Определение по дело №327/2022 на Районен съд - Димитровград

В искането се твърди, че към настоящия момент не е налице задължителна
презумпция за укриване или извършване на ново престъпление от обвиняемия.
Предвид изтеклия период и липсата на доказателства за виновността на М., с
приоритет и значение на този етап от наказателния процес били вече личната свобода и
презумпцията за невиновност. Прилагането на най-тежката мярка за неотклонение към
момента било необосновано и се явявало предварително изтърпяване на ефективно
наказание от обвиняемия, което не му е наложено. Иска мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ да бъде заменена с по-лека такава- „Парична гаранция“ или
„Домашен арест“.
В с.з. защитникът на обвиняемия поддържа искането за изменение на взетата по
отношение на последния мярка за неотклонение в по - лека и моли съда да го уважи.
Обв.М. моли за по – лека мярка за неотклонение. Твърди, че се налага да гледа
възрастната си майка, както и да й зареди дърва за отопление през зимата.
Представителят на РП – Хасково, ТО-Димитровград намира искането за
неоснователно и моли съда да не го уважава, предвид липсата на основания за това.
Счита, че няма промяна в обстоятелствата, при които съдът е определил по отношение
на обвиняемия мярката за неотклонение „Задържане под стража”, като и към
настоящият момент са налице констатираните при първоначалното вземане на мярката
по реда на чл.64 НПК обстоятелства. Същевременно, срокът за задържане на
обвиняемата не бил прекомерен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Досъдебно производство №22/2022г.- по описа на РУ-Димитровград е водено
срещу Красимир Савов М., който с постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 18.01.2022г. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.131а ал.1 пр.2-ро вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.“а“ и „б“ от НК. Разпитан в това му качество, М. се е признала за виновна по
повдигнатото му обвинение.
С Определение №56/20.01.2022г. по НЧД №25/2022г. на РС-Димитровград, по
отношение на обв.М. съдът е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
досъдебно производство №22/2022г. по описа на РУ-Димитровград. Това определение
е било потвърдено с Определение от 27.01.2022г. по ВЧНД №41/2022г. на ОС-Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, мярка за неотклонение
„Задържане под стража” се взема, когато е налице обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Същевременно, чл.63
ал.2 т.1 от НПК предвижда, че ако от доказателствата по делото не се установява
противното, при първоначалното вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража, реалната опасност по ал.1 е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем
за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.
За престъплението по чл. чл.131а ал.1 пр.2-ро от НК, в извършване на което е
обвинен М. се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 12 години. В този
смисъл същото се явява тежко умишлено престъпление, за което единственото
предвидено наказание е „Лишаване от свобода“ и съответно налице е първата от
предпоставките посочени в чл.63 ал.1 от НПК.
1

От събраните към момента доказателства по горепосоченото полицейско
производство, може да се направи обоснован извод, че обв.М. е извършил
престъплението по чл. чл.131а ал.1 пр.2-ро от НК, за което е привлечен като обвиняемо
лице. Наред с това, от събраните към момента доказателства в хода на досъдебното
производство може да се направи извод, че освен въпросното престъпление, М. е
извършил и други престъпни деяния, за които към настоящия момент не му е
повдигнато обвинение.
На следващо място, действително обвиняемия има жилище в Димитровград,
където живее, но следва да се има предвид, че въпреки това налице е реална опасност
той да се укрие или да извърши престъпление. Престъпното деяние е било извършено
от обв.М. при условията на опасен рецидив- след като той многократно преди това е
бил осъждан за престъпления от общ характер, като е търпял ефективно наказания
„Лишаване от свобода“ за различни периоди от време. За последен път М. е бил осъден
по НОХД №491/2017г. на РС-Димитровград, като за престъпление по чл.343б ал.2 от
СК на същия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и
6 месеца, което да изтърпи при строг режим, както и глоба в размер на 500 лева. Наред
с това, на основание чл.343г от НК му е било наложено наказание „Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2години и 6 месеца. Наказанието „Лишаване от свобода“
М. е изтърпял на 12.01.2021г., когато е бил освободен от затвора.
Предвид това, че по настоящото дело, при евентуално осъждане на обвиняемия
по повдигнатото му обвинение, може да му бъде наложено единствено наказание
„Лишаване от свобода“, което той да търпи ефективно, налице е обосновано
предположение, че за избягване на наказателната репресия той може да се укрие.
През периода от вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обв.М. до настоящия момент не са настъпили, нито са разкрити от
разследващите органи нови обстоятелства, които да доведат до промяна на изводите
направени от съда при първоначалното определяне на мярката за неотклонение.
На последно място, следва да се посочи, че след първоначално взетата по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение, процесуално-следствените действия
по досъдебното производство не са били преустановявани, като разследващия полицай
е разпоредил изготвянето на психиатрична експертиза по отношение на М.. Именно
неизготвянето на същата към настоящия момент е пречка за евентуално прецизиране
на обвинението по отношение на обвиняемия и приключване на разследваното по
досъдебното производство.
Изтеклият период на задържане към настоящия момент е в разумните граници
на чл. 63, ал. 4 от НПК.
Предвид изложеното, съдът счете, че законосъобразно, в съответствие с
разпоредбите на чл. 56, ал. 3 и чл. 57 от НПК на обв.М. е наложена най - тежката мярка
за неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Към настоящия момент не са
налице основанията по чл. 63, ал.3 от НПК, обуславящи изменение на взетата по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по – лека в
какъвто смисъл са изложените от защитника му доводи.
Поради това, съдът приема, че е налице реална опасност, ако обвиняемият бъде
освободен, той да се укрие или да извърши ново престъпление, поради което молбата
за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека
такава следва да бъде оставена без уважение.
2

С оглед на изложените съображения, съдът потвърди взетата по отношение на
обв.М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като законосъобразна.
На основание чл.65 ал.6 от НПК, съдът определи и срок, в който обвиняемият и
неговия защитник да не могат да предявяват нови искания за изменение на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като счете за подходящ такъв – един
месец от влизане в сила на настоящото определение.
3

Номер на акта:	110
Дата:	11 август 2022 г.
Съдия:	Огнян Христов Гълъбов

Дело:	20225610200327
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	10 август 2022 г.

Определение по дело №327/2022 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите