РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 19 юни 2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д. като разгледа докладваното
от съдия ЦАРИГРАДСКА гр. д. №411 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е установителен иск по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
Постъпила е искова молба от
„Банка ДСК" ЕАД (Банката), срещу
ответницата К.И.Н., с която по реда на чл. 422 ГПК иска да бъде установено
вземането, за което в полза на Банката е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№118/19 на РС Луковит в общ размер на 1 699.38 лева, което твърди,
че произтича от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
17.04.2015 г., чрез която на ответницата бил отпуснат револвиращ кредит от 1000
лева. През м. ноември 2015 г. преустановила плащания по кредита. Ищецът
претендира главница, лихва и такси и след края на договора 17.04.2018 г.
Ответницата се представлява от
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК – адв. С.Х., която
оспорва иска. Възразява, че ищецът е следвало да прекрати договора с
неплащането на 5 месечни вноски по кредита.
В открито съдебно заседание
ищецът се представлява от юрисконсулт В.В., който след уточнения заявява, че
изцяло поддържа иска и моли за уважаването му. Позовава се на Общите условия на
договора, съгласно които и при крайна падежна дата договорът остава в сила до
окончателно изплащане на всички натрупани суми.
Особеният представител на
ответника счита, че искът е частично основателен, като изтъква липсата на уговорка
за лихвен процент в договора. Приема, че на 22.03.2016 г. с деактивацията на
картата договорът е бил прекратен и след тази дата картодържателят не е могъл
да прави никакви тегления или други операции. Затова приема, че искът е
основателен само за главницата и за договорната лихва към 21.03.2016 г., но не
и след тази дата. Не се оспорват начислените такси. е съдебни заседания ищецът
не се представлява, депозира писмени становища и искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Моли исковете му да бъдат изцяло уважение, заедно
със сторените разноски.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и въз основа на представените доказателства,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Ищецът представя документ – в заверения копия,
именуван Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, с
посочени страни за Банка – ищецът, и за клиент – ответницата К.И..
Идентифициран е картата – DSK Maxi Card, посочен е желаният кредитен
лимит – 1000 лева, като е посочена и банковата сметка за погасяване на сумите
по кредита.
В чл. 1, ал. 1 е
постигнато съгласие, че договорът урежда взаимоотношенията между страните във
връзка с издаването и ползването на горната кредитна карта, при спазване на
Общите условия на Банката, които са неразделна част от договора и се приемат с
подписването им.
В чл. 1, ал. 2 се
съдържа клауза, че Банката предоставя на Клиента револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит, достъпност до който се осигурява чрез кредитната карта.
Следващите полета в текста, предвиждащи размер на кредитния лимит, лихвения
процент към датата на сключване на договора – годишно и на ден, както и
надбавката върху 6-месечния SOFIBOR или EURIBOR – не са попълнени и са оставени
бланкетни многоточия.
В чл. 1, ал. 3 е
предвидено да се посочи годишен процент на разходите (ГПР) и обща дължима сума,
които също не са попълнени в бланкетните полета.
В чл. 8 е предвидено,
че договорът влиза в сила с подписването му от клиента и упълномощен служител
на Банката.
В края на документа
има положен подпис за „Клиент“, а за Банка ДСК подпис е положен от мениджър Ц.Ц.с
посочена дата 17.04.2015 г.
Към Договора е
приложен Погасителен план и ГПР, представляващ таблично представяне на
информация за кредитната карта, сума 1000 лева, дата на усвовяване 15.04.2015
г., общо лихви 122.84 лева, общо месечни вноски 1122.84 лева, представяне на 12
поредни месечни дати – 15-то число на съответния месец от 15.04.2015 г. до
15.04.2016 г. с процент на лихва, остатът ко главница, вноска главница, дължима
лихва, такса и месечна вноска. ГПР – 24,30. В края на таблицата преди подписите
на страните, е вписано, че информацията е валидна до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно договора за кредит.
От системната информация кога е разпечатан документа е видно, че това е
15.04.2015 г., т.е. предхожда твърденията на ищеца за датата на сключване на
договора.
Приложени са Общите
условия на Банката по договори за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит, в сила от 22.08.2014 г., подписани от К.И. на 17.04.2015 г.
Ищецът представя и
условията за обслужване на плащания с кредитните карти, съдържащи съответните
такси за различните операции и услуги, подписани от Клиента.
След указания на
съда, ищецът представи Декларация за предаване/връщане на кредитна карта, в
която е отразено, че карта с №******** е получена от клиента К.И. на 29.04.2015
г.
От
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Н.Р., се установява,
че според счетоводните записвания на Банката чрез теглене на суми от АТМ и две
покупки чрез ПОС до 23.06.2015 г. са усвоени общо 939,69 лева.
Съгласно
счетоводството към 19.02.2019 г. задълженията по кредита възлизат на 807,86
лева – главница, 160,83 лева – такси, 155,00 лева - договорна лихва към
21.03.2016 г., 495,07 лева – договорна лихва от 22.03.2016 г. – 17.04.2018 г.,
и 80,96 лева - договорна лихва от
18.04.2018 г. до 18.02.2019 г. Общия размер на тези суми е 1699,72 лева.
Последното отразено
плащане по кредита е от 16.10.2015 г.
Със Заповед за
изпълнение №103 по ч.гр.д.№118/2019 г. на РС Луковит е разпоредено на основание
чл. 418 ГПК К.И. да заплати на банката 807,86 лева – главница по договора от
17.04.2015 г., 650,07 лева – договорна лихва от 20.20.2015 г. до 18.02.2019 г.,
80,96 лева – лихвена надбавка за периода от 17.04.2015 г. до 18.02.2019 г. и
160,49 лева – заемни такси, заедно със законната лихва върху от подаване на
заявлението – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, заедно с
83.99 лева разноски в заповедното производство.
Горната фактическа
обстановка се установява от коментираните писмени доказателства, представени от
ищеца, приложеното ч.гр.д.№118/19 г. и заключението на вещото лице, което бе
възприето безкритично от страните, както и от съда.
При така установена фактическа обстановка,
съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявения по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно основание в чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отношенията между страните се уреждат от правилата на заема, както и от особените изисквания на Закона за потребителския кредит, тъй като заемът е предоставен чрез кредит.
С изменението на доклада по делото, обявен на страните в открито съдебно заседание на 19.05.2020 г., съдът указа на Банката, че трябва да докаже наличието на валиден договор, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от Закона за потребителския кредит.
Представеният от Банката договор отговаря на
изискването на чл. 10 ЗПК за писмена форма с четим формат на шрифта, но не и на
някои от изискванията за задължителни елементи в съдържанието на договора. В
Договора не са посочени изискуемите от чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 условия, а
именно:
-
общия размер на
кредита и условията за усвояването му;
- лихвения процент по кредита;
- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В типовия договор на Банката тези клаузи са предвидени, като в коментираните текстове на чл. 1 от Договора е оставено бланкетно поле – многоточие, което да бъде попълнено с конкретните параметри на всеки договор. В договора, сключен с К.И. обаче тази информация не е попълнена, от което следва и че страните не са постигнали съгласие по тези съществени елементи на договора за кредит.
В началната част е посочена само сумата, която клиентът желае да му бъде отпусната – 1000 лева, но впоследствие същата не е посочена като конкретен размер на кредита в чл. 1, ал. 2, който Банката се е съгласила да отпусне.
Липсват и съществените за потребителя условия за олихвяване на отпуснатите суми, т.е. цената, на която клиентът ще ползва паричния ресурс на Банката, както и всички допълнителни разходи, формиращи ГПР.
Частично подобна информация се съдържа в приложения Погасителен план и ГПР, но същия не може да замести липсващите елементи на договора, тъй като на основание чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК той е самостоятелно отделно приложение към договора.
Освен това представеният погасителен план от 15.04.2015 г. предхожда датата на сключване на договора – 17.04.2015 г., а видно от подчертаното е, че тази информация е валидна само до последваща промяна, съгласно договора. От това да се заключи, че посредством погасителния план е била предоставена преддоговорна информация на клиента за условията, при които може да се сключи договор, без обаче да има ясна и категорична воля какви са окончателните условия, при които е подписан договора.
При
положение, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 ЗПК
следва да се приложи законовата последица от това, уредена в чл. 22 ЗПК, като
се приеме, че Договорът за кредит от 17.04.2015 г. между Банката и К.И. е недействителен.
При недействителност на потребителския кредит, потребителят съгласно императивната норма на чл. 23 ЗПК връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
Лихвата, която законът има предвид, е възнаградителната лихва и/или други санкционни последици по договора, но не и законната лихва за забава, дължима всякога на основание чл. 86 ЗЗД върху главното задължение.
Предвид горното съдът прие, че К.И. дължи на Банката само чистата стойност на кредита, който е усвоила и не е погасила – 807,86 лева, заедно със законната лихва за забава 80,96 лева за периода от 17.04.2015 г. до 18.02.2019 г.
По тези съображения съдът достигна до извод, че предявеният иск е частично основателен за горните две задължения за главница и лихва за забава, и неоснователен до пълния претендиран размер от 1699,38 лева, включващ задължения за възнаградителна лихва и заемни такси.
По разноските
Разноските в заповедното производство са общо 83,99 лева, а в исковото – 705,01 лева, включващи 349,00 лева за особен представител, 200,00 лева за експертиза, 106,01 лева – държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Общо разноските в двете производства възлизат на 789.00 лева.
Съобразно уважената част от иска, в тежест на ответницата следва да бъдат поставени 410.28 лева разноски в двете производства.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТНАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1
ЗЗД, че в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ №19, действащо чрез юрисконсулт В.В., съществува парично вземане срещу ответника
К.И.Н. с ЕГН ********** ***, представлявана от особения представител
адв. С.Х., за следните суми: 807,86
лева – главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 17.04.2015 г.,
заедно с 80,96 лева – лихвена надбавка за забава за периода от
17.04.2015 г. до 18.02.2019 г., за които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповез да изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №103/11.03.2019 г. по ч.гр.д.№118/2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 23 от Закона за
потребителския кредит до пълния претендиран размер от 1699,38 лева (включващи
сумите 650,07 лева – договорна лихва, и
160,83 лева – заемни такси) поради недействителност на договора.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК К.И.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, сумата
410,28 лева, представляваща разноски в настоящото и в заповедното
производство, съобразно уважената част от иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.Х.,
назначена за особен представител на ответника, адвокатско възнаграждение в
размер на 349.00 лева от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен
срок от връчването му на страните – на К.Н., чрез особения представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
……………………………….