№ 1121
гр. Бургас, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120203539 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на постъпила жалба от „Е“ ООД с ЕИК ****, представлявано от
управителя С.С., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) №
**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл.
179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
С жалбата се излагат твърдения, че неправилно е определен субекта на
административнонаказателното нарушение, тъй като жалбоподателят е предоставил е
договор за наем сключен между него и дружеството, което било ползвател на ППС. В тази
насока счита, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представител не
се явява.
За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна Инфраструктура“, редовно
призовани, се явява юк. М., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от известието за доставяне – ЕФ е връчен на
представител на жалбоподателя на 09.05.2023 г. На 10.05.2023 г. дружеството-жалбоподател
е подало възражение, с което е посочил, че е собственик на ППС влекач Ман ТГА 18,400 с
1
рег. №****, но го е отдало под наем на дружеството „М“ ЕООД, което е ползвател на
процесното ППС. В отговор на така подаденото възражение е издадено Решение за отказ за
анулиране на ЕФ **********, което е изпратено ведно с Писмо с Изх. №53-00-
3975/01.06.2023г., получено на 05.06.2023 г. от дружеството-жалбоподател. Съгласно
разпоредбата на чл. 189ж, ал.5 от ЗДвП срокът за обжалване на ЕФ започва да тече от
момента да получаване на отказа да се анулира издадения ЕФ. Жалбата е подадена на
07.06.2023г. в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2021г. в 08:59 часа е установено нарушение
№BBC41F2462631BF7E053011F160A27D0 с устройство № 10031 (елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС влекач „МАН
ТГА 18.440 БЛС “ регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща техническа допустима максимална маса на състава 40000, в община Бургас, по път А-1
км 357+949, посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
За констатираното нарушение бил издаден обжалваният ЕФ №**********, с който за
нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин / лева на дружеството собственик – „Е“ ООД с ЕИК ****.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното:
В конкретния случай съдът счита, че при издаване на електронния фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП гласи, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
2
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 179, ал.3 от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв. От друга страна посочената разпоредба се
допълва от текста на чл. 187а, според която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3
– 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на
ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. За да бъде
издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
това трябва да е предвидено в закон.
При нарушение на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система
по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение – чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП. Видно от състава на нормата не е
предвидена възможност да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което
в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се
съставя електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на
чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало
по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.
Изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 187а, ал.
4 от ЗДвП, в които не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е конкретизирано електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията
се отнасят. В тази насока е и актуалната съдебна практика на Административен съд-Бургас -
Решение № 827/03.08.2023 г. по КНАД № 773/2023 г., и Решение № 906/12.10.2023 г. по
3
КНАД № 1491/2023 г., и двете по описа на Административен съд - Бургас.
С оглед на изложеното е налице допуснато процесуално нарушение при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издадения
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая това
право има жалбоподателя, но такива не се претендират, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № **********,
издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „Е“ ООД с ЕИК **** за нарушение
на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т.
3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4