съседка на ищците.

Представена е длъжностна характеристика на наследодателя на ищците (л.214 и л.215).   

През 2006 г. П. М. е бил диагностициран със заболявания ”диабет” и с ”хипертония” (л.12, л.294-л.300).

На 26.01.2007 г. наследодателят е декларирал, че не страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 на МНЗ (л.213).Приложен е документ за извършен профилактичен преглед на служителя от 08.10.2007 г. (л.175 и л.176).

На 12.06.2007 г. на служителя била зачислена спасителна риза газова (л.96).Ищците са оспорили подписът в документа.Назначената в производството почеркова експертиза е установила, че наследодателят М. е положил подпис в консумативното искане.Констатацията е потвърдена и от тройната експертиза.

Св.Ст.Г., служителка на ответника, е изнесла данни относно обстоятелствата около предаване на газовата риза на наследодателя на ищците.

На 04.11.2009 г. на П. М. било издадено свидетелство за медицинска годност, в което е посочено, че служителят е годен за работа с недостатък (л.11, л.220).

По делото няма спор, че на 19.12.2009 г. наследодателят на страните е управлявал шлеп 91065 (л.7).В районна на пристанище Свищов, след закотвяне на състава, поради лоши навигационни условия на км 514, П. М. изчезнал.

С влязло в сила решение от 20.03.2015 г. по гр.дело № 156/2015 г. по описа на РРС на основание чл.14 от ЗЛС била обявена смъртта на наследодателя, като била определена дата и час на смъртта-19.12.2009 г., 23.00 часа.

С Разпореждане № 59/ 15.06.2015 г. на ТП на НОИ-Русе, инцидентът бил приет за трудова злополука (л.6).Актът е влязъл в законна сила на 02.07.2015 г. (л.138).

По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че ”ПБРП” АД е застраховащ по застрахователна полица **********/ 23.04.2009 г. за групова застраховка ”Трудова злополука”, както и застраховано лице по застрахователна полица **********/ 17.07.2009 г. по застраховка ”Отговорност на работодателя”, сключени с третото лице и валидни към 19.12.2009 г. (л.35,л.36, л.97-л.109).

Застрахователят бил уведомен от ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие на 19.06.2015 г. (л.64).

По делото няма спор, че от страна на третото лице няма изплатено застрахователно обезщетение (л.158).

Въз основа на подадено на 22.12.2009 г. уведомление за нещастен случай от ”ПБРП” (л.32), в РОП била образувана преписка № 2481/2009 г., приложена в настоящото производство.С влязло в законна сила Постановление от 16.02.2010 г. е било отказано образуване на досъдебно производство във връзка с инцидента.

На 11.03.2009 г., комисия, назначена от работодателя, изготвила Протокол за разследване на злополука от 11.03.2010 г. В него е прието, че наследодателят на ищците е нарушил чл.33 от ЗБУТ (л.62).В хода на проверката били съобразени обясненията на св.Ст.К., старшина на шлеп 910073, дадени на 20.12.2009 г.

Същият посочил, че на 19.12.2009 г. около 22,00 часа П. М. дошъл на неговия шлеп, за да си вземе багаж, изпратен от съпругата му.Споделил, че не се чувства добре и че трябва да пие лекарства.Уточнил, че последните се намират в багажа.Казал, че има проблем и с кръвната захар.Когато си тръгвал, св.С.К. го предупредил да внимава по пътя, тъй като шлеповете били заледени. В съдебно заседание това лице твърди, че текстът не е изпълнен от него.Той само подписал документа.  

В дадените от св.Ст.К. обяснения на 28.01.2010 г., приложени в преписка № 2481/2009 г. по описа на РОП, е посочено, че вечерта на 19.12.2009 г. П. М. не се чувствал добре, бил прежълтял, очите му –зачервени, треперел.

 В настоящото производство св.С.К. твърди, че не е трябвало да предава лекарства на П..Той го помоли да му купи храна.Впоследствие все пак свидетелят сочи, че при него е имало багаж, подготвен от ищцата, като му е известно, че там се съдържали и някакви лекарства.

Към 22,00 часа на 19.12.2009 г. П. М. го посетил, за да си вземе продуктите.Тогава изпили по една малка ракия, за да отбележат Никулден по стар стил.П. М. не носил спасителна жилетка.Според свидетеля лицето е трябвало да разполага с такава.Наследодателят на страните се оплакал, че не се чувства добре.Предположил, че е настинал.Свидетелят му дал парацетамол и аспирин.Според С.К. шлепът на П. М. бил почистен от снега.Него ден имало и суграшица.Секцията между двата шлепа била заледена.Поради лошите метеорологични условия се наложила да закотвят конвоя на 514 км.Свидетелят уточнява, че всички плавателни съдове са били заледени.На другата сутрин около 9,00 часа, били изминали около 8 км по посока гр.Свищов, когато С.К. установил, че П. М. го няма.Уведомил капитана-св.А.А..Той се обадил в дружеството.По-късно свидетелят се чул със съпругата на М..Тя не е реагирала по никакъв начин на изявлението му, че П. е изчезнал. 

Св.А.А. установява, че на 19.12.2009 г., поради  лоши навигационни условия, наредил закотвяне на конвоя, като казал на екипажа, че са свободни до другия ден.Според него по шлеповете имало натрупан малко сняг.След като бил уведомен за изчезването на П. М., свидетелят наредил да претърсят конвоя.От ”ПБРП” наредили да спрат на понтона в гр.Свищов, за да дадат показания.Свидетелят преценил, че не е необходимо да се спусне спасителна лодка.Твърди,че е дал нареждане на екипажа, предвид заледяването, да носят ботуши и спасителни жилетки.Бил проведен и инструктаж.Свидетелят е пояснил вписването на последна позиция на наследодателя на ищците в документа на л.137 от дело.

Св.Р.Б., далечен роднина на ищците, установява, че П. М. се грижил добре за семейството си.Всички били много близки.След инцидента свидетелят контактува с ищците.Те били много разстроени.Споделели, че им е мъчно и са разстроени от загубата.Семейството разчитало основно на доходите на П. М..С времето болката и страданията отшумели в някаква степен.

Според св.И.М., първоначално ищците имали н., че ще открият наследодателя.Не им се говорило за инцидента,били депресирани, тъгували.Всички били  емоционално сринати.Тази свидетелка, както и П.П., съседка, установяват, че Маркови били много сплотено семейство.Разбирали се добре.Третият ищец бил по-близък с баща си.Свидетелките сочат, че след инцидента семейството изпаднало във финансови затруднения.Ищцата в началото била неадекватна, плачела постоянно, много отслабнала.     

Относно техническата годност на шлепа, на който на 19.12.2009 г. е плавал П. М., доказателства са представени на л.178-л.185.

Приложено е Уведомление № 33-381/ 19.09.2014 г., издадено от БКР Инспекция Русе, подписано от инспектор БКР инж.Г. (л.186).В него е отразено, че към м.декември 2009 г. баржата, построена през м.ноември 1966 г., е имала Класификационно свидетелство № 32-728/ 07.03.2008 г., валидно до м.декември 2012 г., при условие, че се извърши междинен преглед през м.юни 2010 г. (л.315).Плавателният съд е бракуван от собственика през 2010 г., към който момент е разполагал с валидни документи на БКР.В уведомлението е посочено, че към 2009 г. не е имало нормативно изискване за монтаж на леерно ограждение в товарния район на плавателния съд.

Ищците са оспорили авторството на документа.В настоящото производство св.В.Г. е потвърдил, че подписът е негов.До м.декември 2015 г. същият бил на длъжност инспектор към БКР.Счита, че е издал удостоверението в кръга на служебните си правомощия.В този смисъл е и уведомление от БКР (л.436).    

Назначената в производството техническа експертиза, след запознаване с представените по делото доказателства, се е произнесла, че към м.декември 2009 г. процесният плавателен съд е бил технически изправен.Изпълнени са били изискванията за безопасност на раздел ХVІІІ чл.162 и чл.163 от Наредба на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя и чл.232-чл.234 от Наредба № 22 от 22.12.2008 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.Експертът е пояснил, че конструкцията на съществуващото люково закритие и височината на комингса не позволяват към последния да бъде монтиран леер.Нормативно задължение за поставяне на такъв се въвеждало от 2015 г.Вещото лице не може да определи дали към 19.12.2009 г. е било изпълнено изискването на чл.164 на Наредба на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя, приета с ПМС от 14.10.2003 г.В тази част експертът е изказал предположение, базирано на показанията на св.Ст.К..

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ се състои в задължението му да заплати обещетение на наследниците на работник или служител в случай на настъпила смърт поради трудова злополука или професионално заболяване.За да се уважат предявените искове на посоченото основание, е необходимо ищците да установят, че са  наследници по закон на починалото лице П. М., че последният е работил по трудово правоотношение с ответника, като при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука, призната за трудова по съответния ред, че тя е довела до смърт на наследодателя на ищците, както и че последните са претърпели неимуществени вреди–болки и страдания от загубата му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.

Съдът намира, че събраните в производството доказателства сочат на основателност на претенциите.Ищците са преживяла съпруга и синове на П. М., работил по трудово правоотношение с ответника, като по време на изпълнение на служебните му задължения е настъпила злополуката от 19.12.2009 г., призната за трудова по надлежния ред, довела до смъртта на лицето, като се установява, че наследниците са  претърпели неимуществени вреди–болки и страдания от загубата на наследодателя, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.

В писмената защита ответната страна е развила съображения, че не следва да носи отговорност по чл.200 от КТ, тъй като към момента на инцидента П. М. е бил в почивка.От една страна съдът намира, че този довод е наведен извън срока по чл.131 от ГПК.От друга, тезата е несъстоятелна.По делото няма спор, че на 19.12.2009 г. наследодателят на ищците се е намирал на работното си място-в случая шлеп 010065.Обстоятелството, че поради лошите метеорологични условия през нощта, плавателният съд не е извършвал маневри, не означава, че инцидентът не е възникнал във връзка с изпълнение от страна на служителя на възложената му работа.В процесния случай са налице предвидените в чл.55 от КСО изисквания, инцидентът да бъде квалифицират като трудова злополука, в който смисъл е и издаденото разпореждане от 15.06.2015 г.В хода на производството, във връзка с оспорването на третото лице, са ангажирани доказателства, че този акт е влязъл в законна сила.

Съгласно чл.200 ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, а според ал.2 отговорността се ангажира и ако  трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Разпитаните в производството свидетели установяват добрите взаимоотношения в семейството, привързаността и взаимната морална подкрепа, която членовете му си оказвали.Между съпрузите съществували любов и разбирателство, а синовете, към него момент в сравнително ниска възраст-загубили духовната и материална опора, която до него момент имали в лицето на баща си.Установява се, че между наследодателя и третия ищец имало по-силна емоционална връзка.Ищцовите свидетели сочат, че Маркови все още не са преодолели напълно емоционалния шок от случилото се с техния съпруг и баща.

Недоказани останаха твърденията, че вследствие травмата от инцидента Р.М. не е можела да ходи на работа, както и че е получила косопад и стягане в областта на сърцето.Неточни се явяват и твърденията на втория ищец, че загубил желание да продължи образованието си.В съдебно заседание Д.М. признава, че през 2010 г. е бил студент, но по свое желание прекъснал, поради финансови затруднения и поради проблем с отсъствието от работа във връзка с обучението.Съдът не възприема виждането на страната, че при минимална работна заплата към него момент от 240 лв. и соченото трудово възнаграждение от 400 лв. при семестриална такса от около 150 лв., може да става въпрос за съществено парично затруднение.   

Неотносимо се явява и твърдението на третия ищец, потвърдено от св.И.М., че се налагало той да работи на 15 годишна възраст, за да подпомага финансово майка си и брат си.Към момента на инцидента В.М. е бил на 17 години.Дали преди това е работил някъде почасово по свое желание, се явява ирелевантно за спора.

Събраните в производството доказателства сочат на извод, че плавателният съд, на който е плавал наследодателят на ищците, е бил технически изправен.Неоснователни са доводите на страната за неспазване на изискване за монтиране не леери.Към 19.12.2009 г. няма законова разпоредба, която да е задължавала работодателя да предприеме действия в тази насока.От друга страна, по делото липсват данни в коя част на конвоя е станало произшествието.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради това, че е нарушил забраната за престой на палубата при лоши метеорологични условия, не е носил спасителна жилетка и че не е приемал редовно предписаните му медикаменти във връзка със захарния диабет и хипертонията.Съдът намира, че последното твърдение остава недоказано в хода на настоящото производство.В писмената защита е наведен довод и относно употребата на алкохол.Съдът намира, че това е направено извън срока по чл.131 от ГПК.По отношение на останалите два пункта за съпричиняване, данните по делото сочат, че действително при лоши метеорологични условия наследодателят на ищците е предприел предвижване между двата шлепа.Става ясно обаче, че той е трябвало да вземе закупените му от св.Ст.К. хранителни продукти, както и да получи някакви медикаменти, изпратени от жена му.Нарушено е изискването на чл.281 ал.2 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя.Според посочената разпоредба, П. М. е следвало да носи спасителна жилетка.Такава според св.С.К. наследодателят е нямал.По делото безспорно се установява, че работодателят е осигурил на служителя защитното средство.При това положение, следва да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.Съдът намира, че в процентно отношение то не надвишава 10 %.Това е така, защото дори при наличие на спасителна жилетка, П. М. не би оцелял дълго време във водите на р.Дунав при температурите през м.декември.

Предвид основателността на исковете, съдът съгласно  чл.52 от ЗЗД, съобразявайки възрастта на пострадалия и отношенията му с неговите съпруга и синове, намира, че трябва да присъди обезщетения в размери съответно на 41 400 лв., на 31500 лв. и на 34 200 лв. Загубата на партньор и баща, с който е съществувала душевна и емоционална връзка е причинило за ищците  непреодолимо страдание, което макар и в по-ниска степен, продължава и към настоящия момент.Съдът приема, че при съпругата интензитетът на болката е в по-висока степен от този на низходящите.Бракът с наследодателя е продължил 20 години.Между двамата е имало хармонични отношения, отгледали са с общи усилия двама синове, градили са планове за бъдещето.В по-висока степен следва да се приеме, че е засегнат и третият ищец.Свидетелите установяват, че той е бил по-близък с баща си.Последният имал подчертано предпочитание към В..Към 19.12.2009 г. същият е бил и непълнолетен.При определяне обезщетенията на децата, съдът съобразява обстоятелството, че на всеки от тях е предстояло да напусне семейството и да следва свой житейски път.Базисните обезщетения би следвало да се определят на  46000 лв., на 35 000 лв. и на 38 000 лв., след което да се съобрази възражението на ответника за груба небрежност в действията на починалия служител, довели до съпричиняване на вредоносния резултат.В своята практика ВКС приема, че „грубата небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2  от КТ съответства на съзнаваната небрежност по терминологията на наказателното право и изисква пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. /В този смисъл е Р. 1208/12.07.2001г. на ВКС/. Грубата небрежност по чл.201 ал.2 от КТ е налице, когато пострадалият предвижда настъпването на неблагоприятните последици, но се надява да ги предотврати.В константната си практика ВКС приема също, че чл.201 ал.2 от КТ изисква груба, а не обикновена небрежност, както и че проявената обикновена небрежност не води до намаляване на отговорността на работодателя на това основание. /В този смисъл е Р 201/10.07.2002г.–ІІІ г.о. на ВКС/.При условията на чл.201 ал.2 от КТ при наличие на такава хипотеза,  дължимото обезщетение от работодателя може да бъде намалено.Въз основа на допусната от пострадалия груба небрежност работодателят не може изцяло да бъде освободен от задължението за обезвреда.От това задължение той може да се освободи изцяло само при умишлено причиняване на увреждането от страна на пострадалия в хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ.Доказателства в тази насока не се събраха в настоящото производство.Доколкото обаче служителят не е ползвал спасителна жилетка, при ясна представа за лошите метеорологични условия и при вменено му такова задължение по чл.282 от цитираната наредба,   съдът намира, че той е могъл да предвиди, че е било възможно да прояви несъобразени с правилата за безопасен труд действия, като от субективна страна самонадеяно се е надявал да ги предотврати.Ето защо, дължимите обезщетения от работодателя на наследниците на пострадалия работник следва да бъдат  намалени / в този смисъл напр. Решение № 792/06.12.1988 г., ІV г.о., Решение № 1202/17.07.1995г., ІV г.о., Решение № 1429/10.11.1993г., ІV г.о., Решение № 1509/15.09.1995г. – ІV г.о., Определение № 11/19.01.2009г. – ІІ г.о., Определение № 12/15.01.2009г. – V г.о. на ВКС/.

Над посочените стойности, исковете трябва да се отхвърлят.На основание чл.84 ал.4 ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ на ищците се дължи законната лихва върху обезщетенията от деня на увреждането до окончателното плащане.

Съдът намира за неоснователно възражението на третото лице за настъпила в тяхна полза погасителна давност.

В тежест на ответника е държавната така и разходите за производството, извършени за сметка на БС, както и направените от ищците разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

По отношение на търсения адвокатски хонорар има безспорни доказателства за заплатен такъв от 830 лв.В останалата част се касае до поето обещание от страна на ищците да извършат допълнително престиране на цена за услугата, което обаче към този момент не е факт, поради което и не може да бъде съобразено от съда.По делото не става ясно какви административни разходи са направили ищците за 360 лв.За извършването на такива липсват доказателства.Тези разноски също не могат да бъдат съобразени от съда.

С молба от 29.03.2017 г. ищците са поискали съдът да допусне предварително изпълнение на решението.Съдът намира, че в процесния случай не е налице нито една от хипотезите на чл.242 от ГПК.Претенцията следва да се остави без уважение.

Със същата молба ищците са направили искане в тяхна полза да бъде допуснато обезпечение, чрез налагане на ”възбрана” върху вземанията на ответника спрямо третото лице помагач.Така формулирано искането е неясно.Може да се предположи какъв е вида на търсената обезпечителна мярка, когато се говори за вземания.Какви са последните обаче съдът не може да предполага.Молбата в тази част трябва да се остави без разглеждане.Същата не отговаря на изискванията на ГПК.

По изложените съображения, съдът  

 

         Р    Е     Ш      И   :

 

ОСЪЖДА “ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКО РЕЧНО ПЛАВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, пл.”Отец Паисий” № 2, да заплатят на Р.И.М., ЕГН **********, Д.П.М., ЕГН **********, и В.П.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Д. ***, на основание чл.200 от КТ съответно сумите от 41 400 лв., от 31 500 лв. и от 34 200 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател П.П. М.,***, починал при трудова злополука, ведно със законната лихва върху тях, считано от 19.12.2009 г., както и сумата от 592,62 лв.-разноски по делото.

         ОТХВЪРЛЯ исковете над 41 400 лв. за Р.И.М.,  над 31 500 лв. за Д.П.М. и над 34 200 лв. за В.П.М. до 50  000 лв. за всеки от тях, като неоснователни.

ОСЪЖДА “ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКО РЕЧНО ПЛАВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, пл.”Отец Паисий” № 2, да заплатят по с/ка на РРС държавна такса по делото в размер на 4 284 лв., както и 299,60 лв.-разноски за производството, извършени за сметка на БС.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р.И.М.,  на Д. П.М. и на В.П.М. за допускане на предварително изпълнение на решението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р.И.М.,  на Д. П.М. и на В.П.М. за допускане на обезпечение на исковете.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му  на страните.

         Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ”ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКО РЕЧНО ПЛАВАНЕ”-ЗАД”АРМЕЕЦ” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 25.

 

 

 

 

                           

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/