Решение по дело №3404/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 563
Дата: 22 март 2021 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20203100503404
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. **** , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503404 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 276622/28.10.2020г,
подадена от адв.Г.В. Г. в качеството му на особен представител на ответника Т. Д. Т.
срещу решението № 260546/06.10.2020г на ВРС-ХХХІХс-в по гр.д.№ 2328/2020г /след
направено уточнение в о.с.з. на 16.02.2021/ в частите му, с които Е ОПРЕДЕЛЕН режим
на лични контакти на бащата Т. Д. Т., род.на 24.05.1963г, гражданин на **********с
детето **** Т.Т. ЕГН **** род.21.11.2005г, както следва: две седмици през лятната
ваканция - от 10ч до 18ч на всеки от дните, без преспиване, който период да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; по време на Коледните празници - на всяка нечетна
година - от 10ч до 18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния
официално обявен почивен ден, без преспиване; по време на Великденските и
Новогодишните празници - на всяка четна година от 10ч до 18ч всеки ден, от първия
официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, без
преспиване; по време на учебната година - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10ч до 18ч без преспиване; като режимът на лични отношения да се осъществява на
територията на Република **** и в града, в който живее детето **** Т.Т.; бащата следва да
взема детето от дома на майката и го връща отново там;
ОСЪДЕН Е Т. Д. Т., род.24.05.1963г, гражданин на **********да заплаща в полза на детето
**** Т.Т. ЕГН **** род.21.11.2005г, чрез неговата майка и законен представител Ж. Д. Д.
ЕГН **********, по банкова сметка IBAN: BG39STSA93000019226534; BIС: STSABGSF,
считано от 18.02.2020г, месечна издръжка в размер от 500лв, с падеж 10-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
1
до окончателно изплащане на задължението
Счита решението за незаконосъобразно поради неправилния анализ на събрания
доказателствен материал и затова моли за неговата отмяна в посочените части.
Излага следните доводи по отношение на определения РЛО
В противоречие с установената задължителна съдебна практика ВРС е приел, че към
настоящия момент не било в интерес на детето да преспива при баща си, тъй като не се било
виждало с него повече от три години, както и че бащата не бил посещавал детето в
Република **** от около десет години.
В ИМ и социалния доклад на Д„СП"-**** е посочено, че детето и бащата
поддържали комуникация по телефона, което говорело за наличие на силна емоционална
връзка между двамата.
Водещ бил интересът, здравето и пълноценното израстване на детето, като
подлагането му на ограничения и нарушаване на правата му за осъществяване на
самостоятелни контакти с всеки от родителите, би имало тежки последици за неговото
развитие. Личният контакт бил необходим най-вече за детето, което чувствало потребност
да общува със своите родители.
Безспорно било, че ролята на бащата във възпитанието на детето е от изключителна
важност, защото изгражда коректив на поведение, който не можело да бъде заменен от
общуването единствено с майката; още повече, че е от мъжки пол.
Възрастта на детето не била ниска и той можел да се обслужва сам - ученик е, умее да
общува пълноценно и затова не съществували пречки същото да общува и преспива при
баща си, без присъствието на майката.
Не било целесъобразно да се ограничавали правата на детето и баща му да
осъществяват режим на лични контакти само през учебната година и само през първата и
трета събота и неделя от месеца от 10ч до 18ч без преспиване, а не и в останалата част от
времето и дните през годината.
РС не се бил съобразил с предложения като най-благоприятен режим на лични
отношения на бащата със сина му ****, а именно:
- личните отношения да се осъществяват на територията на Р ****, с преспиване и без
присъствието на майката Ж. Д. Д.;
- по всяко време, през всички ваканции, от 9часа до 17ч в делнични дни, а в почивните
дни - от 09ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване и без присъствието на майката;
- по време на Коледните празници - на всяка нечетна година – от 9ч до 17ч всеки ден, от
2
първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, с
преспиване и без присъствието на майката;
- по време на Великденските и Новогодишни празници - на всяка четна година - от 9ч до
17ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен
почивен ден, с преспиване и без присъствието на майката;
- по време на учебната година, бащата може да осъществява определен режим на лични
отношения с детето, в случай, че се намира в Р ****, с преспиване и без присъствието на
майката.
Посочва се в жалбата, че за този режим родителите трябвало да уговорят
предварително графика за осъществяването му.
С оглед живеенето на бащата Т. Д. Т. в чужбина, следвало да му се даде възможност
да взема детето, когато пожелаел.
Следвало РС с решението си да определи така личните отношения между родителя и
детето, че да се създадяла нормална обстановка за поддържането им. Това можело да става
не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя.
Необходимо било определените мерки да не ставали източник за допълнителни
недоразумения и спорове между родителите.
Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските
права, било установено в съдебната практика с цел обезпечаване и гарантиране в интерес на
детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не
упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от
него благотворно влияние. В този смисъл е ПП на ВС № 1/12.11.1974г и Решение на ВКС-ІІІ
ГО № 176/30.10.2019г по гр.д.№ 3993/2018г
По определения размер на издръжката.
По делото нямало представени доказателства дали бащата работел. Възможно било
да е трудоустроен и да не можел да работи и да не осъществявал трудова дейност. Не били
представени доказателства за неговите податни възможности и доходи, които да определят
неговото финансово състояние.
При определяне размера на издръжката не можело да се предполагат доходите на
родителя и съответно възможностите му, а следвало да бъдат подкрепени с доказателства.
Ето защо счита, че определената месечна издръжка от 500лв за детето **** била
неоснователно завишена.
Не било съобразено, че **** живеел в Република **** и към днешна дата,
минималната работна заплата за страната е в размер на 610лв. Затова за пълното
3
задоволяване нуждите на детето размерът на месечната издръжка би следвало да бъде
152,50лв, а останалата част от издръжката следвало да остане в тежест на майката, ведно с
грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
В този смисъл е и ППВС № 5/16.11.1970г, изменено и допълнено с ППВС №
5/30.11.1981г.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено
първоинстанционното такова, с което са уважени частично предявените искове от ЖЖ. Д. Д.
с правно осн.чл.127 ал.2 и чл.127 ал.3 СК вр.чл.85 ал.1 КМЧП, като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано.
Моли, на осн.чл.29 ал.3 и чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.36 ал.1 от ЗАдв, да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на назначения особен представител адв.Г. в размер,
определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004г за минималните размери на адв.
възнаграждения.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 282540/18.11.2020г от Ж.
Д. Д., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатено адв.възнаграждение.
В исковата си молба Ж.Д. излага, че с ответника **** са родители на детето ****,
род.21.11.2005г.
Към настоящия момент сключеният между тях гражд.брак на 16.05.2005г в С**** е
прекратен с решение на американския съд от 2019г, като не били постановени мерки по
чл.59 СК относно роденото от брака дете. Още от м.юни 2005г /преди раждането на детето/
родителите са във фактическа раздяла, а след раждането му детето живее заедно с майка си
на територията на Р****. Бащата живее на територията на С****.
Майката и детето живеят в дома на бабата и дядото по майчина линия. Последните
подпомагат ищцата при отглеждането на детето
От момента на фактическата раздяла бащата не е осъществявал редовни лични
контакти със сина си, като е предоставял средства за издръжката му.
Страните не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и затова
за ищцата е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор.
4
Моли за постановяване на решение, с което бъде определено местоживеене на детето
при майката на адрес: гр.**** ул.„****; да й бъде предоставено упражняването на
родителските права; на бащата да бъде определен режим на лични контакти, които да бъдат
осъществявани в присъствието на майката, на територията на Република **** и в града, в
който детето живее, както следва: две седмици през лятната ваканция, от 10.00 часа до 18.00
часа на всеки от дните, без преспиване, който период да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката; по време на Коледните празници - на всяка нечетна година - от 10ч до
18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен
почивен ден, без преспиване; по време на Великденските и Новогодишни празници - на
всяка четна година от 10ч до 18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до
последния официално обявен почивен ден, без преспиване; по време на учебната година
бащата да може да осъществява определен режим на лични контакти с детето в случай, че се
намира в Република ****, като родителите ще следва да уговорят графика на този режим по
споразумение поне 30 дни предварително.
Да бъде определен размер на издръжката за детето **** платима от ответника в размер
на 1000лв месечно, считано от дата на завеждане на настоящия иск до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 10-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Т.Т. е редовно призован по реда на чл.48 ал.1
ГПК чрез обявление в ДВ. Затова на същия е назначен особен представител адв.Г.Г.,
който изразява становище за неоснователността на предявения иск.
Не оспорва фактите, че страните са родители на детето, които към настоящия момент
не живеят заедно. Не оспорва момента на фактическата раздяла между страните, както и че
след раздялата детето е останало да живее с майка си.
Заявява съгласие родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени
на майката, като местоживеенето се определи при нея.
Счита, че параметрите на РЛО, посочен от майката, не съответства на интересите на
детето. Предлага същият да бъде разширен режим - с преспиване и без присъствието на
майката по всяко време, през всички ваканции от 9ч до 17ч в делнични дни, а в почивните
дни - от 9ч в събота до 17ч в неделя; по време на Коледните празници - на всяка нечетна
година от 9ч до 17ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния
официално обявен почивен ден; по време на Великденските и Новогодишни празници - на
всяка четна година от 9ч до 17ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до
последния официално обявен почивен ден; по време на учебната година, бащата да може да
осъществява определен режим на лични отношения с детето, в случай, че се намира в Р****,
с преспиване и без присъствието на майката.
5
Оспорва размера на претендираната издръжка, като счита, че следва да заплаща
издръжка в законоустановения минимален размер.
Така предявените кумулативно обективно съединени искове намират правното
си основание в разпоредбите на чл.85 ал.2 КМЧП вр.чл.127 ал.2 и чл.143 от СК.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, приема за установено от
фактическа страна:
С Решение № 4320/16.10.2019г на Кмета на Община **** е признато чуждестранно
решение за развод по дело № FN2019-090124, постановено на 15.04.2019г от Висш съд на
****а, окръг ****, **********с което е прекратен бракът между Т. Д. Т., род.27.05.1963г, и
Ж. Д. Д. ЕГН **********, сключен на 16.05.2005г в С**** и регистриран в Община ****
под № 1278/29.08.2005г.
От у-е за раждане, издадено въз основа на акт № I-2052/ 28.11.2005г се установява, че
**** Т.Т. ЕГН ********** е роден в гр.**** на 21.11.2005г от майка Ж. Д. Д. ЕГН
********** и баща Т. Д. Т., род.24.05.1963г. Детето е с гражданството на С****.
От Служебна бележка № АСД-09-90/15.11.2019г., издадена от СОУ“Св.Кл.Охридски“-
гр.**** се установява, че **** Т.Т. е бил ученик в училището в периода 15.09.2012-
4.09.2018г..
От сл.бележка № 7/19.11.2019г се установява, че в периода 15.09.2008-31.05.2011г ****
Т.Т. е посещавал детска градина „Детство мое“-гр.****.
От сл.бел.№ 189/15.11.2019г, изд. от ПФК“Лудогорец 1945“АД, че **** Т.Т. е
състезател по футбол в Детско-юношеската академия, считано от 1.07.2008г и в този период
е ученик в Спортно училище-****.
От Разпореждане за прекратяване на брак без деца от 15.04.2019г на Висш съд на ****а
е видно, че при прекратяване на брака между страните не са уредени въпросите по
отношение на детето **** Т.Т..
Видно е от у-е № УРИ125560-469/9.03.2020г, изд. от Сектор „Миграция“, че Т. Д. Т. не
е получавал статут на пребиваване и няма адресна регистрация на територията на Р****.
Последно е влизал в страната на 5.08.2011г и е излязъл на 8.08.2011г през ГКПП Аерогара
****.
От Справка вх.№ 263883/2.09.2020г относно осигурителния доход на ищцата за 2019г и
2020г се установява, че реализира среден месечен брутен доход от 3200лв.
От изготвения социален доклад от Д“СП“-**** се установява, че страните са във
6
фактическа раздяла. Детето **** Т. още от раждането му се отглежда приоритетно от
майката със съдействието на нейните родители. Бащата е гражданин на С**** и не е живял
в ****. Идвал е в страната с цел да осъществява срещи със сина си, като в началото те били
чести, но след навършване на петгодишната му възраст станали изключително редки.
Поддържат връзка по телефона, като разговарят почти ежедневно. Двамата родители нямат
добри взаимоотношения. Бащата е предприел съдебна процедура в С**** за развод, без да
уведоми съда, че има родено от брака дете и затова в решението не били уредени
родителските права, издръжка и режим на личен контакт с него. Същевременно майката не е
била уведомена за преминалото съдебно производство. От извършеното социално проучване
се установява, че тя има желание, възможности, родителски капацитет и подкрепата на
роднини, за да отглежда **** в подходящи условия и семейна среда, предлагаща му
правилно развитие и възпитание. С цел запазване връзката между детето и бащата, в негов
интерес е да има осигурен подходящ режим на лични контакти. Поисканата издръжка за по-
пълното задоволяване на потребностите на детето не противоречи на интереса му, имайки
предвид възрастта му, нуждите за спорта, който упражнява, образованието и др.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Райна
Машкова и Надежда Калоянова, сочени от ищцата.
Свид.Машкова установява, че познава ЖЖ. от приблизително 7 години. Децата им
тренират в един футболен клуб от 7 години. Не познава лично бившия съпруг на ЖЖ., който
през периода на познанството й с ищцата не бил идвал в ****. Знае, че два пъти през летния
сезон ЖЖ. и детето са били в С****. Спортът, който **** тренира е придружен със сериозни
разходи, свързани с екипировка, като бутонки, екипи, раници, които необходими почти
ежемесечно поради бързото развитие на детето. Ходят на различни турнири, които се
организират минимум три-четири пъти годишно. Тези турнири са платени от родителите и
един турнир може да струва от порядъка на 800-1000лв. Годишно разходите за този спорт са
няколко хиляди лева. **** е в спортното училище и спортува, за да постигне нещо в
областта на футбола, а не просто за удоволствие. Училището поема само обучението; всичко
друго, свързано със спорта се поема от родителите.
В показанията си свид.Калоянова излага, че познава ЖЖ. от 7 години, когато се
запознала с нея на стадиона, където децата им тренират футбол. **** живее с майка си в
гр.****. ЖЖ. и родителите й се грижат за него. Не познава бившия съпруг на ЖЖ., не го е
виждала. Разходите за всички турнири, на които ходят децата, всички първенства се поемали
от родителите. Понякога на месец разходите за спорта възлизали на 1000лв. Родителите
купували екипировките, бутонките, „стоножките“, тъй като за изкуствен терен били
необходими един вид обувки, а за естествен - друг вид обувки, които стрували от 200лв.
нагоре.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
С оглед пределите на въззивното обжалване, които се ограничават до преценката в
7
какъв обем да бъде осъществяваният от бащата режим на лични контакти с сина му ****,
както и по размера на дължимата от същия издръжка, въззивният съд съобразява следното:
Досежно режима на лични отношения.
Към настоящия момент детето **** няма навършени 16 години. След раздялата на
родителите, бащата не е посещавал детето в Р**** от около десет години. Последната среща
на живо между сина и бащата е била преди повече от три години на територията на С****.
До този момент осъществяваният режим на лични контакти между бащата и сина е бил без
преспиване, при това срещите не са били редовни.
Ето защо въззивният съд прецЖ.ва, че личният контакт следва да бъде осъществяван
на територията на Република **** в града, където детето живее. И към настоящия момент в
интерес на детето е да не остава с преспиване при баща си.
При това положение намира за подходящ в конкретния случай режимът, както е
определен от РС, а именно : две седмици през лятната ваканция от 10ч до 18ч на всеки от
дните, без преспиване, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
по време на Коледните празници - на всяка нечетна година от 10ч до 18ч всеки ден, от
първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, без
преспиване; по време на Великденските и Новогодишните празници - на всяка четна година
от 10ч до 18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално
обявен почивен ден, без преспиване; по време на учебната година бащата ще може да
осъществява режим на лични контакти с детето в случай, че се намира на територията на
Република ****, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч до 18ч, без
преспиване. Бащата следва да взема сина си **** от дома на майката и да го връща отново
там.
В тази връзка намира за несъстоятелен доводът на особения представител, че
определеният режим следвало да бъде без присъствието на майката. При постановяването
му е съобразено обстоятелството, че синът на страните **** вече е непълнолетен, към
момента е на 15 години и 5 месеца; с нормално интелектуално развитие, съответно на
възрастта му /за обратното липсват твърдения и доказателства/ и затова не е поставено
такова изискване.
Що се отнася до навадения с жалбата довод, че след като бащата живеел в чужбина,
то следвало да му бъде дадена възможност да взема детето, когато пожелаел. Намира същия
за несъстоятелен. Това е така, защото режимът на лични отношения не се явява право на
бащата, а негово задължение, на което кореспондира правото на детето на личен контакт с
родителя си. На следващо място, такъв е необходимо да бъде определен при положение, че
данните по делото сочат на неглижирането на това му задължение от страна на бащата.
По отношение на издръжката
8
Съгласно чл.143 ал.2 и чл.142 СК размерът на издръжката следва да бъде съобразен
както с възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я осигурява .
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители
е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
реализираният от бащата месечен доход.
По отношение на майката се установява, че средномесечният й брутен доход от
трудово възнаграждение в размер на 3200лв.
Признава се от ищцата, че ответникът е предоставял средства за издръжка за детето в
средномесечен размер между 500-700евро.
Държавата, в която детето живее, има отношение за определяне на неговите
потребности, но не и за преценка податните възможности на родителя. Бащата Т.Т. живее в
С****. Същият е в трудоспособна възраст /липсват твърдения и доказателства за влошено
здравословно състояние/ и затова би могъл да реализира доходи в размер на минималната
работна заплата, установена за С****. Минималната работна заплата от 2009г насам в С****
на федерално ниво е 7,25щат.дол./час. За осем часов работен ден и при двадесет работни дни
за месец, минималната работна заплата възлиза на 1160щат.дол.
При тези фактически изводи следва, че бащата е в състояние да осигурява издръжка
не по-малко от 500лв месечно. Макар същата да надвишава установения минимален такъв
по чл.142, ал.2 СК, какъвто се определя за деца до 1 година или при силно ограничени
податни възможности на родителя, конкретният случай не е такъв.При това съдът отчита
завишените месечни разходи, свързани с специализираното спортно обучение на детето
****, което не се ограничава до любителски тренировки.
Така, от общо необходимите за детето средства от 800лв месечно, бащата следва да
осигурява 500лв, като разликата следва да се осигурява от майката, която е непосредствено
ангажирана с грижите по отглеждането и възпитанието на ****.
Като краен се налага изводът за неоснователност на подадената жалба и затова
постановеното от ВРС решение в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
В останалите части решението като необжалвано е влязло в законна сила.
По разноските
С оглед неоснователността на подадената жалба присъдените за първата инстанция
9
разноски следва да останат така, както са определени от ВРС.
Що се отнася до възнаграждението на назначения на осн.чл.48 ГПК особен
представител на ответника – адв.Г.Г..
С т.6 от ТР № 6/6.11.2013г по тълк.д.№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС, са дадени
задължителни указания, че в случаите на назначен по реда на чл.47 ал.6 и чл.48 ГПК особен
представител възнаграждението на същия се определя при условията на Наредба № 1/2004
за мин.размер на адв.възнаграждения.
Разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК в редакцията, която е от 2017г, т.е. последваща ТР на
ВКС, указва, че възнаграждението на особения представител може да бъде под минималния
за съответния вид работа съгл.чл.36 ал.2 ЗАдв, но не по-малък от една втора. Така в чл.36
ал.2 ЗАдв, е посочено, че размерът не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №
1/2004 размер за съответния вид работа. Текстът е с последна редакция от 2012г, т.е.
нормата се явява по-стара спрямо установената с изменението на чл.47 ал.6 ГПК от 2017г.
В чл.7 ал.1 т.6 от Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020 /ДВ бр.68/2020/
изрично е предвидено възнаграж дение от 300лв за процесуално представителство и защита
по дела за издръжка, като е без значение дали се касае за ищец ли ответник. При това
положение половината от същото е равно на 150лв, в какъвто следва да бъде определено
възнаграждението на особения представител адв.Г.. За този размер е отправеното искане от
последния с молба вх.№ 3094/17.02.2021. За да се определи посоченият размер съдът
съобразява и ниската правна и фактическа сложност на делото във въззивната инстанция,
както и малкото извършени процесуални действия, изразяващи се в изготвяне на в.жалба и
явяване в едно с.з., без събиране на нови доказателства или други процесуални усложнения.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІХс-в № 260546/06.10.2020г по гр.д.№
2328/2020г в частите му, с които Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични контакти на бащата
Т. Д. Т., род.на 24.05.1963г, гражданин на **********с детето **** Т.Т. ЕГН ****
род.21.11.2005г, както следва: две седмици през лятната ваканция - от 10ч до 18ч на всеки от
дните, без преспиване, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
по време на Коледните празници - на всяка нечетна година - от 10ч до 18ч всеки ден, от
първия официално обявен почивен ден до последния официално обявен почивен ден, без
преспиване; по време на Великденските и Новогодишните празници - на всяка четна година
от 10ч до 18ч всеки ден, от първия официално обявен почивен ден до последния официално
обявен почивен ден, без преспиване; по време на учебната година - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10ч до 18ч без преспиване; като режимът на лични отношения
10
да се осъществява на територията на Република **** и в града, в който живее детето ****
Т.Т.; бащата следва да взема детето от дома на майката и го връща отново там; ОСЪДЕН Е
Т. Д. Т., род.24.05.1963г, гражданин на **********да заплаща в полза на детето **** Т.Т.
ЕГН **** род.21.11.2005г, чрез неговата майка и законен представител Ж. Д. Д. ЕГН
**********, по банкова сметка IBAN: BG39STSA93000019226534; BIС: STSABGSF,
считано от 18.02.2020г, месечна издръжка в размер от 500лв, с падеж 10-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до окончателно изплащане на задължението; ОСЪДЕН Е Т. Д. Т., род.24.05.1963г,
гражданин на **********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС, държавна такса върху присъдената издръжка общо в размер на 720лв, на осн.чл.78 ал.6
ГПК; както и да заплати в полза на Ж. Д. Д. ЕГН ********** от гр.**** ул.“****, сумата от
440лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите, с които е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето **** Т.Т. на
неговата майка Ж. Д. Д.; определено е местоживеенето на детето при майката; отхвърлен е
искът за издръжка за разликата над 500лв до претендирания размер от 1000лв.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения особен представител адв.Г.Г. в
размер на 150лв /сто и петдесет лева/, което да се изплати от бюджетните средства на
ВОС по посочената от адв.Г. банкова сметка, на осн.чл.48 вр.чл.47 ал.6 ГПК и чл.7 ал.1
т.6 Нар.№ 1/2004 за минималния размер на адв.възнаградения във вр.чл.25 ал.4 от Наредбата
за правната помощ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11