Решение по дело №286/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 46 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и е образувано по жалба на В. Я. Б. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 г. с изх. № 02-130-6500/681 от 06.02.2025 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на наложените редукции.

Писмото е оспорено като незаконосъобразно. Изложени са съображения, че същото не е мотивирано в частта за наложените редукции, като от съдържанието му не ставало ясно как и на какво основание са направени същите. Според жалбоподателя не е ясна и методологията за прилагане на намаленията и редукциите. Твърди се наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото с отделни писмени становище от адв. Х. се поддържа жалбата.

Ответникът Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител юрк. К., който оспорва жалбата. Моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди издадения административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с подаването на заявление за подпомагане с УИН 13/170522/17269 от 10.05.2022 г. от жалбоподателя (л. 62 и сл. от делото). Със същото е заявено подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК). Към заявлението е приложена Таблица за отглежданите животни 2022 (л. 64-67 от делото). Изведени са и резултати от автоматични проверки на въведените данни (л. 69), съобразно които жалбоподателят е уведомен, че стопанството му се счита за стопанство в планински район и, че не е заявил направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания.

По делото е представено и заявление за подпомагане, също с поставен номер УИН 13/170522/17269, но от 27.05.2022 г. (л. 70 – гръб – л. 83), с което от жалбоподателя са заявени Схема за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК). Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология и климат (Мярка 10), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1). В резултатите от автоматичните проверки отново е посочено, че стопанството се счита такова в планински район, както и е посочено този път, че е заявено участие по Мярка 10. Установено е деклариране на брой животни – 30 говеда, както и че декларираната площ за кампания 2022 г. е 34,82 ха, в сравнение с площта за кампания 2021 г. – 33,82 ха (л. 83 гръб). Други предупреждения не се установява да са изведени.

По делото двукратно от страна на ответника са представени две заповеди с еднакъв номер за извършване на проверка на място (л. 21 гръб и л. 22 и л. 169 – гръб и л. 170 от делото) и доклад от извършената проверка. Това са Заповед № 473581/28.10.2022 г. за извършване на проверка на място от Н. М. относно заявление УИН 29/180722/42859, както и Заповед № 473581/28.10.2022 г. за извършване на проверка на място от Д. Г., също да се извърши проверка на място по заявление УИН 29/180722/42859. Тоест с посочените заповеди е разпоредена проверка по друго заявление, не по процесното. Представен е и доклад от проверката по това друго заявление на л. 21 от делото.

В допълнение е представена и Заповед за проверка № 474182/27.09.2022 г. (л. 152 – гръб от делото) за проверка на място по процесното заявление с УИН 13/170522/17269. Представен е и доклад за осъществената проверка по процесното заявление (л. 153 от делото), в който е посочено, че кандидатът е запознат с резултата от проверката по телефон. В доклада в графа „неустановено ЕНП“ е посочено като резултат „ЕНП не отговарящо на условията за ЕНП“.

До жалбоподателя било изпратено уведомително писмо изх. № 01-162-6500/592 от 13.10.2022 г. (л. 46 и л. 155 от делото), с което е уведомен, че чрез подаване на заявление за подпомагане по схеми и мерки базирани на декларирани площи той е декларирал, че заявените от него площи отговарят на условията за допустимост. Посочено е също, че декларираните екологично насочени площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация и др. се считат, че отговарят на критериите, посочени в чл. 45 от Делегиран регламент № 639/2014 г. на Комисията. Указано е, че жалбоподателят има право на възражение. Следва изрично да се посочи, че в това писмо (изх. № 01-162-6500/592 от 13.10.2022 г., находящо се на л. 46 и л. 155 от делото) е посочено, че се отнася до процесното заявление УИН 13/170522/17269.

До жалбоподателя било изпратено и писмо изх. № 01-162-6500/911 от 09.11.2022 г. (л. 182 – гръб от делото), в което обаче изрично е посочено, че касае проверката по другото заявление - с УИН 29/180722/42859. В отговор именно на това писмо е подадено Възражение № 01-162-6500/911/28.11.2022 г. (л. 35 от делото) от жалбоподателя, с което е възразил срещу доклада от проверката. Посочва, че има сключен договор за предоставяне на животински тор от 15.01.2022 г. и Договор за покупко-продажба на стоки също за продажба на тор, които е приложил към възражението, ведно с фактура. Следва в този контекст да се отбележи, че на л. 170- гръб – 182 от делото е представен доклада от проверката по заявление УИН 29/180722/42859, а не по процесното.

В отговор на възражението от ответника е изпратено писмо изх. № 01-162-6500/911#2 от 26.01.2023 г. (л. 42), с което уведомяват жалбоподателя, че е установено неспазване на Наредба № 2 от 13.09.2027 г. за опазване на води от замърсяване с нитрати от земеделски източници. При проверката на място било установено, че липсвало съоръжение за съхраняване на оборски тор.

Последвало е издаването на процесното Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за предходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 с изх. № 02-130-6500/681 от 06.02.2025 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление УИН 13/170522/17269 на жалбоподателя за кампания 2022 г. е направена редукция в размер на 6916,50 лева.

Тъй като редукцията е посочена в колона 4 от Таблица № 1 от уведомителното писмо, се констатира, че като пояснение за колона 4 е направено следното пояснение: „редукции – отчита се намалението за неспазване на законоустановените изисквания за управление на основание Заповед № РД-499/12.07.2016 г., № РД-557/14.07.2017 г., № РД-592/27.06218 г., № РД09-811/09.08.2019 г., № РД09-592/24.07.2020 г., № РД09-683/08.07.2021 г., № РД09-804/11.07.2022 г. и № РД09-886/01.08.2022 г. на министъра на земеделието („кръстосано съответствие“)“. Всички посочени заповеди са представени и приети по делото.

По делото е представено и Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/2283 от 18.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2021 г. по заявление УИН 13/210521/11257 (л. 12-14 от делото), за което едва в съдебно заседание от страна на ответника е инициирано твърдение, че касае предходна санкция на жалбоподателя, която е взета предвид при издаване на процесното уведомително писмо.

Едва в хода на съдебното производство, в първото по делото заседание, от ответника е представено и становище изх. № 02-130-6500/981#3 от 07.03.2025 г. (л. 115-117) с посочени основания и обяснения защо на жалбоподателя са направени редукции с оспореното УП. Изложени са твърдения, че редукцията е свързана с неспазване на изискванията за съхранение на оборска тор.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Процесното Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/681 от 06.02.2025 г., е връчено на жалбоподателя на 10.02.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне на л. 20 от делото. Жалбата е подадена на 24.02.2025 г., чрез административния орган, до Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП във вр. с чл. 20 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ се представлява от Изпълнителния директор, като съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, той организира и ръководи дейността на фонда и представлява фонда. По силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Предвид това, по силата на изрично предвиденото в чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Освен това съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, както и на основание чл. 84, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

С оглед горните и представената и приета по делото Заповед № 03-РД/0235#1от 24.02.2023 г. (л. 85 – 86 от делото) на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, компетентността на органа е установена и осъществена чрез делегиране на правомощия. Предвид това, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обаче не са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта в частта касаеща направената редукция на оторизираната сума.

В случая жалбата е насочена срещу Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/681 от 06.02.2025 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на направените редукции и извършените намаления. Установява се от съдържанието на писмото, че намаления не са направени (колона 3 от таблица № 1), а редукциите в размер на 6916,50 лева са посочени в колона 4 на таблица № 1 от писмото. Като единствено пояснение в какво се състоят редукциите и защо са наложени е посочено, че „отчита се намалението за неспазване на законоустановените изисквания за управление на основание Заповед № РД-499/12.07.2016 г., № РД-557/14.07.2017 г., № РД-592/27.06218 г., № РД09-811/09.08.2019 г., № РД09-592/24.07.2020 г., № РД09-683/08.07.2021 г., № РД09-804/11.07.2022 г. и № РД09-886/01.08.2022 г. на министъра на земеделието („кръстосано съответствие“)“. Коя от посочените заповеди е нарушена и в какво се състои нарушението не става ясно.

При служебна проверка на посочените заповеди се установява, че същите касаят изменение на предходни заповеди, както и на приложения във вече утвърдени от Министъра на земеделието актове. Касаят изменения на указания за извършване на проверки и прилагане на методология за „кръстосано съответствие“. Тоест заповедите не въвеждат директни конкретни изисквания за поведение към жалбоподателя и не съдържат волеизявления, които пряко и непосредствено засягат права и интереси на жалбоподателя. Те съдържат изявления на министъра на земеделието по уреждане на административната дейност на администрацията и приложимите актове по осъществяване на проверки и отчитане на резултата от тях, и др. По делото е представена и приета и „Методика за прилагане на кръстосано съответствие в България“ (л. 125- 151 от делото). От съдържанието на оспореното уведомително писмо обаче не може да се установи еднозначно какво е основанието за налагане на редукция нито във връзка с представените заповеди, нито с методиката. И заповедите и методиката имат обемно съдържание и не съдържат само по една хипотеза, която да дава конкретика на нарушение осъществено от жалбоподателя.

На следващо място, установява се, че на жалбоподателя са направени две отделни проверки по две отделни заявления за подпомагане – по процесното заявление УИН 13/170522/17269 и по друго заявление УИН 29/180722/42859. От доклада по проверката на процесното заявление УИН 13/170522/17269 става видно, че е констатирано несъответствие при ЕНП (екологично насочена площ). От констатациите по другото заявление - УИН 29/180722/42859 става ясно, че са констатирани несъответствия по съхранение на тор.

От представеното по делото становище на ответника изх. № 02-130-6500/981#3 от 07.03.2025 г. става ясно, че редукциите касаят неправилно съхранение на тор. Процесното уведомително писмо обаче е издадено във връзка със заявление УИН 13/170522/17269, по което няма такива констатации. Констатации свързани със съхранението на тор са налични по доклада касаещ заявление УИН 29/180722/42859.

На следващо място, в разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, но при липса на фактически установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива за издадения отказ. Съответно чл. 46 от ЗПЗП предвижда, че земеделските стопани могат да получат подпомагане по схемите за обвързано с производството подпомагане, нотифицирани до Европейската комисия, когато отговарят на условията, определени с наредбата по чл. 38а, ал. 4 от ЗПЗП. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален лежи върху административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Такива установявания не са предприети от ответника. Нито са ангажирани доказателства, нито доказателствени искания. От съдържанието на приложената административна преписка не се установява наличието на какъвто и да е документ установяващ причините за направените редукции. В тази връзка не става ясно и поради какви причини ответникът представя по преписката и уведомителното писмо от 18.01.2023 г., което касае друга кампания – 2021 г. и друго заявление за подпомагане на жалбоподателя, особено като се има предвид, че то по никакъв начин не е упоменато и не е посочено като основание за издаване на процесното УП от 06.02.2025 г.

От всички гореизложени следва, че от страна на ответния орган не е изяснено основанието за налагането на редукциите в оспореното УП.

В чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане, респ. за редукции в същия или намалявания. Наличието на мотиви е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Представеният доклад за проверка на площи и други документи, във връзка с извършената проверка по процесното УИН 13/170522/17269, не могат да се приемат за мотиви на акта. На още по-малко основание ще могат да бъдат приети за мотиви установяванията по доклада от проверката по заявление УИН 29/180722/42859.

В процесното УП изх. № 02-130-6500/681 от 06.02.2025 г. липсва препращане към доклад или друг документ, за да се приеме, че констатираните в него или в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за редукции по съответните схеми и мерки или прихващане на съответни суми. Съответно не може да се приеме като мотивиране на акта и представеното становище от ответника с изх. № 02-130-6500/981#3 от 07.03.2025 г., доколкото същото е изготвено след постановяване на оспорения акт, след обжалването му и е представено едва в хода на съдебното производство. В този смисъл представеното по делото становище макар да изхожда от издателя на оспорения административен акт то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен в оспорената му част.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо. Това е основание за отмяна на оспорения административен акт в тази му част като незаконосъобразен съгласно чл.146, т.2 АПК. В този смисъл и Решение № 6506 от 29.05.2024 г., постановено по адм.д. № № 818/2023 г. по описа на Върховния административен съд.

Предвид изложеното, оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено в частта за направената редукция, а преписката върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски, като съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е представен „Договор за правна помощ и пълномощно“, съобразно който жалбоподателят е заплатил на „Еднолично адвокатско дружество Емилия Хубенова“ сумата в размер на 1500 лева в брой, при подписване на договора. Съдът намира, че адвокатът е изготвил жалба и становище по делото, което на практика преповтаря мотивите на жалбата, като не се е явявал в съдебно заседание. По делото няма изслушани свидетели и няма назначени експертизи. Поради това и възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от 750 лева. На жалбоподателя се дължи и заплатената държавна такса в размер на 10 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. трето от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на В. Я. Б. Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 с изх. № 02-130-6500/681 от 06.02.2025 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на наложените редукции в размер на 6916,50 лева.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложеното в мотивите по-горе.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ София – Разплащателна агенция да заплати на В. Я. Б., направените по делото разноски в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.