Решение по дело №1960/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалбата на К.Х.П., ЕГН ********** срещу Решение № 2153-15-203/20.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол № 2140-15-421/31.05.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -Пловдив.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който оспорва административните актове и претендира разноски.

В жалбата се сочи, че административните актове са постановени в нарушение на чл.7 и чл.9 от АПК при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл.36 от АПК и административнопроизводствените правила, в нарушение на чл.104 от КСО като приетото с решението и разпореждането противоречи на материалните норми относно категоризирането на труда за процесните периоди.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт С. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмено становище.

Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за основателна поради следното:

В развилото се административно производство със заявление - вх. № 2113-15-2540/06.07.2021 г. К.П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 69б от КСО.

Към датата на заявлението П. е навършил възраст 58 години, 07 месеца и 02 дни, има и положен осигурителен стаж в Украйна.

По представените със заявлението документи и съобразно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, на жалбоподателя П. е зачетен осигурителен стаж с прекъсване за времето от 20.09.1980 г. до 05.07.2021 г. включително, както следва: Осигурителен стаж от първа категория труд - 06 години, 06 месеца и 13 дни; Осигурителен стаж от втора категория труд - 00 години, 04 месеца и 00 дни; Осигурителен стаж от трета категория труд - 28 години, 02 месеца и 19 дни, като на основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е в размер на 39 години, 06 месеца и 11 дни. Признат е осигурителен стаж за правото на пенсия, положен в чужбина в размер на 05 години, 05 месеца и 17дни.

Съгласно приложимата уредба право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69“б“, ал.1 от КСО през 2021 г. мъжете придобиват, ако са работили 10 години при условията на първа категория труд, навършили са възраст 53 години и 08 месеца, не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в КСО и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100.

С процесното разпореждане № ********** /протокол № 2140-15-421/31.05.2023 г. /л.99/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, на жалбоподателя е отказано отпускане на исканата пенсия, тъй като към датата на заявлението, както и към датата на издаване на разпореждането не е изпълнено условието за наличие на 10 години стаж, положен при условията на първа категория.

Спора по делото е относно това като каква категория - първа или втора, следва да се зачете положения от жалбоподателя труд за периода от 15.04.1988 г. до 24.08.1989 г. на длъжност - "технолог"; стажа от 01.03.1996 г. до 30.08.1999 г., положен на длъжност - "контрольор производствени операции" и този от 01.09.1999 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „авиотехник".

Като част от административната преписка е представена Трудова книжка № 3245/15.04.1988 г. /л.92/, в която е оформен осигурителен стаж, положен от П. *** за времето от 15.04.1988 г. до 30.08.1999 г. с продължителност 11 години, 04 месеца и 15 дни.

Няма спор между страните, че от 15.04.1988 г. до 15.08.1989 г. П. е заемал длъжността "технолог", а от 15.08.1989 г. до 28.02.1996 г. е заемал длъжностите: "радиомонтьор", "монтьор по ремонт на РЕО", "монтьор по ремонта на РЕО - АТ", "изпитвач АТ", "монтьор по ремонта на АТ", а от 01.03.1996 г. до 30.08.1999 г. "контрольор по производствени операции".

Видно от писмо - вх. № 2124-15-315#3/04.11.2021 г. (изх. № Р330-745/02-11.2021 г.) /л.56/ "Авионамс" АД Пловдив удостоверява, че К.П. през периода от 01.01.1992 г. до 30.08.1999 г. е работил в "Обособено производство за ремонт на самолети“ /ОПРС/, както следва:

от 01.01.1992 г. до 30.11.1992 г. в цех А2, бригада "Радио Електронно Оборудване" на длъжност "монтьор по ремонта на авиационна техника /АТ/";

от 01.12.1992 г. до 31.03.1993 г. в цех А2, бригада "Контролно изпитателна станция /КИС/ на длъжност "изпитвач на АТ";

от 01.04.1993 г. до 27.02.1996 г. в цех А2, бригада /КИС/ на длъжност "монтьор по облитане на АТ";

от 28.02.1996 г. до 30.08.1999 г. в ОПРС на длъжност "контрольор на производствени операции".

Издаден е образец УП-3 №119/16.08.2021 г. /л.89/ от "ХЕЛИ ЕР САУ" АД за положен осигурителен стаж от К.П. за времето от 01.09.1999 г. до 31.12.1999 г., с продължителност 04 месеца на длъжност "авиотехник РЕСО" като е направено предложение осигурителният стаж да се зачете от втора категория труд по т. 53б от ПКТП /отм./.

Според т. 6“л“ от ПКТП (отм.) от първа категория е трудът на монтьор и ел. монтьор-регулировчици, изпитател, организатор по производството и контрольор по качеството на радиолокационната апаратура от системата на МНО.

Като стаж от първа категория труд съгласно разпоредбата на т. 66"б" от ПКТП (отм.) е обхванат труда на "Работници по измиване на авиационни детайли. Монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника. Монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти. Бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника. Монтьор по облитане на авиационна техника."

С оглед удостовереното от "ХЕЛИ ЕР САУ" АД на основание т. 53“б“ от ПКТП (отм.) от втора категория труд при пенсиониране е труда на инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства.

За да счете за неоснователна претенцията на К.П. за зачитане на стажа от 15.04.1988 г. до 24.08.1989 г., положен на длъжност "технолог"; от 01.03.1996 г. до 30.08.1999 г., положен на длъжност "контрольор производствени операции" и от 01.09.1999 г. до 31.12.1999 г., положен на длъжност "авиотехник" като такъв от първа категория, административният орган е изложил съображения, че в "Терем" ЕАД ( МРЗ „Г.Д.“ “Авионамс" АД) се извършва среден и капитален ремонт, модернизация на авиовъоръжението на българските ВВС и производството на резервни части за тях, като в тази връзка няма основание за зачитане от втора категория труда на персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във военната авиация, тъй като точка 53“б“ от ПКТП (отм.) се прилага за инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация.

След като заеманите от П. длъжности в "Авионамс" АД -Пловдив за времето от 15.04.1988 г. до 14.08.1989 г. - "технолог", от 01.03.1996 г. до 30.08.1999 г. - "контрольор производствени операции" не били обхванати от разпоредбата на т. 6“л“ и т. 66"б" от ПКТП /отм. / то административният орган счита, че положеният осигурителен стаж трябва да бъде зачетен от трета категория труд.

Относно стажа на заеманата длъжност - авиотехник „РЕСО“ от 01.09.1999 г. до 31.12.1999 г. в "ХЕЛИ ЕР САУ" АД с образец УП- 3 №119/16.08.2021 г. за положен осигурителен стаж от К.П. е направено предложение от дружеството - осигурител да се зачете от втора категория труд по т. 53“б“ от ПКТП /отм./

Пенсионният орган е зачел спорните периоди за осигурителен стаж от трета категория (за времето от 15.04.1988 г. до 14.08.1989 г., положен на длъжност "технолог"; от 01.03.1996 г. до 30.08.1999 г., положен на длъжност "контрольор производствени операции"), както и за осигурителен стаж от втора категория (за времето от 01.09.1999 г. до 31.12.1999 г., положен на длъжност "авиотехник"), като са взети предвид наличните редовни документи, представени в рамките на административното производство.

По делото е представено от Държавна агенция "Архиви", Дирекция "Държавен военноисторически архив" Велико Търново удостоверение № 02-4274#2/08.11.2023 г. както и допълнително представени документи, както следва: заповед № 317/19.04.1988 г. на директора на МРЗ „Г. Д."; трудов договор № 881/18.04.1988 г.; заповед № 694/17.08.1989 г. на директора на МРЗ „Г. Д."; заповед № 152/20.02.1996 г. на директора на ВРЗ „Г. Бенковски"; заповед № 572/26.08.1999 г. на директора на „Терем" ЕАД клон Пловдив./л.188 и сл./

По делото се събраха свидетелските показания на свидетелите Ш. и Д., и двамата познаващи лично жалбоподателя П. неговите трудови функции и задължения, с оглед заеманите длъжности. Като специалисти работили в МРЗ „Г. Д."*** свидетелите внесоха яснота по делото относно конкретни факти и обстоятелства съпътствали трудовата дейност на К.П.. Съдът кредитира свидетелските показания, като обективни и безпристрастни, непротиворечащи на доказателства по делото.

В изслушаните свидетелски показания се посочват детайлно и подробно извършваните процеси в обособеното производство, включително и съпътстващите вредности на труд, засягащи всички изпълнители и производственици в бригадите, в които е работил К.П.. Отделно от това, същите са абсолютно логични и във взаимовръзка с изложеното от вещото лице, а така също и с приетите по делото доказателства. Показанията са и обективни, тъй като свидетелите изложиха своите лични възприятия от естеството на работата, извършвана от К.П. като технолог и монтьор на радиолокационно оборудване, още повече, че и двамата свидетели са работили заедно с жалбоподателя в бригада „Радиоелектронно оборудване“, „Обособено производство за ремонт на самолети“ на МРЗ „Георги Д. като при изпълнение на трудовите си функции всички дейности на технолога и монтьора са пряко свързани с производствения процес. При осъществяване на трудовата си дейност П. е бил постоянно в цеха, имал е непосредствено участие в трудовите процеси, които са се развивали в работна среда - наситена с вредни въздействия дотолкова доколкото се използват предаватели със свръхвисока честота и облъчването е почти навсякъде. В работната среда е имало електромагнитни излъчвания, средата е била наситена с керосинови и маслени изпарения. В тази конкретика свидетелите посочват, че много от датчиците на самолета са с радиоизотопни, използва се радиоизотопни като датчици с йонизиращи лъчения, които излъчват достатъчно гама лъчение, отделно има високо налягане на кислород, шум, шумовото въздействие е достатъчно голямо, използваха се източници на захранване с керосинови двигатели със засилено шумово въздействие и изпарения на изгорели газове, което също е достатъчно вредно, а в заключение посочват, че средата е достатъчно агресивна, киселинна.

Според разпоредбата на приложимата норма на т.6 "л" от ПКТП /отм./ труда, положен на длъжност - "монтьор и ел.монтьор-регулировчик, изпитател, организатор по производство и контрольор по качеството на радиолокационна апаратура от системата на МНО се зачита от първа категория.

Съгласно т.66 "б" от ПКТП /отм./ труда, положен на длъжност "монтьор по ремонт и изпитване на авиационна техника" и на длъжност "монтьор по ремонта на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти" се зачита за първа категория.

Събраните и в рамките на съдебното производство доказателства опровергават възприетата теза на ответника и водят до извод за приложимост на т.6 "л" и т.66 "б" от ПКТП /отм./

В тази връзка съдът като разгледа в тяхната съвкупност, кредитира приетото по делото заключение на СТЕ, показанията на изслушаните свидетели, Удостоверение № 02-4274#2 от 08.11.2023 г. на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ /л.198/, което в правното си битие на официален документ, чиято материална доказателствена сила не е оспорена, обвързва съда относно съдържащите се факти и обстоятелства.

Конкретното място на полагане на труда от жалбоподателя – К.П., е в Обособено производство за ремонт на самолети (ОПРС), в основен цех „А-2", извършващ ремонт на самолети, част от ОПРС.

За изясняване на спорният по делото въпрос дали жалбодателят притежава 10 г. стаж от първа категория по делото е назначена експертиза.

По делото без възражения в хипотеза на чл.201 от ГПК се прие заключението по СТЕ, като вещото лице е посочило, че изпълняващият длъжността-технолог по ремонт на радио-авиационна техника е непосредствено ангажиран в производствено-ремонтната дейност, като му се възлагат и функции на контрольор на производствените операции по ремонта на електронното оборудване на самолетите.

Вещото лице след подробен анализ на трудовите функции посочва и различните длъжности, на които е работил П., а те са следните: Технолог в технологична група за ремонт на РЕО в ОПРС; Радиомонтьор; Монтьор по РЕО; Изпитвач на АТ; Монтьор в КИС; Монтьор облитане в ЛИС; Контрольор на АТ, всички те пряко ангажирани с извършвани изпитания и проверка на радиоелектронното оборудване (РЕО) на самолета при подготовката му за полети преди издаване на изделието. Вещото лице посочва, че военната авиация е специализирана спрямо гражданската и селскостопанската, и е профилирана по своето назначение.

Трудът е полаган от жалбоподателя под прякото и постоянно въздействие на свръхвисоки честоти. Заеманата от жалбоподателя длъжност "технолог по РЕО" предполага, работа в самия цех, в обхвата на вредните въздействия в него, включително тези на свръхвисоките честоти. Участието на технолога в производствения процес в цеха е непосредствено и постоянно. Там се намира и канцеларията му. Участието в ремонта на авиационна техника е непосредствено и пряко. Освен специфичните трудови задължения за длъжността "технолог по РЕО" и следващите промени в наименованието, от жалбоподателя са изпълнявани и трудовите функции, специфични за длъжностите "организатор производство" и "контрольор по качеството". Длъжностите "технолог по РЕО" и следващите промени в наименованието, "контрольор по качеството" са идентични по отношение на вредностите, на които са изложени лицата, които ги заемат.

Степента на излагане на вредни въздействия при изпълняване от жалбоподателя на трудовите функции на длъжностите Технолог в технологична група за ремонт на РЕО в ОПРС; Радиомонтьор; Монтьор по РЕО; Изпитвач на АТ; Монтьор в КИС; Монтьор облитане в ЛИС; Контрольор на АТ, са еднакви и идентични по отношение: място на полагане на труда, вредност и тежест на труда, въздействие на свръхвисоки честоти и обхват на други вредни въздействия.

Както се каза относно заеманата от жалбоподателя длъжност „технолог" трудът е полаган при вредни условия, като за вредния труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение, в която връзка е изрично уговореното с трудов договор № 881/18.04.1988 г. заплащане на допълнително възнаграждение за висока отговорност, точност и качество.

Поради естеството на вредните, но секретни /свързани с отбраната на Република България/ условия на труда, които са били налице в конкретния случай за трудовите функции – Технолог в технологична група за ремонт на РЕО в ОПРС; Радиомонтьор; Монтьор по РЕО; Изпитвач на АТ; Монтьор в КИС; Монтьор облитане в ЛИС; Контрольор на АТ, от системата на МНО, трудът на К.П. през спорните периоди, следва да бъде определен от първа категория.

По отношение трудовата функция на длъжността "авиотехник РЕСО" в "ХЕЛИ ЕР САУ" АД, вещото лице обосновано посочва, че на работата на „линейно“ ниво /на старта преди полетите на летателната техника/ и на „базово“ ниво относно техническо обслужване на АТ, е свързана със силно въздействие на организма на човека, вследствие на изпаренията на керосин, етилов спирт, греси и масла от една страна, а от друга при проби на авиониката – повишаващо въздействие на електро-магнитното поле и на шум при проверка кинематика и възлите от управлението на самолета.

Въз основа на ангажираните писмени доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза, както и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, съдът приема, че през процесния период, с оглед заеманата длъжност – Технолог в технологична група за ремонт на РЕО в ОПРС; Радиомонтьор; Монтьор по РЕО; Изпитвач на АТ; Монтьор в КИС; Монтьор облитане в ЛИС; Контрольор на АТ в МРЗ "Г. Д." и "АВИОНАМС" АД; "авиотехник РЕСО" в "ХЕЛИ ЕР САУ" АД, характера и естеството на работа - ремонт на самолети и специалното им оборудване с пряко участие в поддържането и ремонта, извършваният от П. труд се явява първа категория труд, при условията на т.6“л“, т. 53“б“, т. 66“б“ и т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) и следва да бъде зачетен на основание чл. 69б КСО.

Въз основа на изложеното до тук от фактическа и правна страна, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

Съобразно изхода от спора в полза на К.Х.П., се следват разноските по делото в размер на 1202 лв. /хиляда двеста и два лева/.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-203/20.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № ********** /протокол № 2140-15-421/31.05.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - вх. № 2113-15-2540/06.07.2021 г. с което К.П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 69“б“ от КСО.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив, да заплати на К.Х.П., с ЕГН **********, разноските по делото в размер на 1202 лв. /хиляда двеста и два лева/.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

Съдия: