Решение по дело №826/2018 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№          /        , гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд, V-ти състав,  на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:     

                                                                       

                                                                        Районен съдия:  Катя Савова

 

при секретар Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 826  по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството образуването по искова молба от „БНП Париба Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу И.Р.С. ЕГН: ********** с адрес: ***.

В исковата молба ищецът излага, че с Договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер CREX-11270512 от 07.05.2015г. И.Р.С. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 20.01.2016 г. ответницата С. е активирала, предоставената й от „БНП Париба Файненс“ ЕАД кредитна карта № CARD-11580355 с максимален кредитен лимит в размер на 1500.00 лв.Същия представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателя усвоявал посредством всякакви транзакции-теглене в брой от банкомати АТМ плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издаваната му кредитна карта.Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

            Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2017 г., когато е било направено последното плащане по нея, като баланса по същата е в размер на минус 1348.76 лв.Това принудило кредитора да блокира използването й.Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответницата продължила виновно да неизпълнява, което породило правен интерес от страна на ищеца „БНП Париба Файненс“ ЕАД да потърси съдебна защита на вземането си и довело до подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за дължимите суми, за които съдът издал заповед за изпълнение № 418/01.06.2018 г. по ч.гр. дело №657/2018г. на РС Провадия, срещу която И.С. възразила неоснователно, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

 Твърди се, че ответника дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 54.37 лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 10.11.2017г./ дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ до 11.05.2018г./дата на завеждане на дело/. Непогасените задължения на ответника към ищеца по процесния договор били следните: главница 1071.20 лв.,  договорна лихва върху използваната сума от 01.04.2017 г./първа пропусната вноска/ до 10.11.2017 г./ дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ - 277.56 лв.

Иска се да бъде прието за установено, че е налице вземане от страна на ищеца срещу ответника за следните суми в размер на: 1071.20 лв, представляваща главница по кредита, 277.56 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 54.37 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 10.11.2017 до 11.05.2018. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца съдебните разноски по заповедното и исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв. по настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез който оспорва иска като неоснователен, изтъквайки липса на доказателства за обявяване на длъжника предсрочната изискуемост на дълга по договора за кредит.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът не се явява, в писмена молба моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие като поддържат исковата молба, ответникът чрез своя процесуален представител моли да бъдат оставени без уважение предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото писмени доказателства Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г.; Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11270512/07.05.2015 г.; Общи условия; Фактура І **********/07.05.2015 г.; Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11270512/07.05.2015 г.;  Извлечение по кредитна карта; Заверено копие от обратна разписка; Заверено копие от покана за доброволно изпълнение се установява, че ответницата И.Р.С. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна карта MasterCard. На 20.01.2016 г. ответницата И.С. е активирала, предоставената й от „БНП Париба Файненс“ ЕАД кредитна карта № CARD-11580355 с максимален кредитен лимит в размер на 1500.00 лв.Същия представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателя усвоявал посредством всякакви транзакции-теглене в брой от банкомати АТМ плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издаваната му кредитна карта.Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2017 г., когато е било направено последното плащане по нея, като баланса по същата е в размер на минус 1348.76 лв.Това принудило кредитора да блокира използването й.Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответницата продължила виновно да неизпълнява, което породило правен интерес от страна на ищеца „БНП Париба Файненс“ ЕАД да потърси съдебна защита на вземането си и довело до подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за дължимите суми, за които съдът издал заповед за изпълнение № 418/01.06.2018 г. по ч.гр. дело №657/2018г. на РС Провадия, срещу която И.С. възразила.

От представеното ч.гр.д. 657/2018г. по описа на ПРС е видно, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и по него е издадена заповед за изпълнение №  418/01.06.2018г. за следните суми: в размер на 1071.20 лева (хиляда и седемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща неиздължената главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11270512/07.05.2015 г.; в размер на 277.56 лева (двеста седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки) представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г.; в размер на 54.37 лева (петдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 78.06 лева (седемдесет и осем лева и шест стотинки), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение от длъжника по нея, като във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.                        

  При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК вр. с чл.9, ал.1 от Закона за потребителски кредит.

 Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право, изпълнението на задълженията си по него, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Доказано е, че между ищецът и ответникът на 07.05.2015г. в гр. Провадиясе установява, че ответницата И.Р.С. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна карта MasterCard. На 20.01.2016 г. ответницата И.С. е активирала, предоставената й от „БНП Париба Файненс“ ЕАД кредитна карта № CARD-11580355 с максимален кредитен лимит в размер на 1500.00лв.Същия представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателя усвоявал посредством всякакви транзакции-теглене в брой от банкомати АТМ плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издаваната му кредитна карта.Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2017 г., когато е било направено последното плащане по нея, като баланса по същата е в размер на минус 1348.76 лв.Това принудило кредитора да блокира използването й.Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответницата продължила виновно да неизпълнява.

В настоящия случай съдът намира, че са налице предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника по сключения между страните договор, тъй като процесния договор непредставлява банков кредит, поради което и постановките на цитираното от ответника тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са неприложими в настоящия случай, тъй като дружеството кредитор е отпуснало паричен заем, а не банков кредит.

Към 10.11.2017 г., датата на която е настъпила предсрочната изискуемост, кредиторът не е бил със статут на банка.Процесният договор е бил сключен междупотребител - заемополучател и кредитор-заемодател, който не е представлявал банкова институция.С Договор за заем по чл.240 ЗЗД заемодателя предава в собственост на заемателя пари срещу задължението на заемателя да върне заетата сума, като заемателя дължи лихва, ако това е уговорено писмено. При уговорен срок за връщане на заетата сума и при уговорена лихва, на падежа на задължението заемателя следва да върне на заемодателя заетата сума и възнаградителната лихва. Уговорената клауза, включена в договора за заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД.С уговорката за предсрочна изискуемост длъжника изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 ЗЗД.Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имола, ако срокът бе изтекъл.Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.

Съдът намира, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаването на Заявлението по чл.410 ГПК в съда, тъй като ищецът е положил необходимите усилия да уведоми ответника за упражняването на това свое право с изпращане на поканата до адреса за кореспонденция на ответника посочен по договора., а съгласно чл.10 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Според съдебната практика Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2 г.о., Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай, че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие, на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случая съда намира, че ищецът е положил нужните усилия да доведе до знанието на ответника уведомлението за обявяване на кредита на предсрочно изискуем и затова счита, че кредита е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Доводите на ответника, че предявените искове са погасени по давност съдът намира за бланкетни и неоснователни, предвид разпоредбата на чл.11, б“в“ от ЗЗД, съгласно която вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност.Вземанията по Договор CARD-11580355 са станали предсрочно изискуеми на 10.11.2017 г., предвид което и същите не са погасени по давност.

Поради гореизложеното иска се явява основателен и следа да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 121.94 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съда определя на 100.00 лева. Ответникът следва да заплати и разноски в заповедното производство в размер на 28.06 лева и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. 

Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК вр. с чл.9, ал.1 от Закона за потребителски кредит съществуването на вземането на „БНП Париба Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 към И.Р.С. ЕГН: ********** с адрес: ***, за което е издадена Заповед № 418/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 657/2018г. за дължимост на следните парични вземания: в размер на 1071.20 лева (хиляда и седемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща неиздължената главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11270512/07.05.2015 г.; в размер на 277.56 лева (двеста седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки) представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г.; в размер на 54.37 лева (петдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

 

 

 

ОСЪЖДА И.Р.С. ЕГН: ********** с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „БНП Париба Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски в настоящото производство и по заповедното производство по ч.гр.д. № 657/2018г. на ПРС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..