Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
гр. Сливен, 05. 05. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и осми април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 66 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Д.Н.П., подадена
против Решение № 260183 от 14.12.2020 г., постановено по АНД № 837 / 2020 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба Серия К № 3528921, издаден от ОД на МВР - Сливен, с който на Д.Н.П.,
за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4
във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400
лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради неправилни фактически и
правни изводи. Излага съображения, че: административнонаказателната му
отговорност е ангажирана неправилно – в нарушение на принципа по чл. 24, ал. 1
от ЗАНН и в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП; с. на автомобила Р. И. П. е п.,
поради което е следвало административнонаказателното производство да бъде
прекратено; не е доказано, че жалбоподателят е извършил нарушение за скорост,
нито че има качеството на с. на автомобила. Моли обжалваното съдебно решение да
бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменен
процесният електронен фиш. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба чрез
упълномощен процесуален представител излага съображения в подкрепа на
твърденията си за неправилност на обжалваното съдебно решение.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР - Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
касационната жалба като неоснователна, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за правилност на обжалваното съдебно решение и моли да бъде
оставено в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 10.04.2020 г. в 09:17 ч. по път І-6 км 363+500 в района
на О. Т. с посока от г. С. за г. Б., при въведено ограничение на скоростта от
60 км/ч с пътен знак В-26 за движение извън населено място, се е движил
автомобил с Рег. № ********, с измерена скорост 104 км/ч. Нарушението е
установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № ТFR1-М 0584, монтирано в служебен автомобил на ОД на МВР
Сливен, видно от приложените към преписката: писмо от Началника на РУ на МВР –
Т.; клип № 11748, в който е отразено, че измерената скорост на автомобила е 104
км/ч, а наказуемото превишение е 41 км/ч; Протокол от проверката на мобилна
система за видеоконтрол ТFR1-М от 06.11.2019 г. със заключение, че мобилната
система съответства на одобрения тип; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от 10.04.2020 г., в който са отразени:
местонахождението на мястото за контрол; наличието на пътен знак за ограничение
на скоростта 60 км/ч; разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до
автоматизираното техническо средство; номера на служебния автомобил, в който е
монтирано техническото средство; име, фамилия и подпис на служителя; начало и
край на работа на техническото средство. За установеното и заснето превишение
на разрешената скорост, е издаден процесният електронен фиш, с който на
касационния жалбоподател е наложена глоба в размер на 400 лева.
За да потвърди обжалвания електронен фиш като
законосъобразен, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил
събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 21 от ЗДвП; изложил е
обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи,
включително и по отношение на възражението, свързано със собствеността на
автомобила; направил е изводи, че при издаване на електронния фиш не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Решението на Районния съд е
валидно, допустимо и правилно. Установените от
Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства.
Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с
приложимото право, поради което Районният съд в съответствие със закона и обосновано
е потвърдил обжалвания ЕФ. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред
за налагане на глоба с електронен фиш. Възраженията на касационния жалбоподател
са неоснователни.
От събраните по делото доказателства е установено, че
процесният автомобил се е движил с превишена скорост извън населено място – с
превишение от 41 км/ч спрямо сигнализираната с пътен знак. За превишаване от 41
до 50 км/ч на разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 5, която в разглеждания случай е приложена
правилно.
С оглед доказателствата по делото, Районният съд
правилно и обосновано е приел, че авторството на деянието е установено по
несъмнен начин. Процесният автомобил е регистриран в АИС-КАТ на името на Р. И.
П., която видно от представеното от жалбоподателя Удостоверение за н., издадено
на 06.04.2020 г. от О. Х., е п. на *** г. и след с. си е о. н. по закон: с. –
ж. Д.Н.П., и д. д. Процесното нарушение е извършено на 10.04.2020 г.– след с.
на Р. И. П. Към датата на нарушението н. на Р. П. е о. и с оглед липсата на
твърдения и доказателства за о. от н. й, следва да се приеме, че към датата на
нарушението процесният автомобил е в р. на с. между н. по закон на п., един от
които е и жалбоподателят П.. Следователно, с издаването на ЕФ на името на
жалбоподателя П., не е нарушена специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Няма данни по делото за постъпила в МВР в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
информация за водач, управлявал автомобила към момента на констатиране на
нарушението, различен от посочения в ЕФ собственик на МПС, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно, както правилно и след прецизен анализ на доказателствата по
делото е приел и Районният съд. Изложените в тази връзка от Районния съд мотиви
са съобразени с доказателствата и правото, поради което касационната инстанция
изцяло ги споделя и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
По изложените съображения, Районният съд правилно
е потвърдил процесния електронен фиш, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260183 от 14.12.2020 г.,
постановено по АНД № 837 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Д.Н.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: