№ 612
гр.Б., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:В. Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от В. Ковачев Въззивно гражданско дело №
20231200500919 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
И. М. М., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул. св. К.О. № обжалва решение № 906971
от 06.12.2022 г., постановено по гражданско дело № 2641 от 2019 г. на РС-Б. В
жалбата се твърди, че е налице несъответствие между петитумите на предявените
от ищците обективно съединени искове, по които съдът дължи произнасяне, и
диспозитива на съдебния акт. Налице било и несъответствие между отделните
части на диспозитива на съдебния акт досежно размера на квотите идеални части,
за които съдът отхвърлил предявените искове за намаляване на дарението за двата
имота и за които отхвърлил предявените искове за възстановяване на запазени
части от двата имота. В мотивите на съдебния акт, вместо посочване на размера
на съответната квота, били посочени буквите „S“ и „j“. Предявени били обективно
съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за намаляване на
дарението и за възстановяване на запазена част общо за двамата ищци - 1/12
идеална част от поземления имот, и за намаляване на дарението и за
възстановяване на запазена част общо за двамата ищци - 1/6 идеална част от
сградата в имота. С диспозитива съдът отхвърлил искове за намаляване на
дарението на ¼ идеална част от имота и за намаляване на дарението на 1/2
идеална част от сградата, както и за възстановяване на запазена част общо за
двамата ищци 1/16 идеална част от имота и за възстановяване на запазена част
общо за двамата ищци 1/8 идеална част от сградата в него, описана в диспозитива
като северозападна къща-близнак. От начина на формулиране на диспозитива
било видно, че съдът се е произнесъл по 4 обективно съединени искове - 2 за
1
намаляване на дарението и 2 за възстановяване на запазената част, вместо по 2 - за
намаляване на дарението на имота и за възстановяване на запазената част от
сградата. Съдът въобще не се произнесъл по искането за отмяна на нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 100, том I, рег. № 1444, дело № 99 от 1998 г. на
нотариус Катерина Тамбураджиева, до размера на възстановените запазени части,
които се претендирали, а следвало, след като отхвърли исковете с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, да отхвърли и иска за отмяна на нотариалния акт за
дарение. Без да е сезиран от ищеца с иск за прогласяване нищожността на
нотариалния акт за дарение, или от ответника с насрещен или инцидентен
установителен иск за прогласяване на нищожността на същия, съдът в
диспозитива на съдебния акт прогласил нищожността на въпросния нотариален
акт за дарение. Ответникът направил с отговора на исковата молба
правоизключващо възражение за нищожност на договора за дарение, обективиран
в нотариалния акт, като прикриващ действителен и приложим между страните, на
основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДог, договор за покупко-продажба срещу сумата от 12
000 000 неденоминирани лева /нови 12 000 лева/, т. е. възражението било за
относителна симулация, а не за абсолютна такава. Постановеното от
първоинстанционния съд решение било нищожно, тъй като волята на съда била
напълно неразбираема. Тя не можела да бъде изведена, тъй като било налице
вътрешно противоречие в диспозитива на решението и между диспозитива и
петитумите на предявените искове, по които съдът дължал произнасяне. В
мотивите на решението, вместо размера на квотите, били обективирани буквите
„S“ и „j“. Решението не давало възможност да бъде припознато като валиден
съдебен акт поради това, че формираната воля на съда била така изразена, че
съдържанието й не можело да бъде установено дори и по пътя на тълкуването.
Обжалваният съдебен акт бил недопустим в частта, с която била прогласена
нищожността на нотариалния акт за дарение. Фактите, въведени от ответницата
чрез възражение, не били обстоятелства, на които се основават исковете. При
искове, предявени на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за възстановяване на запазени
части от имоти и за отмяна на нотариалния акт за дарение за съответните
възстановени запазени идеални части от същите имоти, при защитно възражение
на ответната страна, че договорът за дарение е привидна сделка, която прикрива
действителна покупко-продажба, т. е. че е налице относителна симулация, при
която страните са се съгласили да бъдат обвързани от прикрита действителна
сделка за покупко-продажба, и при положение, че съдът приемел същата за
установена по това възражение, без то да е предмет на иск, прилагането на
правилата относно прикритото съглашение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗДог
следвало да води до отхвърляне на иска на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗДог, а не
до обявяване на привидност, при която действителните отношения се уреждат от
прикрита сделка. На още по-голямо основание, съдът не следвало, приемайки, че
договорът за дарение е симулирана сделка, да обяви нищожността на нотариалния
акт, с който е оформена тази сделка. В тази част решението било постановено по
непредявен иск /било от ищците, било от ответницата чрез насрещен или
инцидентен установителен иск/ за абсолютна симулация на договора за дарение.
Районният съд допуснал нарушение на приложимата императивна
материалноправна норма във връзка с правоизключващото възражение на
ответницата за разкриване на симулацията. След като съдът приел, че от
2
писмените доказателства, гласните доказателства и приобщена съдебно-почеркова
експертиза се установява, че страните са имали намерение собствеността да бъде
прехвърлена, което изключва абсолютната недействителност на сделката, както и
че действителната воля на насрещните престации не е тази, посочена в договора, а
тази, посочена в обратното писмо, следвало в мотивите на решението да посочи,
че правоизключващото възражение е основателно и да отхвърли предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Той приложил
неправилно императивната материална норма на чл. 17, ал. 1 от ЗН, като приел, че
прикритата сделка е нищожна, защото не е оформена в нотариална форма. Съдът
следвало, а не сторил това, да достигне до извода, че са налице условията за
валидност на дисимулираната сделка - покупко-продажбата, спазена е
нотариалната форма по чл. 18 от ЗЗДог /договорът за дарение е оформен в
нотариална форма/ и е налице съгласие за възмездно прехвърляне на
собствеността. Доколкото правоизключващото възражение на ответника било за
разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДог, то съдът в мотивите на
решението следвало да обяви договора за дарение за нищожен, а договорът за
покупко-продажба - за действителен. При установяването на действителната
прикрита сделка не подлежал на отмяна нотариалният акт, който я обективирал,
макар изповяданата чрез същия акт явна сделка да е нищожна като привидна.
Изводът на съда, че следвало явната сделка да бъде оформена във втори
нотариален акт, който да съществува в правния мир наред с нотариалния акт за
дарение, бил изведен в нарушение на приложимата материалноправна норма и
бил илюстрация за неправилно приложение на материалния закон. В случая
изискващата се нотариална форма била спазена, тъй като договорът за дарение
бил сключен в нотариална форма. Съдът следвало да заключи, че договорът за
дарение, оформен в нотариална форма, е действителен като договор за покупко-
продажба, понеже от нотариално завереното обратно писмо, показанията на
нотариус К.М. и разказаното от свидетелите С., В. и Д. се установило, че такава е
била волята на страните по сделката. Видно било от мотивите на съдебното
решение, че първата инстанция не обсъдила събраните по делото гласни
доказателства. Съдът не отразил в мотивите на решението какво приема за
установено от фактическа страна чрез тях. Липсвало обсъждане на показанията
поотделно и в тяхната съвкупност, както и заедно с останалата доказателствена
съвкупност. Изготвените мотиви нямали изискващото се от чл. 236, ал. 2 от ГПК
съдържание. Иска се окръжният съд да прогласи нищожността на атакуваното
решение, тъй като волята на районния съд не можела да бъде изведена поради
абсолютната й неразбираемост, и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд; да обезсили съдебното решение като
недопустимо, тъй като било налице недопустимо произнасяне по непредявен иск в
частта, с която районният съд прогласил нищожността на нотариалния акт за
дарение, да прекрати производството по делото в тази част и да остави в сила
решението в останалата част; или да отмени постановеното решение като
неправилно в частта, с която районният съд прогласил нищожността на
нотариалния акт за дарение, и да остави в сила решението в останалата част; да
присъди на въззивника сторените по делото съдебни и деловодни разноски
съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК за двете съдебни инстанции.
3
Не е подаден отговор на въззивната жалба.
Подадена е насрещна въззивна жалба от В. С. Х., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул.
"К" и В. С. Х., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул. "К.М." №. В нея се изтъква, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. То страдало от
липса на мотиви. Без да посочи защо, съдът отхвърлил предявените искове за
намаляване на дарението и за възстановяване на запазената част от наследството.
В решението били посочени идеални части, които са различни от претендираните
с исковата молба и не съответстват на размера на запазената част от наследството
на В. С. Х.. Трудно било да се разбере и да се изведе действителната воля на съда
относно това, какъв е размерът на запазената част от наследството за ищците и за
какъв размер трябва да се намали дарението. По исковете за възстановяване на
запазената част от наследство при посочените от съда части, за които бил
отхвърлен искът, в сравнение с претендираните с исковата молба, било налице
уважаване на иска за съответни части, за които обаче липсвал постановен
диспозитив. По исковете за намаляване на дарението съдът отхвърлил искове с
по-голям размер от претендирания с исковата молба. Тези пороци на
постановения съдебен акт водели до неговата нищожност. В случая не била
налице привидност на договора за дарение. Договорът за дарение бил сключен
през 1998 г., като дарители по същия били В. С. Х. и М.М. Х.. Последният
починал на 31.05.2001 г. и след смъртта му ищците предявили иск за
възстановяване на размера на запазената им част от наследството на този
наследодател. Искът бил уважен с влязло в сила съдебно решение № 919 от
14.05.2004 г., постановено по гражданско дело № 778 от 2001 г. на Pайонен съд
Благоевград. След предявяването на този иск, В. С. Х. изготвила обратното писмо
- на 11.11.2002 г. Това писмо било съставено единствено за нуждите и целите на
бъдещ съдебен процес, а именно - на настоящия, и не удостоверявало
действителната воля на страните по сделката към момента на сключването й. Ако
действителната воля на страните била за покупко-продажба, то такова обратно
писмо щяло да бъде налице и от починалия М. Х.. Недопустимо било само
единият от прехвърлителите да удостоверява, че сделката е симулативна. Моли се
за прогласяване на нищожността на постановения от първоинстанционния съд
съдебен акт или за неговата отмяна като неправилен и незаконосъобразен. Моли
се да бъдат присъдени и разноските за двете инстанции.
Не е подаден отговор на насрещната въззивна жалба.
Двете жалби са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция.
Не се събираха нови доказателства.
При служебно извършената проверка се констатира, че твърденията на страните
за нищожност на първоинстанционното решение са основателни.
Както се разяснява в Решение № 7 от 30.06.2020 г. на КС по к. д. № 11/2019 г.,
докладчик съдията Красимир Влахов, в гражданския процес нищожността е
предвидена изрично като най-тежкият порок на съдебните решения. Тя е
схващана, най-общо, като липса на валидност, на основания, които поради липса
на изрична законова уредба, са изведени от съдебната практика по тълкувателен
път - например некомпетентност на органа, нарушаване на изискването за форма
4
или пълна неразбираемост на властническата воля.
Съгласно константната практика на ВС и ВКС, основана на разясненията, дадени
още с Постановление № 1 от 13.VII.1953 г., Пленум на ВС, мотивите и
диспозитивът на съдебното решение го изграждат като единен и цялостен акт.
Диспозитивът на решението трябва да съдържа точно, конкретно и ясно какво е
решил съдът по делото. Мотивите към съдебното решение, също по ясен,
разбираем, непротиворечив и логичен начин, следва да дават кратък и
същевременно обоснован отговор на важните и съществени въпроси, поставени за
решаване по делото, както и да съдържат необходимите фактически и правни
съображения, изложени кратко и пълно. Изчерпателното, ясно и разбираемо
мотивиране на съдебното решение е гаранция и за справедлив съдебен процес,
защото само така се гарантира правото на страните да узнаят волята на съда, както
и да упражнят пълноценно правото си на защита. Ако мотивите са неразбираеми и
противоречиви в резултат на формално невалидни умозаключения, които не могат
да са логически следствия от дадени условия и противоречат на опита и/или
научното познание, то тогава е налице необоснованост на решението, което сочи и
на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на
практика да се приравнява на липса на мотиви, което също съставлява нарушение
на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК - все форми на неправилност на
съдебния акт. Ако има несъответствие между формираната воля на съда,
обективирана в мотивите към решението, и нейното външно изразяване в
диспозитива му, то налице е очевидна фактическа грешка. Ако волята на съда е
неясно и/или противоречиво изразена в диспозитива на решението, но е
установима от изложените мотиви към него, то тогава действителната воля се
изяснява чрез тълкуване на съдебното решение. Само когато необосноваността,
непълнотата в мотивите, вътрешното противоречие и неяснотата относно
постановеното от съда по спора, са до степен, че водят до абсолютна
неразбираемост на волята на правораздавателния орган и тя не може да бъде
изведена по пътя на тълкуването, решението страда от най-тежкия порок -
нищожност /в този смисъл са и разясненията, дадени с Решение № 50031 от
22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян
Цонев, Решение № 60327 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 911/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Албена Бонева, и др./.
Мотивите към конкретното решение на РС-Б са изключително неясни и
нелогични. Относно предмета на произнасяне, те са толкова противоречиви и
несъгласувани, че водят до нищожност на целия съдебен акт. Районният съд е бил
длъжен кратко, точно и ясно да каже какво приема за установено относно
фактическите положения и да посочи върху кои доказателства основава приетата
за изяснена фактическа обстановка. Установяването на всеки релевантен факт е
трябвало да стане след анализ, поотделно и в съвкупност, на всички относими и
допустими доказателства, събрани по делото, при съобразяване с всички доводи и
възражения на страните досежно този факт и доказателствата за изясняването му.
Първата инстанция толкова неясно се е произнесла като краен резултат по спора,
че волята й не може да бъде установена и по реда на чл. 247 или чл. 251 от ГПК.
Налице е драстично несъответствие между петитумите на предявените от ищците
5
обективно съединени искове, по които съдът е дължал произнасяне, и диспозитива
на съдебния акт. Сериозно разминаване се наблюдава и между отделните части на
диспозитива на съдебния акт досежно размера на квотите идеални части, за които
съдът е отхвърлил предявените искове за намаляване на дарението за двата имота
и за които е отхвърлил предявените искове за възстановяване на запазени части от
двата имота. В мотивите на съдебния акт, вместо посочване на размера на
съответната квота, действително фигурират буквите „S“ и „j“. Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за намаляване
на дарението и за възстановяване на запазена част общо за двамата ищци - 1/12
идеална част от поземления имот, и за намаляване на дарението и за
възстановяване на запазена част общо за двамата ищци - 1/6 идеална част от
сградата в имота. С диспозитива съдът е отхвърлил искове за намаляване на
дарението на ¼ идеална част от имота и за намаляване на дарението на 1/2
идеална част от сградата, както и за възстановяване на запазена част общо за
двамата ищци 1/16 идеална част от имота и за възстановяване на запазена част
общо за двамата ищци 1/8 идеална част от сградата в него, описана в диспозитива
като северозападна къща-близнак. От начина на формулиране на диспозитива е
видно, че съдът се е произнесъл по 4 обективно съединени иска - 2 за намаляване
на дарението и 2 за възстановяване на запазената част, вместо само по 2 - за
намаляване на дарението на имота и за възстановяване на запазената част от
сградата. Съдът въобще не се е произнесъл по искането за отмяна на нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 100, том I, рег. № 1444, дело № 99 от 1998 г.
на нотариус Катерина Тамбураджиева, до размера на възстановените запазени
части, които се претендират, а е следвало, след като отхвърли исковете с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, да отхвърли и иска за отмяна на нотариалния акт за
дарение. Без да е сезиран от ищеца с иск за прогласяване нищожността на
нотариалния акт за дарение, или от ответника с насрещен или инцидентен
установителен иск за прогласяване на нищожността на същия, съдът в
диспозитива на съдебния акт е прогласил нищожността на въпросния нотариален
акт за дарение. Волята на РС-Б е напълно неразбираема. Решението му не може да
бъде припознато като валиден съдебен акт. Без да посочи защо, съдът е отхвърлил
предявените искове за намаляване на дарението и за възстановяване на запазената
част от наследството. В решението са посочени идеални части, които са различни
от претендираните с исковата молба и не съответстват на размера на запазената
част от наследството на В. С. Х.. Невъзможно е да се разбере и да се изведе
действителната воля на съда относно това, какъв е размерът на запазената част от
наследството за ищците и за какъв размер трябва да се намали дарението. По
исковете за възстановяване на запазената част от наследство при посочените от
съда части, за които е отхвърлен искът, в сравнение с претендираните с исковата
молба, е налице уважаване на иска за съответни части, за които обаче липсва
постановен диспозитив. По исковете за намаляване на дарението пък съдът е
отхвърлил искове с по-голям размер от претендирания с исковата молба. В този
смисъл, образно казано, обжалваният съдебен акт представлява пълен „миш-маш“.
Както удачно се изразява процесуалният представител на едната от страните, той
наистина може да бъде охарактеризиран като „смесица от нещо и нищо, като
накрая се е получило още по-голямо нищо“. Крайният резултат е изведен при
пълна липса на формална логика, като мотивите са до такава степен вътрешно
6
противоречиви, че волята на съда не може да бъде установена нито чрез
тълкуване, нито чрез поправка на явна фактическа грешка. Така постановеното
решение е злепоставило интересите и на двете страни в процеса, като се е
стигнало до безпрецедентното положение и двамата адвокати да пледират за
прогласяването на неговата нищожност.
Първоинстанционното решение наистина се оказа невалидно поради абсолютната
му неразбираемост. Тази нищожност следва изрично да бъде обявена. Делото
подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Разноските, направени от страните в настоящото въззивно производство, следва да
бъдат присъдени от първата инстанция съобразно изхода на спора при новото му
разглеждане там.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 906971 от 06.12.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 2641 от 2019 г. на РС-Б.
ВРЪЩА делото на РС-Б за ново разглеждане от друг негов съдебен състав.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който
може да бъде обжалван от тях в едномесечен срок, считано от връчването, по реда
и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред
Върховния касационен съд на Република България, с касационна жалба, подадена
чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7