№ 810
гр. Пазарджик , 20.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100848 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД, редовно призован, не
изпраща представител.
По делото е постъпила молба вх. № 13179/15.07.2021 г. от ищцовото
дружество, с която се моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявява, че
поддържа подадената искова молба и оспорва изцяло подадения писмен
отговор на ответника, като излага съображения по същество на спора.
Представя списък с разноски..
Ответницата, М. СТ. Б., редовно призована не се явява.
По делото е постъпила молба вх. № 14848/ 13.08.2021 г., с която
заявява, че няма доказателствени искания, като моли да бъдат отхвърлени
предявените искове по изложените в молбата съображения.
Претендира присъждането на разноски ,за което представя списък с
разноски.
СЪДЪТ счита, че към настоящият момент не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото, с оглед редовното призоваване на страните,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е молба с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1, т. 1,2 и 3 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че в изпълнение на Разпореждане,
постановено по ч. гр. д. № 3746/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 27.01.2021 г.,
представят настоящия иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу М. СТ. Б. в
общ размер на 4093.95 лв. /четири хиляди деветдесет и три лева и деветдесет
и пет стотинки/, от които главница в размер на 1684.94 лв. /хиляда
шестстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 547.14 лв. /петстотин четиридесет и
седем лева и четиринадесет стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1529.50 лв. /хиляда петстотин двадесет и
девет лева и петдесет стотинки/, лихва за забава в размер на 278.09 лв. /двеста
седемдесет и осем лева и девет стотинки/ и законна лихва в размер на 54.28
лв. /петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, дължима от
02.10.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.11.2020 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ **********.
Посочва се, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
произтича от следните обстоятелства: На 18.02.2019 г. сключен Договор за
потребителски кредит № 30035181028 между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД като кредитор и М. СТ. Б. като длъжник. Договорът е сключен при
следните параметри: Сума на кредита: 2 000 лв.;Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 119.93 лв.;Годишен процент на разходите (ГПР): 44.98
%;Годишен лихвен процент: 38.30 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %;Общо
задължение по кредита: 2878.13 лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 1932.00 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги: 80.50 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги: Общо задължение: 4810.13 лв.;Общ размер на вноска: 200.43 лв.;Дата
на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които били
2
предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно се
запознали преди подписване на договора, приемали и нямали забележки към
тях и се задължавали да ги спазват, за което полагали подписа си под
клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставял безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценявал доколко предлагания ДПК съответствал на неговите възможности
и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, който предлагал дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. От своя страна длъжникът поемал задължение по Договор за
потребителски кредит № 30035181028 като го сключва за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 200.43 лв. и падежна дата
всяко 20-то число на месеца.
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 18.02.2019 г. превел парична сума в
размер на 2 000.00 лв. по посочена от длъжника М. СТ. Б. банкова сметка
(документ за кредитен превод с референция 067029970068264 от дата
18.02.2019 г.).
На 01.07.2019г. М. СТ. Б. подала Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № 30035181028, като е пожелал да бъде отложена 1
погасителна вноска. На 10.07.2019г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД и М. СТ. Б. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 30035181028, с който
страните се договаряли да бъде отложена погасителна вноска № 4, като тя
трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски
се променяли от 24 на 25 броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30035181028 длъжникът
М. СТ. Б. дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема било предварително
определено в погасителния план и е в размер 831.73лева /осемстотин тридесет
и един лева и седемдесет и три стотинки/. Страните по този ДПК се
споразумели договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото било в размер на 547.14 лв. /петстотин
четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/. Договорното
3
възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -
20.09.2019г. до датата на предсрочната изискуемост на вземането - 02.10.2020
г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1932.00 лв. /хиляда
деветстотин тридесет и два лева/, като длъжникът заплатил сума в размер на
402.05 лв. /четиристотин и два лева и пет стотинки/ и оставали да бъдат
заплатени 1529.50 лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и петдесет
стотинки/.
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било
опционално, по избор на потребителя и зависило единствено от неговата воля
дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит бил следният:
Кредиторът са задължава да предостави на КЛ по негово искане и при
изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените
услуги, изразяващи се в:
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на дата на падеж;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства;
Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от
ДПК били ОУ, погасителен план и евентуално други приложения, като, но не
само Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че
КЛ/СД бил сключил такова.“ Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и
Споразумението „ДПК трябвало да бъде тълкуван винаги заедно с
Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или
отнасящи се до тях."
Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, ако
пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът е
пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като декларирал това в
искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги
4
предоставя на ответника право да получи услуги, които не били свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а били свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на
пакет от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си , че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава,
а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалее, ще може да си
намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че
да е удобна за него. Гарантирал си , че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да
било необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези
възможности, които длъжника получил и все още получавал, съответно
всички тези услуги, които кредиторът се задължавал да му предостави със
закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могли
да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита.
Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието
на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна
ситуация.
Възнаграждението не било цената на услугите, а било дължимо за
наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в
договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора.
Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за
кредит, а са по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението
за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не било пряко свързано с
договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без
договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението
било в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника;
трето, сключването на споразумението не било задължително условие за
отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил
разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
За периода от изпадане на длъжника в забава 21.03.2019 г. до обявяване
на кредита за предсрочно изискуем на 02.10.2020 г. длъжникът дължал и
лихва за забава, която била в остатъчен непогасен размер от 278.09 лева.
Длъжникът не бил изпълнявал поетите договорни задължения и
направил само пет погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение
5
по сметка към ДПК № 30035181028, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора
за потребителски кредит: “В случай, че клиентът/съдлъжникът просрочи две
или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление“, на 02.10.2020 г.
ДПК № 30035181028 бил обявен за предсрочно изискуем от страна на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително
писмо, с което бил информиран, че задължението по заема било обявено за
предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът бил уведомен.
На М. СТ. Б. било изпратено уведомително писмо с обратна разписка от
страна на дружеството, с което бил направен опит тя да бъде уведомена, че
била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Трябва да се отбележи,
че адресът, на който било изпратено уведомителното писмо с обратна
разписка до ответника е идентичен с този, който е посочен на всички
документи в договора. На този адрес, уведомителното писмо не било
потърсено от получателя. На посочения от ответника адрес бил направен опит
да се уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент размерът на погасеното от М. СТ. Б. задължение
по ДПК № 30035181028 било в общ размер на 1119.69 лв. /хиляда сто и
деветнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/. С плащанията си
длъжникът погасил част от задълженията по договора, от които номинал в
размер на 1002.15 лв. Сумата от 37.54 лв. отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът
просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за
забава в размер на ОЛП + Ю % годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.“.
Сумата от 80.00 лв. отишла за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от
Общите условия към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от
КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение
за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно
събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за
телефонни обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения,
посещения на място, смс-и и други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД
декларира, че е запознат с действащата към датата на подписване на ДПК
Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се
дължи в размер според актуалната към момента на възникване на
задължението Тарифа..“.
Дружеството претендира законна лихва от датата на подаване на
6
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата М. СТ. Б.
дължала на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер на 4093.95
лв. /четири хиляди деветдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, от
които главница в размер на 1684.94 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и
четири лева и деветдесет и четири стотинки/, договорно възнаграждение в
размер на 547.14 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и четиринадесет
стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1529.50 лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки/,
лихва за забава в размер на 278.09 лв. /двеста седемдесет и осем лева и девет
стотинки/ и законна лихва в размер на 54.28 лв. /петдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/, дължима от 02.10.2020 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 23.11.2020 г., представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № 30035181028.
В съответствие с изложеното, ищцовото дружество счита, че
предявеният иск бил основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С
помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички
клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да
подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение
всички изброени условия Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента
парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит.
Сочи се също така, че ако потребителят бил желал, той е могъл да се
откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да
дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не бил сторил това, а
усвоил предоставената в заем сума, което се счита за показателно относно
наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора,
към който момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на
кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в Районен съд - гр.
Пазарджик. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 3746/2020 г.. След
като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за
изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 27.01.2021 г. Съдът
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендирало
7
възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги в размер на 1529.50 лв., като на основание
чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД подава
настоящия осъдителен иск. За останалата част от заявените вземания на
ищеца било указано да подаде установителен иск на основание чл. 415, ал. 1,
т.2.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
установите съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД срещу длъжника М. СТ. Б., представляващо главница в
размер на 1684.94 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 547.14
лв. /петстотин четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, лихва за
забава в размер на 278.09 лв. /двеста седемдесет и осем лева и девет стотинки/
и законна лихва в размер на 54.28 лв. /петдесет и четири лева и двадесет и
осем стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30035181028, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.Моли се съда да
постанови решение, с което да осъди длъжника М. СТ. Б. по ДПК №
30035181028 да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД вземане в
размер на 1529.50 лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и петдесет
стотинки/, представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Посочени са и Банкови сметки, по които длъжникът
може да плати присъдената сума: ЮРОБАНК България АД IBAN: BG94 BPBI
7940 1057 3790 02; Алианц Банк България АД IBAN : BG BUIN
95611000316183.Моля да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът по иска е
депозирал писмен отговор. Счита предявените установителни и осъдителни
искове за неоснователни и недоказани по следните съображения:
Кредитополучателят М. СТ. Б. бил потребител по смисъла на & 13, т.1
от ДР на ЗЗП, съгласно който „потребител" било всяко физическо лице, което
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" е „търговец" по &
13, т.2 от ДР на ЗЗП, предоставящ „финансова услуга". В качеството му на
потребител ответникът се ползвал в правоотношенията си с ищеца от
защитата, предоставена му по ЗЗП.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
8
потребител е 1/. всяка уговорка в негова вреда; 2/. която не отговаря на
изискването за добросъвестност и 3/. води до значително неравновесие между
правата и задълженията на тьрговеца или доставчика и потребителя.
Законодателят отчел обстоятелството, че търговецът като по- силната
икономически страна в търговския оборот можел в разрез с
добросъвестността да наложи на потребителя неизгодни и ощетяващи го
условия, затова е създал презумпция, че не било налице индивидуално
договаряне на клаузи, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не бил имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия, като възложил върху
кредитора доказателствената тежест да обори тази презумпция /арг. от чл.
146, ал. 2 и 4 от ЗЗП/. Ноторно известен факт бил, че договорите са типови,
предварително изготвени от кредитните институции, поради което се
установява факта, че същите не са индивидуално уговорени.
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" било нарушило и изискванията на чл.
143, т. 18 във връзка с 147, ал. 1 от ЗЗП, който задължавал доставчиците на
финансови услуги да формулират клаузите в потребителските контракти „по
ясен и недвусмислен начин", така че на потребителите да станат ясни
икономическите последици от поетото задължение за заплащане на договорна
лихва. Кредитната институция не била спазила и разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от ЗКИ, съгласно която „условията по кредитите се формулират ясно и по
разбираем за клиентите начин."
На следващо място в разпоредбата на чл. 11 от ЗПК било посочено
съдържанието на договора за кредит и били предвидени задължителни
реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита,
начин на формиране на лихвен %, условия за издължаване, съдържание на
погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. В процесния
договор обаче единствените данни за тази информация се съдържат в раздел
VI- „Параметри на договора", от съдържанието, на който обаче потребителят
не можел да прецени икономическите последици от договора, а на същия като
по- слабата страна в това правоотношение законодателят е предоставил
съответни стандарти за защита.
На първо място, изисквало се информацията да е ясна, разбираема и
9
недвусмислена, а от посочените числа в раздел VI не се разбирало какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и
лихвата и оттук потребителят бил поставен в неблагоприятна позиция по
отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. На
следващо място, потребителят трябвало да е изразил и съгласие да са му
предоставени задължителните реквизити на договор за кредит, с които той да
се запознае преди сключването му. Дори и да се приеме, че в случая
ответницата била получила стандартния европейски формуляр, съдържащ
преддоговорна информация, нямало никакви данни тя да е била запозната с
общите условия към договора преди подписването му, а пък същата въобще
не била подписвала погасителния план с конкретното разпределение на лихви
и главници по вноски, които два документа са й били връчени от кредитния
инспектор, но чак след сключване на договора. Още повече, че тук въобще не
можело да става въпрос за индивидуално уговорени клаузи, предвид
обстоятелството, че ОУ са едностранно и отнапред изготвени от
кредитодателя правила, върху които потребителя в качеството си на
кандидатстващ за одобрение за кредит съвсем не може да влияе. От горното
може да се направи извод за това, че договорът бил сключен при определен
само от търговеца размер на възнаградителната лихва, без потребителят да е
изразил съгласие или да е направил предложение по отношение на годишния
лихвен процент и годишният процент на разходите, които параметри
определят възнаградителната лихва. Така по начина, по който бил сключен
въпросният договор за потребителски кредит, следва, че същият е поставил в
неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция,
отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за
възнаградителната лихва и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги.
На следващо място разпоредбата на чл. 11 от ЗПК предвижда, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 9: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти;
10
т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания;
т. 12: погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
т. 15: лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат
при неизпълнение на договора;
т. 16: предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските;
т. 20: наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден.
На тези изисквания сключеният между страните договор не отговарял.
Съдържащата се информация относно броя и размера на погасителните
вноски, ГПР и годишния лихвен процент, била най- обща, не отговаряла на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира
11
какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
главницата и лихвата. Липсвало посочване на лихвен процент, дължим при
просрочие; липсвало предупреждение за последиците при просрочие на
вноските; липсвало отбелязване за наличие или липса на право на отказ на
потребителя от договора.
Следователно договорът бил недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК. Според посочената разпоредба, когато не били спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит бил недействителен.
Наред с това, процесиите договорни разпоредби за възнаградителна
лихва били неравноправни и затова - нищожни, на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП. Според посочената разпоредба, включените в потребителските договори
неравноправни клаузи били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно за да се приеме за нищожна договорна клауза, следвало
кумулативно да се установи: 1/ че не била уговорена индивидуално и 2/ че
била неравноправна.
Съгласно ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП, „не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при обиди условия". В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се
предвиждали критерии, чрез които можело да се установи неравноправният
характер на клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената
разпоредба неравноправни били: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на дадена
договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за
които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства,
довели до сключването му, към момента на самото сключване.
12
В сключения между страните договор за кредит се предвиждало
задължение на кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на
38,30 %. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна била по-слаба икономически, поради което се ползвала
със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен.
Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да
бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за
един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва (а за обезпечени кредити - двукратния размер на
законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005г.
на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2
г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.
Следователно при преценка съответствието на спорните договорни
клаузи с добрите нрави, следвало да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната бил общоизвестен - към основния лихвен процент на
БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на
законната лихва бил 10,02 %. В периода след тази дата същият варира от
10,01 до максимум 10,05 процента (данни в тази насока - и в заключението на
ССЕ). С други думи: уговорената с процесния договор възнаградителна лихва
в размер на 38,30 % годишно бил трикратно по- висок от размера на
законната лихва.
По делото не се установявало, не се и твърдяло наличие на
обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на
вреди за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя.
Следователно уговарянето на възнаградителна лихва в размер четири пъти
над законната значително надхвърляла размера на действителните вреди.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга (предполагащ
недостиг на парични средства у едната от страните), следвало да се приеме, че
процесиите уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност,
13
присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрагентите, тъй като според процесния договор доверителят бил
получил в заем сумата от 2000 лева, като за срок от 24 месеца той следвало
да върне на кредитора си сумата в общ краен размер от 4810,13 лева, или
повече от два пъти над размера на взетия кредит.
В заключение се посочва, че клаузата за възнаградителна лихва и
клаузата, предвиждаща възнаграждение по пакет от допълнителни услуги
накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите
нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето,
поради което същата се явява нищожна.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД било
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива били
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
тьрговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Принципно,
възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато била налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушавал принципът
на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Както е
прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV г.
о., "понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност....". Когато едната престация била
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следвало да се съизмерява както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане
на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо при
потребителски заем за сума от 2000 лв., със сравнително кратък срок на
ползване -24 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер на от 38,30 % от стойността на заема не е обяснимо нито с
разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока
14
възнаградителна лихва била типична за дългосрочни кредити (над 15 години),
когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен
поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността
на даденото обезпечение. В настоящия случай такива обстоятелства не били
налице.
Не било изпълнено и изискването да се посочи, освен глобалният
годишен процент на разходите по кредита (44,98 % ГПР), общата сума, при
съответния годишен процент на разходите, дължима от потребителя към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания използвани при изчисляване на годишния процент на разходите,
по определения в приложение № 1 от ЗПК начин.
Освен, че липсата на подобна регламентация, по изричното
разпореждане на ЗПК, прави договора недействителен, както се изложи,
неоправданото предвиждане на възнаградителна лихва в размер на 38,30% и
ГПР от 44.98 % противоречало на справедливостта и еквивалентността на
престациите и не може да се оправдае с поетия от кредитора риск по
отпускане на заема.
В настоящия случай се касаело за договор за потребителски кредит, при
които при недействителност се дължи чистата стойност на кредита, т.е. при
недействителност на клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за
възнаграждение по пакет от допълнителни услуги съдът не следва да попълва
договора. Такова правомощие било предвидено по отношение на търговските
сделки, а договорът за потребителски кредит по отношение на потребителя не
бил търговска сделка. Ответникът бил платил по договор за кредит №
30035181028 от 18.02.2019г. сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД сумата от 315,06 лева главница, възнаградителна лихва в размер на
284,59 лева и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги сумата от
402,50 лева. Ето защо счита, че предвид нищожността договора за кредит,
полученото от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД следвало да бъде
върнато.
Доколкото в настоящия случай се касаело за нищожен договор за
потребителски кредит, при недействителност на същия се дължи връщане от
кредитополучателя само на чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси,
15
разноски и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. След като
договорът е недействителен, сумите платени от ищцата над главницата,
подлежат на връщане, т.к. са платени при начална липса на основание.
Цитирана е съдебна практика.
Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен и
недоказан.
По изложените по-горе съображения счита, че „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД било получило при начална липса на основание
възнаградителна лихва в размер на 284,59 лева и възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги сумата от 402,50 лева по договор за кредит №
30035181028 от 18.02.2019г. Поради което, предявяват при условията на
евентуалност възражение за прихващане: ако съдът счете предявения
установителен иск за главница в размер на 1684,94 лева за основателен, то на
основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предявява възражение за ПРИХВАЩАНЕ
между предявения иск за главница в размер на 1684,94 лева, със сумата от
687,09 представляваща получена от ищеца сума по нищожен договор за
кредит за възнаградителна лихва и по възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги по договор за кредит № 30035181028 от 18.02.2019г.
при начална липса на основание в периода от 20.03.2019г. до 20.08.2019г. Не
сочи писмени доказателства.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
Ищцото дружество следва да докаже основанието и размера на
претенциите си, обективирани в петитума на исковата молба.
По отношение на доказателствата съдът се е произнесъл с Определение
№ 1106/16.06.2021 г., с което е приел представените от ищеца писмени
доказателства, както и материалите по Ч.гр.д. № 3746/2020 г. по описа на РС
Пазарджик.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
16
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 20.09.2021 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13.40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17