Решение по дело №2949/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1233
Дата: 20 август 2020 г.
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20171100902949
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№....................

Гр. София, 20.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                                    СЪДИЯ : Р. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2949  по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.632, ал.5, вр.ал.1 ТЗ.

С  постановеното по делото решение №2466/13.12.2018 г. на основание чл.630, ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на Е.В.ООД, с настоящо наименование Б. ООД, като по делото е одобрен списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, съставени са частични списъци на вземанията, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, след което производството е спряно.

След отмяна на първоинстанционното решение от 23.08.2019 г. за спиране на делото на основание чл.632, ал.5, вр.ал.1 ТЗ поради липса на привнесени разноски  частичните списъци относно вземанията, предявени  в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 27.05.2019 г., са одобрени от съда с определение от 14.07.2020 г. и са разгледани част от възраженията срещу  останалите списъците, обявени на 05.08.2019  и 27.08.2019г., първият от които включва и вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ.

С определение от 14.07.2020 г. съдът по несъстоятелността е освободил синдика В.А. по негово искане, мотивирано с липсата на средства за покриване на възнаграждението му, на кредиторите са дадени нови указания по чл.629бТ за привнасяне на разноски  и е определен 10-дневен срок за представяне на доказателства за внасянето им,считано от вписване на определението в книгата по чл.634 в ТЗ. Вписването е извършено на 14.07.2020 г.

Съгласно указанията на въззивния съд  за наличие на МПС, които следва да се считат за бързоликвидно имущество, при условия, че към тях не е насочено принудително изпълнение по ДОПК или е учреден залог и за липса на мотиви на първата инстанция относно това имущество, с определението от 14.07.2020 г. е свикано и събрание на кредиторите, на което за разглеждане са поставени въпросите за избор на нов постоянен синдик и за даване на съгласие за продажба на движими вещи по реда на чл.639б, ал.4 ТЗ, като събранието е взело решение за избор на синдик и решение за даване на съгласие за извършване на продажба на МПС по реда на чл.639б, ал.4 ТЗ

В определения срок за представяне на доказателства за внасяне на разноски, който е изтекъл на 24.07.2020 г. и до постановяване на настоящото определение, не са представени доказателства за внасяне на определената сума, като окончателния доклад на синдика А. и молба от 14.08.2020 г. на новоизбрания от събранието на кредиторите е посочено, че по особената сметка са постъпили  1000 лв. с посочено основание „изготвяне на оценка и предплащане на разноски“.

Съдът намира, че са налице предпоставките на закона за спиране на производството, тъй като никой от кредиторите не е изпълнил указанията за предплащане на определените и указаните от съда разноски, а длъжникът не разполага с налично бързоликвидно имущество, което да е достатъчно, за да покрие разноските по несъстоятелността и което да е допустимо да бъде продадено по реда на чл.639б, ал. ТЗ.

На първо място по становище на настоящия състав моторните превозни средства изобщо не могат да се приемат за бързоликвидно имущество, което може да бъде реализирано на пазарни цени в кратък срок и без да се изискват разноски и да се генерират допълнителни такива, тъй като от една страна се касае за вещи, за чието прехвърляне законът предвижда спазването на определена форма за действителност, респективно доказването на собствеността и изпълнението на особените изисквания при прехвърляне по отношение на публичните задължения, а от друга страна се касае за вещи, чиито характеристики не предполагат пазарно търсене, надвишаващо предлагането.

За част от автомобилите не се установява длъжникът да разполага със свидетелства за регистрация на автомобилите, а само с копия на такива, както е посочено в  молба  на синдика от 05.08.2019 г. и представените с нея писмени изявления на длъжника, съдържащи информация, че длъжникът не разполага с оригинали на свидетелствата, че  8 бр. от автомобилите не са в движение, част от агрегатите им липсват или са повредени и не могат да се използват по предназначение. Установено, че 5 бр. МПС съществуват реално, а за останалите МПС синдикът не е установил къде се намират, нито дали реално съществуват ( молба на синдика от 21.07.2020 г.). По становище на настоящия съдебен състав декларации на длъжника и изготвени от него счетоводни справки нямат никаква доказателствена стойност относно правото на собственост, реалното съществуване на вещите и тяхното състояние.

На трето място дори и да съществуват реално моторните превозни средства съдът намира, че приходите от продажбата им не биха могли да се използват да покриване на разноските по несъстоятелността, тъй като върху търговското предприятие на длъжника е учреден особен залог в полза на Б.  б.з.р. АД с три договора за особен залог, които са вписани в търговския регистър и следователно всички имуществени права на длъжника към момента на откриване на производство по несъстоятелност, като част от предприятието му, представляващо съвкупност от права, задължения и фактически отношения, са обременени от залога. Съответно по аргумент от разрешението по т.9 на Тълкувателно решение №1/2017 на ВКС, ОСТК, че постъпилите от продажбата на ипотекирано или заложено имущество средства не могат да послужат за възстановяване на предплатени разноски, нито за покриване на възнаграждението на синдика, на още по –силно основание такива приходи не биха могли да заместят същите разноски.

Неоснователни са доводите на длъжника, заявени в молба от 05.08.2020 г., че превозните средства не били описани при сключването на договорите за особен залог и понеже за залога на търговско предприятие се прилагат правилата за залог на съвкупност, то до вписване на пристъпване към изпълнение, каквото липсвало, залогът не обременявал отделни вещи и имуществени права на длъжника.

Индивидуализирането на имуществените права в търговското предприятие при сключването на договора за особен залог е ирелевантно за обема на заложното право, тъй като законът дефинира легално понятието „търговско предприятие“ и никакви уговорки между страните не биха могли да влияят върху съдържанието му, като описа на отделни имуществени права би могъл да има единствено доказателствено значение, в какъвто смисъл са и изричните уговорки на страните в представените по делото договори за особен залог.

Що се отнася до позоваването на правилата за залог на съвкупност и в частност на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗОЗ, то по становище на съда тълкуването на същата не изключва действието на залога по отношение на МПС, които не са описани при сключването на договора и поради липсата на вписано пристъпване към изпълнение. В случая с оглед действаща разпоредба на чл.43, ал. 4 ЗОЗ след откриване на производство по несъстоятелност, не е допустимо заложният кредитор да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ, ако изпълнението не е започнало преди откриване на производството, респективно не е допустимо и вписване на пристъпване към изпълнение. При предложеното от длъжника тълкуване на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗОЗ, която е приложима и към залога на търговско предприятие пи силата на изрично препращане, особеният залог в случая  не би имал никакво действие по отношение на отделните елементи от търговското предприятие. Разпоредбата следва да се тълкува с оглед характеристиките на особения залог, при който заложеното имущество не се предава на заложния кредитор,респективно няма пречка той да извършва обичайната си дейност, както и във връзка с чл.7 ЗОЗ, а именно, че до пристъпване към изпълнение няма пречка длъжникът да извършва сделки в рамките на обичайната си дейност по занятие, включително с имуществени права/елементи от търговското си предприятие и придобиването на права върху тях от трети лица погасяват залога. В случая с производството по несъстоятелност тази възможност се преклудира с откриването му, поради което и залогът на търговско предприятие преминава върху всички негови елементи именно от този момент, който е равнозначен на  пристъпване към изпълнение в индивидуалното изпълнение по ЗОЗ.

По тези съображения съдът намира, че не е допустимо при учреден залог на търговското предприятие на длъжника и при положение, че вземанията на заложния кредитор Б.б.з.р. АД са приети именно като обезпечени с договорите за особен залог имущество на длъжника да се продава по реда на чл.639б, ал.4 ТЗ за покриване на разноските по несъстоятелността, независимо от съгласието на събранието на кредиторите и по този начин не биха могли да се набавят началните разноски за развитие на производството, като с оглед обстоятелството, че никой от кредиторите не е изпълнил дадените указания за предплащане на разноски, са налице предпоставките на чл.632, ал.5, вр. ал.1 ТЗ, поради което и производството по делото следва да бъде спряно, с останалите последици по чл.632, ал.1 ТЗ.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Б. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Б. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10

ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на управление на Б. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10.

ЛИШАВА Б. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10 от правото да управлява и да се разпорежда с имуществените права, включени в масата на несъстоятелността.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на Б. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10.

СПИРА производството по т.дело № 2949/2017 г. по описа на СГС, VI-21 състав.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

            ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, както и в имотния регистър, на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

           СЪДИЯ: