П Р О Т О К О Л № 580
гр. Пловдив, 07.10.2019
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, в
публично съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при участието на секретар Мариана Апостолова и в
присъствието на прокурор Виктор Янков, сложи за разглеждане докладваното от
съдия Гатов ВЧНД № 482 по описа за 2019
година.
На именното повикване в 10.20 часа
се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – подсъдим Г.Х.Г.
се явява лично и с адв.С.В. и адв.Н.Н., редовно упълномощени.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Адв.Н.: Да се даде ход.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Да се гледа
делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от
съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.
274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв.В.: Нямам искания за отводи и
по доказателствата.
Адв.Н.: Нямам искания за отводи и
по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Нямам искания за
отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, намира
делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.Н.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло депозираната жалба срещу така поставената мярка за
неотклонение, а именно, след четене на присъдата, при присъда, която е повече
от 10 години лишаване от свобода, задължително съдът следва да чете и мярка за
неотклонение – чл.309 ал.3 от НПК. Тук е тази хипотеза, защото е над 10 години
лишаване от свобода. Когато се гледа такава мярка, би следвало съдебният състав,
постановил мярката, да има предвид цитираното ТР № 3/15.11.2012 г. по ТД № 3/2012
г. на ВКС, ОСИН. Изрично е посочено, че определението на по-тежка за неотклонение
мярка е допустимо само при наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл.66
ал.1 от НК. От материалите по делото е видно, че по време на досъдебното
производство, както и по време на съдебния
процес в първата инстанция подсъдимият, а преди обвиняем в досъдебното
производство, не е променял местожителството си, винаги се е отзовавал на исканията
на съда и органите на досъдебното производство за извършване на всякакъв вид
съдопроизводствени действия, за които е преценено, че следва да се извършат. Не
му е променяна мярката за неотклонение, защото служебно е известно кога се
променя мярка за неотклонение - при противоправно поведение, с оглед извършване
на съдопроизводствени действия и явяването пред съответните органи. При това
положение не може да се приеме, съобразно това ТР, че евентуално лицето, на което
е наложена присъда, макар и не влязла в сила, да предприеме някакви действия с
цел да отклони спрямо него наказателното преследване. Представих и една молба,
че същият е студент, заверено копие от студентската книжка, и моля да се има
предвид, само с едно изречение, за да не се приеме, че се отклоняваме от
процеса - в първата инстанция колегата е направил искане за една експертиза със
специална апаратура, за която имам протокол за такава експертиза, където пише по какъв начин се изследва нанасянето
на подпис, защото клиентът ми през цялото време е твърдял в първата инстанция,
че той не е положил този подпис, но подписите могат да бъдат нанесени. Със специална
апаратурата, която е посочена в един протокол за извършена експертиза, което
мина на 26.09 т.г. пред ВКС, бе назначена такава експертиза. Друго няма какво
да кажа, но такова искане колегата е направил, а му е било отхвърлено искането,
но това вече е по същество. За това само споменах, че все пак е възможно такова
развитие на процеса, че да се окаже, че този подпис е нанесен. Доколко това ще
стане, да не се отклонявам повече, но същият е имал достатъчно аргументи да си
води защитата и да няма основание за отклонение, защото това е в негов интерес
и не може да се приеме, че лицето ще се укрие.
Моля, за промяна на мярката. Каква
мярка ще наложите, предоставям на съдебния състав и моля да влезете в положение
на клиента ми и да му се даде възможност по-добре са осъществява защитата си чрез
промяна на мярката, която евентуално ще постановите. Благодаря на съда, че
искаше лично да изслуша страните, за да може по-непосредствено да възприеме
защитните тези на мен и клиента ми.
Адв.В.: Уважаеми апелативни
съдии, изцяло поддържам подадената частна жалба и няма да преповтарям основните
аргументи в нея. Преди това, подзащитният ни нямаше никаква мярка за неотклонение,
от 2015 г. няма мярка за неотклонение,
не е взета.
ОС - Стара Загора считам, че е
мотивирал своя съдебен акт, а именно определението, с наличието на установената
в чл.309 ал.3 от НК презумпция за опасност от укриване, предвид наложеното с
постановената присъда на лишаване от свобода повече от 10 години. Намирам това
определение за немотивирано и неправилно, тъй като ОС – Стара Загора не е отчел
характера на цитираната законова презумпция, а именно, че същата е оборима,
което изисква и извършването на проверка за наличието на установени по делото
обстоятелства, които могат да оборят тази презумпция. Окръжният съд не е извършил
такава проверка, като не е провел т.нар. обратно доказване. Лишил се е по този начин
от възможността да изложи пълни мотиви при постановяване на своя съдебен акт, а
именно определение за вземане на мярка за неотклонение, което по своята правна
същност е равнозначно на немотивиран съдебен акт. По това наказателно
производство моят подзащитен е без мярка за неотклонение в един сравнително
дълъг период от време – една година и осем месеца. Говоря за производството
след възобновяване, повторно такова, като през това време той сам и по
адекватен начин е осъществявал участието си и е владеел процесуалното си поведение
по делото. Със своето поведение не е ставал причина за отлагане на делото в
съдебна фаза или осуетяване на наказателното производство. Считам, че тези
обстоятелства оборват предположението, произтичащо от факта, че с оглед
високото по размер наказание, той би осуетил изпълнението при окончателно
потвърждаване. Отчитането на постановената присъда, единствено като основание
за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, при липса на укоримо процесуално
поведение от страна на подзащитния ми почива само на една хипотетична бъдеща
опасност от укриване, която не е установена с конкретни данни от приложените по
делото доказателствени материали. Предвид горното считам, че мярката за
неотклонение, взета с определение от 10.09.2019 г. по НОХД № 457/2018 г., по
описа на 12 н.с. на ОС - Стара Загора, а
именно „Задържане под стража“ спрямо Г.Г., следва да бъде заменена с по-лека
такава, а именно „домашен арест“, който същият да изтърпява на посочения и
установен по делото адрес, където е бил призоваван – гр.С. З., ул.“И.К.В.“ № *, ап *.
Алтернативно, считам, че и мярка
за неотклонение „Парична гаранция“, определена в сума пари в размер на
10 000 лева, би изпълнила целите на чл.57 от НПК. В този смисъл пледирам
да бъде вашия съдебен акт.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. /за лична защита/:
Изцяло подкрепям казаното от защитниците ми. Искам да кажа следното - че от 1997
г. никога не съм сменял адресната си регистрация. След моето завършване в
Строителния техникум, около 12 години работя като строителен техник. Последните
шест години работя като главен строителен техник в известни фирми. Цял живот
съм изграждал, цял живот съм градил и съм по строителни обекти. Нямам нито една
жалба срещу мен подадена за побой или за някакви други неща. Израснал съм в
изключително семейство, здраво,
имам предвид и възпитание са ми дали. Единственото, което е, сега баща ми тук
присъства. Преди задържането ми съм работил във фирма „П. *“ ООД, като главен
строителен техник. Не съм женен, имам си приятелка.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни
съдии, аз ще ви предложа да потвърдите определението на ОС – Стара Загора, като
обосновано и законосъобразно, а частната жалба оставите без уважение.
Основанието за налагане на тази
мярка, а именно „Задържане под стража“, е обстоятелството, че подсъдимият е
осъден на повече от 10 години лишаване от свобода и в този случай реалната
опасност от укриване се презюмира. Действително, касае се за оборима презюмпция
- не се взема такава мярка, ако доказателствата по делото сочат противното. В случая
намирам, че доказателствата по делото не сочат противното и за това ви
предлагам да потвърдите определението на окръжния съд.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ Г.: Отново ви казвам, че аз съм израснал в едно много стабилно семейство,
на което дължа абсолютно всичко. Много се притеснявам за това, че майка ми не
присъства, тъй като има здравословен проблем. Баща ми е тук в залата и ме
гледа, макар че е с прекаран инсулт. Предполагам, че един домашен арест ще ми
даде възможност да се погрижа за тяхното здравословно състояние, доколкото
мога.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание, Апелативният съд, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на
обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и втора.
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
След постановяване на присъдата, съдът е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо подсъдимия Г.Х.Г.. До този извод съдът е стигнал
като е анализирал размера на определеното с присъдата наказание.
Така стореният от Окръжния съд извод, макар и недостатъчно мотивиран, е
обоснован и законосъобразен.
Независимо, че след постановяване на първоинстанционната присъда подсъдимия
да продължава да се счита за невиновен и по отношение на него да е в сила
презумпцията за невиновност, регламентирана в чл. 31, ал.3 от Конституцията на
Република Б. и в чл.16 от НПК, съдът е длъжен при решаване на въпроса, свързан
с мярката за неотклонение да прецени въз основа на доказателствата по делото и
процесуалното поведение на подсъдимия в хода на цялото наказателно
производство, налични ли са опасностите, очертани в чл.63, ал.1 НПК и
обезпечени ли са целите, посочени в чл.57 НПК.
Размерът на наложеното на подсъдимия наказание от десет години и шест
месеца лишаване от свобода, към който размер на основание чл.68 ал.1 от НК е
присъединен и размера на отложеното наказание от две години и десет месеца лишаване
от свобода, предишните му осъждания, очертаващи го като лице с утвърдени
престъпни навици и международния елемент,
свързан с механизма на извършване на инкриминираните деяния, очертават с необходимата достатъчност
опасността да се укрие, като не само, че не опровергават, а допълнително
затвърждават законово заложената в чл.309 ал.3 НПК презумпция.
Всичко това налага извода, че целите по чл.57 НПК не могат да бъдат
постигнати с друга мярка за неотклонение, освен „ Задържане под стража“ и
първоинстанционният съд като е постановил определение в този смисъл правилно е
приложил закона.
Горното сочи на обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение
и диктува потвърждаването му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от
10.09.2019 г., постановено по НОХД № 475/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора,
с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия Г.Х.Г..
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 11.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: