№ 2287
гр. Плевен, 22.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
и прокурора Борислава Иванова. Александрова (РП-Плевен)
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Хр. Кирилов Наказателно
дело от общ характер № 20214430202125 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В. П. Д. - редовно призован, явява се лично и с адв.
М.Б. от АК-Велико Търново.
СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - редовно призована,
се представлява от прокурор Б.А..
ПОСТРАДАЛ В. В. Д., чрез родител В. Н. Т. – редовно призована, явява
се лично.
РОДИТЕЛ В. Н. Т. – редовно призована, явява се лично.
ПЕДАГОГ М. Т. – редовно призована, явява се лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО в разпоредително заседание
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът докладва постъпила молба от В. Н. Т., като законен представител
на *** В. В. Д. за конституирането й като гр. ищец и частен обвинител,
против подсъдимия В. П. Д., с цена на иска 2000 лева за причинени
неимуществени вреди.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми г-н Съдия, считам че така подадената молба
1
е не допустима, по следните съображения: Спрямо подсъдимият е повдигнато
обвинение против правосъдието, а именно за престъпление по чл.296, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Тук обект на защита не са правата на пострадалото
доколкото може така да се каже дете, тук обект на защита са именно
отношенията по повод правилното правораздаване. Съобразно разпоредбата
на чл.75 от НПК пострадало лице по смисъла на този кодекс е това, което е
претърпяло имуществени и неимуществени вреди от извършеното
престъпление. В конкретния случай, както вече заявих престъплението е
против правосъдието и тук нямаме пострадало лице по смисъла на чл.75 от
НПК. Ето защо намирам молбата за недопустима и не следва да бъде уважена.
АДВ. Б. – Уважаеми г-н Председател, напълно споделям становището
на представителя на РП – Плевен. Аз също считам, че молбата е недопустима,
тъй като както са посочили в повдигнато обвинение, което касае
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, същото е систематично е уредено в
Раздел 3, на Глава 8 – престъпление против правосъдието, като обект на тези
престъпления са обществени отношения, които са свързани с нормалните и
правилно трансформиране на правораздаването и в частност на съдебните
органи. Ето защо престъплението по чл.296, ал.1 от НК, същото не е насочено
срещу личността и правата на отделни граждани. В подкрепа на изложеното
намирам и е възприето също в ТР №2 от 25.11.2020г. по тълкувателно дело
№2/2019г. на ВКС, което всъщност е задължително за съдилищата и в
неговите мотиви е посочено, че наказателно правен аспект за престъпление
по чл.296, ал.1 от НК, пострадалото от акт на домашно насилие лице няма
качество на пострадало по чл.75 от НПК. Мисля, че няма спор в съдебната
практика само лице, което търпи вреди от деяние, което има характер на
престъпление и същите са предвидени като съставомерни за това, може да се
конституира в хода на съдебната фаза на наказателния процес, като частен
обвинител и гр. ищец. Поради което намирам, че така предявения
граждански иск, както и молба за конституиране на частен обвинител се
явяват недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация, тъй
като в настоящото производство ние нямаме вида на пострадало лице. Аз не
казвам, че като цяло лицето не може да търси своите права, тоест ако счита,
че по отношение на него са причинени. За да се конституира едно лице, за да
има качеството на пострадало то трябва да е претърпяло вреди от деянието,
което е всъщност е престъпление, тоест само съставомерни вреди. За мен
2
конкретно в тази хипотеза те са несъставомерни и не казвам, че не може да си
ги търси, но това не е процесуалният ред.
Съдът, след като взе предвид становището на страните и депозираната
молба от законния представител на *** В.Д., В.Т., както и цитираното от
защитата ТР №2 от 2020г. по тълкувателно дело №2 от 2019г. счита, че
молбата е процесуално допустима, поради което на основание чл.76 и чл.84
от НПК приема за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от В. Н. Т. гр. иск в качеството й на законен представител на ***
В. В. Д. гр. иск против подсъдимия В. П. Д. на стойност 2000 лева, за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, до окончателното й изплащане.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 76 и следващите от НПК КОНСТИТУИРА В. Н. Т. в
качеството й на законен представител на *** В. В. Д., като частен обвинител в
настоящото наказателно производство.
На основание чл. 84 и следващите от НПК ПРИЕМА за съвместно
разглеждане представения от В. Н. Т. в качеството й на законен представител
на *** В. В. Д. граждански иск против подсъдимия В. П. Д. за сумата от
2000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
КОНСТИТУИРА В. Н. Т. в качеството й на законен представител на В.
В. Д. като граждански ищец в настоящото наказателно производство.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.
ГР. ИЩЕЦ Ч.О. В.Т. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. – Да се даде ход на делото.
На основание чл.248, ал.1 от НПК Съдът ДАВА възможност на
3
страните да изразят становището си по въпросите от т.1 до т.8:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми г-н Председател, делото е подсъдно на РС-
Плевен. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила
спрямо подсъдимия или пострадалия. По отношение на особените правила за
разглеждане на делото, намирам че са налице предпоставките за разглеждане
на делото по реда на Глава 28 от НПК, тъй като за престъплението, за което
подсъдимият е обвинен се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или Глоба до 5000 лева. Видно от справката за съдимост същият е
реабилитиран по право по чл.88 от НК от престъплението не са причинени
имуществени вреди. Считам, че са налице предпоставките на чл.78а от НК,
именно поради което считам, че делото следва да бъде разгледано по реда на
Глава 28 от НПК. Не са налице основания за привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
ГР. ИЩЕЦ Ч.О. В.Т. – Съгласна съм с казаното от прокурора.
АДВ. Б. – Уважаеми г-н Председател, делото е подсъдно на РС-Плевен.
Дали са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното
производство. Аз намирам, че в хода на досъдебното производство са
допуснати такива отстраними съществени нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия, подсъдим в днешното
съдебно заседание, които се изразяват в съществено противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, относно правно
релевантните факти, както и относно броя на деянията, които са включени от
продължаваното престъпление, а именно - на първо място - в
обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно, че на 24.11.2020г.
подсъдимият В. П. Д. не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие и
е провел с дъщеря си на първо място един видеоконферентен разговор, който
е бил прекъснат, по време на който той е използвал обидни квалификации, а
именно – „копеле“, „изнудвачка“, „че е най-лошото дете“ и „че не го обича“.
След като този видеоконферентен разговор е прекъснат отново на същата дата
24.11.2020г. е започнала една кореспонденция по „Фейсбук Месинджър“ и са
разменени отново едни обидни квалификации „да свикна, че вече няма
4
дъщеря“, „няма да забравя, как ще ида в затвора и ареста и как си ме
осъдела“, „Ще помня всичко, дори и от затвора какво е да си лъжец и
предател“. Аз намирам, че от фактическа страна с оглед начина по който
упражнена тази форма на домашно насилие са две отделни деяния, така както
е изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт. На следващо на
страниците в обвинителния акт се излагат твърдения относно една изготвена
СТЕ, във връзка с която отново една кореспонденция, която е проведена
между обвиняемия и пострадалата, отново се излага едно съдържание от тази
кореспонденция, но не става ясно всъщност инкриминират ли се тези деяния,
те включват ли се в продължаваното престъпление, те отнасят ли се към
инкриминирания период, към коя дата всъщност те са извършени. А относно
диспозитива, тъй като се касае за продължавано престъпление и всяко едно
деянията следва да бъде описано. Но аз като писано освен дата и място,
разбирам и фактически както от обективна, както и от субективна страна те
да бъдат очертани, тъй като и макар да са при еднородна форма на вина,
следва да бъде ясно дали са от различен вид вина. В същият момент за мен
това описания, така както са дадени тези две деяния, които аз всъщност не
мога да разбера колко са, тъй като в обстоятелствената част те са повече, аз не
виждам нито фактически обстоятелства при които те са извършени.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми г-н Председател, намирам че така заявеното
от защитника на подсъдимия, не е съществено процесуално нарушение, което
ограничава процесуалните права на подсъдимия. Още повече тук се касае за
посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт първа дата на
извършваното от него деяние, а именно не изпълнение на заповед, която е
посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт - Заповед на РС-
Плевен, с която той е бил длъжен да се въздържа от домашно насилие спрямо
дъщеря си. На датата посочена 24.11.2020г. подсъдимият е извършил по
време на видеоразговора с дъщеря си и то заради това е и разговор, защото в
хода на този разговор се употребяват множество думи и тук разликата между
дума и деяние е огромна. Говорим за неизпълнение на съдебно решение.
Целият този разговор, който се е провел на тази дата посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, всъщност е в състава на
престъплението – неизпълнение на съдебно решение, именно защото
употребените и посочените в обстоятелствената част за датата 24.11.2020г. -
„изнудвачка“, „че е най-лошото дете“ и „че не го обича“ и т.н., това е именно
5
форма психически тормоз спрямо детето, тоест психическо насилие по
смисъла на съдебното решение, което е бил длъжен да се въздържа. По
същият начин е посочена конкретно датата 30.11.2020г., в какво се изразява
според РП-Плевен изпълнителното деяние на това второто деяние по време на
което той не е изпълнил въпросната заповед.
По отношение на посочената в обстоятелствената част на обвинителния
акт СТЕ, тук прокуратурата се позовала на доказателства, на които се
обосновава обвинението, това изобщо не е обстоятелства, които се излагат
във връзка с осъществяване на изпълнителното деяние от страна на
подсъдимия. Това е посочване на доказателствата въз основа на които се
повдига съответното обвинение. Още в хода на досъдебното производство
Вие също бяхте защитник на подсъдимото лице, няма да Ви припомням, че
именно тогава Вие сте имали право да направите своите възражения, да
оспорите посочената експертиза, ако считате, че тя не ви е ясна и т.н., като
това не е направено от Вас. Така, че аз намирам вашите твърдения, че това е
процесуално нарушение и то съществено и подсъдимият не може да разбере в
какво е обвинен. Още повече, че тази кореспонденция е била и пред него и
пред детето видима, ясна. Намирам, че такива не са извършени и моля съдът
да вземе своето решение в този смисъл.
Съдът, след като взе предвид становището на страните намира, че в
хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, нарушаващо
правото на защита на подсъдимия.
На първо място - обвинението по отношение на В.Д. е за престъпление
извършено като продължавано такова по смисъла на чл.26 от НК и конкретно
по обвинението за престъплението извършено на 24.11.2020г., в
обстоятелствената част се съдържат факти за две отделни деяния, а именно -
за проведен видеоразговор между подсъдимия и *** В.Д., и впоследствие
проведена телефонна кореспонденция, чрез съобщения в приложението
„Фейсбук Месинджър“. Би следвало за прецизност на обвинението за
престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършените две деяния
на 24.11.2020г. да бъдат формулирани с отделни диспозитиви по отношение
на нарушената Заповед за защита от домашно насилие, тъй като именно тези
две деяния очертават престъпния състав на чл.296 от НК, извършен на
6
24.11.2020г.
По отношение на втората част на защитата, Съдът счита, че
прокуратурата в обвинителния акт, следва да сочи събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, но така както е изготвена
експертизата, наистина е налице противоречие, дали установеното като
кореспонденция в нея между В.Д. и В.Д., е включено някъде в обвинението за
извършеното престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26 от НК. Ако от
посочените и употребени в кореспонденцията квалификации, обръщения, не
са част от престъпния състав на чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, възниква
въпроса - те като какви намират място в обвинителния акт и се сочат като
доказателства по делото. Самоцелното им приложение, създава впечатление
за непълнота на обвинителния акт, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено и делото върнато на РП-Плевен за отстранява на
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила описано в
обстоятелствената част на определението.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.249 от НПК съдебното производство по
НОХД№2125/2021г. по описа на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото РП-Плевен за отстранява на допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила описано в обстоятелствената част на
определението.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок
пред ПОС от днес.
Протоколът е написан в разпоредително заседание и приключи в 11.52
часа.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
7