Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 15.01.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на десети
декември
през две хиляди
и двадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА
БРАТАНОВА
Мл.съдия:КАЛИН
В.
при секретаря Милена
Спасова
с участието на
прокурора Валери Пенков
като разгледа
докладваното от съдия Братанова
ВНОХД № 541
по описа за 2020
г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 89,
постановена на 03.12.2019г. от Дупнишкия районен съд по НОХД № 485/2013 г. ДнРС е признал подсъдимата
Й.К.Б. за невинна в извършване на престъпление
по чл.202, ал.2, т.1 НК вр. ал.1, т.1 НК- затова, че на 03.11.2011 г. и на 04.11.2011 г. в гр. Дупница при
условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината в качеството си на длъжностно лице – старши специалист
„Отчисляване и начисляване на възнаграждения и касова дейност” в Община Дупница
е присвоила чужди пари - 18 978
лева, собственост на Община Дупница, поверени й в това й качество да ги пази,
като за улесняване на присвояването е извършила престъпление по чл. 311, ал.1
от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като на 03.11.2011
г. в гр. Дупница, в посоченото си качество в кръга на службата си е съставила
официален документ - РКО № 71/03.11.2011 г. и приходна квитанция № 18781/03.05.2010 г. за сумата от 9 487
лв. ; РКО № 73/03.11.2011 г. и приходна квитанция № 10520/20.08.2008 г. за
сумата от 408 лв; и на 04.11.2011 г. е съставила официален документ – РКО №
74/04.11.2011 г. и ПК № 3952/14.04.2009 г. за сумата от 2 276 лв, РКО №
75/04.11.2011 г. и ПК № 4666/07.05.2009 г. за сумата от 4 750 лева, , РКО
№ 76/04.11.2011 г. и ПК № 26171/11.11.2010 г. за сумата от 2 057 лева, в
които е удостоверила неверни обстоятелства,
с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези
обстоятелства и деянието е в големи размери. На осн. чл. 304 от НПК Б. е
оправдана по така повдигнатото обвинение. Със същата присъда ДнРС е отхвърлил
предявения от Община Дупница граждански
иск в размер на 18 978 лева,
претендирани като обезщетени е претърпени имуществени вреди на Община Дупница
като недоказан и неоснователен.
Присъдата се протестира от А.С.- зам.
районен прокурор в ДнРП. Изтъкнати са
съображения за неправилно приложение на закона. Прави се искане за осъждане на
подс. Б. по улесняващото престъпление
по чл.311, ал.1 НК (по което е налице
прекратяване на наказателното производство) и за което прекратяване прокурора
сочи, че същото било незаконосъобразно.
Сочи се давността по обвинението
по чл.311 от НК не била изтекла и че
подс. Б. следва да бъде осъдена по това обвинение.
Присъдата се обжалва от адв. З.В.-
процесуален представител на Община Дупница
в качеството й на граждански ищец в отхвърлителната гражданска част на
присъдата. Развити са съображения за необоснованост и незаконосъобразност на
присъдата в тази й част. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с
която подс. Б. бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, както и се
уважи предявения граждански иск.
Пред окръжния съд адв. З.В. ***.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез
своя представител поддържа протеста на ДнРП и изразява становище за необходимост
от уважаването му.
Защитникът на подсъдимата Б.-
адв. И.Г. оспорва протеста на ДнРС и
въззивната жалба на Община Дупница и пледира за потвърждаване на оправдателната
присъда.
Подсъдимата Й.К.Б. пред
въззивния съд твърди, че е невинна и иска да бъде оправдана изцяло.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита,
че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, което отмяната й на осн. чл.334, ал.1 т.1 НПК вр. чл.335, ал.2 НПК вр.чл.348, ал.1, т.2 вр.ал.3, т.1 НПК.
При въззивната проверка на атакуваната присъда, настоящият
съдебен състав констатира, че въззивният протест е основателен, макар че
изложените в него доводи не биха могли да намерят отговор в настоящия съдебен
акт, тъй като въззивната проверка на същия открива съществени нарушения на
процесуалните правила, които са били допуснати при проведеното съдебно
производство и са неотстраними във въззивното производство.
Делото
пред ДнРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу Й.К.Б. с повдигнато
обвиненише по чл. 202, ал.2, т.1 НК вр.
ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1, вр. чл.311, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Обвинението
срещу нея е затова, че на 03.11.2011 г. и на 04.11.2011 г. подс. Б., като длъжностно лице е присвоила чужди движими вещи- 18 978,
00 лева, собственост на Община Дупница, поверени й в длъжностното й качество,
като за улесняване на призвояването е
извършила по- леко наказуемо престъпление по
чл.311, ал.1 НК, като е съставила в кръга на службата си на посочените
дати цитираните по-горе пет РКО и ПК, представляващи официални документи, в
които е удостоверила неверни обстоятелства- че посочените в тях суми са
изплатени и получени от посочените в тях лица и присвояването е в големи
размери и в условията на продължавано престъпление.
В тази връзка следва да се припомни
спецификата на прлестъплението по
чл.202, ал.1, т.1 НК. Известно е от съдебната практика (ППВС №3/1970г.)
и е възприето в доктрината, че престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК представлява
"съставно длъжностно присвояване". Тази по-тежка квалификация е
налице, когато изпълнителното деяние включва осъществяването на два разнородни,
функционално свързани акта на две самостоятелни престъпления, свързани от
обективна и субективна страна, като улесняващото престъпление е осъществено с
цел да бъде извършено присвояването и за улесняващото престъпление. Наред със
състава на чл.201 НК се осъществява и друго улесняващо престъпление, за което
по закон не се придвижда по- тежко наказание. (в настоящия случай твърдяното
улесняващо престъпление е по чл.311,
ал.1 НК и за него се предвижда наказание
ЛС до 5 години). Последното следва да е по- леко наказуемо и да бъде
извършено преди или най- късно преди присвояването или едновременно с него,
респ. във функционално отношение следва да улеснява самото присвояване. То не
може да бъде извършено след завършването на присвояването. Между присвояването
и другото престъпление от обективна и субективна страна трябва да има връзка, и
то такава, че второто да е извършено с цел да улесни присвояването. Ако другото
престъпление само прикрива присвояването, последното не може да се квалифицира
по този текст.(ППВС №3/1970 г.)
Следва да се има предвид и следното: Когато
на съдебното следствие се установи липса
на улесняващо престъпление към длъжностно присвояване, това води до наказуемост
по основния състав, а не до автоматично отпадане на наказателната отговорност и
за улесненото престъпление (длъжностното присвояване). Когато улесняващото
престъпление е по-леко наказуемо, тогава деецът отговаря само за едно
престъпление - улесненото престъпление, което поради особеностите
(усложнението) от обективна страна представлява по-тежко квалифициран състав.
Когато обаче улесняващото престъпление е по-тежко наказуемо от самото
присвояване, налице са две престъпления, извършени при реална съвкупност -
обикновено длъжностно присвояване, ако не са налице други квалифициращи
обстоятелства и друго престъпление. (ППВС №3/1970 г.).
В съдебно
заседание по време на съдебните пледоарии,на 14.19.2019 г. защитникът на
подсъдимата е направил искане за прекратяване на наказателното производство по
обвинението по чл.311, ал.1 НК (което
няма самостоятелен характер). ДнРС, след като е изслушал становището на
подсъдимата, която е заявила, че е съгласна НП по това обвинение да бъде прекратено,
на осн. чл.289, ал.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК, е възобновил съдебното
следствие и е прекратил НП за престъпление по
чл.311, ал.1 НК (което, отново се подчертава от КОС, няма самостоятелен
характер, тъй като е само част от квалифициращия признак на чл. 202, ал.1, т.1 НК). ДнРС е постановил, че
след прекратяването, НП срещу подсъдимата продължава по състава на чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 НПК.
По
неизвестни причини ДнРП не е протестирала посоченото определение за
прекратяване.
На 03.12.2019
г. ДнРС е постановил атакуваната присъда, с която текстово е признал
подсъдимата Б. за невиновна по
обвинението, цитирано по- горе- че същата като длъжностно лице и в условията на
продължавано престъпление е присвоила
посочените по- горе суми, собственост на Община Дупница, като е извършила
улесняващо престъпление по чл.311, ал.1 НК (като официалните документи са
цитирани подробно със съответните суми),
и че деянието е в големи размери. В
цифровата квалификацията на деянието не фигурира текста на чл.311 от НК, а
фигурира разп. на чл.201, ал.2, т.1, вр.
ал.1, т.1 вр. чл.201 НК.
В мотивите
на ДнРС липсва каквато и да е обосновка на престъплението по чл.311, ал.1 НК, респ. е налице вътрешно
противоречие: от една страна в диспозитива на присъдата- между текстовото
описание на това престъпление и цифровата му квалификация; от друга- между
текстовото описание на престъплението в
диспозитива на присъдата (доколкото е прието, че подс. Б. е невиновна по
отношение на улесняващото престъпление по чл.311, ал.1 НК) и липсата на каквито
и да е съображения относно това престъпление в мотивите на присъдата.
Подобен
процесуален подход от страна на ДнРС е недопустим, доколкото същият води
противоречие между мотиви и диспозитив и
като краен резултат – до липса на мотиви, което представява съществено
нарушение на процесуалните правила по см. на
чл.348, ал.3, т.2 НПК вр. чл.335, ал.1 НПК и е основание за отмяна на
постановената присъда и до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда на осн. чл.334, ал.1, т.1 НПК.
Следва да се
подчертае, че вероятно ДнРС е действал по този начин, считайки, че е прекратил
НП по обвинението по чл.311, ал.1 НК.
Това прекратяване, обективирано в
определението му от 14.11.2019 г. обаче няма никакъв процесуален ефект, респ.
това определение не е произвело никакво действие. Това е така, тъй като съдът
разполага с правомощия да прекрати НП при положение, че е изтекла давността, но
това е възможно единствено в случаите, когато
е повдигнато самостоятелно отделно
обвинение за отделно престъпление. В
случая самостоятелно такова обвинение за
престъпление по чл.311, ал.1 НК не е
налице. То няма самостятелен характер, доколкото същото попълва квалифицирания
състав на чл.201, ал.1, т.1 НК и съдът
не разполага с правомощията да прекратява НП по отношение на този квалифициращ
признак. В този аспект, независимо от наличието на прекратително
определение в тази му част, то не е
произвело правно действие и няма никакви правни последици.
На второ
място това прекратяване е и неправилно. Давността за престъплението по чл.311, ал.1 НК към 14.11.2019 г. не е
изтекла, тъй като в случая (доколкото НП е било образувано своевременно),
приложима е не разпоредбата на чл.80,
ал.1, т.4 НК, а тази на чл.80, ал.1, т.3 НК. И това е така, тъй като
съгласно чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3 НК абсолютната давност
за наказателно преследване ще изтече 15
години след извършване на деянието ( а не след 7 ½ години, както е приел ДнРС). Впрочем, това
обстоятелство се поддържа и от ДнРП в протеста. (В случая КнОС отново не може
да не изрази недоумението си от пасивността на ДнРП при постановяване на
цитираното прекратяване на НП, с която си пасивност е задълбочила
незаконосъобразните процесуални действия на ДнРС).
КнОС излага
тези мотиви, за да подчертае както неправилния подход от страна на ДнРС по
отношение на цитираното прекратяване, така и с цел да обоснове липсата на
какъвто и да е процесуален ефект от същото. (Впрочем, самия ДнРС очевидно не се е съобразил с това
прекратяване, доколкото в диспозитива на присъдата е очертал фактическия състав
на чл.311, ал. НК). В случая тези
действия на ДнРС са противоречиви, неправилни, не пораждат никакви правни
последици и този съд е следвало да се произнесе в рамките на обвинителния акт,
което е сторил в диспозитива на присъдата, но пък в мотивите на същата не е
изтъкнал каквито и да е доводи относно улесняващото престъпление по чл.311, ал.1 НК.
Посоченият
подход от страна на ДнРС е неправилен и по други причини. Ако се приеме, че
подсъдимата не извършила длъжностно
престъпление, то стои въпроса дали е извършила такова по чл.311, ал.1 НК (каквото , както бе посочено
е валидно предявено като улесняващо и по- леко наказуемо, но нямащо
самостоятелен характер и по което принципно няма пречка съдът да се произнесе
при евентуално оправдаване за деяние по
чл.201, ал.1 НК, респ. да преквалифицира деянието, доколкото същото е
включено във фактическите рамки на
обвинението). Съдът при постановяване на присъдата винаги е длъжен да обсъди по
реда на чл.301, ал.1 НПК дали е налице деяние, виновно извършено, то дали е
престъпление и каква е правната му квалификация. В случая не би имало пречка
при констатация за липса на престъпление по
чл.201 от НК, съдът да се произнесе по по- леко наказуемия състав
на чл.311, ал.1 НК, доколкото в ОЧ на ОА
се съдържат факти за това престъпление. Липсата на мотиви в посочената част
обаче препятства възможността това да бъде сторено от страна на въззивния съд,
който не би могъл да провери оправдаването на подсъдимата на посочените
основания, което оправдаване на практика би било най-силното и единствено
основание, игнориращо и саниращо допуснатите нарушения на процесуалните
правила. Тогава, когато са налице основания за пълното оправдаване на едно лице
по възведеното му обвинение, допуснатите процесуални нарушения, дори и да са от
категорията на абсолютните съществени (каквито са констатираните по настоящето
дело), не могат да доведат до нарушаване на неговите права, тъй като в
най-пълна степен тези негови права са гарантирани и защитени чрез
постановяването на оправдателна присъда. Настоящият случай обаче не е такъв.
Въззивната
инстанция е длъжна да следи служебно за допуснати нарушения по чл.
348, ал. 3 НПК и ако констатира такива, да върне делото на първата
инстанция в случай, че нарушенията са отстраними. В разглеждания казус, с оглед
изложеното по-горе, се налага извод за допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 и т.
2 пр. 1 от НПК. Те не позволяват на
настоящата инстанция да проследи и установи каква е конкретната воля на съда;
те са отстраними при ново разглеждане на делото, но не могат да бъдат
отстранени в рамките на въззивната проверка. Наличието на посочения подход от
страна на ДнРС, с наличие на противоречие между диспозитив и мотиви, както и
липсата на мотиви на атакуваната присъда в посочената част е основание за
нейната отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане в съдебна фаза. При този изход на делото, съдът не следва да се
произнася по останалите възражения, изтъкнати
във въззивната жалба на гражданския ищец и в протеста на ДнРП.
Поради изложените съображения и на основание чл.
334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК , Кюстендилският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда
№ 89 от 03.12.2019 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 485/2013
г.и
ВРЪЩА делото на друг състав на Дупнишкия районен съд от стадия
„Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание“.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.