Решение по дело №374/2017 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 306
Дата: 25 октомври 2017 г. (в сила от 8 април 2019 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20171400500374
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 306

гр. Враца, 25.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ДОСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ПЕТРОВА

мл. с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря И. Митова, като разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев в.гр.дело № 374 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №239/15.11.2016 г., постановено по гр. д. № 154/2014 г. на Районен съд гр. Мездра са изнесени на публична продан при първоначална оценка 20 736.00 лв. следните недвижими имоти: НИВА с площ от 14.400 дка., трета категория, находяща се в местността “Просеница”, имот № 015023 /парцел 23 от масив 15-ти/ по плана за земеразделяне на землището на с. Бъркачево, ЕКАТТЕ 07538, при граници и съседи на имота: имоти №№ 015024, 000036, 015002 и № 015005; и НИВА с площ от 8.640 дка., трета категория находяща се в местността “Сульов трап”, имот № 041022, /парцел 22 от масив 41-ви/ по плана за земеразделяне на землището на с. Бъркачево, ЕКАТТЕ 07538, при граници и съседи на имота: имоти №№ 041023, 041009, 041010, 041021и № 000101, като сумата получена от проданта да се разпредели от съдебния изпълнител между страните, съобразно квотите им при делбата. Със същото решение В.Б.Л. е осъден да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 2167.48 лв., представляваща дължимата ѝ се част от арендно плащане за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г., и за 2014/2015 г., съгласно договор за аренда сключен на 20.03.2012 г. между съделителя В.Л. и ЕТ „***“. Със същото решение са осъдени: В.Б.Л. да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 469.10лв. деловодни разноски съобразно дела му в делбата; В.Х.М. да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 16.65 лв. деловодни разноски съобразно дела ѝ в делбата; Г.Х.Х. да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 16.65 лв. деловодни разноски съобразно дела ѝ в делбата; С.В.С. да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 33.30 лв. деловодни разноски съобразно дела му в делбата; Л.Х.Л. да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 16.65 лв. деловодни разноски съобразно дела му в делбата; М.Х.Л. да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 16.65 лв. деловодни разноски съобразно дела ѝ в делбата; Е.С.И. да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 11.10 лв. деловодни разноски съобразно дела ѝ в делбата, както и сумата от 400 лв. разноски за внесен от Ф. депозит за особен представител; С.Б. да заплати на Х.Х.Ф. сумата от 11.10 лв. деловодни разноски съобразно дела му в делбата, както и сумата от 400 лв. разноски за внесен от Ф. депозит за особен представител; Х.Х.Ф. да заплати държавна такса върху дела си в размер на 276.48 лв; В.Х.М. да заплати държавна такса върху дела си в размер на 69.12 лв.; Г.Х.Х. да заплати държавна такса върху дела си в размер на 69.12 лв.; С.В.С. да заплати държавна такса върху дела си в размер на 138.24 лв.; Л.Х.Л. да заплати държавна такса върху дела си в размер на 69.12 лв.; М.Х.Л. да заплати държавна такса върху дела си в размер на 69.12 лв; Е.С.И. да заплати държавна такса върху дела си в размер на 46.08 лв.; В.Б.Л. да заплати държавна такса в полза на МРС върху дела си в размер на 46.08 лв., както и 28.70 лв. държавна такса върху уважения иск по сметки; С.Б.Л. ЕГН **********, да заплати държавна такса върху дела си в размер на 46.08 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба на В.Б.Л., в която се поддържа, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Твърди се, че делбените имоти не е следвало да бъдат изнасяни на публична продан, а делбата е трябвало да се извърши по колена и всеки съделител, макар и в съсобственост със сънаследниците си, да получи реален дял. Поддържа се, че въззивникът неправилно е осъден да заплати на ищеца сумата от 2167,48лв., представляваща дължимата ѝ се част от арендно плащане за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г., и за 2014/2015 г., съгласно договор за аренда сключен на 20.03.2012 г. между съделителя В.Л. и ЕТ „***“. Твърди се също така, че размерът на сумата, която въззивникът е осъден да заплати, е неправилно определен и не съответства на клаузите на арендния договор. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което делбата да бъде извършена по колена и да бъде отхвърлен предявеният срещу въззивника иск за сметки.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, като по същество на същата съдът намира следното:

С влязло в сила решение от 22.07.2017 г., постановено по гр.д. № 154/2014 г. на РС- Мездра е допусната съдебна делба между Х.Х.Ф., В.Х.М., Г.Х.Х., С.В.С., Ваца Х.Л., Л.Х.Л., М.Х.Л., Е.С.И., В.Б.Л. и С.Б.Л. на следните недвижими имоти: 1. НИВА с площ от 14.400 дка., трета категория, находяща се в местността “Просеница”, имот № 015023 /парцел 23 от масив 15-ти/ по плана за земеразделяне на землището на с. Бъркачево, ЕКАТТЕ 07538, при граници и съседи на имота: имоти №№ 015024, 000036, 015002 и № 015005; и 2. НИВА с площ от 8.640 дка., трета категория находяща се в местността “Сульов трап”, имот № 041022, /парцел 22 от масив 41-ви/ по плана за земеразделяне на землището на с. Бъркачево, ЕКАТТЕ 07538, при граници и съседи на имота: имоти №№ 041023, 041009, 041010, 041021и № 000101, при следните квоти: 36/108 идеални части – за Х.Х.Ф., 9/108 идеални части – за В.Х.М., 9/108 идеални части – за Г.Х.Х., 18/108 идеални части – за С.В.С., 12/108 идеални части – за Ваца Х.Л., 6/108 идеални части – за Л.Х.Л., 6/108 идеални части – за М.Х.Л., 4/108 идеални части – за Е.С.И., 4/108 идеални части – за В.Б.Л. и 4/108 идеални части – за С.Б.Л.

В хода на делото съделителят Ваца Х.Л. е починала, и на нейно място са конституирани наследниците ѝ, които са и страни по делото, поради което квотите им се изменят спрямо квотите им при допускане на делбата, както следва: 9/108 идеални части за Л.Х.Л., 9/108 идеални части за М.Х.Л., 6/108 идеални части за Е.С.И., 6/108 идеални части за В.Б.Л. и 6/108 идеални части за С.Б.Л..

Настоящото производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

Производството по съдебна делба цели прекратяването на съсобствеността върху процесните имоти чрез някой от посочените в закона способи за това - посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Принципът за реален дял е водещ в делбата, а публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. По реда на чл. 353 ГПК делбата може да се извърши само ако в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки съделител може да бъде отреден дял в натура, като е недопустимо някой от съделителите да получи дял в натура, а на другите съделители да се присъди парична равностойност. Съдът може да извърши разпределение и тогава, когато броят на имотите е по-малък от броя на съделителите, ако някои от тях са се групирали така, че всяка една от групите да може да получи реален дял от имотите, или когато разпределението се извършва по колена, като в дял на всяко коляно се поставя един имот.

В случая предмет на делбата са два имота, като, съгласно кредитираното заключение на СТЕ, е невъзможно всички съделители да получат реален дял. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

Според Решение № 60 от 26.07. 2010 г. по гр. д. №  534/2009 г. на I г.о. на ВКС за да се спази принципът за реален дял е допустимо, когато в делбата участват наследници от различни колена и няма имоти за всички съделители, но са достатъчни за наследствените колена, делбата да се извърши по колена като в този случай приложимият способ е чл.292 ГПК /отм./. Предвид факта, че в случая броят на имотите е по – малък от броя и на наследствените колена, извършването на делбата по колена е невъзможно.

Единственият способ, по който може да се ликвидира съсобствеността е изнасянето на имотите на публична продан. Това е способът, който намира приложение за извършване на делбата, когато имотите са по - малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем и съответства на основния принцип на делбата всеки съделител да получи по възможност или реален дял от съсобствените имоти или паричната равностойност на дела си. Следователно в тази част атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

В производството пред РС, в срока и по реда на чл. 346 от ГПК ищцата Х.Ф., чрез процесуалния си представител, е предявила срещу В.Л. иск за сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата от общо 2167,48лв., представляваща полагащата ѝ се част от получено от ответника арендно плащане за стопанските 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г. по договор за аренда на двата имота, които са предмет на делбата. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Следователно за уважаването на предявения иск следва да се установят следните предпоставки: съсобственост върху определена вещ; извличане на ползи от съсобствената вещ от ответника-съсобственик чрез получаване на наемна цена по възникнало наемно правоотношение, които ползи надхвърлят притежаваната от него част.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че е налице съсобственост върху двата имота, които са предмет на делбата.

От договор за аренда на земеделска земя от 20.03.2012г. се установява, че ответникът В.Л. е отдал под аренда на ЕТ "***" двете ниви, които са предмет на делбата.

В отговор на исковата молба от 11.11.2013г. на ответника В.Л., както и във въззивната жалба от 16.12.2016г. на същия, се съдържа признание на неизгоден факт, а именно, че след смъртта на баща си ответникът, заедно с майка си и брат си, е отдавал от свое име под наем на ЕТ "***" процесните имоти и ежегодно получава в пари и натура всичко полагащо се за тях. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

От показанията на св. Н.И. се установява, че същата е сключила предварителен договор с ищцата с предмет дяловете на последната в процесните имоти. От същите показания се установява, че ответникът В.Л. лично и редовно през годините е заплащал на св. И. изцяло полагащата ѝ се рента според частта ѝ по предварителния договор. От показанията на свидетелката се установява обаче че предварителният договор не е обявяван за окончателен, поради което съдът намира, че собствеността не е прехвърляна и ответникът неправилно е платил на св. И., а не на действителния съсобственик- ищцата по предявения иск, поради което не се е освободил от задължението си към последната.

С оглед признанието в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, установеното с показанията на св. И., както и неоспорването от страна на ответника- въззивник, че е получавал уговорената в Договора рента, съдът намира за доказан по основание предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

По размера на дължимата сума съдът намира за основателно възражението във въззивната жалба досежно начина на определяне на размера на рентата. От чл. 2 на Договора се установява, че същият е сключен за срок от 7 години. От чл. 6 на Договора се установява, че дължимата сума е в размер на не по-малко от 2188лв. за всички декари и за целия период на договора. Следователно дължимата сума по Договора за една година е 312,57лв.. С оглед дела на ищцата (36/108) сумата, която ѝ се дължи за претендираните три стопански години е в размер на по 104,19лв. за всяка година или общо 312,57лв. за стопанските 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г..

Следователно крайните изводи на районния съд и на въззиввния съд не съвпадат в тази част, поради което атакуваното решение следва да бъде частично отменено по отношение на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, включително и в частта за разноските.

С оглед изхода на спора и при съобразяване на уважената част от иска по сметки на въззивника се следват разноски в размер на сумата от 256,73лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, както и сумата от 49,93лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивната инстанция. Разноските, които въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата, пред първа инстанция следва да бъдат намалени със сумата от 74,20лв. съобразно уважената част от иска по сметки.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №239/15.11.2016 г., постановено по гр. д. № 154/2014 г. на Районен съд гр. Мездра в частта, в която е уважен предявеният от Х.Х.Ф. срещу В.Б.Л. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата над 312,57лв. до пълния предявен размер от 2167,48лв., представляваща дължимата ѝ се част от арендно плащане за стопанските 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г. съгласно договор за аренда, сключен на 20.03.2012г. между съделителя В.Л. и ЕТ "***", като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Х.Ф. срещу В.Б.Л. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата над 312,57лв. до пълния предявен размер от 2167,48лв., представляваща дължимата ѝ се част от арендно плащане за стопанските 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г. съгласно договор за аренда, сключен на 20.03.2012г. между съделителя В.Л. и ЕТ "***".

ОТМЕНЯ Решение №239/15.11.2016 г., постановено по гр. д. № 154/2014 г. на Районен съд гр. Мездра в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Б.Л. е осъден да заплати на Х.Х.Ф. направените деловодни разноски за сумата над 394,90лв. до пълния присъден размер от 469,10лв..

ПОТВЪРЖДАВА Решение №239/15.11.2016 г., постановено по гр. д. № 154/2014 г. на Районен съд гр. Мездра в останалата част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.Х.Ф. да заплати на В.Б.Л. сумата от 256,73лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, както и сумата от 49,93лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивната инстанция.

Решението е окончателно по отношение на иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

Решението в останалата му част подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

 

 

2.