РЕШЕНИЕ
№ 4089
Пловдив, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СТОИЛ БОТЕВ |
При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ административно дело № 20247180702525 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят - М. Н. С. с [ЕГН] оспорва принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване /репатриране/ на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил “МАЗДА 3“, с Рег.№[рег. номер], приложена на 05.11.2024г., 10:10ч., в ж.к. “Тракия“, срещу блок 246 в гр. Пловдив.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност на оспорената ПАМ.
ОТВЕТНИКЪТ - Д. Т. Д. – старши полицай в сектор “Общинска полиция- Пловдив” , в Отдел “Охранителна полиция” в Областна дирекция на МВР, гр. Пловдив, не се явява, не се представлява.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ, редовно уведомена за възможността за встъпване в процеса, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото доказателства , че ПАМ е била осъществена на 05,11,2024г. , а жалбата срещу нея е подадена на 08,11,2024 година директно в ПАС от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен контрол, от фактическа страна установи следното:
На 05.11.2024г., 10:10ч., в [жк], срещу блок 246 в гр. Пловдив без знанието на неговия собственик е репатриран лек автомобил “МАЗДА 3“, с Рег. № [рег. номер], който е бил паркиран срещу блок 246 , за което репатриране е издаден / л. 13/ фискален бон от същата дата , за сумата от 92 лева.
Преписката / л. 26-40/ по делото е представена в цялост, ведно с докладна записка на полицай Д. , както и с три броя снимки на процесното МПС. В докладната е посочено , като основание за репатриране , че автомобила е бил неправилно паркиран на пешеходна пътека с което създава опасност за преминаващите по нея пешеходци.
Представени са становище, Заповед № 23ОА3148/ 08,12,2023г. на Кмета на Община Пловдив в която под № 22 фигурира ответника, Заповед № 1215/27,10,2016 г. на Министър на вътрешните работи, ежедневна ведомост за 05,11,2024г. в която под № 15 фигурира ответника.
Жалбоподателят е представил / л. 3-4/ ЕР № 2936/20,05,22г. за 75 процента намалена трайна работоспособност , карта за паркиране на хора с увреждане , която дава право на жалбоподателят да паркира своето МПС на обозначени за целта места.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Съдът счита, че в случая спор по фактите няма.
Спора е относно това дали паркирайки по тоя начин от страна на С., върху пешеходна пътека и създавайки опасност за преминаващите по нея пешеходци е нарушен ЗДП, респ. правилно ли е приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.5 ЗДвП е възможно преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи
Принудителните административни мерки (ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле.
В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините могат да преместят неправилно паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Принудителните административни мерки /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
В хода на делото беше доказано /чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
Съгласно практиката на ВАС , съдът при постановяване на решението си следва да е надлежно доказана опасността от правонарушение, която трябва да бъде реална и конкретна, т.е. съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема.
Съдът обсъди отразеното в жалбата / л.2/ , в докладната / л. 27/ на полицай Д., както и схемата / л. 57/ на пътните знаци и маркировка на блок 246 в жр. Тракия от които се установява по безспорен начин , че процесното МПС , “МАЗДА 3“, с Рег.№[рег. номер], собственост на С. е било неправилно паркирано , за което е било репатрирано на 05.11.2024г., 10:10ч., в [жк], от паркинг срещу блок 246 в гр. Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че „пред вратата на детската градина могат да спират , защото другата врата на градината е за зареждане и пред тая могат да паркират , след разрешение на директора.
В настоящото производство съдът установи , че процесната ПАМ е наложена от материално компетентен орган, въз основа на приложените по делото доказателства и конкретно ежедневна ведомост за 05,11,24г. в която фигурира ответника.
В настоящия случай съдът намира, че ответникът доказа по несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване твърдението на ответника, както и не беше доказано твърдяното в жалбата.
Съдът счита че директор на детска градина няма право да разрешава на гражданите да нарушават ЗДП и да паркират върху пешеходни пътеки .
Няма спор, че жалбоподателят като лице с увреждания по ТЕЛК има право да паркира на обособени за целта места .
В случая С. е бил паркиран не на обособено за целта место / за паркиране на хора с трайни увреждания / а върху пешеходна пътека в нарушение нормите на ЗДП.
Предвид изхода на спора на ответника разноски не се присъждат , тъй като липсват доказателства за направени такива, поради което съдът намира, че оспорената мярка е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. С. с [ЕГН] срещу принудителна административна мярка, представляваща преместване /репатриране/ на паркирано пътно превозно средство, лек автомобил “МАЗДА 3“, с Рег.№[рег. номер], приложена на 05.11.2024г., 10:10ч., в [жк], срещу блок 246 в гр. Пловдив, за която е издаден фискален бон от същата дата.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |