Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ………83……………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 09. 03. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д . № 129 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване
действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело
№ 20198820400527 по описа на ЧСИ Георги Тарльовски , рег.
№ 882, с район на действие Окръжен съд Пазарджик , е образувано с взискател „Инвестбанк“АД гр.
София, ЕИК ********* и длъжници „Зива Газ „ ЕООД гр. Пазарджик , „Чепинска
кариера „ ЕООД гр. Пазарджик и П.Д.Б., ЕГН **********,***.
С Постановление № 4614/ 28. 10. 2019г. ЧСИ
е наложил обезпечителна мярка „в.“ върху недвижим имот , собственост на длъжника П.Д.Б..
Това
изпълнително действие се обжалва от
длъжника П.Д.Б., ЕГН **********. В жалбата са изложени съображения
за несеквестируемост на имуществото на
длъжника,по отношение на което е насочено принудителното изпълнение. Искането е
да се отмени обжалваното изпълнително действие.
В
срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против
жалбата е постъпило възражение от
взискателя в изпълнителното
производство Инвестбанк“АД гр. София, ЕИК *********,чрез пълномощника на страната. Във възражението се приема,че
жалбата е процесуално допустима,но по съществото си е неоснователна. Развити са подробни съображения в подкрепа на
жалбата.Прави се искане жалбата да се отхвърли, като неоснователна. Прави се
искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
В
мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като
приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Излага
подробни съображение в подкрепа на становището си .
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна
( длъжникът има право да обжалва насочването на
изпълнение върху имущество , което счита
,че е несеквестируемо - чл. 435 ал. 2 т.2
от ГПК ).
Жалбата
е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК .
Обжалването
изпълнително действие подлежи на съдебен
контрол .
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по приложеното изпълнително дело се установява ,че
принудителното изпълнение е насочено
върху недвижимия имот, който е описан в нот. акт за дарение на недвижим имот № 197/ 03. 05. 2017г. От съдържанието на нот. акт се
установява ,че имота е собственост на длъжника П.Д.Б..
В жалбата се твърди ,че изпълнението е насочено върху единственото
жилище на длъжника ,поради което на основание чл. 444 т.
7 от ГПК то е несеквестируемо .
Основните
разрешения във връзка с насочване на принудителното изпълнение върху
несеквестируемо имущество са дадени
в т. 1 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение. В
мотивите на ТР е посочено ,че по смисъла на чл. 435 ал.2 от ГПК изпълнителните действия
като запор ,в. , опис ,оценка ,назначаването на пазач ,насрочване на продан и
разпределението на постъпили суми не подлежат на самостоятелно обжалване от
длъжника. Преценката за
законосъобразността на оспорените действия се извършва във връзка с преценката
за несеквестируемост на имуществото, върху
което е насочено принудителното изпълнение. Ако приеме наличието на
несеквестируемост съдът отменя всички изпълнителни
действия , които нарушават несеквестиреумостта и без да е отправено изрично искане .По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имуществения обект.
В
текста на чл. 444 т.7 от ГПК е посочено при какви условия следва да се приеме
несеквестируемост на жилището на длъжника.Приема се ,че жилището на
длъжника ще бъде несеквестируемо ,ако той и членовете на семейството му, с
които живее заедно нямат друго жилище
,независимо от това дали длъжника живее в
единственото жилище .Ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и на членовете на семейството
му,определени с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му,приета с ПМС № 31/2008г. ,надвишаващата част от него се продава , ако са налице условията по чл.
39 ал. 2 от ЗС.
Жалбата е неоснователна ,поради
разрешенията , които са дадени в мотивите
и диспозитива на т. 1 на ТР №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на
принудителното изпълнение.
Приема
се ,че когато
изпълнението е насочено върху непотребима несеквестиреума вещ, изпълнителните
действия ,като налагане на запор , налагане
на в. и опис на вещта ,като елемент от
фактическия състав на запора,представляват допустими изпълнителни действия и не
са несъвместими с несеквестируемостта. Недопустимо изпълнително действие,което
нарушава несеквестируемостта е осребряването на вещта(продажбата на вещта ) .
Запорът и в.та представляват допустими изпълнителни действия ,тъй като имат за
цел да задържат имота в патримониума на длъжника.
Недвижимият
имот , който е предмет на нот. акт №
197/ 03. 05. 2017г. представлява непотребима вещ.
По
изложените съображения обжалваното изпълнително действие ще следва да се
потвърди ,като правилно и
законосъобразно .
С
оглед изхода на спора пред съда не следва да се
присъждат разноски в полза на взискателя, тъй като не са представени
доказателства за упълномощаването на юрисконсулт.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление № 4614/ 28. 10. 2019г. на ЧСИ Георги Тарльовски
, рег. № 882, с район на действие
Окръжен съд Пазарджик, с което е
наложил обезпечителна мярка „в.“ върху
недвижим имот , собственост на длъжника П.Д.Б..
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :