Р Е Ш Е Н И Е
№ 260788
гр. Пловдив, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 732 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от И.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Т., против Решение № 260331 от 05.02.2021 г., постановено по гр. дело № 7065/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр. с., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Ж.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адвокат И.Н., сумата от 5 000 евро /пет хиляди евро/, получена без основание посредством пет банкови преводи от по 1 000 евро на дати: 01.06.2017 г., 05.07.2017 г., 03.08.2017 г., 11.09.2017 г. и на 23.10.2017 г., както и сумата от общо 1 211,66 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението не е обжалвано е и влязло в сила в частта, с която е отхвърлен като недоказан по основание предявения от Ж.К.Х. против И.П.Р. главен иск с правна квалификация чл. 79, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 евро – представляваща заем, предоставен на ответника с пет банкови превода от по 1 000 евро на същите дати.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, и за допуснати нарушение на процесуалния закон от районния съд. Жалбоподателят счита исковата претенция за неоснователна и твърди да е възстановил на Ж.Х. получената по неговата банкова сметка ***, след като е разбрал от въззиваемата за направените банкови преводи. Изразява несъгласие с фактическите изводи на първоинстанционния съд в обратния смисъл. Моли за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на евентуалния осъдителен иск. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ж.К.Х., ЕГН **********, чрез адв. И.Н., с който се оспорва жалбата и твърденията в нея като неоснователни. Въззиваемата счита, че районният съд не е извършил процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезира с евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД от Ж.К.Х. срещу И.П.Р., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000 евро, получена без основание посредством пет банкови преводи от по 1 000 евро.
По делото не се спори, че ищцата, докато е работила в Република Гърция, е извършила пет банкови превода на дати 01.06.2017 г., 05.07.2017 г., 03.08.2017 г., 11.09.2017 г. и 23.10.2017 г., всеки на стойност от по 1 000 евро или общо сумата от 5 000 евро, която е преведена по банковата сметка на ответника. Ответникът – настоящ жалбоподател не оспорва, че е получил парите. Тези обстоятелства са видни и от събраните пред първата инстанция писмени доказателства – пет броя преведени от гръцки език банкови преводни нареждания. Липсват данни по делото, а и твърдения от страните по евентуалния иск, да е било налице правно основание за извършване на процесните парични преводи. Спорният момент по делото се заключава в това дали ответникът е възстановил на ищцата претендираната от нея сума от 5 000 евро. В тази насока с определение по чл. 267 ГПК е допуснато от въззивния съд събирането на свидетелски показания.
От показанията на свидетелите Т. П. и Р. Н., разпитани
по инициатива на жалбоподателя и имащи близки работни отношения с последния, се
установява, че И.Р. е възстановил на въззиваемата получената сума от 5 000
евро. И двамата свидетелстват за случка в офиса на Р. през ноември месец 2017
г., т.е. след летния сезон в Гърция и месец след последния банков превод, при
която жалбоподателят е извадил пачка с пари от по 50 евро и я е предал на
въззиваемата. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като са
последователни, подробни и непротиворечиви. Свидетелите говорят за относими
факти, непосредствено възприети от тях – и двамата са били преки очевидци на
предаването на парите, и двамата заявяват, че свидетелят Р. Н. се е пошегувал с
жалбоподателя във връзка с даването на голяма сума пари, както и че и на
двамата било обяснено, че тези пари са били преведени от въззиваемата на
жалбоподателя, без неговото знание, докато тя е работила в Гърция, и затова И.Р.
й ги връща. За отбелязване е, че показанията на свидетеля П. са малко
по-подробни от тези на свидетеля Н., предвид това, че последния не сочи точния
размер на сумата и дали парите са броени или не. Това са все обстоятелства, за
които свидетелят П. е категоричен – парите са били броени и техният размер е
бил 5 000 евро. Посоченото несъществено разминаване в показанията не е
достатъчно основание за съда да се осъмни в изложеното, още повече като се има
предвид, че случката, за която свидетелстват, се е развила преди около четири
години и е нормално някои моменти да не се помнят напълно точно, но все пак тя
да е оставила спомен в съзнанието им, предвид инцидентния й характер.
Показанията на разпитаните по инициатива на въззивемата свидетели – Б. Я. и О. В. – майка и баща на Ж.Х., са ползвани от съда в частта, с която и двамата потвърждават дъщеря им да е изпратила пари, 5 000 евро, през 2017 г. на жалбоподателя, както и че страните са били в близки отношения помежду си до края на 2017 г. В тази част техните показанията се подкрепят и от безспорните по делото факти. Ценени по реда на чл. 172 ГПК обаче показанията им, в останалата част, не могат да се ползват от въззивния съд. Свидетелката Я. основно говори за неотносими към предмета на делото обстоятелства – че дъщеря й и е пращала пари, спечелени от сезонната работа в Гърция, до 2017 г., както и относно покупката на апартамент в гр. Пловдив. Отделно от това показанията й са сравнително разпокъсани и непоследователни. Касателно показанията на свидетеля В., същия отново потвърждава казаното от Я., че до 2017 г. въззиваемата е изпращала пари на майка си, което обаче е неотносимо. Същият говори за наличие на основание за предаване на парите – заем, но това обстоятелство също е неотносимо, тъй като по въззивното дело се разглежда само евентуалния иск за неоснователно обогатяване, а не главния за връщане на заета сума, който е отхвърлен с влязло в сила решение. И двамата свидетели заявяват, че предадената сума от 5 000 евро не е възстановена на дъщеря им, но тези данни са получили именно от въззиваемата и преразказват това, което тя им е споделила, поради което показанията им в тази част също не могат да се ползват от съда. Още повече, че свидетелите са в близки отношения с дъщеря си Ж.Х..
Предвид събраните по делото гласни доказателства исковата претенция се намира за неоснователна, тъй като предадената без основание сума в размер на 5 000 евро е възстановена от ответника на ищца по евентуалния иск. В тази насока въззивната жалба ще се уважи и атакуваното решение ще се отмени в обжалваната му част, а евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД ще се отхвърли.
Като законна последица от отмяната му, решението на първоинстанционния съд ще бъде ревизирано и в частта за разноските. Поради отхвърлянето на главния, а сега и на евентуалния иск, в полза на ищцата, настояща въззиваема страна, няма да се присъждат разноски, като сторените такива ще останат в нейна тежест. В полза на жалбоподателя ще се присъдят направените от него разноски за двете инстанции, съобразно представените пред районния и въззивния съд списъци по чл. 80 ГПК, както и с оглед доказателствата в тази насока. За първа инстанция ще се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 820 лв., а за въззивното дело - сумата от 196 лв. платена държавна такса.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок пред ВКС при наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260331 от
05.02.2021 г., постановено по гр. дело № 7065/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II гр. с., в ЧАСТТА, с която
И.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, е ОСЪДЕН да заплати на Ж.К.Х., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 5 000 евро
/пет хиляди евро/, получена без основание посредством пет банкови преводи от по
1 000 евро на дати: 01.06.2017 г., 05.07.2017 г., 03.08.2017 г., 11.09.2017 г.
и на 23.10.2017 г., както и сумата
от общо 1 211,66 лева,
представляваща направени по делото разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000 евро /пет хиляди евро/, получена без основание посредством пет банкови преводи от по 1 000 евро на дати: 01.06.2017 г., 05.07.2017 г., 03.08.2017 г., 11.09.2017 г. и на 23.10.2017 г.
ОСЪЖДА Ж.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 820 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното дело, и сумата от 196 лв. – платена държавна такса за въззивното производство.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивното решение подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението до страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./