Р Е
Ш Е Н
И Е
№53 02.03.2022
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на трети февруари и през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело №504 по описа за 2021
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ДИСМИ 56“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Хан
Крум“ №9, ап. 10, представлявано от адвокат С. против Решение №133/21.10.2021г,
постановено по АНД №484/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ №565325-F585042/12.03.2021 г. издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности – Пловдив при ЦУ на НАП с наложена на касатора имуществена
санкция в размер на 3000лв на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС и за нарушение на
чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ за реда за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ / Наредбата/, за това, че при
извършена проверка на 04.01.2021г., в 13:30ч, на обект – къща за гости „Мирлеви“, находяща се в гр. Шипка,
община Казанлък, ул. Здравец № 5, стопанисван от дружеството „Дисми 56“
ООД с ЕИК *********, е констатирано, че в къщата за гости „Мирлеви“ се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано, регистрирано в НАП фискално
устройство от датата на започване на дейността.
Направена е контролна покупка на 04.01.2021г., в 13:25ч. за наемане за една
нощувка на цялата къща, на стойност
250,00 лв. платени в брой на лицето С.
Д. М. с ЕГН **********, от М. И.
К. – проверяващ, преди
легитимацията и не е издаден фискален
бон от ЕКАФП. При проверка в информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект,
на което да се отчитат оборотите за извършените продажби. Нарушението е
констатирано при извършена проверка,
документирана с ПИП № 0080488/04.01.2021
г. и води до неотразяване на приходи. Осъществен е състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ, вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Установеното с АУАН №F585042/08.01.2021г нарушение се
потвърждава от ПИП № 0080488/04.01.2021г. При определяне размера на
имуществената санкция са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи
и утежняващи обстоятелства и се констатирало, че не се налице предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. АУАН е връчен на управителя без възражения на 08.01.2021
г, съставен в негово присъствие.
За да потвърди НП, РС Казанлък се е позовал на
приетите писмени доказателства и на разпита на инспектор по приходите М.К.– ЦУ
на НАП, ГД „Фискален контрол“, която е извършила на място проверката на 04.01.2021
г, документирана с протокол сер. АА №0080488, въз основа на които е приел, че е
осъществен състава на административното нарушение, за извършване на което е
наложена имуществената санкция. Като неоснователно е възприето възражението на
санкционираното дружество, че са налице изключенията на Наредбата, при които
лицата, извършващи продажби в търговските обекти не са задължени да използват
регистрирани в НАП фискални устройства, тъй като при извършване на контролната
покупка плащането е прието в брой. При това плащане е следвало дружеството да
издаде фискален касов бон или поне бележка от кочан с касови бележки. Не приема
като основателно и възражението за недоказаност на субекта на административната
санкция, а именно, че не е установено дружеството да стопанисва къщата за гости
и съответно да е задълженото лице по чл.3 от Наредбата. Съгласно декларация за
стопанисвани обекти, подадена от М. и от констативния протокол за извършена
проверка в обекта, категорично се установява, че дружеството е търговеца, който
осъществява продажбите на туристическите услуги в него. Не е прието и
възражението за не пълнота на съдържанието на НП по смисъла на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, тъй като са посочени дата, място, фактически обстоятелства, начин на
установяването им, както и субекта на административно наказателната отговорност
ДИСМИ 56 ООД. В съответствие с чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН е наложено наказанието,
предвидено в административно наказателната разпоредба, чийто състав съдържа
фактите от вмененото административно правонарушение. Нарушението не е
маловажно, предвид на факта, че с неговото извършване не се отчитат реално
получените приходи от продажби. С оглед
изхода от спора е присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80лв в
полза на ТД на НАП Пловдив.
С касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения, като за второто касационно основание се посочва, че не е
обсъдено възражение във въззивната жалба – от обстоятелствената част на НП не
става ясно защо АНО е приел, че нарушението води до не отразяване на приходи.
Описанието на нарушението е непълно, тъй като не са посочени доказателствените
факти, от които АНО прави извод за субекта на административно наказателната
отговорност, както и не е ясно защо е приел, че в обекта трябва да има касов
апарат, след като в чл.7 от Наредбата се допуска изключение, а за прилагането
му са представени доказателства от М. – фактури и банкови извлечения, че всички
парични постъпления от дейността се превеждат по платежна сметка на
дружеството. Липсата на факти, от които се прави извод, че нарушението води до
неотразяване на приходи, че дружеството стопанисва къщата, както и кои факти,
изключват прилагането на чл.7 от Наредбата се твърди да е нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което с потвърждаване на НП въззивния съд е допуснал
неправилно приложение на материалния закон. Касатора иска от съда да бъде
отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се
отмени НП. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – ЦУ на НАП с
писмено възражение против касационната жалба оспорва основателността й и иска
от съда да бъде оставено в сила
въззивното съдебно решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Въззивния съд е дал отговор на
повторените и в касационната жалба оплаквания против законосъобразността на НП,
конкретно защо приема, че съдържанието на НП отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Ето защо не е
допуснато нарушение на процесуалните правила, представляващо липса на мотиви по
всички възражения на наказаното лице. След като е извършено плащане в брой на
наемната цена на цялата къща и това плащане е прието, без в обекта да
функционира регистрирано в НАП фискално устройство, то прекия и непосредствен
резултат от тази продажба е укриване на сумата от контролната покупка. Този
факт е посочен като обстоятелство по извършване на нарушението „осъществява
търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано
регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на
дейността“. М. е представил фактури за
плащане на наемна цена на къщата за гости в полза на санкционираното дружество,
които са приобщени като доказателства с протокола за извършена проверка, който
е изрично посочен в НП в частта „доказателства, които установяват нарушението“.
Съгласно нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в НП трябва да се съдържа описание
на състава на административно наказателната разпоредба, включително на
нарушената, когато първата е бланкетна. Това означава АНО да посочи фактите,
които отговарят на признаците на описаното в административно наказателната
разпоредба нарушението. Това е така, защото деянието – действие или
бездействие, което нарушава или не изпълнява предписаното от материалните
разпоредби по реда за държавно управление е факт от социалната действителност,
а нарушението е правно идеално понятие. Определянето на определено поведение
като нарушение и основание за налагане на административно наказание е мисловна
дейност по правна квалификация на фактите и оттук правната норма на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН изисква да се посочат всички причини за ангажиране на
административно наказателната отговорност. Те не са нищо друго освен обективни
и субективни факти, които отговарят на признаците на приложения административно
наказателен състав. В НП се съдържа словното правно обвинение, както и фактите,
които са подведени под него. Контролната покупка е описана – предложена
продажба, закупена туристическа услуга, плащане на конкретна цена в брой,
приемане на тази цена и липса на фискален бон. Следва описание на причината за
това, а именно в обекта няма въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство. НП не съдържа мотиви – разискване на възраженията на
субекта на отговорността, изградени въз основа на факти, които са посочени като
изключващи извършването на съставомерно деяние. АНО описва в НП онези факти,
които отговарят на признаците на състава, времето, мястото и субекта на
отговорността, правното основание за наложеното наказание, нарушените
разпоредби, доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението.
Ето защо оплакването за непълнота на административното обвинение е
неоснователно. М. потвърждава субекта на административно наказателната
отговорност не само със своите обяснения, но и с представените фактури за
плащане на продажби по банков път, а приемането в брой на цената на контролната
покупка опровергава твърдението, че търговския обект не следва да използва
регистрирано в НАП фискално устройство. На ответника по касация се дължи
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/21.10.2021 г.,
постановено по АНД №484/ 2021 г. по описа на РС Казанлък.
ОСЪЖДА „ДИСМИ 56“ ООД ЕИК123747005 да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 80лв/ осемдесет/, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.