Определение по дело №70124/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14259
Дата: 1 април 2024 г. (в сила от 1 април 2024 г.)
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20231110170124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14259
гр. София, 01.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110170124 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът ******** е предявило по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове против ответника Е. П. Е., с правно основание
чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗПК, вр. чл.86 ЗЗД, вр.
чл.99, ал.1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2406.19 лева, представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., сключен с цедента **********,
прехвърлено в полза на ********, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 17.02.2021 г., обявен за предсрочно изискуем, считано от
26.07.2023г., ведно със законна лихва за период от 16.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 113,55 лева, представляваща мораторна лихва, за които суми на
06.09.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45942/2023г.
по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 08.03.2019 г. между ответника Е. П. Е. и цедента
********** (с предишно наименование *********) е сключен договор за
потребителски кредит № 3604017, по силата на който на посочената дата бил
предоставен кредит в размер на 3060.00лв., платим разсрочено на 108 месечни вноски,
последната от които дължима на 14.02.2028г. Размерът на годишния лихвен процент
(ГЛП) към датата на сключване на договора бил в размер на 9,99%, а на годишния
процент на разходите (ГПР) бил в размер на 12,78%. След усвояване на кредита
кредитополучателят не изпълнявал задълженията си. Вземанията по договора били
прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
17.02.2021г., сключен между ********** и ищеца, съобщение за което било изпратено
на длъжника, като същото е връчено на лице от адреса на длъжника на 26.07.2023г., с
което ответникът бил надлежно уведомен за извършената цесия. Задълженията по
договора били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 26.07.2023г. Ищецът
твърди, че на 17.11.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК спрямо ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65872/2021г. по описа на СРС за
следните суми: за сумата в размер на 220.17лв., представляваща частично
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.02.2021 г. до
14.10.2021 г., за сумата от 169.53лв.- частично претендирана лихва за вноски с
настъпил падеж за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г., както и за сумата от
1
16.82лв. – лихва за забава върху главницата. Посочените вземания на ищеца били
установени с влязло в сила съдебно решение № 6702/29.04.2023г. в производството по
гр.д. № 33246/2022г. по описа на СРС, като същите били заплатени от ответника.
Ищецът твърди, че други плащания на задълженията на ответника не са извършвани,
като непогасени били задължения от 2406.19лв. - главница и 113.55лв. - договорна
лихва за периода от 14.11.2023г. до 16.08.2023г. Поради неизпълнение на
задълженията, ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, по което на 06.09.2023г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45942/2023г. по описа на
СРС, срещу която било депозирано възражение от ответника, в която връзка е
предявена настоящата исковата претенция. Претендира разноски.
Представя 8 бр. писмени доказателствени средства и прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника Е. П. Е., като в
срока е депозиран отговор, в който оспорва исковата претенция. Ответникът оспорва
да е бил страна по облигационно отношение с ищеца, като твърди, че представеният
от ищеца договор за потребителски кредит не е подписан от него. Поддържа, че
процесният договор за кредит не е обявен за предсрочно изискуем и липсва надлежно
изявление в този смисъл до ответника, както и поради недействителност на целия
договор за кредит, за ищеца не е налице възможност да се позовава на недействителни
клаузи по договора, анекси към него и общи условия относно обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми. Релевира възражения за нищожност на целия
договор за потребителски кредит с довод, че е не отговаря на изискванията за размер
на шрифт по чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията съобразно чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20 ЗПК. Намира, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно-
годишният процент на разходите по кредита, който не е посочен в действителния му
размер на ГПК, така и че същият многократно надвишава допустимия такъв съобразно
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговореният в договора размер на застрахователна
премия е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР и съставлява общ
разход по кредита за потребителя, с което се надвишава прага на ГПР, предвиден в чл.
19, ал. 4 ЗПК. Клаузите в договора за застрахователна премия в размер на 281,88 лв. и
такса за разглеждане на кредита в размер на 60 лв., които суми били част от вноската за
главница, върху която се начислявала договорна лихва, намира да са нищожни на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на
закона, доколкото било налице заобикаляне на забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, така и
не били налице доказателства за сключена застраховка между ответника и цедента или
със застрахователно дружество, различно от кредитодателя, както и по делото не са
представени доказателства цедентът да има лиценз да осъществява застрахователна
дейност. Начисляването и събирането на възнаграждения за допълнителни услуги не
представлявало плащане за услуги, а били прикрити разходи по кредита, с които се
стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР, с оглед
на което клаузите за уговорените възнаграждения били нищожни. Относно събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
поддържа да е налице забрана с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а извънсъдебното
събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да се квалифицира
като допълнителна услуга. Счита, че е налице противоречие с добрите нрави относно
уговорения размер на договорна лихва, тъй като същата надвишава трикратния размер
на законната лихва, като в процесния случай договорната лихва е в размер на 1929,06
2
лв., която сума представлява 64 % от твърдяната за получена главница от 3000 лева, с
оглед на което и уговореният размер на ГЛП не съответствал на посочения в договора.
Ответникът оспорва да е бил надлежно уведомен за извършената цесия с довод, че
уведомлението до него е изпратено от цесионера, който няма качеството на кредитор
на ответника, така и поради обстоятелството, че ищецът не е упълномощен да уведоми
ответника за прехвърляне на вземането. При условията на евентуалност навежда
възражение за погасяване на процесните суми по давност. Прави искане за присъждане
на разноски в производството.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1
ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗПК, вр. чл.86 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
2. С оглед предмета на спора и на основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е
да докаже, че между неговия цедент и ответника е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, че е постигнато съгласие по елементите на договора, вкл.
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа;
реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя; изискуемост на
претендираната сума, съответно, че ответникът е бил в забава за заплащането на
съответно претендираната сума, както и прехвърляне на вземанията на цедента в полза
на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия.
По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да
докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да установи погасяване
на паричното си задължение.
Съдът обявява на страните, вкл. по възраженията за незаконосъобразност, че
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит, като предоставя на страните при условията на състезателност възможност да
ангажират доказателства за евентуалното наличие/ липса на неравноправност на
клаузите касателно таксата за разглеждане и годишния лихвен процент по договора за
кредит.
3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.
4. По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, предмет на делото, а по доказателствената им
стойност съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което искане съдът намира за основателно и следва да бъде уважено.
Основателно е искането на ответника да бъде задължен ищецът по реда на чл. 183
ГПК да представи в оригинал приложеното към исковата молба Договор за
потребителски кредит № 788589/21.12.2016г., сключен с цедента **********, както и
общите условия и погасителен план към него. Искането е направено своевременно,
3
поради което е процесуално допустимо, като с оглед твърденията на страните и
направените оспорвания, съдът намира, че искането се явява и относимо и необходимо
за предмета на спора между страните. Произнасяне по искането по чл.193 ГПК следва
да бъде ОТЛОЖЕНО след представяне на документа в оригинал, съответно заявяване
от ищеца, че иска да се ползва от оспорения документ.
Искането на ответника по реда на чл. 183 ГПК в останалата част- за задължаване
ищецът да представи в оригинал и цялост Договора за цесия от 17.02.2021 г. и
Приложение № 1 към него, следва да се остави без уважение, тъй като е оспорена
доказателствената стойност на тези документи, а този въпрос подлежи на преценка по
същество на спора.
Съдът следва да приобщи ч.гр.д. № 45942/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
5. Друго:
5.1. Ищецът следва да поясни исковата молба по чл.143 ГПК в следния смисъл: с
оглед размера на претенцията за главница (2406.19лв.) и лихва (113.55лв. за периода от
14.11.2023г. до 16.08.2023г.) - при твърдение, че задълженията по договора били
обявени за предсрочно изискуеми, считано от 26.07.2023г., на какво основание е
начислена лихва от 26.07.2023г. до 16.08.2023г. и какъв е размерът на претендираната
лихва за този период.
На следващо място, ищецът следа да уточни периода /с начална и крайна дата/, на
претенцията за главница в размер на 2406.19лева и на претенцията за лихва в размер на
113.55лв.
С оглед твърденията, че отпуснатият кредит е договорено да се погасява на 108бр.
вноски, като видно от приложения договор за потребителски кредит - в погасителния
план на същия вноската включва лихва, главница и застрахователна вноска - следва да
уточни включена ли е в размера на претенцията застрахователна вноска и в какъв
размер или се претендира само главница и лихва, съответно уточни начина на
формиране на претенцията (т.е. от коя погасителна вноска е налице неизпълнение,
съответно просрочие), доколкото видно от размера на претенцията за главница -
същият не включва цялата усвоена главница, т.е. следва да се поясни считано от коя
падежна дата на съответната анюитетна вноска ответникът е изпаднал в просрочие.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.05.2024 г. от 16:20 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като съдът им указва най-
късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
4
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ и УКАЗВА на ищеца по чл.143 ГПК да поясни начина
на формиране размера на претенцията (съобразно мотивната част на определението).
При неизпълнение на указанията до приключване на първото с.з. съдът ще върне
исковата молба като нередовна по чл.129, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички, приложени към исковата
молба, писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца да представи оригинал на
Договор за потребителски кредит № 788589/21.12.2016г. , сключен с цедента
**********, както и общите условия и погасителен план към него. УКАЗВА на
ищеца, че при неизпълнение процесуалното задължение, съдът може да изключи
представения препис от писмените доказателствени средства по делото.
ОТЛАГА произнасянето си по искането по чл.193 ГПК за първото о.с.з.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, вкл.
по въпроса: 1. Включена ли е таксата за разглеждане на кредита при формиране на
ГПР, включена ли е застрахователната премия при формиране на ГПР,
съответно ако не са включени, но бяха включени - какъв щеше да е размерът на
ГПР ?, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300 лева, който следва да
се внесе по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от
ищеца.
НАЗНАЧАВА за ВЛ ********, като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
ПРИЛАГА по делото заповедно производство по гражданско дело №
45942/2023г., което да бъде върнато след приключване на исковото производство с
влязъл в сила съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за
задължаване по чл. 183 ГПК ищецът да представи в оригинал и цялост Договора за
цесия от 17.02.2021 г. и Приложение № 1 към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5