Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            10.06. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На трети юни                                            2020 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Станка Желева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Гр.д.№ 287,   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл. 45 от ЗЗД. Обратен иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът „МОТО-ПФОЕ" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Атанас Фурнаджиев и Димчо Николов,чрез адвокат Я.Д. - САК, с адрес ***, офис 10, предявява иск срещу И.Й.И.,ЕГН **********,***, за сумата от 26 000 лв. /частичен иск от 43 131,34 лв./ - имуществени вреди; 1 250 лв. /частичен иск от 14 209,41 лв./ - мораторна лихва върху горната сума.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 29.06. 2016 г., около 13.20 часа, на второкласен път 11-48 /Омуртаг-Котел/, при километър 8+584, на кръстовището за с. Веренци, общ. Омуртаг, настъпва ПТП изцяло по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер", с peг. № Т 8858 ТН. Транспортното произшествие настъпва при следния механизъм:  И.Й.И. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер", с peг. № Т 8858 ТН по второкласен път с посока от гр. Котел към гр. Омуртаг. При достигане до Т- образно кръстовище, образувано от второкласен път 11-48 и път за село Веренци, водачът на товарния автомобил намалява скоростта си на движение, престроява се в близост до разделителната линия, след което предприема маневра завой наляво, с посока към с. Веренци, като навлиза в лентата за насрещно движение. В същия момент към кръстовището, в посока от гр. Котел към гр. Омуртаг се движи лек автомобил „Форд Рейнджър", с peг. № СА 1666 СТ, управляван от С.Д.И.. Траекториите на двата автомобила се пресичат и между тях настъпва удар, като първоначално в контакт влизат челната част на л.а. „Форд" и предна дясна част на т.а. „Мерцедес". Следват транслационни и ротационни движения, при което л.а. „Форд" се завърта по часовниковата стрелка на 190 градуса, излиза от пътя и се обръща странично върху лявата си страна.

По случая е образувано НОХД №205/2017 г. по описа на PC - Омуртаг. С присъда N 235/15.03. 2018 г. на Районен съд Омуртаг, по НОХД №205/ 2017 г., ответникът И.Й.И. е признат за виновен в това, че на 29.06. 2016 г., около 13.20 часа, на второкласен път 11-48, гр. Омуртаг - гр. Котел, при километър 8+584, на кръстовището за с. Веренци, общ. Омуртаг, при управление на МПС „Мерцедес Спринтер", peг. № Т 8858 ТН, нарушил правилата за движение, посочени в чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, при което завил наляво за да навлезе в пътя, водещ към с. Веренци, общ. Омуртаг, без да пропусне насрещно движещият се л.а. „Форд Рейнджър", peг. № СА 1666 СТ, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП с насрещно движещият се л.а. „Форд Рейнджър", вследствие на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а", във връзка с ал. 1, б. „б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за една година и на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за три години, както и на основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 49, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С решение № 52/18.06. 2018 г., по ВНОХД № 93/2018 г. на Окръжен съд-Търговище, присъдата на Районен съд-Омуртаг е изменена частично, като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено от една година, на осем месеца. В останалата част присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 18.06. 2018 г. Видно от приложеното към исковата молба свидетелство за регистрация на МПС, увреденият лек автомобил „Форд Рейнджър", peг. № СА 1666 СТ е собственост на ищцовото дружество. От свидетелството за регистрация се установява още, че същият автомобил е отдаден на лизинг на „Викинг-Инс" ООД, с ЕИК *********. За нанесени имуществени вреди върху притежавания от ищцовото дружество-лизингодател лек автомобил, е предявена претенция пред ЗАД „Алианц България" АД по застрахователна полица „Каско на МПС" № 16-0300/302/5002447. С писмо изх. № 310-02-1676/16.03. 2017 г., позовавайки се на договорно неизпълнение, застрахователят по имуществената застраховка отказал да плати обезщетение, поради което се наложило да бъде отправена последваща претенция срещу ЗК „Олимпик" АД, застраховало отговорността на виновния за ПТП водач по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер BG/28/116001441135. С оглед спазване на законовите разпоредби, пред ЗК „Олимпик" АД е отправена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди на „Форд Рейнджър", с peг. № СА 1666 СТ във връзка, с което е образувана щета № 1722301101004027. На 08.12. 2017 г. е извършен оглед на процесния лек автомобил, при което са установени увреждания на автомобила, изрично описани по вид и степен в опис заключение по щета № 1722301101004027. Уврежданията по автомобила са такива, каквито за описани от застрахователя в изрично съставения документ.

С писмо изх. № 312724/26.01. 2018 г.,  е направен отказ да се изплати застрахователно обезщетение. Доколкото според ищеца стойността на необходимия ремонт надвишава 70% от действителната стойност на лекия автомобил, най-вероятно се касае именно за настъпила тотална щета на лек автомобил „Форд Рейнджър". За възстановяването му, само за видимо увредените детайли по автомобила, е необходима сума в размер на 43 131,34 лв.

Затова се иска да бъде осъден ответникът И.Й.И., ЕГН **********, да плати на „МОТО-ПФОЕ" ЕООД сумата от 26 000 лв. /частичен иск от 43 131,34 лв./ - имуществени вреди, представляващи щети върху лек автомобил „Форд Рейнджър", с peг. № СА 1666 СТ, нанесени в резултат на ПТП от 29.06. 2016 г., ВЕДНО със ЗАКОННА ЛИХВА считано от дата на входиране на исковата молба, до датата на окончателното плащане; сумата от 1 250 лв. /частичен иск от 14 209,41 лв./ - представляваща мораторна лихва върху горната сума считано от дата на непозволеното увреждане - 29.06. 2016 г. до дата на входиране на исковата молба, както и сторените от ищцовото дружество съдебни разноски, включително и дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. В съд. зас. искът се поддържа по основание. Прави се изменение по отношение на цената – главницата се намалява на 25 200 лв., а за лихвата се увеличава на 8330 лв. В последното с.зас. адв. Д. не се яви, но в писмени бележки подвържа иска според направеното от него изменение и представя списък с разноските.

Ответникът подаде отговор на исковата молба. В него той не оспорва фактите по произшествието и тези по влязлата в сила присъда, с която е бил признат за виновен. Посочва обаче, че в мотивите на съдебните актове на двете инстанции е посочено, че водачът на другия автомобил също е допуснал редица нарушения на ЗДП, като се е движил със скорост, значително надвишаваща позволената и не е предприел каквито и да било действия за спиране на автомобила. Имало установено и съдържание на алкохол в кръвта му.

С отговора се прави искане в процеса да бъде привлечен като трето лице помагач и водачът на другия автомобил, който също има вина за произшествието. Спрямо него ответникът предявява и обратен иск, с който счита, че третото лице следва да му заплати 70% от исковата претенция или съобразно това, което съдът установи като щета. В съд. зас. ответникът поддържа становището си и моли, каквато сума бъде присъдена от съда по основния иск, 70% от нея да бъде присъдена по обратния иск.

Съдът конституира като трето лице помагач и като ответник по обратния иск С.Д.И.. Той счита, че конституирането му не следвало да се допуска. Евентуално оспорва обратния иск. Ответникът бил признат за виновен за произшествието с влязла в сила присъда. Не било вярно от друга страна, че той- И. е с установено съдържание на алкохол в кръвта. В съд. зас. ответникът се представлява от адв. Г., който поддържа отговора и счита, че вина за произшествието има изцяло ищецът по обратния иск. Счита, че според заключението на експертизата, дори неговият клиент да е управлявал със скорост от 90 км./ч., то той отново не би могъл да спре преди мястото на произшествието, т.е. другият автомобил и в двата случая попада в опасната зона за спиране. Т.е. преценката на водача на другия автомобил е била поначало погрешна.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Изложените в исковата молба факти по отношение на описаното ПТП се потвърждават от събраните по делото доказателства.

 На 29.06. 2016 г. Ответникът И.И. причинява ПТП, управлявайки автомобил марка „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ”, с рег. № Т 8858 ТМ, по пътя между гр. Омуртаг и гр. Котел. На кръстовището за с. Веренци ищецът предприема маневра завой наляво и се сблъсква с насрещно движещия се автомобил „Форд Рейнджър”, с рег. № СА 1666 СТ, управляван от С.И.. При това произшествие са причинени множество увреждания и по двата автомобила,  на пътниците, които са пътували в тях също. Образувано е наказателно производство, проведено е разследване. На ищеца са повдигнати и внесени в съда обвинения за извършено престъпление. С присъда от 15.03. 2018 г., по НОХД № 205/ 2017 г. на РС-Омуртаг, И. е признат за виновен в това, че на 29.06. 2016 г., при управление на МПС, л.а. „Мерцедес Спринтер”, собственост на „Антар” ООД гр. Търговище, нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1, изр. 1-во от ЗДП – при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС, предприел завиване наляво, за да навлезе в пътя, водещ към с. Веренци, община Омуртаг, без да пропусне насрещно движещия се л.а. марка „Форд Рейнджър”, с рег. № СА 1666 СТ, управляван от С.И. ***, собственост на „Мото Пфое Викинг Инс” ООД гр. Варна, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП с този автомобил, вследствие на което причинил телесна повреда на повече от едно лице.  Наложено е наказание от 1 година „Лишаване от свобода”, отложено за изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Тази присъда е била изменена от ОС-Търговище, с решение по ВНОХД № 93/ 2018 г., като е намалено наказанието на 8 месеца  „Лишаване от свобода”. Въззивният съд е отчел, че другият автомобил се е движил с много голямо превишение на позволената скорост в този участък и също е допринесъл за тежките последици от произшествието.

От свидетелството за регистрация се установява още, че автомобилът „Фард Рейнджър“ с рег. № СА 1666 СТ, е собственост на „Мото-пфое“ ЕООД и отдаден на лизинг на  „Викинг-Инс" ООД, с ЕИК *********. За нанесени имуществени вреди върху притежавания от ищцовото дружество-лизингодател лек автомобил, е предявена претенция пред ЗАД „Алианц България" АД по застрахователна полица „Каско на МПС" № 16-0300/302/5002447. С писмо изх. № 310-02-1676/16.03. 2017 г., позовавайки се на договорно неизпълнение, застрахователят по имуществената застраховка е отказал да плати обезщетение, поради което се наложило да бъде отправена последваща претенция срещу ЗК „Олимпик" АД, застраховало отговорността на виновния за ПТП водач по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер BG/28/116001441135. С оглед спазване на законовите разпоредби, пред ЗК „Олимпик" АД е отправена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди на „Форд Рейнджър", с peг. № СА 1666 СТ във връзка, с което е образувана щета № 1722301101004027. На 08.12. 2017 г. е извършен оглед на процесния лек автомобил, при което са установени увреждания на автомобила, изрично описани по вид и степен в опис заключение по щета № 1722301101004027. Уврежданията по автомобила са такива, каквито за описани от застрахователя в изрично съставения документ. Обезщетение и от този застраховател не е изплатено на ищеца. С писмо изх. № 312724/26.01. 2018 г.,  е направен отказ да се изплати застрахователно обезщетение.

Ноторен е фактът, че към момента това дружество е в търговска несъстоятелност.

От заключението на първата техническа експертиза се установява, че основната причина за настъпването на произшествието е поведението на  ответника, като водач на т.а. „Мерцедес“, защото предприема маневра за завиване наляво, навлиза в насрещната лента за движение и отнема предимството на другия автомобил“Форд“, който се движи в собствената си лента. Средната пазарна стойност на този автомобил към момента на произшествието е била 36 000лв. Щетите са големи, като са описани в 45 пункта от заключението на експертизата. Стойността на ремонта би възлязла на сумата 28 448,24 лв. Настъпила е тотална щета на автомобила, защото сумата за ремонта му е повече от 70% от действителната стойност на автомобила.

По отношение на останалите въпроси, които бяха предмет на основната и допълнителната експертиза, се установи следното: От мястото, където водачът на автомобила „Форд“ забелязва опасността за движение – това, че „Мерцедес“ предприема маневрата завой наляво, до мястото, където е бил ударът, разстоянието е  73,2 м.  Установената скорост на движение на „Форд“-а е била 128,5 км./ч. С тази скорост, дори и да се предприеме спиране, ударът е бил неизбежен. Ако автомобилът се е движел с позволената скорост от 90 км./ч. и при предприемане на спиране, водачът на „Форд“-а ще измине разстояние от 76,6 м., т.е. той би спрял след мястото на удара.

В това отношение и двете експертизи нямат разлика. Допълнителната експертиза обаче посочва, че при задействане на спирачната система от „Форд“-а, при скорост от 90 км./ч., забавянето в скоростта на движение ще даде възможност на „Мерцедес“ да извърши завоя, преди другият автомобил да премине през кръстовището. При задействане на спирачната система от  водача на „Форд“-а, при скоростта, с която се е движил, ударът би настъпил при скорост от 106,2 км./ч., като ще бъде ударена задната част на „Мерцедес“-а.

Във връзка с твърдението за наличието на алкохол в кръвта на ответника по обратния иск, управлявал автомобила „Форд“, съдът не установи в доказателствата по делото да има надлежен документ, от който да се доказва това обстоятелство. Видно от преписката по обезщетенията, в писмо на КФН от 26.06. 2017 г. се посочва, че отказът на застрахователя по застраховка“Каско“ се основава на това, че водачът на „Форд Рейнджър“ е управлявал автомобила при наличие на алкохол в кръвта и това било видно от КП № 47/ 29.06. 2016 г. По настоящото дело обаче този протокол не е представен. Твърденията на ищеца по обратния иск са, че концентрацията е била около 3 промила.

Към настоящия момент ответникът не е заплатил нито една част от щетите по автомобила.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Искът е установен в своето основание. Налице е влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд по отношение на това извършено ли е деянието виновно от ответника и противоправността. Това са основните предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите, които са причинени виновно от някого. В случая както вината на ответника, така и причинната връзка между деянието му и настъпилата вреда – пълна щета по автомобила „Форд Рейнджър“, са доказани от събраните по делото доказателства. Ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата като не е пропуснал насрещно движещия се л.а. Нарушаването на чл. 37 от ЗДП е безспорно. Няма пречка обаче гражданският съд да се позове и на други нарушения, щом те се установяват от доказателствата по делото. А нарушението на чл. 37 от ЗДП е пряко свързано и с нарушаване на чл. 25, ал. 1 от с.з. Защото ищецът е имал много добра видимост към пътя с насрещното движение, възприел е другия автомобил, но без да се увери с каква скорост се движи той,  ще застраши ли маневрата движението, самонадеяно е предприел завой наляво. Има също така и нарушаване на общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, като не е съобразено и това, че автомобилът е имал товар и маневреността му при такива условия е намалена.

По отношение на размера. Ищецът направи искане за изменение на първоначално предявените размери. Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по това искане и няма определение за изменение на размера на иска. Т.е. претенцията е в първоначалния си размер

Видно от заключението на вещото лице стойността на автомобила е в размер на 36 000 лв. към момента на  произшествието. Претенцията е за 26 000 лв., като е заявена като частична от 43 131,34 лв.

Затова съдът намира, че така предявеният частичен иск по главницата, е изцяло основателен.

По отношение на лихвата. Търси се размер от 1250 лв., като частичен размер от 14 209,41 лв., от датата на увреждането, до 01.10. 2019 г.  В случаите на непозволено увреждане длъжникът изпада в забава, считано от датата на увреждането. В случая това е 29.06. 2016 г., като до 01.10. 2019 г., лихвата е над 8500 лв. върху търсената частична главница. Затова този иск също е установен по основание и размер и следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските.  Ищецът има право да търси разноските от ответника в пълен размер. Представен е списък с разноските за сумата от 3573,20 лв. От тази сума 283,20 лв. са държавна такса върху увеличението на иска. Тъй като такова не е допуснато от съда, държавната такса не се дължи и трябва да бъде възстановена на ищеца. Останалата сума за адвокатско възнаграждение, държавна такса и разноски за вещо лице следва да се заплати – 3290 лв.

По обратния иск. Съдът в определението си, с което приема доклада по делото, не е дал правна квалификация на обратния иск. Той се основава на твърдението, че вредата по автомобила е причинена по вина и на другия участник в произшествието. Твърди се, че това участие е 70% от общата отговорност, т.е. от цената на иска, такъв, какъвто съдът го уважи като размер. Т.е. 18 200 лв. за главницата и 875 лв. за лихвата. Материалното основание на иска е по чл. 127, ал. 2  от ЗЗД, във връзка с чл. 45 и 53 от ЗЗД. Съдът следва да установи има ли съпричиняване от страна на ответника по този иск, което включва установяване на действие и/или бездействие, което да е противоправно и да е налице причинна връзка между деянието и настъпилата вреда – т.е. същите правни основания като по първоначалния иск. Освен това обаче съдът следва да установи, ако приеме солидарност, какъв е процентът на участие на този ответник, тъй като и от двете страни по този иск презумпцията на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД се оспорва.

От събраните по делото доказателства, които съдът прие за установени, е видно, ответникът С.И. е управлявал автомобила си със скорост значително над позволената за този вид път – при разрешена от 90 км/ч, той се е движил със 128,5 км/ч. Отделно от това при огледа на произшествието не е установен спирачен път, т.е. установено е, че не е задействана спирачната система на автомобила, въпреки възприетата от водача опасност за движението, при което той трябва да се опита да намали скоростта и по възможност да спре.  Това са нарушения на ЗДП – чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 2.  По отношение на употребата на алкохол, в това производство няма представени надлежни доказателства, а твърденията на ищеца се оспорват в отговора на исковата молба. Съдът ги приема за недоказани.

При така установените две нарушения на правилата за движение от страна на ответника следва да се прецени дали ако те не бяха извършени, щеше да се стигне до произшествието. От заключенията и на двете експертизи – първоначалната и по допълнителната задача се установява, че от мястото, от което ответникът И. е възприел опасността за движението, до мястото на произшествието, разстоянието е 73,2 метра. При управление на автомобила със скорост от 90 км/ч и при задействане на спирачната система в пълен капацитет, ответникът не би могъл да спре преди мястото на произшествието. Т.е. другият автомобил попада в опасната зона за спиране. Допълнителната експертиза  освен това обаче, дава заключение, че при задействане на спирачната система, времето, за което ответникът ще достигне до мястото на произшествието ще се удължи и това ще даде възможност на другия водач да напусне лявата лента за движение и по този начин автомобилите да се разминат. Съдът възприема това заключение като компетентно.

От този извод следва, че само по себе си превишаването на скоростта от страна на ответника не е причина за произшествието, защото дори и да управляваше автомобила с 90 км/ч, то не би имало врече другият автомобил да завърши маневрата си безопасно. От друга страна обаче липсата на реакция у ответника за задействане на спирачките е налице. Доказва се от заключението, че ако това беше станало, автомобилите са щели да се разминат. Съдът не установи обективни причини, които да са препятствали реакцията на ответника за задействане на спирачките. Такива твърдения няма и в отговора на исковата молба.

При така направените изводи, съдът намира, че основна вина за произшествието има ищецът. Той е длъжен преди предприемане на каквато и да било маневра  да се убеди, че може да я започне е завърши безопасно, без останалите водачи да бъдат затруднени или поставени в ситуация да предприемат действия за избягване на произшествието. Това следва от общите принципи на ЗДП и тълкуването на неговите норми в съвкупност, както и от чл. 25, ал. 1 от с.з. Видно от заключението и на двете вещи лица, ищецът е направил грешна преценка, че може да започне и завърши маневрата си, без да създаде опасност за движението, дори и другият автомобил да се движеше с разрешената максимална скорост. От друга страна е вярно и това, че липсата на реакция у ответника на възникналата опасност, също е довела до тежките последици от произшествието.  Ако тя беше налице, ударът е било възможно да се избегне.

На основание тези изводи на съда, съпричиняване на вредите от ответника следва да се приеме. Съдът го определя на 15% именно на базата на горния анализ.

За да бъде уважен обаче искът по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, следва да се установи плащане в размер на над 85 % от определената от съда сума по основния частичен иск. Защото законът казва, че този който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници, за разликата. В такъв случай, съдът следва  да прецени дали обратният иск не е преждевременно заведен и дали е налице правен интерес от него.

Действащата съдебна практика по този въпрос е противоречива. В някои стари решения на ВС и по-скорошни  такива на съдилища от по-долна инстанция се допуска, че този иск не е преждевременно заведен и е допустим, налице е правен интерес от него. Уважаването му обаче, ако все още не е започнало изпълнение, е под условие. Т.е. осъждането за другата страна ще бъде налице, само ако се установи, че има надплащане. В този смисъл  Решение № 327 от 20.II. 1979 г. по гр. д. № 2566/78 г., I г. о., Решение № 853 на САС по в. гр. д. № 100/2014 г. Решение № 625 от 22.02. 2016 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 98/2015 г. и др.

В друга част, от новата практика на ВКС, се приема, че този иск не може да бъде уважен дори и под условие. Задължително трябва да е налице изпълнение над дела на съдлъжника, за да се уважи подобен иск: Р № 827 по гр.д. № 1328/ 2010 г. на 4-то ГО и Р № 196 по гр.д. 6068/ 2014 г. на 4-то ГО на ВКС. Това са решения, които са постановени при условията на чл. 290 от ГПК, за уеднаквяване на съдебната практика и първото от тях е по касация на решение на ОС-Търговище. Към настоящия момент решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, не са задължителни за съдилищата. Те безспорно обаче са част от тълкувателната дейност на ВКС, целят да се развият спорните въпроси по приложението на закона и дават насоки как би могъл да се развие съдебният процес в касационната инстанция.

Настоящият състав на съда, при вземане на решението си съобрази следното: От една страна точното тълкуване на закона предполага да се приложи по-новата практика, тази на ВКС, защото ЗЗД недвусмислено показва, че сумите могат да се искат  едва когато са надплатени от единия от солидарните длъжници. Т.е. във всички случаи трябва да има изпълнение, за да се стигне до осъждане.

От друга страна доводите за процесуална икономия и уважаване на иска под условие също звучат разумно. Един от доводите на ВКС да не приеме това становище, в решението му от 2010 г., е това, че преценката има ли надплащане или не, не може да се остави на съдебния изпълнител. Това безспорно е така, но следва да се отчете и друго, че преценката ще се прави във всички случаи от първоинстанционния съд, в производството по издаване на изпълнителен лист. Така както е в някои други производства, завършващи под условие, като това по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Ако не се допусне уважаването на иска под условие, това ще доведе до значително отдалечаване във времето, за да се предяви иска по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и до риск много от доказателствата да не могат да бъдат събрани или това да е много трудно.

Като краен резултат обаче, съдът решава да се придържа към практиката, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, защото счита, че дори и в производството по издаване на изпълнителен лист, когато се преценява дали е изпълнено условието за издаването му, могат да възникнат изключително много спорни въпроси. Включително и такива по възражения за давност или по размера, по лихвите и т.н. А тези въпроси няма как да бъдат поставени, изяснени и решени в производството по издаване на изпълнителен лист. Ползите, които ще има от процесуалната икономия, биха били много малки, в сравнение с вредите, които може да понесе както едната, така и другата страна.

Затова съдът намира, че така предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, защото ищецът все още не е изплатил която и да е част от задължението за възстановяване на щетите. А този факт не е бил спорен по делото.

Разноските по обратния иск. На такива има право ответникът. В отговора на исковата молба и в съдебно заседание няма искане за присъждане на разноски. Такива няма и направени от ответника.

 По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Атанас Д., ДА ЗАПЛАТИ на „МОТО-ПФОЕ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Атанас Фурнаджиев и Димчо Николов, представлявано от адвокат Я.Д. - САК, с адрес ***, офис 10, сумата от  сумата от 26 000 лв. /частичен иск от 43 131,34 лв./ - имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета по автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № СА 1666 СТ, пострадал при ПТП на 29.06. 2016 г. на пътя Омуртаг-Котел, ведно със законната лихва, считано от 01.10. 2019 г. до окончателното изплащане,  сумата от  1 250 лв. /частичен иск от 14 209,41 лв./ - мораторна лихва върху горната сума, за времето от 29.06. 2016 г. до 01.10. 2019 г., както и 3290 лв., направени по делото разноски.

На ищеца да бъде възстановена от ОС-Търговище, сумата от 283,20 лв., внесена сума по увеличение на иска, която не е дължима, за което да се представи банкова сметка.

*** И.Й.И., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Атанас Д., против С.Д.И. ***, представляван от адвокат К.Г. *** – адрес за призоваване, иск за заплащане на 18 200 лв. главница и 875 лв. лихва – 70% от присъденото по-горе обезщетение, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 и чл. 53 от ЗЗД, като неоснователен.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд-Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: