МОТИВИ към ПРИСЪДА № 27
от 13.03.2018г.
по НОХД № 1416/2017г. по
описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу М.Е.Б. *** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в периода от 20.02.2015г. до 20.06.2017г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Защитникът и подсъдимия дават съгласие да не
се провежда разпит на свидетелите, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от
досъдебното производство.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Намира същото за
установено от фактическа и от правна страна от събраните по делото
доказателства. Доказателствата, че подсъдимия не заплащал дължимата на децата
си издръжка били категорични и непротиворечиви. Безспорно се установило също,
че М.Б. бил в обективна възможност да изплаща изръжката, тъй като имал движимо
и недвижимо имущество, а също и участие в търговски дружества. Пледира съдът да
го признае за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК и да му
наложи наказание „пробация“ с първите две задължителни пробационни мерки за
срок от 1 година.
Повереникът на частните
обвинители Е.М.Б. и И.М.Б.,
действащи чрез тяхната майка и законен представител Н.С.Ю., моли
подсъдимият да бъде признат за виновен. Сочи, че в хода на делото се установили
и потвърдили всички обстоятелства, обосноваващи извършването на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Подсъдимият съзнавал задълженията си за заплащане на издръжка на своите
низходящи след постановяване на решението за развод, но въпреки това не ги
изпълнявал. Защитната теза на Б., че бил заплащал издръжка на майката, чрез други
лица, не се доказала. Повереникът моли на подсъдимия да бъде наложено
поисканото от прокурора наказание „пробация“. Претендира и за направените
разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия моли съдът да
постанови оправдателна присъда, като го признае за невинен по повдигнатото
обвинение. Твърди, че подсъдимия действително бил осъден да заплаща издръжка на
двете си деца, чрез тяхната майка и законен представител. В решението било
посочено, че децата ще имат местоживеене ***.Кондолов, откъдето бащата имал
право да ги взема и връща, за да осъществява постановеният режим на лични
отношения. Видно обаче от удостоверението на ОД МВР-Кърджали, един месец след
развода майката, заедно с двете деца, заминала за постоянно да живее в Р.Турция.
Нямало доказателства тя да е оставила на подсъдимия банкова сметка, ***. След
като майката нарушавала съдебното решение, заминавайки за Р.Турция, не можело
да се твърди, че подсъдимия съзнателно не бил изпълнил задължението за
издръжка. След като получил призовката за доброволно изпълнение от държавен
съдебен изпълнител на 27.10.2016г., Б. още от следващия месец започнал редовно
да заплаща издръжката. До посочената дата той бил в обективна невъзможност да
плаща издръжка на децата, поради което състава на престъплението не бил
осъществен.
Подсъдимият в съдебно заседание не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения, в които отрича
да е извършил процесното престъпление. Твърди, че чрез трети лица плащал на
бившата си съпруга суми за издръжка на децата И. и Е., тъй като нямал
информация за банковата й сметка. От инкриминираната сума, възлизаща на 11 700
лв., почти 70-80 % били дадени на ръка на Н.Ю.. Затова моли да бъде оправдан.
Съдът като взе предвид всички доказателства
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Е.Б. е роден на ***г. в гр.Разград,
живущ ***, български гражданин, разведен, с висше образование, работи като
управител на еднолично дружество с ограничена отговорност, не е осъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
На 25.12.2004г. подсъдимият М.Б. и св.Н.Ю. сключили
граждански брак. По време на брака им се родили две деца - дъщеря И.М.Б., родена на ***г., и син Е.М.Б., роден на ***г.
През 2015 година М.Б. и Н.Ю. *** молба за развод по
взаимно съгласие, към която приложили споразумение относно последиците от
развода. Въз основа на така подадената молба било образувано производство по гр.дело
№ 97/2015г. по описа на Районен съд-Кърджали. С решение
№ 14 от 20.02.2015г., постановено по гр. дело № 97/2015г. по описа на Районен
съд-Кърджали, сключеният граждански брак между подсъдимия Б. и св.Ю. бил
прекратен, по взаимно съгласие. Със същото решение гражданският съд предоставил
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца - И.
и Е., на майката Н.Ю.. Съдът осъдил подсъдимият да заплаща на непълнолетните деца,
чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер, както
следва: за детето И.М.Б. издръжка в размер на 250
лв. месечно, и за детето Е.М.Б. - издръжка в
размер на 200 лв. месечно, считано от датата на одобряване на споразумението от
съда - 20.02.2015г., до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпване
на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната
лихва за забава. Подсъдимият М.Б. участвал лично
в производството пред Районен съд-Кърджали, получил препис от решението по гр.дело
№ 97/2015г. и узнал от същото, че е осъден да издържа
своите низходящи - И. и Е.. Решението по делото влязло в сила на 20.02.2015г.
След влизане в сила на съдебното решение, подсъдимият не
заплащал определената от съда издръжка за децата И. и Е.. Неизпълненото от Б.
задължение надхвърлило многократно две месечни издръжки. Поради тази причина,
въз основа на съдебния акт на 20.10.2016г. бил издаден изпълнителен лист в
полза на св.Н.Ю.. Същият бил предявен в Съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд-Кърджали, където било образувано изпълнително дело с взискател Н.Ю.
- майка на непълнолетните деца И. и Е.Б., и длъжник - М.Б.. Едва след
образуване на изпълнителното производство, подсъдимият платил чрез Съдебно-изпълнителната служба част от дължимата издръжка за
децата. Така от 16.11.2016г. до 05.01.2018г. той внесъл сума в общ размер от
3 150 лв., която представлявала издръжка за седем месеца, както следва: на
16.11.2016г. - 450 лв., на 23.12.2016г. - 450 лв., на 07.07.2017г. - 450 лв.,
на 14.09.2017г. - 450 лв., на 30.10.2017г. - 450 лв., на 08.12.2017г. - 450
лв., на 05.01.2018г. - 450 лв.
Така
възприетата фактическа обстановка се установява от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: обяснения
на подсъдимия, дадени на съдебното следствие, на които настоящата инстанция
дава вяра отчасти; показания на
свидетелката Л.М., дадени в хода на съдебното следствие, кредитирани
изцяло; показания на свидетелите Н.Ю., А.М.
и В. С., включени в доказателствата по делото чрез прочитане
на протоколите за разпит от досъдебното производство по реда на чл.373, ал.1
вр. чл.283 от НПК, които съдът също кредитира изцяло; Удостоверение на СИС при
РС-Кърджали от 08.01.2018г.; Решение № 104 от 22.05.2015г. по т.д.№ 40/2014г.
по описа на ОС-Кърджали; Справка за задгранични пътувания от 19.02.2018г.;
Покана за доброволно изпълнение от 21.10.2016г.; Справка от ТР към АВ относно
актуалното състояние на „Протон-ММ“ ООД-в ликвидация; Решение № 14 от 20.02.2015г. по гр. дело № 97/2015г. по описа
на РС-Кърджали; Удостоверение за раждане на И.М.Б.; Удостоверение за
раждане на Е.М.Б.; Изпълнителен лист от 20.10.2016г., издаден въз основа на Решение № 14 от 20.02.2015г.
по гр. дело № 97/2015г. по описа на РС-Кърджали; Справка от Служба по
вписванията Кърджали за лицето М.Б.; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия, както и
другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство.
При анализа на гласните доказателства, съдът
кредитира изцяло показанията на св.Н.Ю. като правдиви и логични, тъй
като се подкрепят и от писмените доказателства по делото, каквито са
постановените от РС-Кърджали съдебни актове, и най-вече от издаденото от СИС
при РС-Кърджали удостоверение, сочещо размера на платената от подсъдимия
издържка. Св.Ю. установява, че след влизане в сила на съдебното решение
подсъдимият не заплатил доброволно нито една издръжка на децата И. и Е..
Двамата имали уговорка издръжките да се плащат само по банков път, като на М.Б.
тя била посочила и сметка в банка ЦКБ. Въпреки това, той не плащал дължимата
издръжка, като едва след завеждане на изпълнителното производство внесел по
делото няколко издръжки. На ръка суми за издръжка не била получавала. Настоящата
инстанция не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която
заявява, че е плащал суми за издръжка на св.Ю., чрез трети лица, както и че
почти 70-80% от инкриминираната сума бил заплатил на ръка. Тези негови
твърдения се опровергават не само от показанията на Н.Ю., но и от показанията
на свидетелите М., М. и С.,
поради което съдът ги приема като защитна теза на подсъдимия, насочена към
оневиняването му.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183,
ал.1 от НК, тъй като в периода от
20.02.2015г. до 20.06.2017г. в гр.Кърджали, като е осъден с влязло в сила на 20.02.2015г.
съдебно решение № 14/20.02.2015г. по гр.дело № 97/2015г. на РС-Кърджали, да
издържа свои низходящи - сина си Е.М.Б. с ЕГН ********** и дъщеря си И.М.Б. с
ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Н.С.Ю. ***, с
ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за сина си Е.М.Б.
26 месечни вноски в размер на 200 лв., на стойност 5 200 лв., и за дъщеря си И.М.Б.
26 месечни вноски в размер на 250 лв., на стойност 6 500 лв., или общо 11 700
лв. за двете децаа. За съставомерността на престъплението по този текст е необходимо от
обективна страна деецът да е бил осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно
решение за това да издържа свой низходящ. В случая има такова решение, влязло в
сила на 20.02.2015г., за което подсъдимия е
научил и знае, че касае осъждане за това, че дължи издръжка на децата си И.М.Б. и Е.М.Б.. Това престъпление се извършва само с пряк умисъл,
който включва съзнателно неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка.
При подсъдимия такъв умисъл е налице, тъй като той е в работоспособна възраст, макар
и постъпленията му да са недостатъчни, от него като родител се изисква
издължаване на сумите. Няма данни Б. да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността
му да упражнява труд, поради което не са били налице обективни причини, пречещи
му своевременно да заплати дължимата издръжка. Изтъкнатите обстоятелства от
подсъдимия не могат да обосноват
отпадане на задължението му, респ. не изключват субективната страна на
деянието. Фактът, че Н.Ю. е заминала с децата извън страната, при родителите й
в Р.Турция, не са основание за неизпълнение на задължението му да плаща
дължимата издръжка на низходящите си. Както сочи св.Ю., тя му посочила банкова
сметка, ***и. Доводът на защитата за неспазване на режима на лични отношения с
децата от страна на майката Н.Ю. не следва да бъде коментиран, тъй като не е
предмет на настоящото делото.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази предвиденото наказание за
престъплението по чл.183, ал.1 от НК - „лишаване от свобода“ до една
година или „пробация“; степента на обществена опасност на деянието - висока, тъй като са засегнати обществени
отношения, свързани със закрилата на правото на издръжка на непълнолетни деца;
степента на обществена опасност на подсъдимия - ниска, с оглед необремененото му
съдебно минало; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на дееца, добрите характеристични данни, с които се ползва по
местоживеене, както и погасяването на част от дължимата издръжка; отегчаващите
отговорността обстоятелства - дългата продължителност на неизпълнение на
съдебното решение от страна на подсъдимия. Отчитайки всичко изложено,
съдът на основание чл.54 от НК определи на подсъдимия второто по тежест
наказание, предвидено в чл.183, ал.1 от НК, а именно „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 8 месеца с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца.
Настоящата инстанция не намери
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК. Изтъкнатите смекчаващи обстоятелства мотивираха
съдът да наложи на подсъдимия наказание „пробация” именно към посочения минимален размер. Определената санкция ще
изпълни целите по чл.36 от НК и ще спомогне както за превъзпитаването на дееца,
така и ще подейства възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК настоящата
инстанция осъди подсъдимият М.Б. да заплати на Н.С.Ю., като майка и законен представител на частните
обвинители Е.М.Б. и И.М.Б., сумата от 300 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като бе направено такова
искане.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: