ПРОТОКОЛ
№ 48
гр. Бургас , 31.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Петя И. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Б.)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно
частно наказателно дело № 20212000600059 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Осъденият Д. Н. М., нередовно призован, не се явява.
Явява се назначеният служебен защитник на осъдения М. - адвокат
С.К. от Адвокатска колегия - Б..
Апелативна прокуратура – Б., редовно призована, се представлява от
прокурор К..
В залата присъства П. К., инспектор от РД „Охрана“ – Б..
Инспектор П. К.: Лицето Д.М. не е открито на нито един от
посочените известни адреси, а по последна информация на 21.05.2021г. в
06.30 часа сутринта, същият е отлетял със самолет от Аерогара С. до И. и към
момента няма данни да се е върнал.
Съдът ДОКЛАДВА служебно изискана от Районен съд- Б. и
постъпила по делото на 07.04.2021г. с рег. № 685, актуална справка за
съдимост на осъдения Д. Н. М..
Съдът ДОКЛАДВА служебно изискана от ГДИН, Затвор – град Б. и
постъпила по делото на 12.04.2021 година с рег.№ 780, справка относно
изтърпените от осъдения Д. Н. М., наказания „лишаване от свобода“.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило по делото на 20.05.2021г. с рег.
1
№1511, писмо от Национална следствена служба, с което уведомяват, че към
момента на извършената проверка в Централизираната информационна
система, няма данни лицето Д. Н. М. да се намира в арестите на територията
на страната.
Съдът ДОКЛАДВА постъпил по делото на 26.05.2021г. с рег.№1591,
отговор от УМБАЛ - Б., с който са изпратили копие на талон № 3364 за
медицински преглед за установяване на здравния статус на лицето Д. Н. М.,
постъпил на 19.03.2021г. в 12.08ч. в „Отделение по спешна медицина“ на
УМБАЛ - Б., за общ медицински преглед, във връзка със задържането му по
чл.63 от ЗМВР.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило по делото на 28.05.2021г. с рег.№1636,
писмо от ОД на МВР - Б., с което уведомяват, че лицето Д. Н. М. има
регистрирано излизане от страната на 21.05.2021 през Аерогара С. по
направление Република И. - град Р., като до настоящия момент няма
регистрирано влизане на територията на Република България.
Съдът ДОКЛАДВА постъпили по делото идентични писма от ГДИН
– София, съответно на 21.05.2021г. по факса на съда и на 28.05.2021 година по
пощата, с които уведомяват, че лицето Д. Н. М. към настоящия момент не
пребивава в затворите и арестите на територията на ОСИН-София.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че следва да се даде ход на делото. Налице са
основанията на чл. 329, ал.2 от НПК вр. чл. 269, ал.3 от НПК,. т.е. лицето не е
намерено на всички, посочени от него адреси, въпреки че е издирвано, както е
налице и второто основание по т.4, б.А – лицето е напуснало е територията на
страната и местожителството му в чужбина не е установено, поради което
моля да дадете ход на делото.
АДВОКАТ К.: Поддържам заявеното от представителя на Държавното
обвинение. Освен това, позволявам си да допълня, че ми е известно, че г-н М.
беше уведомен за предходно съдебно заседание, когато вместо мен се яви
колегата П., тъй като аз имах друго дело. За настоящото производство не
знам, дали е бил уведомен, но ако беше положил минимум усилия, би се
информирал и сам, защото в края на краищата това производство е в негов
интерес, поради което Ви моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, прецени
докладваните писмени доказателства, както и заявеното днес от инспектор К.
от ОЗ „Охрана“- Б., намира че ход на делото следва да бъде даден в
отсъствието на осъдения М., тъй като същият се намира извън пределите на
Република България, местоживеенето му не е известно и не може да бъде
2
призован, а разглеждането на настоящото производство, преценява основно
писмени доказателства, поради което отсъствието му няма да попречи за
разкриване на обективната истина.
Мотивиран от горното и на основание чл. 329, ал. 2 вр. чл. 269, ал.3,
т.4, б.А от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията-докладчик ДОКЛАДВА делото.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВОКАТ К.: Няма да сочим нови доказателства.
Съдът счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господа съдии, поддържам подадения
протест и моля да го уважите като основателен.
В протестираната част Определение № 86 от 18.03.2021г. по ЧНД №
125/2021г. по описа на Окръжен съд - Б., в която съдът е отказал да приложи
разпоредбата на чл. 24 от НК и да увеличи общо определеното по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 25 от НК наказание е неправилно, поради
необоснованост на фактически констатации и превратно тълкуване на
установените по делото факти, което е довело до явна несправедливост на
наложеното общо наказание.
За приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК за увеличаване на
определеното по правилата на чл. 25 от НК общо наказание, законът изисква
няколко кумулативни предпоставки, които в случая са налице. Необходимо е
да са налице най-малко две осъждания, по които да е определено общо
наказание с еднородни по вид наказания, както и да бъде направен извод, че
определеното общо наказание не може да постигне целите по чл. 36 от НК.
3
В случая, последното изискване е изводимо от факта, че
приложението на разпоредба на чл.24 от НК не е задължително, а може да се
приложи след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, т.е. касае се
за една оценъчна дейност на съда и в този случай има трайно установената
съдебна практика, която е категорична, че се преценяват в контекста на
установените по делото факти, дали определеното във всеки случай
наказание, може да доведе до поправяне и превъзпитание на дееца и да се
постигнат целите, посочени в чл. 36 от НК. В случая, обаче, съдебната
практика е категорична, че задължително е обсъждането на приложението на
разпоредбата на чл. 24 от НК, защото в случая се касае за една решаваща
дейност на съда и няма никакво значение, дали е направено искане на
прокуратурата за приложение на този текст или не. В този смисъл са
множество съдебни решения, от които ще цитирам няколко - постановления
№ 4/1965г. и № 1/1978г. на Пленума на ВС, които не са отменени, Решение №
429/1993г. на І-во НО, Решение № 129/2013 година, на І-во НО на ВКС,
Решение № 192/17.04.2013г. по н.д. № 592/2013г. І-во НО на ВКС и други,
поради това доводите, които са изложени във възражението срещу подадения
протест, за липса на задължение за решаващия съд да направи преценка в
тази насока, считам за изцяло несъстоятелни.
На следващо място, несъстоятелно е и възражението на защитата, че
нормата на чл. 24 от НК не следва да се прилага, когато наказанията
включени в съвкупността са наложени със споразумение.
Съгласно съдебната практика - Решение № 276/13.07.2011г. по
нак.дело № 1528/2011г. на ІІ-ро НО, Решение № 254/12.06.2014г. по нак.дело
№ 842/2014г. ІІІ-то НО на ВКС и други, законът не съдържа ограничение за
съда при групиране на наказанията, наложени със споразумения, да приложи
и разпоредбата на чл. 24 от НК и това е така, защото при решаването на
делото със споразумение, правилото на чл. 381, ал. 8 от НПК/изм./ допуска
произнасянето на съда само по чл. 23 от НК, но не и по въпросите за
решаване по чл. 25 и чл. 24 от НК, т.е. те не са предмет на съгласуване между
страните по споразумението, защото са изключително правомощие на
решаващия съд, като в случая са приложими общите правила за
индивидуализация на наказанието.
Считам за правно неиздържано и становището, че приложението на
разпоредбата на чл. 24 от НК е равносилно на нова присъда, защото чрез
увеличаване на наказанието се променяла волята на решаващите съдилища по
включените в него съдебни актове. Според практиката на съдилищата, това
увеличение е необходимо в случая, защото е необходимо справедливо
комплексно санкциониране на цялостната престъпна дейност на извършителя,
когато общото наказание е несъответно на включените в него деяния.
Неправилни са и доводите, че наказанието не следва да бъде
увеличено на посоченото основание, защото при сключване на
4
споразуменията, подсъдимият е признал вината си и цитирам:
„..санкциониран по облекчен за прокуратурата ред“, както и че по този начин
е „..улеснил разкриването на обективната истина по делата“. Последното е и
невярно, защото предпоставка за сключване на споразумение е провеждане на
едно цялостно и пълно разследване, в хода на което прокуратурата е
задължена да докаже вината за извършване на конкретно престъпление без
значение, дали същата е призната в хода на разследването от подсъдимото
лице или не. Посочените обстоятелства се вземат предвид при
индивидуализация на наказанието по включените в съвкупността деяния, но
не и в настоящото производство.
За да се приложи правната норма на чл. 24 от НК, трайно
установената практика изисква да се прецени цялостната престъпна дейност
на дееца и спецификата на осъденото лице, т.е. обстоятелствата относно броя,
вида, обществената опасност на извършените престъпления и тяхната
специфика, продължителността на периода, през който са осъществени,
подбудите и мотивите за извършването им, проявената престъпна упоритост,
както и личната обществена опасност на дееца, при която преценка да се
стигне до извод, че наложеното най-тежко общо наказание не е достатъчно, за
да се постигнат целите на чл. 36 от НК. В случая, съдилищата са категорични,
че предходните осъждания и изтърпени наказания не следва да бъдат
игнорирани. В тази насока са Решение № 1/05.02.2021г. по нак.дело №
951/2020г. ІІІ НО., Решение № 207/03.01.2018г. по нак.дело № 1094/2017г,
Решение № 192/17.04.2013г. по нак.дело № 592/13г. на І-во НО и много други.
Изводите на съда в тази насока за наличие на превъзпитателен ефект
от предходните осъждания върху личността на М. и за липсата на основание
за приложение на чл. 24 от НК, считам че не са направени въз основа на
цялостен и последователен анализ на приложените по делото доказателства за
престъпната му дейност, поради което са непълни и имат декларативен
характер.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, Д. Н. М. е
осъден с 11 броя влезли в сила на съдебни актове, които са групирани в
различни съвкупности, но това което е факт е, че след всяко изтърпяно
определено наказание, същият е продължил престъпната си дейност и
данните за това са категорични.
Приложената справка установява, че през периода от 24.10.2011г. до
25.09.2013г. е изтърпял наказание ЛОС за две престъпления по чл. 354а, ал. 3
от НК, три престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12 от НК. Само няколко месеца след това, през 2014г., той е извършил
нови престъпни деяния по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и две престъпления по чл.
339, ал. 1 от НК, за което през периода от 29.01.2015г. до 01.06.2015г. е
изтърпял общо наказание, в размер на шест месеца ЛОС и отново след
поредното си излизането си от затвора е продължил престъпната си дейност,
5
като за периода от 20.09.2017г. до 19.06.2019г. е изтърпял общо наказание в
размер на 1 година и 8 месеца ЛОС, за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК и три
деяния по чл. 354а от НК, като деянието по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК,
включено в съвкупността, е извършено на 18.07.2017г., т.е. това е
изключително „богата палитра“ от множество криминални прояви за
умишлени престъпления от общ характер, които са тежки по своята
специфика. Поради това, считам изводите на съда, че осъденото лице М. се е
поправил, защото през един продължителен период от време, повече от 4
години, не е осъществявал противоправна дейност, за непрецизни, защото не
е взето предвид обстоятелството, че през повече от половината от този
период, той е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. Б.,
което силно ограничава възможността му да продължи престъпната си
дейност в този период на изтърпяване на ефективно наказание и това следва
да бъде отчетено. И поради това предположението, че М. е осъзнал
противоправното си поведение, считам за доказателствено необезпечено.
Необосновано е и предположението, че приключването на водените
срещу него дела със споразумения предполага, че той е възстановил по
всички тях причинените имуществени вреди от извършените от него
престъпления. Фактът, че е възстановил щетите за извършеното деяние по чл.
330, ал. 2, т. 2 от НК, не води до извод, че това е сторено и по останалите дела,
още повече, че те касаят престъпления за съставомерността на които не се
изисква причиняване на имуществени вреди, поради което възстановяването
на тези вреди не е предпоставка за сключване на споразумение.
По своя характер, всички деяния, които изброих са с висока степен на
обществена опасност, съставляват тежки умишлени престъпления и
преценени в тяхната цялост и последователност водят до извод, че се касае за
лице с трайно установени престъпни навици, чиято дейност е преустановена
единствено по време на реалното изтърпяване на наказанието ЛОС, което с
поведението си демонстрира липса на каквото и да е желание да се поправи и
превъзпита, което изисква засилена наказателна репресия.
Считам, че няма никакви доказателства за положителни прояви или
обстоятелства, които да ни доведат до извода, че е настъпила някаква
промяна в поведението на М., поради което определеното общо наказание,
при което се поглъщат по-леките наказания е явно несправедливо и следва да
се увеличи.
На последно място ще посоча, че незаконосъобразно е и становището,
че исканото увеличение от 10 месеца ЛОС нарушава разпоредбата на чл. 24
от НК, защото е по-голямо от основното наказание, което съдът неправилно е
определил на 9 месеца ЛОС. Законът изисква увеличението да не надвишава с
1/2 определеното общо наказание, както и крайното увеличено общо
наказание да не надминава сбора на наложените наказания по отделните
престъпления, включени в съвкупността, като в конкретния случай исканото
6
увеличение е допустимо като размер и поради това, моля да уважите
подадения протест и приложите разпоредбата на чл. 24 от НК, като увеличите
общо определеното наказание в искания размер.
АДВОКАТ К.: Уважаеми апелативни съдии, позволявам си да не се
съглася с по-голяма част от доводите на Държавното обвинение.
На първо място, Това е така, защото законодателят в разпоредбата на
чл. 24 от НК е записал „...може…“ да бъде увеличено, т.е. изключително във
възможностите и в правомощията на конкретния съдебен състав, разглеждащ
конкретното производство.
На второ място, продължавам да считам, че когато М. се е съгласил на
споразумения, той е признал и вината си, по един облекчен ред е приел тези
наказания и затова си позволявам да твърдя, че е неправилно по така приетите
за трите случая, които са предмет на това производство, той видите ли, съдът,
може да му увеличи наказанието, но друг е въпросът, че съдът може всичко.
На последно място, че осъденият М. има много „трески за дялани“ е
безспорно, но всичко това, което днес беше изтъкнато от представителя на
Държавното обвинение, считам че е относимо за следващите съдебни
състави, които ще разглеждат поредното му обвинение и аз съм убеден, че
прокуратурата няма да пропусне това, тъй като аз знам за още две досъдебни
висящи производства, дали ще има съдебни производства това не се знае и не
касае това производство, но когато ще бъдат обсъждани всички тези факти и
обстоятелства ще имат значение, било за определяне вида на това наказание,
било за размера, за режима и т.н., но в конкретния случай по така
произнесените от предходни наказателни състави определения, с които са
одобрени сключените с Държавното обвинение споразумения, защото би
трябвало поне по последното сключено споразумение /по време имам
предвид/, прокуратурата да не се съгласява с тези параметри на
споразумението, защото той имал трайно престъпни навици, както се твърди.
По тези съображения си позволявам да твърдя, че така подадения
протест се явява утежняващ положението на осъденото лице, поради което
Ви моля да не го уважавате.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА съдебните прения и се оттегля на тайно
съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че
7
ще се произнесе със съдебният си акт в предвидения от закона срок, за което
съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8