МОТИВИ по присъда по НЧХД № 1268/2019 г. по описа на Плeвенски РС:

 

В Плевенски районен съд е постъпила тъжба от Н.Б.Ж. *** с ЕГН ********** против Л.И.М., от с.гр. ЕГН: **********, за това, че на 12.06.2019г. около 10:30 часа в село Ореховица казал обидни за честта и достойнството на Н.Б.Ж. думи, в негово присъствие, а именно: „***” и „***“- престъпление по чл.146, ал. І от НК, както и за това, че на същата дата в с.с. се заканил на Н.Б.Ж. с престъпление против неговата личност и имот с думите – Ще те застрелям теб и твоето семейство, ще ви избия и ще ви запаля, и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал. І от НК.

Предявени с тъжбата са граждански искове срещу подсъдимия Л.И.М., ЕГН: ********** както следва: за сумата от 1 500 лв., представляваща претендирани от деянието по чл. 146, ал. І от НК, на основание  чл. 45, във вр. с чл.52 от ЗЗД неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деянието – 12.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 1 500 лв., представляваща претендирани от деянието по чл. 144 ал. І от НК, на основание  чл. 45, във вр. с чл.52 от ЗЗД неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деянието – 12.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В открито съдебно заседание на 07.10.2019г. съдът с определение е прекратил наказателното производство по НЧХД №1268/2019г. по описа на РС-Плевен, в частта по обвинението против Л.И.М. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК. С.лед влизане в сила на горното определение, в о.с.з. от 26.11.2019г. съдът е отменил определението си от 09.08.2019г. за конституиране на основание чл.84 от НПК като граждански ищец и приемане за съвместно разглеждане на предявения от Н.Б.Ж., с ЕГН ********** граждански иск за сумата в размер на 1500 лева за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, считано от датата на деянието – 12.06.2019г., за претърпени неимуществени вреди срещу Л.И.М. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на сумата. 

Наказателното производство по делото е продължило за престъплението по чл.146, ал. І от НК.

 

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с адв. И.М. от ПАК като поддържат изложените в тъжбата искания. След обстоен анализ на доказателствата повереникът намира, че е установено по безспорен начин извършване на вмененото деяние по чл.146, ал. І от НК като моли и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

         Подсъдимият Л.И.М. се явява с адв.А. К. и адв.Д.Д. от ПАК, не се признава за виновен, дава обяснения, в които излага защитната си позиция, като защитниците  молят същият да бъде оправдан поради липса на извършено престъпление и се отхвърли предявения граждански иск. Процесуалните представители също излагат подробен анализ на доказателствата.

        

         Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

 

         Подсъдимият Л.И.М. е роден на *** ***, *** гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН: **********.

 

Частният тъжител  Н.Б.Ж. *** е собственик на дворно място в село Ореховица и в качеството си на управител на „***- Н. Ж., ООД, ЕИК ***, използвал в т.ч. на процесната дата този двор като склад на дружеството. Съседен на този двор е имот, обитаван от подсъдимия Л.И.М. и семейството му, като между двете семейства от години съществувало неразбирателство относно ползването на двора на ЧТ като били подавани жалби до различни институции.

На 12.06.2019год. около 10.30ч. подс.Л.И.М. се бил качил на собствения си гараж, граничещ с имота на ЧТ Н.Ж. като с  фотоапарат снимал него и двора. През това време в двора работел багер, управляван от св.А.П., а в близост до него бил ЧТ. Ж. изразил недоволството си от това да бъде сниман, като докато работел багера го попитал в т.ч. и жестово защо снима. Забелязал вербалния и невербален контакт между ЧТ и подсъдимия, св.П. преустановил управлението на багера и слязъл от него, за да разбеле да не би той да е причината, като в този момент Ж. казал на подсъдимия М. да го остави на мира, а той на свой ред отправил към ЧТ Ж. думите: „***, ***”. Тези думи били възприети както от ЧТ така и от св.А.П. и св. Ю.Б.  който пък бил в съседния двор на около 10 метра разстояние от тях. ЧТ приел че по този начин подсъдимият е накърнил честта и достойнството му пред неговите познати.

По повод горното тъжителят подал настоящата тъжба, с което инициирал образуване на наказателно производство спрямо подсъдимия Л.М. в която посочил че на 12.06.2019 г. около 10,30 часа в с. Ореховица М. е изрекъл обидни за честта и достойнството на Н.Б.Ж. думи в негово присъствие, а именно:  „***” и „***“, както и че се почувствал засегнат и засрамен от тях.

Горната фактическа обстановка се установява от изцяло ценените показания на св.А.П., Ю. Б., Д.И., П.Ж., от частично ценените на св.М.П.и П.С., от частично ценените обяснения на подсъдимия, както и от писмените доказателства частично ценени от съда, като същите са неоспорени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК и в конкретност: НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 115 на л.4, НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 33 на л.5, справка от ТР на л.7, сигнал на л.16, жалба на л.17, служебна бележка на л.18, споразумение на л.19, два бр. влезли в сила съдебни актове, сл. бележка на л. 28, констативен протокол на л.29, заповед на л.30, скица № 91 на л. 31, свидетелство за съдимост на подсъдимия. Съдът ще се спре поотделно на писмените доказателства по-долу.

 

От показанията на св. А.П. се установява че същият като багерист работел на въпросната дата в процесния двор в близост до оградата с имота обитаван от подсъдимия и семейството му. Посочва че дошъл около 10 часа и започнал работа като в близост до него бил ЧТ. От показанията на св.П. се установява още, че около 20 минути от отпочване на работа забелязал подсъдимия на покрива на съседния гараж да снима с фотоапарат, след което преустановил управлението на багера и слязъл да види дали той е причината. Тогава разбрал, че има проблем като на думите на ЧТ Ж.: „Ей, стига си снимал, остави ме на мира...“, подсъдимият отговорил с думите:  „***, ***“,…„***“…***, ***, ***, ***“. Свидетелят посочва, че се изплашил и преустановил работа за деня, въпреки че думите били отправени към Ж., както и че не познава лично подсъдимия, а само визуално като живущ в селото. Пак от показанията на свидетеля е видно, че в двора били двамата с ЧТ и други лица не си спомня да е виждал. „Разправията” според П. продължила около 2-3 минути, след което си тръгнал той както и ЧТ без да се свърши уговорената работа, и оттогава не е извършвал дейности по възложение на ЧТ, а тогава дошъл инцидентно. Показанията на св.А.П. се подкрепят напълно и от тези на св. Ю. м.. От неговите показания е видно, че работел на трудов договор като шофьор в управляваното от ЧТ „*** - Н.Ж.” ООД. Посочва че на въпросната дата през м.юни 2019г. бил на работа като се намирал в съседния двор и нямал видимост към багера и имота на подсъдимия когото познавал, но след като била преустановена дейността на багера и чул разправия, се качил върху намиращ се в близост дървен материал за да види какво се случва. Видно от показанията му тогава видял подсъдимия да снима „и Н. отдолу го пита защо го снима, какво се случва, защо прави проблеми и той започна да го псува и да го обижда - „***,  *** ***, ***, ***“. Свидетелят Б. установява още, че инцидентът продължил 2-3 минути след което М. слязъл от гаража, диалогът приключил, а Ж. и *** си тръгнали. От показанията на св.Б. е видно още че се намирал на разстояние около 10 метра и чул ясно изречените от подсъдимия думи като багерът не работел в момента. Твърди, че ежедневно посещава двора, като има плътна ограда от бетонни блокчета висока почти колкото него – 180 см, но предвид денивелацията не може да се види в съседния двор, поради което за да наблюдава се покачил на дървени трупи високи един метър, тъй като „без да се качиш няма как да се види”. Посочва още в показанията си че извършва и други дейности в полза на ЧТ като в този ден дошъл да огледа дървения материал и прецени дали да се достави още, като така помагал на Ж. и ***. Твърди, че когато не се налага да пътува, стои в магазина  и помага за това, от което има нужда.   

От показанията нас в.Д.И. се установява местоработата и като продавач консултант магазина – собственост на ЧТ в с.Ореховица, както и че на въпросната дата в намиращия се срещу магазина двор, който бил ползван от Ж. като склад, видяла, че дошъл багер и влязъл в двора, като скоро след това видяла, че багерът излиза, заедно с *** и ЧТ. Посочва още, че ЧТ Ж. влязъл в магазина ядосан с думите „Комшията пак нещо се е изнервил и вика, че ***“. От показанията на св.И. е видно че св.Б. също бил на работа преди обяд в склада отсреща, но не е наблюдавала какво прави там, колко време е там,  не е видяла и св.М.П.да излиза на улицата срещу магазина. Св.И. установява още, че тя отговаря само за магазина, а св.Б. за стоката в склада и той съобщава кога трябва да се зареди, а тя го пише в заявката. Не си спомня в конкретния ден да си е записала липсваща стока констатирана от Б.. Твърди че не знае за водени дела между подсъдимия и ЧТ, както и поради каква причина е съборена постройката в двора на Ж..

Съдът кредитира напълно показанията нас св.П., Б. и И. като съответни на ценените доказателства, като в частта досежно твърденията за отправени закани съдът не коментира същите поради прекратеното наказателно производство.

От показанията на св.П.Ж. е видно че същата е *** на ЧТ,  като работи на смени и като магазинер във въпросния магазин в с.Ореховица, освен че е съдружник в управляваното от него дружество. Посочва че магазинът е отделно склада, а  складът е граничещ с имота на  подс. М. през главния път. От показанията на Ж. е видно още че в склада съхраняват дървен материал и строителни материали, а в магазина - дребна стока и железария. Тези показания съдът смята за достоверни въпреки близките отношения с тъжителя тъй като кореспондират на показанията на св. И., П. и Б.. От показанията нас св.Ж. се установява още, че на процесната дата не е била в магазина нито в селото, а в гр.Плевен, като след като се прибрал *** `и `и споделил, че бил *** от страна на подсъдимия, както и че тя също е изплашена. Посочва, че М. притежава огнестрелно оръжие и когато има възможност се движи с придружител, тъй като се страхувала от него. Съдът не следва да коментира в последната част показанията на св.Ж. доколкото в тази част производството е прекратено и описаната от нея фактология свързана с отправена *** не е предмет на делото. Извън посочените две части показанията на св.Ж. нямат отношение към предмета на делото, а касаят граждански отношения и също не следва да бъдат обсъждани.

От показанията на св. М.П.се установява че същата е *** на ***та на подсъдимия – св. М.Д., както и че на въпросната дата, както почти всеки друг ден след 9 часа била седнала пред къщата си, като се намирала точно срещу магазина – собственост на ЧТ. Посочва, че така била застанала до оградата че виждала всичко в двора му, като там бил само багерът който видяла кога влиза, заедно с ***, и ЧТ Ж.. Твърди че не е имало други хора. Посочва че подсъдимият започнал да снима в даден момент по време на работа на багера, както и че през време на работа на багера си разменили реплики с ЧТ, като на думите на Ж.: „Стига си снимал”, М. отговорил: Ти вършиш незаконни неща и затова ще снимам”. Свидетелката установява, че по-нататък не е чула продължение на разговор, като *** преустановил работата на багера и слязъл от машината, а тя си тръгнала към къщи където били подсъдимия и св.К.П., който пък бил дошъл малко след започване на работата на багера.

Съдът не кредитира показанията на св.П. в частта в която твърди че не е чула разговор след преустановяване работата на багера. Тези показания са вътрешно противоречиви като от една страна свидетелката заявява, че не е чула, а от друга страна че не е имало повече разправии. Така: „…Не, нищо не съм чула.….О, то не може да се чуе. Вижте,  тази схватка стана набързо….”. В същото време  в тази част показанията са и нелогични доколкото твърди че е чула разговора по време на работа на багера, но не и когато е спрял дейността си и е изгасил мотора. На следващо място съдът намира в тази част показанията на св.П. и за заинтересовани от изхода на делото предвид роднинската и връзка с подсъдимия, а същевременно и за противоречащи на показанията на св.П. и Б.. Съдът не кредитира показанията на свидетелката и досежно появата и присъствието на св.К.П. в дома и, като в тази част показанията на М.П. се подкрепят единствено от подсъдимия и некредитираните поради описани съображения показания на св.С.. Съдът не кредитира показанията на св. П. и че е стояла до 12 часа и е наблюдавала като св. Б. тръгнал с камиона и не се е връщал до 12, тъй като пак видно от собствените и показания тя се прибрала вътре много преди това. Така:”… Аз си тръгнах и си отидох пред нас. Л. и К. бяха вътре. У дома беше и ***та ми. Не кредитира показанията и в частта в която твърди че преди багера тръгнал с камиона, доколкото не споменава преди това за камион, а само за багер, а едва при въпросите на защитата твърди, че преди това Б. тръгнал с камиона. Освен това дали камионът е предхождал багера според съда е прекален детайл, на който, ако не бъде обърнато целенасочено внимание в момента на настъпването, не би било логично да бъде запомнен без причина, свързана с необходимост от възпроизвеждането му, при това от лице в напреднала възраст и близо половин година по-късно.  В останалата част съдът кредитира показанията нас св.П. в т.ч. в частта в която твърди че не е видяла друго лице, доколкото така твърди и св.А.П., който също не е забелязал св. Б., а и видно от показанията на Б. той се намирал в склада на около 10 метра  разстояние и не е бил видим за останалите.

От показанията на св.К.К. се установява на първо място, че същият е бивш кмет на селото и се намира в приятелски отношения с подсъдимия и семейството му. Същият свидетел обаче твърди друг час на случилото се на процесната дата на което посочва, че е бил свидетел. Беше категоричен, че процесните събития са се случили в късния следобед около 18 часа на въпросната дата. От друга страна твърди че поради работеща техника в съседния двор не е чул разговор между намиращия се на гаража и снимащ подсъдим Л.М.. Няма как да бъде проверено обстоятелството дали същият се заблуждава за часа или става въпрос са друг случай предвид това, че нееднократно подсъдимият видно и от обясненията на същия е снимал двора на ЧТ, намиращ се в съседство, а също не се спори и, че много пъти е идвала такъв вид селскостопанска техника. Показанията на свидетеля в тази част не се подкрепят от никакви доказателства освен от некредитираните по описани съображения показания на св.П. и С., и обясненията на подсъдимия, също неценени. Съдът кредитира показанията на П. единствено в частта в която твърди приятелските си отношения с подсъдимия, поради което би могла да се приеме индиция за заинтересованост от изхода на делото.

От показанията на св. С. се установява, че на въпросната дата като всеки друг ден отишла на работа в къщата на подсъдимия в с.Ореховица, където се грижела като болно*** за неговата *** – св.П.. Посочва, че след 9 часа извела П. пред къщата да седне на стол – проходилка. Твърди че на връщане видяла подсъдимия който поставял стълба на гаража си и започвал да снима в съседния двор, а след това и св.К.П. който идвал за среща с него. Свидетелката установява още че след като подсъдимият започнал да снима се формирал и разговор на висок глас между него и ЧТ но поради шума от работата на машината не чула съдържанието му. Съдът не кредитира показанията на св.С. в частта в която твърди че е срещнала К.П., тъй като на многократното задаване на въпроси откъде е минала и къде точно го е видяла тя отговаряше по различен начин. Освен това съдът в тази връзка прие за недостоверни показанията на К.П. по описани по-горе съображения. Съдът не кредитира показанията на С. и досежно часа на излизане доколкото отдава същото на заблуждение с друг случай предвид изтеклия период от време и ежедневното посещение на дома на М.. В останалата част кредитира показанията на св.С. но те не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата по делото. Така:” „Чух говор – на Л. и друг, но нищо не се разбира, не се чува ясно, аз съм на ниско. Аз не съм стояла там.  Чух неговия говор и друг говор, но не стана ясно с кой говори. Като се качи отгоре говори, но ясно разговора не съм чула. Като говор се чува, но ясно кой говори от другата страна не съм чула. Само чух, че Л. каза, че се притеснява, че ще прекъснат канала.  Че се притеснява че ще прекъснат канала. Не съм чула нищо от другата страна, аз не съм стояла до гаража за да чуя. След това мисля, че машината спря да работи. Работиха, дълго време.”

Предвид прекратеното производство по делото в частта досежно твърдения за отправена закана, съдът не обсъди показанията на свидетелите С. и П. в тези части, както и на другите преди това.

 

От показанията на св. М.Д. се установява, че същата е *** на подсъдимия. Посочва, че на въпросната дата не е присъствала на инцидента, но визира споделеното от *** и че не е отправял обидни думи спрямо ЧТ, а само му бил казал през оградата след като го снимал, че върши незаконни неща. Свидетелката Д. описва в детайли влошените взаимотношения между семейството `и и това на ЧТ както и многобройните жалби депозирани от тях до различни институции. Посочва още, че почти ежедневно пребивават с подсъдимия в с.Ореховица предвид влошеното здравословно състояние на *** `и, за която трябва да се грижат. Съдът кредитира показанията на св. Д. в тези части,  в т.ч. и за споделените думи на *** `и доколкото тя пресъздава това което и е споделено, а не е била очевидец.

Предвид прекратеното производство по делото в частта досежно твърдения за отправена закана, съдът не обсъди показанията на свидетелката, както и на другите преди това.                   

Що се отнася до обясненията на подсъдимия, те са не само доказателствено средство, а и средство за защита в наказателния процес. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Л.М. в частта, че той на процесната дата, а още по-малко и в описания в тъжбата час е изричал обидни думи по отношение на ЧТ, като счита последните за изолирани и съответни единствено на некредитираните части от показанията на свидетелите П. и П. като негови *** и близък дългогодишен приятел. Съдът кредитира обясненията на подс. М. единствено в частта, в която установява влошените отношения между него и тъжителя Ж., като в тази им част ги намира за кореспондентни с останалите ценени доказателства.

 

Съдът не кредитира приложените по делото писмени доказателства на л.16-31 от делото доколкото същите освен че нямат никакво отношение към предмета на делото, обхващат период  няколко години предшестващ  процесната дата.

         Съдът кредитира данните от приобщеното по делото актуално свидетелство за съдимост, видно от което подсъдимият не е осъждан.

         Съдът кредитира като неоспорени и приложените два броя НА №№ 115, том 4 рег.№ 2769/2009г. и 33, том 1, рег.№ 282/2015г.

 

         При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното :

 

С деянието си подсъдимият Л.И.М., ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 146 ал. І от НК, като на 12.06.2019г. около 10:30 часа в село Ореховица е казал обидни за честта и достойнството на Н.Б.Ж. думи, в негово присъствие, а именно: „***” и „***“.

            Налице е извършено деяние. Изречените от подсъдимия М. думи „***” и „***“”,  по същество са  унизителни за честта и достойнството на тъжителя. С използването на посочените по-горе обидни изрази спрямо тъжителя подсъдимият е излязъл извън допустимите граници, до които се простира свободата на словото, които се свеждат до ненакърняването на честта и достойнството на другиго. Съдът, преценявайки приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите, приема, че тези думи са именно такива. Според съда е осъществен и следващият елемент от обективната страна на деянието – обидата да е отправена в присъствието на пострадалия, като в случая под "присъствие на пострадалия" следва да се разбира възможността му да възприеме обидните думи или действия. При това положение обидата, която е нанесена от подсъдимия лично спрямо тъжителя безспорно може да бъде възприета от пострадалото лице, тъй като Н.Ж. се е намирал в непосредствена близост. Визираните думи са казани в присъствие на тъжителя и са възприети от него като пряко унизително отнасяне с обидни думи. Същите думи са казани в присъствие и на св. А.П. и Ю. Б. и Ж. се е почувствал засрамен и унижен.

От субективна страна деянието е извършено виновно, като формата на вината е пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, т.е. подсъдимият е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на пострадалия, че съществува възможност те да бъдат чути от последния, като е целял именно да бъдат възприети от него. Както се посочи по-горе използваните думи са неприемливи с оглед господстващите морални норми в обществото, поради което подсъдимият като част от обществото е съзнавал този техен характер.

Причините за извършване на деянието съдът намира в ниската нравствена култура на подсъдимия и слабите му морални задръжки.

         Деянието е обхванато като неправомерно при условията на чл.146, ал.1 от НК, съставлява престъпление по българския наказателен закон и подлежи на съответно наказание.

          По отношение на обществената опасност на подсъдимия съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността му обстоятелства. Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е явното незачитане на човешкото достойнство. Смекчаващо обстоятелство е сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца както и липсата на доказателства за по-добро материално положение на подсъдимия. Като смекчаващо обстоятелство съдът прие и високата образованост на подсъдимия и напредналата му възраст предвид обстоятелството, че е пенсионер.

            Съдът счита, че за това престъпление следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, и подс. Л.М. да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено наказание глоба, т.к. за извършеното престъпление, което е умишлено се предвижда наказание глоба от 1000 до 3000 лв., деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност. Съдът намира, при преценяване на смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства, че наказанието, което следва да се наложи на подс. Л.М., при условията на чл.78а от НК вр. с чл.146, ал.1 от НК следва да се определи към минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в полза на държавата в размер на 1000лв.

Съдът обсъди и предявеният на основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД от тъжителя Н.Б.Ж. *** с ЕГН **********  гр.иск за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл.146, ал.І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът счете, че неимуществените вреди следва да се определят по справедливост в размер на 600 лв. като за разликата до 1 500 лева отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.И.М., със снета по делото самоличност, да заплати на гражданския ищец Н.Б.Ж., ЕГН ********** направените деловодни разноски за повереник в размер на 500,00 лева, както и да заплати по сметка на Плевенски районен съд по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50,00 лв. върху уважения размер на предявения граждански иск, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист.

 

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: