Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.Враца, 10.07.2018 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря Ц.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2119 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за присъждане на издръжка на малолетно дете.

Производството е образувано по постъпила искова молба от К.И.Х. като майка и законен представител на К.Ц.К.срещу Ц.К.П. за присъждане на издръжка на детето К.Ц.К.в размер на 200 лева месечно от подаване на исковата молба.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата е живяла на семейни начала с ответника от 2012г. до 2015г. като от връзката им се е родило детето Красимира Цветелинова Колева. След раздялата им през 2015г. детето остнало да живее при нея и от тогава до подаване на исковата молба грижи за детето и неговата издръжка полагала единствено ищцата. Твърди, че след раздялата ѝ с ответника, той не се интересувал от детето и не търсел контакт с него, нито давал издръжка за него. Сочи, че към момента не работи и за издръжката на себе си и на детето разчита на получаваните социални помощи в размер на 106 лева. Счита, че ответникът също следва да осигурява издръжка на детето им, моли да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който е оспорил твърденията на ищцата, като е изложил, че до 2016г. тя и детето са живеели с него и неговите родители. Сочи, че ищцата по своя инициатива напуснала дома им. Твърди, че също е безработен и не може да осигури мечесна издръжка в търсения размер. Излага, че може да заплаща издръжка в размер на законоустановения минимум.  

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена, ако не в пълния предявен размер, то до законоустановения мимнимум.

Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 1266/05.06.2016 г. като безспорни между страните са отделени фактите, че ответникът Ц.К.П. е баща на детето К.И.Х.. Този факт се установява и от представеното удостоверение за раждане №**********, издадено въз основа на Акт за раждане № 0190/25.07.2014 г. на Община Мездра.

По делото е прието становище, изготвено от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Враца, в което е отразено, че от раздялата между родителите основни грижи за детето Красимира полага нейната майка К.Х., като последната е подсигурила необходимата среда за детето и в пълна степен е задоволила неговите потребности. Майката е безработна и получава месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, като изпитва финансови затруднения при отглеждането на детето. ОЗД към ДПС-Враца не е провело разговор с бащата на детето, тъй като същият не живее на регистрирания си като постоянен адрес, поради което не е установено дали същият има възможност и желание да заплаща издръжка на детето. Заключението на социалния работник е, че е в интерес на детето да бъде определена издръжка за детето, съобразена с потребностите му.

По делото е изслушан свидетелят И.Х., който е заявил, че е бил колега на бащата на ответника и поради това познава него и семейството му. Ответникът и ищцата се нанесли да живеят при него на квартира заедно през м. май 2016г., като ответникът напуснал квартирата през м. август същата година и от този момент не живее заедно с ищцата и детето им. След като са се разделили ответникът не се е грижил за детето, не е помагал финансово за неговото отглеждане. Ищцата е разчитала за грижите за детето да й помагат свидетелят и неговата сестра, които са им предоставили възможност да живеят при тях, като са им предоставяли и и финансови средства.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени е иск за за присъждане на издръжка на малолетно дете, с правна квалификация чл.143, ал.2 СК.

По делото е установено, че страните се намират в родствена връзка дъщеря – баща, т.е. те са материалноправно легитимирани да търсят издръжка, респективно да отговарят по иска за издръжка.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица.

За да определи размер на издръжката, съдът съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 127,50 лв./, нуждите на лицето търсещо издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Детото е на четиригодишна възраст и за неговото възпитание, храна, облекло, обувки са необходими значителни парични средства. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на неговите връстници, не се установи детето да има някакви специални нужди. В тази връзка, съдът намира, че за задоволяване на потребностите на детето, без луксозните такива, ще са необходими около 200,00 лева месечно.

По отношение възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото не се събраха никакви доказателства за реализирани от него доходи или налично имущество, което да ангажира отговорността му за заплащане на издръжка над законоустановения минимум. Oтветникът е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които биха били пречка за упражняване на трудова дейност, респ. за получаване на доходи от труд, поради което базата, на която следва да се преценяват възможностите му да заплаща поисканата увеличена издръжка е в размер на минималната работна заплата за страната, или 510,00 лв. /в този смисъл Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК; Решение от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 346/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца/. По делото не са събрани доказателства същия да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична изискуемост. В отговора на исковата молба ответникът е заявил готовност и възможност да заплаща издръжка в законоустановения минимум. Съдът приема, че при доход от 510,00  лв. на месец и при ограничаване на средствата за собствената му издръжка, ответникът няма  възможност  да плаща издръжка в по-висок от 127,50лева месечно. Останалата част до посочената по-горе сума от 200,00 лева следва да се осигурява от майката, при която детето живее. Съдът намира, че така определената издръжка за детето Красимира е съобразена с нуждите на детето и възможностите на  родителите му.

Следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата или при данни за реализирани доходи в по-висок размер от ответника, въпросът за възможностите му може да бъде преразгледан по инициатива на страните.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че иска за присъждане на издръжка на непълнолетно дете се явява частично основателен в размер от 127,50 лева, считано от датата на предявяване на иска – 16.05.2018 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като в останалата му част до пълния предявен размер от 200,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

Страните не са претендирали присъждане на сторени в производството разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН ********** да заплаща на детето К.Ц.К. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.И.Х., ЕГН **********, издръжка в размер на 127,50 /сто двадесет и седем лева и 50ст./ лева месечно, считано от 16.05.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекатяване, ведно със законната лихва  върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 127,50 лева до пълния предявен размер от 200,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Ц.К.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 183,60 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5 / пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист..

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 КТ започва да тече от 10.07.2018г.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: