№ 164
гр. Севлиево, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230101654 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от адв. Г., действащ в качеството на пълномощник на ЕТ
„Агро – С.Д.“, против Заповед № ПО-09-266/12.12.2024 г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Габрово, с която е одобрено изготвеното служебно
разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за ползване на масивите за стопанската
2024/2025 г. в землището на с. Дебелцово.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна.
Поддържа, че като е издал обжалваната Заповед на посоченото в нея основание,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Сочи се, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител, който за
стопанската 2024/2025 год. е подал заявление по чл.70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за землище
Дебелцово, общ. Севлиево с признато правно за 218.733дка.
Видно от посоченото правно основание въз основа на което Комисията
изготвила Проекта за разпределение против който било депозирано възражение за
землището в законоустановените срокове не е постигнато доброволно споразумение за
създаване на масиви за ползване.
Безспорно било, че в посочените от закона срокове не били предприети
необходимите действия от Комисията за навременно изработване на разпределение на
масиви за ползване в землището на основание чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ, както и не е
1
издадена съответната Заповед от Директора на ОДЗ-Габрово в срок до 01.10.2024 год.
Извън визираните от закона срокове, Комисията изготвила Проект за
разпределение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвен на основание
чл.37в, ал.З от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025 год. за землището на с.Дебелцово,
ЕКАТТЕ 20287, Община Севлиево, Област Габрово , който е в нарушение на
изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в частност чл.37в ал.2. В него не можели да се
включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници както и имоти с
начин на трайно ползване пасища, мери и ливади.
Излагат се съображения, че грубо погазвайки изискванията на закона,
Комисията изготвила проект по смисъла, на който на ET“Агpo-С.Д.“ били
разпределени масиви за ползване № 10, 11, 12 и 13, които били формирани изцяло от
необработваеми площи със статут на Физически Блок ПМЛ (пасища, мери и ливади).
В хода на изготвянето на служебното разпределение, според нормативните документи,
задължително се въвеждали вида на земите, които ще се разпределят, тоест в случая
начина на трайно ползване на физически блок (НТП) - Обработваеми земи, а не НТП
на физически блок ПМЛ - Пасища, мери и ливади. В жалбата се излагат съображения,
че комисията по чл.37в не би следвало да включи в проекта за служебно разпределение
масиви, които са формирани изцяло от необработваеми площи по статут на физически
блок ПМЛ (пасища, мери и ливади). Този подход нарушавал правилата, тъй като
начинът на трайно ползване на физическите блокове трябва да е само физически
блокове 03 (Обработваеми земи), а не ПМЛ (Пасища, мери и ливади). При така
добавените от комисията масиви за ползване се изменяла цифрата на имотите, които са
бели петна и стъпвайки на притежавано минимално правно основание като в
допълнение били включени площи със статут на такива по смисъла на чл.37в, ал.З, т.2
от ЗСПЗЗ. Това била причината при признато правно основание 218.733 дка в
допълнение да бъдат определени допълнително 157.997 дка със статут на бели петна с
допълнително заплащане, които били със същия статут на Физически Блок ПМЛ
(пасища, мери и ливади) и не са годни за Обработваеми земи и реколтиране на
земеделска продукция.
Настаняването при служебно разпределение според нормативните документи се
извършвало по следните принципи и последователност във физически блокове 03
(обработваема земя):
Първо на участниците, които имат правно основание в сравнително малко
масиви, се отделя площ в масива, в който попада значителна част от правното им
основание и то около имотите им и се допълвала квотата им с бели петна, ако е
възможно; Ако след разделянето на масив, заради настаняването на ползвател се
получи такъв само с бели петна, то той трябвало да се изтрие, да се преизчисли
Баланса по ползватели, за да се коригират квотите. В даден масив се настанявал
2
ползвателят, който има значително преобладаващо правно основание до изчерпване на
квотата му; В даден масив можел да се настани само ползвател, който има правно
основание в него.
Сочи се, че в публикувания проект не било предвидено настаняване на
жалбоподателя със декларирано значително правно основание в МПО 5 и МПО 7.
Настаняването в МПО 4 и МПО 6 било в разрез с методиката за изготвяне на
служебно разпределение.
В Заповед № ПО-09-266/12.12.2024 г. на Директора на Областна Дирекция
„Земеделие“ - Габрово, т.2, масивите за ползване на обработваеми земи (НТП орна
земя) в землището на с. Дебелцово, разпределени между ползвателите съобразно
представеното споразумение и проекта на разпределение, включително имотите по чл.
37в, ал. 3, т.2 от ЗСПЗЗ, не била спазена, защото били създадени масиви за ползване
във физически блокове с начин на трайно ползване ПМЛ.
В нарушение на правилото чл.37в ал.З т.1 от ЗСПЗЗ, Комисията формирала
произволен обем на масиви в землището, с което се целяло да се облагодетелстват
другите ползватели и да се навреди на жалбоподателя, тъй като се пренебрегвало
правилото за преобладаващо правно основание, а се формирал масив, в който с
минимално правно основание на ползвател се добавяла разликата като заплащане на
бели петна в изгода на ползвателя.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваната заповед, като незаконосъобразна и да се върне преписката на адм. орган.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Габрово, чрез
юрисконсулт Пашова, оспорва подадената жалба, като излага подробни съображения в
тази насока. Моли съда да потвърди издадената Заповед.
Заинтересованата страна ППК „Трапезица“ не взема становище.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., поддържа
депозираната жалба, излагат се подробни съображения по същество на спора.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становището на страните, прие за установено следното:
Със Заповед № ПО-09-13/05.08.2024 г. и заповед за заместване № РД-04-
142/07.08.2024 на осн. чл. 37в, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ била назначена комисия, която да
ръководи сключването на споразумения между собствениците и/или ползвателите за
създаване на масивите за ползване на земеделски земи за всяко от землищата на
територията на Община Севлиево за стопанската 2024/2025 г.
Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ изготвила доклад, който представила на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Севлиево, ведно с проект на
3
служебно разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Със Заповед № ПО-09-266/12.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Габрово на осн. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 72в, ал. 3, т. 2 от
ППЗСПЗЗ, както и въз основа на доклад с вх. № ПО-09-264/12.12.2024 г. на комисията
по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № ПО-09-1305.08.2024 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Габрово, било одобрено
разпределението на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската
2024/2025 г. за землището на гр. Дебелцово, общ. Севлиево. Разпределението било
изготвено за цялата площ. Масивите за ползване на обработваеми земи в землището на
с. Дебелцово били разпределени между ползвателите съобразно проект на
разпределение, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, пропорционално
разпределени в границите на масивите. Заповедта се отнасяла до жалбоподателя ЕТ
„Агро – С.Д.“, както и до заинтересованите страни ППК „Трапезица“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването на издадената Заповед № ПО-09-266/12.12.2024 г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Габрово е допустимо. Направено е от надлежна
страна - участник в административното производство, чиито права и законни интереси
са засегнати от издадения индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, подлежащ на оспорване съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
Обжалването на заповедта е направено от жалбоподателя в законоустановения
преклузивен срок от 14 дни и това е видно по безспорен начин от данните по делото.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването на земеделските
земи, като същата дава приоритет на доброволното споразумение между
собствениците и/или ползвателите на земеделски земи. Ако този резултат не се
постигне, се предприема служебно разпределение, като с изменението на ЗСПЗЗ (бр.
33/2024 г., в сила от 12.04.2024 г.) е предвидено, че споразумението влиза в сила,
когато е подписано от не помалко от две трети от ползвателите, участващи в
процедурата, и при условие че обхваща не по-малко от две трети от площта в
съответното землище, определена за създаване на масивите за ползване. Разпоредбата
на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ гласи, че когато между ползвателите не се постигне
споразумение при условията на ал. 1 и 2, както и за останалата до една трета от
земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение
на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година.
В нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е предвидено, че правомощие да се издаде
заповед, с която да се разпредели служебно масивите за ползване в землището, е на
директора на Областна дирекция „Земеделие“. Това последният може да направи в
4
срок до 01 октомври на съответната година, като последната се обявява в кметството и
в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата
на общината и на съответната Областна дирекция „Земеделие“ в срок до 10 октомври
съгласно чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
В конкретния случай, от данните по делото е видно, че обжалваната Заповед №
ПО-09-266/12.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Габрово е
издадена след този срок, а именно на 12.12.2024 г. Настоящият съдебен състав споделя
практиката на административните съдилища, съгласно която, след изтичане на този
срок се преклудира повременната компетентност на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ да постанови индивидуален административен акт на това правно
основание. След този момент – 01 октомври на съответната година, правомощието да
издаде такава заповед преминава към министъра на земеделието. В конкретния случай,
оспорената заповед не е издадена от министъра на земеделието. Неин автор е
Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Габрово, като за правно основание
на правомощията на същия е посочена нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 72в, ал.
3, т. 2 от ППЗСПЗЗ. От изложеното следва да се направи извода, че в конкретния
случай не се касае за упражняване на делегирани от министъра правомощия в
хипотезата на чл. 37в, ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ. Безспорно е, че всяка липса на
компетентност е основание за нищожност на административния акт. Този порок на
последния е основание да бъде прогласена тази нищожност, тъй като оспореният акт
не може да породи правни последици. Създава се привидност, която противоречи на
правната сигурност.
На следващо място, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при
издаване на обжалваната заповед на 12.12.2024 г. стопанската година вече отдавна е
започнала, когато обработката и засяването би следвало да са извършени. По този
начин административната намеса с издаване на процесната заповед на 12.12.2024 г.
вече е закъсняла и не може да се постигне преследваната от закона цел – чрез
окрупняване на земеделските масиви да се разпредели за стопанската 2024/2025 г.
ползването на обработваемата земеделска земя между собствениците и ползвателите й.
Издаването на заповедта три месеца след началото на стопанската година
всъщност е в пряко противоречие с целта на закона. Осъществена е една закъсняла
административна намеса, която е в противоречие с фактически извършеното
разпределение, а и започналите реално доста преди това ползване и обработка на
земеделските земи. Същата не е съобразена с волята на ползвателите и собствениците
на земеделски земи и е задълбочила още повече споровете между тях, видно от
изявленията на същите в съдебно заседание. Процедирането по този ред не само, че не
улеснява земеделските производители, а генерира конфликти между тях, като допуска
преразпределение на обработваемите земи значително след началото на стопанската
година и агротехническата обработка на земеделската земя. С издаването на
5
процесната заповед е нарушен и принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от
АПК – засегнати са права в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е
издадена заповедта, и административният орган е издал акт, които може да причини
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Освен изложеното, приложеният в преписката Доклад на членовете на
комисията, назначена със Заповед №-09-13/05.08.2024 г., не е подписан от петия член
на тази комисия, което опорочава процедурата по съставянето му. Не са отразени
причините за неподписването му.
По изложените съображения съдът намира, че заповедта следва да бъде обявена
за нищожна в частта й относно обжалваното от жалбоподателя служебно
разпределение на ползването на земеделските земи в землището на с. Дебелцово, общ.
Севлиево за стопанската 2024/2025 г.
Съдът намира, че независимо правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката не
следва да се връща на административния орган, поради това, че е изтекъл значителен
период от време и реалното ползване на земите води до фактическа невъзможност за
изпълнение на евентуален индивидуален административен акт с различно съдържание
от нищожния. Прогласената нищожност на оспорената заповед дава възможност да се
упражнят права за обезщетение съобразно осъщественото фактическо ползване на
земите в землището при наличие на доказателства за увреда от незаконосъобразно
разпределение на ползването.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено
договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.
Зачитайки Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК, но само
след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в
повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. Доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да
намали възнаграждението в размер от 400 лв. На жалбоподателя следва да се присъди
и заплатената държавна такса в размер от 50 лв.
По изложените съображения, Районен съд – Севлиево
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Агро – С.Д.“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, Заповед ПО-09-266 от
12.12.2024 г. на директора на Областта Дирекция „Земеделие“ гр. Габрово за
6
разпределение на ползването на земеделските масиви в землището на с. Дебелцово,
общ. Севлиево за стопанската 2024-2025 г.
ОСЪЖДА Областта Дирекция „Земеделие“ гр. Габрово, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
„Агро – С.Д.“, с ЕИК *********, сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса на основание чл. 143, ал.1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Габрово 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7