Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1201 от 28.10.2022 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Румен Йосифов
2. Диана Ганева
при секретаря С. Х. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия
Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 859 по описа
за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Ю.Б.Т. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника – адв.К.Т., против
Заповед за задържане на лице рег. № УРИ 431зз - 389/15.11.2021г., издадена от
старши полицай М.К.Й., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане.
С доводи за неправилност поради наличието на
касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилно приложение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, касаторът
претендира отмяна на решението на
районния съд, отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото. Не сочи
доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касация - старши полицай при Първо РУ
Бургас М.Й., редовно призован, се явява лично. Оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила решението на РС-Бургас.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение, че решението на РС –Бургас е правилно и
законосъобразно. Счита, че административнонаказващият орган е имал основание да
постанови задържане за срок от 24 часа с оглед установеното наличие на наркотици
чрез съответния тест, поради което пледира решението на РС –Бургас да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав, като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, съдът намира
жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд –Бургас е
законосъобразността на Заповед за задържане на лице рег. № УРИ 431зз -
389/15.11.2021г., издадена от старши полицай М.К.Й., с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – задържане за
срок до 24 часа в помещение за временно задържане.
За да достигне до
извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че
обжалваният административен акт е издаден от полицейски орган по смисъла на
чл.55 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Описал е
съдържанието на издадената заповед, като е приел, че в случая при издаване на
оспорения акт е спазена предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.74,
ал.1 от ЗМВР и заповедта е надлежно
връчена на задържаното лице. Съдът е приел, че за времето от 08:30 часа на
15.11.2021 г. до 08:30 часа на 16.11.2021 г. Дамян И. -полицейски инспектор при
Първо РУ, е бил дежурен по управление в Първо РУ – Бургас. Около 17:40 часа на
15.11.2021 г. автопатрул на Първо РУ– Бургас спрели за проверка на ул. „Булаир
в гр. Бургас до № 39 лек автомобил „БМВ“ с рег. № А 9993 НТ, управляван от Т.. По време на проверката тя се държала
превъзбудено, поради което било изискано съдействие от екип на „Пътна полиция“
– Бургас за изпробване за наличие на алкохол и наркотични вещества.
Техническото средство отчело 0.00 промила алкохол. Извършена била проба и за
наличие на наркотични вещества, която била положителна. По случая било
образувано бързо производство № 431 – ЗМ- 690/2021 г. по описа на Първо РУ. По
този случай на Т. бил връчен Талон за кръвна проба, като с процесната заповед тя
била задържана в 18:39 часа на
15.11.2021 г. и освободена на следващия ден в 15:00 часа. Като основание за задържането е посочено, че има данни, че е
извършила престъпление - управлявала МПС
след употреба на наркотични вещества -
амфетамини.
По време на
досъдебното производство е допусната и назначена токсологична експертиза, съгласно която
пробата за наркотични в кръвта на Т. е отрицателна.
Съдът е приел, че
в заповедта е мотивирана. Към момента на
задържане на Т. са били налице обосновани данни, че същата е извършила
престъпление – управлява МПС след употреба на наркотични вещества-амфетамин,
установено по надлежен ред с техническо
средство към момента на спиране на автомобила за проверка.
Настоящият
касационен състав, съобразявайки задължението си по чл. 218, ал.2 от АПК,
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обосновал
верен извод за това, че оспорването е допустимо, а заповедта за задържане на
лицето е издадена от материално и териториално компетентен орган, както и че
същата е издадена в изискуемата от разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена
форма, като настоящата инстанция намира и че заповедта съдържа предвидените в
ал. 2 на същия текст реквизити, като не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения.
Заповедта е
издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна
административна мярка – задържане за срок от 24 часа. За прилагането на тази
ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по
категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Само наличието на такива данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно,
административният орган при условията на оперативна самостоятелност, да наложи
мярката.
Задържането като
принудителна административна мярка в случая се предприема с цел установяване на
съпричастност при разследване срещу вероятен извършител на престъпление по чл.
343б, ал.3 от НК –управлява МПС –лек автомобил „БМВ 730“, с рег.№А9993 НТ, след
употреба на наркотични вещества-амфетамин, установено с техническо средство „Дрегер
тест 3000“. По този начин при наличие на данни за вероятно извършено от
определено лице престъпление и налагане на принудително административно мярка,
съгласно разпоредбата на чл.72, ал. 1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на
МВР могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват
основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като
съобразят и целта на мярката във връзка с чл.22 от ЗАНН, която е
предотвратяване и преустановяване на престъпления и административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
В жалбата е
посочено, че правото на Т. е нарушено, тъй като в заповедта, предмет на
оспорване, не е посочен състава на престъпление по НК. Настоящият съдебен
състав намира, че това не е съществено процесуално нарушение, доколкото
защитата на касатора е насочена срещу словестното описание на престъплението, а
не срещу правната квалафикация.
Заповедта за
задържане на лицето е постановена в съответствие с принципа за съразмерност,
регламентиран в чл.6 от АПК. С оглед обезпечаване работата на полицейските органи по разкриване
и предотвратяване на престъплението, така наложената мярка не е създала
по-големи ограничения в правата на лицето от предвидените в закона, още повече,
че задържането е продължило по-малко от 24 часа, като в този срок са обхванати
всички действия, при които лицето е било ограничено реално да се придвижва
свободно.
Осъществяването на
административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една
страна деянието, за което е провеждано разследването е криминализирано по
действащото право – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. По случая са налице
доказателства и за образувано бързо производство – БП № 431ЗМ-690/2021 г. по
описа на Първо РУ като последващата
проверка на тази съпричастност в хода на БП и резултата по делото не е относимо
в производството по оспорване законосъобразността на заповед за задържане,
издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Административният
орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на
лице, за което са изпълнени материалните предпоставки за това, което в случая е
налице съгласно представените по делото доказателства, вкл. и приложените
докладни записки. Те са били известни на полицейските органи преди издаването
на процесната заповед и са цитирани в останалия събран доказателствен материал.
В тези доказателства се съдържат данни, обосноваващи законосъобразността на
мярката към момента на налагането й. Именно с налагане на принудителната
административна мярка и извършването на действията по разследването,
полицейският орган следва да установи съпричастността на задържаното лице към
извършеното престъпление.
Въпросът дали
конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е образувано
досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на
друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на
оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за
наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този
смисъл са решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V
отд., решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд.
и др.).
По изложените
съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, в
съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради
което жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Мотивиран от
изложеното на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР, XV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №331/30.03.2022г., постановено по АНД №5271/2021г. по описа на РС –
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.