Решение по дело №1153/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 641
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20217050701153
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

..……………г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                      СЪДИЯ: СТОЯН КОЛЕВ

при секретаря А.Д. изслуша докладваното от съдията Стоян Колев адм. д. № 1153 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „К.-Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „С. В“, № **, партер, представлявано от А.В.Д. - управител, срещу Заповед № ***/**.**.***г. на Кмета на Район „Одесос”, Община Варна, с която на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда за офиси, с административен адрес: ул. „Г.”, №*, гр. Варна, УПИ VI- 503, кв. 86, 7-ми м.р., ПИ *****.****.***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна.

С жалбата заповедта на районния кмет се атакува като незаконосъобразна с доводи, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че при издаване на заповедта незаконосъобразно са смесени две производства – това по чл. 224а ЗУТ за спиране и забраняване достъпа до строежи и това по чл. 225а от същия закон за премахване на незаконни строежи, което е довело и до неяснота относно действителната воля на органа. Твърди се също, че е опорочена процедурата по връчване на заповедта на оспорващото дружество „К.-Р.“ ЕООД. Аргументите за материална незаконосъобразност на заповедта се основават на твърдението, че в конкретния случай не са били налице предвидените в разпоредбата на чл. 224, ал. 1, т. 2,  вр. чл. 224а, ал. 1 ЗУТ материални предпоставки за издаване на заповед със съдържание като процесната – неправилно ответникът е възприел, че е налице съществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Лансира се тезата, че в случая не се касае за строеж, който е изпълнен в отклонение от одобрените строителни книжа и издаденото разрешение за строеж, а констатираните от служителите на районната администрация отклонения от проектната документация се дължат на самосрутване на старите ограждащи зидове на заварената масивна постройка, чието запазване и надграждане е предвидено с действащите по отношение на УПИ VІ - 503 ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със Заповед № Г- 283/ 27.10.2006 г. на Зам. Кмета на Община Варна. Като доказателство за настъпилото самосрутване на старите зидове се позовава на заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга за строежа. Алтернативно се твърди, че дори и съдът да приеме, че е налице отклонение от одобрените строителни книжа, то същото не се явява съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Изложени са и твърдения за наличие на формални нарушения в съдържанието на оспорената заповед – неправилно в акта си ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ, която е неотносима към разглеждания казус. Развити са доводи за неяснота относно волята на органа, обективирана в т. 7 от диспозитивната част на заповедта, с която е разпоредено на възложителите в 30-дневен срок от получаване на заповедта да внесат пред органа по чл. 141 ЗУТ за съгласуване и одобряване инвестиционни проекти за промяната в съответствие с изискванията на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Счита, че дейностите, които е следвало да се извършат по възстановяване на самосрутените стени, по съществото си представляват текущ ремонт съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 43 от §5 ДР ЗУТ, за което не се иска издаване на ново разрешение за строеж или изготвяне на инвестиционни проекти. Въз основа на изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да отмени заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят „К.-Р.” ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Р. Г., която в пледоарията си по същество поддържа жалбата и претендира присъждане на  разноски по делото съобразно представения списък.

Ответникът – Кметът на район Одесос при Община Варна, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт П. М., която оспорва  жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на разноските, направени от ответника във връзка с назначената по делото съдебнотехническа експертиза.

Заинтересованата страна К.Ф.С., гражданин на кралство Н. изразява становище за основателност на жалбата.

Административен съд – Варна, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, която е адресат на оспорения административен акт. Оспорващото дружество „К.-Р.” ЕООД се легитимират пред съда като собственик на имота, в който се извършва строежът, чието спиране и забрана за достъп до него е разпоредено с процесната заповед. В този смисъл оспорващото дружество е и възложител на строежа по аргумент от чл. 161, ал. 1 ЗУТ, поради което за него е налице правен интерес от обжалването. По делото не се съдържат доказателства досежно срочността на жалбата, но доколкото оспорената заповед е издадена на 14.05.2021 г., а жалбата срещу нея е постъпила в деловодството на ответника на 27.05.2021 г., видно от поставения върху нея регистрационен номер (л. 3 от делото), то настоящият състав на АС – Варна приема за доказано, че оспорването е извършено в установения в чл. 214, ал. 4 ЗУТ преклузивен 14-дневен срок. С оглед изложеното, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Въз основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните съдът намери за установено следното:

От представените с административната преписка титули за собственост е видно, че собственици на УПИ VІ-503 за офиси, кв. 86 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, идентичен с ПИ *****.****.***по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.“ №*, и на находящата се в него сграда с идентификатор 10135.1506.906.1, са оспорващото дружество „К.-Р.” ЕООД, представлявано от управителя А.В.Д., и гражданинът на кралство Н. К.Ф. Т. – заинтересована страна в настоящото съдебно производство. На 27.02.2020 г. собствениците са сключили договор, обективиран в нотариален акт № 28, том ІІ, рег. № 2056, дело № 185 (л. 11- 13 от адм. преписка), с който страните взаимно са си учредили право на строеж за извършване на нов строеж в имота и са си разпределили правото на собственост върху новопостроените обекти в него.

Във връзка с инвестиционните намерения на собствениците на УПИ VІ-503 и след одобряване и съгласуване на инвестиционен проект, главният архитект на Район Одесос при Община Варна е издал Разрешение за строеж /РС/ № О-32/14.09.2020 г. (л. 1 от преписката). С него е разрешено на собствениците да извършат строеж: „Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда в УПИ VІ-503 за офиси, кв. 86 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.1506.906.1 по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.“ №*“. Строежът е определен като такъв от V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 букви „а“ и „г“ ЗУТ, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 11 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.

Ведно с административната преписка е представен договор за строителство  от 12.10.2020 г. (л. 26 – 30 от преписката), сключен между собствениците К.Ф.С. чрез неговия пълномощник А.В.Д. и „К.-Р.” ЕООД, представлявано от управителя А.В.Д., в качеството на възложители на строежа от една страна и „КЕЙ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, представлявано от А.В.Д., в качеството на изпълнител от друга страна, за извършване на строеж: „Реконструкция и надстройка на жилищна сграда в УПИ 10135.1506.906.1 по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.“ №*“. Изпълнителят притежава Удостоверение № І – TV 022042 (л. 25 от преписката), издадено от Камарата на строителите в Р България, удостоверяващо, че „КЕЙ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД е правоспособен да извършва строежи от ІV-та и V-та категории с изключение на конкретно посочени в Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя.

На  12.11.2020 г. възложителите на строежа са сключили договор (л. 23 и 24 от преписката) за изпълнение на строителен надзор с изпълнителя „ЖИЛФОНД-ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Добрич, притежаващ необходимата компетентност съгласно представеното на лист 22 от преписката Удостоверение № РК-0173/15.04.2019 година. 

Административното производство пред ответника е започнало във връзка с постъпили жалби срещу извършващо се в УПИ VІ-503, кв. 86 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна строителство в отклонение от издаденото за строежа разрешение за строеж и от одобрените строителни книжа. В жалбите са изнесени данни, че още при започване на строителството фирмата-изпълнител изцяло е съборила съществуваща на място стара сграда. Премахнати били дори основите. Твърди се, че по този начин е заличена регулационната линия между имота, в който се извършва строителството, и съседния на него УПИ VІІ-506. Приложен е снимков материал.

Във връзка с изнесеното в жалбите на стоежа неколкократно са извършвани проверки от служители на районната администрация. На 22.04.2021 г. в присъствието на А.В.Д. като управител на възложителя „К.-Р.” ЕООД и на Й. Д. М.– технически ръководител на строежа, е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен акт № 5 (л. 60 – 63 от преписката). От съдържанието му е видно, че още при извършена на 09.03.2021 г. проверка е установено обстоятелството, че съществуващата в имота стара сграда е премахната и на нейно място е извършен масов изкоп с дълбочина 210 см., излят е подложен бетон, изпълнена е хоризонтална армировка на фундаментна плоча. Излети са стоманобетонни конструктивни елементи – колони № 13 и № 14 и греда № 8 до кота +2,80, ситуирани на фасадата към ул. „Г.“, като е запазена само част от фасаден зид към улица „Г.“ във вертикална посока с размери около 0,50/ 2,50 м. и хоризонтален зид на кота + 2,80 м. с височина около 0,85 метра. След запознаване с проектната документация служителите на районната администрация установили, че предвидените за запазване тухлени зидове, отразени в чертеж „Разпределение на 1 етаж“ в проектна част „Архитектура“ като „съществуващ тухлен зид“, са премахнати, което е възприето като отклонение от предвижданията на действащия за имота ПУП-ПРЗ и от одобрените инвестиционни проекти. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол, с който на участниците в строителството е дадено писмено указание СМР да бъдат преустановени.

При извършена последваща проверка на 07.04.2021 г. служителите на районната администрация са констатирали, че строителството на обекта продължава – полага се армировка за колони и шайби. На нивото на излетия подложен бетон в частта на липсващите, но предвидените за запазване зидове, са изградени каменни стени „зидан камък“ с височина не повече от 30 – 40 сантиметра. Неразделна част от КА № 5/22.04.2021 г. е окомерна скица на разпределение на 1-ви етаж от сградата (предвиждания по проект в съпоставка с установеното на място).

За съставяне на Констативен акт № 5 участниците в строителството са уведомени чрез залепяне на строежа, на таблото за съобщения на Район Одесос, на адреса на седалището на дружеството - изпълнител на строежа и на интернет - страницата на района, което се доказва от съдържащите се в административната преписка доказателства. Срещу КА на 05.05.2021 г. е постъпило възражение вх. № УСКОР21000463ОД_008ОД  от „К.-Р.” ЕООД, представлявано от управителя А.В. Д. (л. 56 -59 от преписката).

След като се запознал с цялата административна преписка, в това число и с постъпилото възражение срещу КА №5 от 22.04.2021 г., което намерил за неоснователно, ответникът – Кметът на район Одесос, Община Варна, издал оспорената в настоящото производство Заповед № ***/**.**.***г., с която на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда за офиси, с административен адрес: ул. „Г.”, №*, гр. Варна, УПИ VI-503, кв. 86, 7-ми м.р., ПИ *****.****.***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна.

След уведомяване на страните за издаване на заповедта е предприето нейното оспорване по съдебен ред.

По делото е изготвена комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице – архитект и на строителен инженер -конструктор, която не е оспорена от страните и е приобщена към доказателствата по делото. В съдебно заседание експертите поддържат заключенията си. След запознаване с доказателствата и относимата документация, находяща се при ответника, вещите лица са установили кои са действащите за УПИ VI- 503, кв.86, 7-ми м.р., ПИ *****.****.***градоустройствени показатели и въз основа на кои планове. Установена е пълна идентичност между регулационните граници на УПИ VI- 503 с имотните граници на ПИ *****.****.***съгласно актуалната КК на гр. Варна. Установено е, че на основание чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ с РУП (с оглед запазване на съществуващата в имота стара сграда), за процесния УПИ са допуснати намалени отстояния и са установени следните показатели: Н стреха 12 – 16,50 м.; Кинт – до 4,00; Мин. озеленяване  - 10 %; плътност на застрояване – 88,4 %. С Виза за проектиране № 394/ 07.12.2018 г. е допуснато да се изготви инвестиционен проект за строеж: „Реконструкция и надстройка с два етажа на съществуваща двуетажна сграда“, находяща се в УПИ VI- 503 „за офиси“ в съответствие с действащия за имота ПУП.

Вещите лица са установили, че с одобрения проект за реконструкция и надстрояване на съществуващата сграда, се предвижда в рамките на допустимите по ПУП и РУП параметри изцяло ново функционално разпределение, постигнато с нови конструктивни и други строителни елементи, осигуряващи изпълнение на актуалните норми за носимоспособност, пожароустойчивост, топло и хидро изолации, както и на относимите архитектурно-строителни норми за функционалния тип обществено обслужваща сграда. В Приложение № 2 към СТЕ е показано съпоставяне нивата на сградата преди и след разрешеното строителство, чрез силуетни разрези. От тази съпоставка се установява, че в рамките на допустимия обем, чрез надстрояване и значително намаляване височината на приземния етаж от 4.00м на 2.80м. са постигнати шест нива, от които пет са функционално използваеми и едно таванско неизползваемо ниво. Обособени са както следва: първи /приземен/етаж (кота +/- 0.00) с входно преддверие към сградата и зъболекарски кабинет; втори, трети, четвърти и пети етаж — ателиета. Шесто ниво (кота +14.00) е предвидено като неизползваемо таванско ниво - вентилируем покрив (достъпен посредством ревизионна метална стълба). От отговора по т. 2 от комбинираната СТЕ става ясно кои тухлени зидове на  съществуващата в имота стара сграда са предвидени за запазване - съществуващ тухлен зид 1 и 2 на западния калкан; съществуващ тухлен зид 4 и 5 на източния калкан и съществуващ тухлен зид 3 към ул,„Г.“. В останалата част по контура на сградата е предвидено премахване на съществуващите ограждащи зидове и изграждане на нови ст.б. конструктивни елементи — ст.б. шайби, ст.б. колони и ст.б. греди. Експертите са установили, че в проектната документация част „Конструкции“ е показана технологията за укрепване на съществуващите зидове, които са предвидени за запазване. Установено е също, че с проекта е предвидено частично запазване на съществуващ фасаден зид към улица „Г.“, на първи етаж - чрез укрепване със ст.б. конструкция, а на втори етаж частичното запазване на съществуващите зидове, заедно с хоризонтален участък между тях е предвидено без допълнително конструктивно укрепване.

Съдът не кредитира отговорите на вещите лица по т. 3 от комбинираната СТЕ с оглед обстоятелството, че самият въпрос е некоректно зададен, а и отговорът на въпроса дали технически е възможно да се запазят целите зидове на старата сграда налага ангажираните с изготвяне на експертизата специалисти да изразят предположение, а не констатация. В допълнение съдът намира, че даденият отговор съдържа вътрешно противоречие с отговора, даден в т. 5 от експертизата, съгласно който в част „Конструкция“ на одобрените проекти (черт. 29/31 и черт. 30/31) е указана технологията за укрепване на зидовете, чието запазване е предвидено с проекта.

Не се кредитира и отговорът по т. 4 от СТЕ тъй като същият е базиран изцяло на лансираната от оспорващото дружество версия за настъпване на аварийна ситуация на строежа, изразяваща се в самосрутване на предвидените за запазване зидове от съществуващата в имота стара сграда.

От отговора на въпрос 5 от експертизата е видно, че предвидените по проект зидове за запазване от старата сграда 1, 2, 4 и 5 не са носещи, т.е. никоя от липсващите стени от старата сграда не е носеща.

Не се кредитират и отговорите на въпроси 6 и 7 от експертизата доколкото същите съдържат правни изводи, които са от компетентността единствено на съда.

В отговора на въпрос 8 експертите са посочили, че за процесния УПИ VI- 503 „за офиси“ има одобрени ПУП-ПРЗ и РУП със Заповед № 283/ 27.10.2006 г. на Зам. кмета на Община Варна. На основание чл. 36, ал. 1, 2 и 3 ЗУТ са допуснати намалени отстояния така, както са посочени в отговора по въпрос 1. Издаденото РС № О – 32/ 14.09.2020 г. е съобразено с тези параметри. Сочи се също, че възстановяването на старите зидове не налага изграждането на нови конструктивни елементи или да се извършват промени в одобрената проектна документация.

Експертите изразяват становище, че още към м. септември 2019г. старата сграда в имота е била необитаема, в критично общо състояние, а към датата на изготвяне на заключението по СТЕ и с оглед на започнатото строителство, в имота съществуват отделни елементи от процесната сграда.

Страните не спорят а и по делото няма данни сграда с КИН 10135.1506.906.1 по КК на гр. Варна да е обект на опазване по смисъла на Закона за културното наследство.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения пред него административен акт като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в акта.

При определяне компетентността на органа следва да се има предвид, че с измененията на ЗУТ, публикувани в ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., и по-конкретно измененията на чл. 224 ЗУТ законодателят е определил различна компетентност в зависимост от категорията на строежа и в тази връзка е създадена разпоредбата на чл. 224а ЗУТ, посочена от ответника като едно от правните основания за издаване на оспорената заповед. За издаване на заповеди за спиране на строежи от І-ва до ІІІ-та категория компетентен е Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, а за строежите от останалите категории - от ІV до VІ категория, компетентен е кметът на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице. Видно от издаденото за строежа РС № О–32 от 14.09.2020 г. строеж: „Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда за офиси, с административен адрес: ул. „Г.”, №*, гр. Варна, УПИ VI- 503, кв.86, 7-ми м.р., ПИ *****.****.***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна“ е определен като такъв от V-та (пета) категория и относно това обстоятелство страните в настоящото производство не спорят. Към доказателствата по делото ответникът е представил Заповед № 0508 от 07.02.2020 г. (л. 13 и 14 от делото) на Кмета на Община Варна, с която е предоставил част от правомощията си по ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна, между които и правомощията си по чл. 224а (виж т. 5). Горното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че Заповед № ***/**.**.***г. е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК – в това число фактическите и правните основания за неговото издаване.

Неоснователни са твърденията на оспорващото дружество „К.-Р.“ ЕООД за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в производство по издаване на процесната заповед. От описаната по-горе подробна фактическа обстановка е видно, че административният орган е спазил специфичната процедурата по констатиране на подлежащо на спиране строителство, предвидена в чл. 224, ал. 2 ЗУТ. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като релевантните за случая факти са установени правилно. Не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на която и да е от страните в производството. Освен това, за да бъде едно процесуално нарушение основание за отмяна на административния акт, същото следва да бъде съществено с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК. А съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което поставя под съмнение истинността на правно или доказателствено значимите факти в конкретния случай. В този смисъл, съществено е само онова нарушение на процедурата, което, ако не беше допуснато, органът би могъл да достигне до различни изводи, или с което се нарушава правото на защита на заинтересовано лице. Такива в случая, настоящия състав на съда не установи тъй като, дори и да се приеме, че формално е нарушена процедурата по уведомяване на инвеститора „К.-Р.“ ЕООД за съставяне на КА №5/22.04.2021 г., то категорично това не го е лишило от възможността да изложи възраженията си пред ответника и същите да бъдат разгледани. Обстоятелството, че тези възражения не са уважени, не се дължи на нарушена процедура, а на преценката на ответника за тяхната неоснователност.

Не се споделя становището на оспорващото дружество за процесуална незаконосъобразност на заповедта поради неправилно смесване на две отделни административни производства  - това по чл. 244а ЗУТ (за спиране на строителството) и това по чл. 225а ЗУТ (за премахване на незаконен строеж). Съдът съобрази, че, съгласно чл. 224а, ал. 2 ЗУТ, процедурата започва със съставяне на Констативен акт от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, както е процедирано в разглеждания случай. Посоченото основание за образуване на производството е чл. 224а, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която заповеди за спиране на строежите се издават в случаи на установяване на съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 – 8 ЗУТ. Посочването в констативния акт едновременно както на т. 6, така и на т. 1 от ал. 2 на чл. 154 ЗУТ не представлява съществено нарушение на процесуалните правила след като в заповедта правилно е установено кое е основанието за нейното издаване. Нарушението би било съществено, ако относимата правна норма се посочи за първи път едва при издаване на финализиращия производството административен акт.

 

По приложението на материалния закон

Както се посочи по-горе в изложението, правното основание, на което се е позовал ответника при издаване на процесната заповед, е чл. 224а, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която заповеди за спиране на строежите се издават в случаи на установяване на съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 – 8 ЗУТ. В алинея 2 на чл. 154 ЗУТ, към която препраща чл. 224а, ал. 2 ЗУТ, законодателят е посочи кои отклонения от одобрените инвестиционни проекти представляват съществени. В ал. 4 нормата е доразвита като е направено разграничение между отклоненията, които са толкова съществени, че не подлежат на саниране (отстраняване)- това са отклоненията по т. 1 , т. 2, т. 3 и т. 4 от ал. 2 на чл. 154 ЗУТ. По аргумент за противното, останалите отклонения, макар и също да са съществени, подлежат на саниране дори и след издаване на РС при определени условия. В конкретния случай е посочена хипотезата на т. 6 от цитираната правна норма, която гласи, че съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2 ЗУТ.

Основната защитна теза на оспорващото дружество се основава на твърдение за настъпило по време на строителномонтажните работи /СМР/ самосрутване на част от зидовете от съществуващата в имота стара сграда, поради което същите са били възстановени с нови материали по указание на лицето, упражняващо строителен надзор. Настоящият състав на съда не кредитира тази теза и намира, че тя е създадена единствено за защита на оспорващото дружество „К.-Р.“ ЕООД в производството по чл. 224а ЗУТ, както в неговата административна фаза, така и във фазата на съдебното оспорване на административния акт.

Съдът съобрази, че самосрутване на зидове, както нови, така и стари, представлява авария в строителството по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, ал. 1 от Наредба №1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството(изписвана по-долу като Наредба № 1/ 16.04.2007 г.). Според цитираната правна норма, авария в строителството съгласно действащите в Република България технически нормативни актове е всяко непредвидено разрушаване на строеж, на отделна негова част или инсталация, както и появата на значителни повреди и деформации в него, водещи до опасност за живота и здравето на хората, до нанасяне на увреждания на околната среда и на близкостоящи строежи и части от тях. От анализа на разпоредбата се налага извод, че не само разрушаването, но дори само появата на повреди и/или деформации в която и да е част на строежа се възприема от законодателя като авария в строителството. За всяка авария по чл. 3 строителят незабавно уведомява органите на ДНСК и общината (района) по местонахождение на строежа, съответните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", а в случай на злополука - органите на спешна медицинска помощ по аргумент от ал. 1 на чл. 4 от Наредба № 1/16.04.2007 година. В настоящия случай твърденията на оспорващата страна за настъпила авария, изразяваща се в самосрутване на предвидените за запазване зидове от старата сграда остават голословни и неподкрепени с доказателства тъй като информация за възникване на такава авария не е постъпвала както в районната администрация на район Одесос, така и в РДНСК – Варна или в която и да е друга териториална структура на посочените по-горе институции. Съответно – не е съставена Техническа експертна комисия (ТЕК) по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/16.04.2007 г. и не са съставени съответните протоколи по реда на същата Наредба. Съдържащата се в заповедната книга за строежа Заповед №6 от 06.02.2021 г. на лицето, упражняващо строителен надзор, не може да замести липсата на посочените в Наредбата протоколи. Тази заповед има силата на частен свидетелстващ документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила досежно авторството на този, от когото е съставен документа, но не притежава материалната доказателствена сила и в този смисъл не обвързва съда да приеме за доказано, изложеното в документа. Още повече, че тази заповед изхожда от участник в строителството, а съгласно чл. 8, ал. 6, изречение І-во от Наредба № 1/16.04.2007 г., в комисията по ал. 5 не могат да бъдат включвани представители на строителя и другите участници в строителството по чл. 4, ал. 3, както и свързани с тях лица. Това е така с оглед постигане на максимална обективност при установяване причините за настъпване на аварията и на способите за отстраняване на вредоносните последици от нея. С оглед изложеното само официален свидетелстващ документ, какъвто се явява протокол, съставен от ТЕК по реда на Наредбата, би бил годно доказателство за настъпване на такава аварийна ситуация на строежа. Съответно, само ТЕК е компетентна да издава задължителни предписания за ликвидиране на последиците от аварията.

Горните изводи на съда, че в разглеждания случай няма настъпила авария в строителството, се подкрепят и от обстоятелството, че в заповедната книга за строежа липсват заповеди за укрепване на предвидените за запазване стари зидове, въпреки наличието на указания за извършване на такова укрепване в част „Конструкции“ на одобрения инвестиционен проект (виж. Отговора на въпрос 5 от СТЕ). Не на последно място това се потвърждава и от изложеното в жалбите, по повод на които е започнало производството, а именно, че старата сграда е съборена още при започване на строителството.

Разрушаването на зидове (стени) и изграждането им наново, когато същите са общи части на строежа, каквито са ограждащите стени, винаги се явява съществено отклонение от инвестиционния проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ и е основание за издаване на заповед по реда на чл. 224а ЗУТ. Обстоятелството, че липсващите зидове не са носещи, би било релевантно за решаване на правния спор единствен, ако органът бе посочил като правно основание за издаване на заповедта т. 5 от ал. 2 на чл. 154 от приложимия закон, която сочи за друго съществено отклонение от инвестиционния проект, а именно при промени в строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Разглежданият случай не попада в приложното поле на тази хипотеза, както вече се коментира по-горе.

Не се споделя становището на оспорващото дружество, че дейностите, които строителят е извършил по възстановяване на стените, за които се твърди да са самосрутени, по съществото си представляват текущ ремонт по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 43 от §5 ДР ЗУТ, за което не се иска издаване на ново разрешение за строеж или изготвяне на инвестиционни проекти. Твърдението, че текущ ремонт може да бъде извършен на строеж, който не е завършен, а все още е в процес на изграждане, противоречи както на житейската, така и на правната логика, поради което съдът няма да излага в решението си мотиви в тази насока.

С оглед изложеното процесната заповед е издадена в съответствие с чл. 35 АПК при вярно установена от страна на административния орган фактическа обстановка.

Неоснователни са доводите за наличието на неяснота по отношение волята на органа, изразена в т. 7 от диспозитивната част на Заповед № ***/**.**.***г. на Кмета на Район „Одесос”, Община Варна. Премахването на ограждащи стени безспорно налага преработване на инвестиционните проекти, за което на участниците в строителството е даден 30-дневен срок. В тази връзка следва да се отбележи, че с Разрешение за строеж № О-32/ 14.09.2020 г. на възложителите е дадена по-благоприятна възможност да застроят УПИ VI- 503, кв.86, 7-ми м.р., ПИ *****.****.***в отклонение на правилата и нормативите за застрояване на основание чл. 36 от ЗУТ – с оглед предвиждането за съхранение на съществуващата в имота стара сграда. Предвид нейното погиване, без значение какви са конкретните причини за това, реализирането на строежа по първоначалните проекти е невъзможно, доколкото това би довело до реализирането му на основание и в условия, които са отпаднали и не съществуват към момента на издаване на оспорения административен акт. Тоест – в този обем строежът би бил реализиран без правно основание. Последното е още едно основание, обосноваващо извод, че оспорената заповед е съобразена както с материалния закон, така и с неговата цел.

Във връзка с изложеното настоящият състав на Административен съд – варна намира, че оспорената в това производство Заповед № ***/**.**.***г. на Кмета на Район „Одесос”, Община Варна, е законосъобразна, издадена от компетентен орган в условията не изрично делегирани правомощия, отговаря на материално правните разпоредби и целта на закона, издадена е без да бъдат допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и следва да бъде оставена в сила, а жалбата- отхвърлена като неоснователна. (В същия смисъл – Решение № 7021/18.11.2019 г. на АС-СГ по АД № 13270/2018 г., Решение № 2137/17.02.2021 г. на ІІ отделение на ВАС по АД № 5926/ 2020 г. и др.)

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 и чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, ХХІ-ви състав

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.-Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „С. В“, № **, партер, представлявано от А.В.Д. - управител, срещу Заповед № ***/**.**.***г. на Кмета на Район „Одесос”, Община Варна, с която на основание чл. 224а, ал.1 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: „Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда за офиси, с административен адрес: ул. „Г.”, №*, гр. Варна, УПИ VI- 503, кв.86, 7-ми м.р., ПИ *****.****.***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна“.

ОСЪЖДА „К.-Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „С. В“, № **, партер, да заплати на Община Варна сума в размер на 150,00 лева.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: