Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1021/27.5.2019г. град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на седми май, две хиляди и деветнадесета
година,
в
публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1661 по
описа на съда за 2019 година,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17-0819-002554/16.06.2017
г., издадено от Д.Г.Г.-
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна, с което на основание чл.177 ал.4 пр.1 вр.ал.1 т.2 пр.1 от Закона за
движението по пътищата на В.П.Д., ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева за
извършено от него нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, като намалява размера на
административното наказание глоба на 700 лева.
Да се изпратят съобщения на Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна и на В.П.Д., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Варненски Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-наказателния
кодекс.
След влизане в сила на решението, материалите от
административно-наказателната преписка да се върнат на Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на В.П.Д. срещу Наказателно
постановление № 17-0819-002554/16.06.2017 г., издадено от Д.Г.Г.- началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Във
въззивната жалба Д. посочва, че е изтекла давността за извършеното нарушение на
21.06.2015 г. и моли съда да преразгледа наказанието, тъй като работи на минимална
заплата и няма възможност да плати глобата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Представител на въззиваемата страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка в съда, се моли жалбата срещу
наказателното постановление да бъде оставена без последствие и да се потвърди
наложеното наказание на водача.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед
основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока на обжалване от надлежната
страна, поради което същата е
процесуално допустима.
На 21.06.2015 г. Р.Г.К. – младши автоконтрольор в Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна в присъствието на колегата си В. Д. В. като
свидетел-очевидец съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
серия Г бл.№ 025248 против въззивника за това, че на същата дата около 14:05
часа в гр.Варна, по бул.Васил Левски до фирма Ескана в посока ХЕИ управлява собствения
си лек автомобил Пежо 306 с рег.№ В 8982 РР, като не е включил задължителните
светлини за движение през деня или къси светлини, не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон, управлява с Наказателно постановление №
14-0442-001576 от 2014 г., влязло в сила на 23.12.2014 г./неплатено/ и
управлява МПС с невалидно СУМПС/валидно от 30.01.2002 г. до 30.01.2012 г./ за
категорията, към която спада управляваното от него МПС. Актосъставителят Кръстев
приел, че Д. е извършил нарушение на чл.70 ал.3, чл.157 ал.8 и чл.150а ал.1 от Закона
за движението по пътищата/ЗДвП/. Акта е предявен на Д. на 21.06.2015 г. и му е
връчено копие, като той направил следното възражение по констатациите в него:
„В акта бяха включени нарушения, които не съм извършил“.
В законоустановеният тридневен срок въззивникът не е
направил допълнителни обяснения и възражения.
На 13.04.2017 г. било образувано Досъдебно производство №
166/2017 г. по чл.343в ал.2 от НК по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна.
С постановление на прокурор М.Дочев от Районна
прокуратура Варна от 08.06.2017 г. наказателното производство по Досъдебно
производство № 166/2017 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна
било прекратено поради липса на извършено престъпление. С постановлението е
разпоредено копие от него да се изпрати на началника на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна.
В последващото наказателно постановление № 17-0819-002554/16.06.2017 г. на началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна,
административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите, описани в
акта за установяване на административно нарушение относно обстоятелството, че Д.
на 21.06.2015 г. около 14:05 часа в гр.Варна, по бул.Васил Левски до фирма
Ескана в посока ХЕИ управлява собствения си лек автомобил Пежо 306 с рег.№ В
8982 РР, като управлява МПС с невалидно СУМПС/валидно от 30.01.2002 г. до
30.01.2012 г./ за категорията, към която спада управляваното от него МПС и
нарушението е извършено повторно, видно от Наказателно постановление №
14-0442-001576 от 2014 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, издадено
по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП и влязло в законна сила на 23.12.2014 г.
Посочено е, че наказателното постановление се издава на основание постановление
от 08.06.2017 г. на Районна прокуратура Варна за прекратяване на Досъдебно
производство № 166/2017 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна. Наказващият орган е квалифицирал нарушението на въззивника като повторно
по чл.150а ал.1 от ЗДвП, за което му наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева, като
за основание за налагане на наказанието
е посочена разпоредбата на чл.177 ал.4 пр.1 вр.ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП.
Съдът, след като се
съобрази с приложената административно-наказателна преписка,
в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство, установи
следното:
По законосъобразността
на наказателното постановление:
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който
формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията
за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е
административно обвинение, което съдържа
лимитивно очертан кръг от факти.
Наказателното постановление е връчено на Д. на 28.03.2018 г. според собственоръчно
попълнената от Д. дата, но
съдът счита, че в случая се касае за техническа грешка и приема, че
наказателното постановление е връчено на 28.03.2019 г., жалбата срещу него е
входирана в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна на 03.04.2019 г. Жалбата е подадена в срока на обжалване, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е издаден от компетентен орган – младши автоконтрольор Р.Г.К.
при Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за
контрол съгласно изискванията на чл.189 ал.1 и чл.165 от ЗДвП и Заповед №
8121з-746 от 01.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна съгласно изискванията
на чл.189 ал.12 от ЗДвП, Заповед № 8121з-746 от 01.06.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и Удостоверение УРИ 365000-15898 от 19.04.2019 г. на ОД на
МВР Варна.
По обосноваността на наказателното постановление:
Административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП, според който за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Съгласно служебно изисканата и приложена към делото справка
на В.П.Д. като водач на МПС е видно, че на 25.03.2003 г. му е било издадено
свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 30.01.2012 г., след
това на 29.06.2015 г. му е издадено свидетелство за управление на МПС №
*********, валидно до 01.07.2025 г. През периода от 01.02.2012 г. до 29.06.2015
г. Д. не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС.
Съгласно чл.150а ал.1 от ЗДвП, "за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство", т.е. според категорията на управляваното от него МПС
се съобразява дали притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е
"съответно".
В конкретния случай
фактът на управление на МПС с изтекъл срок на
валидност на свидетелството за управление на МПС не се отрича
от жалбоподателя. Настоящата инстанция,
предвид изложеното по-горе счита, че правилната правна
квалификация следва да бъде чл.150а ал.1 от ЗДвП и че
наказателното постановление
е издадено за нарушение, което е доказано по безспорен
и несъмнен начин, при липса на
съществени процесуални нарушения на нормите
на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност.
В правната норма на чл.150а ал.1 от ЗДвП е въведено положителното правило
за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство“. За да е валидно свидетелството за управление
на МПС трябва да отговаря на две
кумулативно дадени предпоставки: да е валидно както по отношение на срока, така
и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство. Само
при едновременното наличие на тези две предпоставки, свидетелството за
управление на МПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по
смисъла на санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, която е посочена
от административно-наказващият орган в случая. Следователно след като
административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно
свидетелство за управление на МПС за категорията МПС, което управлява, същото е
допуснало нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, поради което следва да се ангажира
отговорността му по чл.177 ал.4 вр.1 т. 2 от ЗДвП.
В случая коректната
правна квалификация на наказващата правна норма следва
да е по чл.177 ал.4 вр.ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като
нарушението е извършено повторно. Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗДвП, параграф 6 т.33 по смисъла на този закон "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. С наказателно постановление № 14-0442-001576 от
05.12.2014 г. на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна на В.Д. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено
нарушение на чл.150а от ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в сила на
23.12.2014 г. и Д. е извършил нарушението, предмет на разследване по настоящето
дело в едногодишния срок.
В разпоредбата на чл.177 ал.4 от ЗДвП е предвидено
наказание за извършено повторно нарушение по ал.1 т.1 и 2 глоба в размер от 300
до 1500 лева. В конкретният случай наказващият орган е определил наказанието над
средния размер, а именно 1 000 лева, но не е изложил мотиви за това.
Съдът счита, че следва да бъде намален размера на това
наказание глоба поради следното:
Съгласно чл.27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Като доказателство по делото е приложена Справка за
наложените наказания на В.П. като водач на МПС, в която е отразено, че на
въззивника са налагани наказания с влезли в законна сила наказателни
постановления от 2005 година до настоящия момент, за различни по вид нарушения
на ЗДвП, част от които според данните на ОД на МВР Варна са заплатени. Въпреки
налаганите санкции не би могло размера на административното наказание да се
определя само и единствено въз основа на обстоятелството, че нарушителят е
санкциониран и преди. Следва да се направи комплексна преценка на
обстоятелствата, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН и да се определи административно
наказание, съответстващо както на тежестта на извършеното нарушение, така и на
база смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя. Не са налице доказателства по делото за имотното състояние на
жалбоподателя, за да приеме наказващият орган, че следва наказанието глоба да е
в по-голям размер. От друга страна жалбоподателят не е направил постъпки за
издаване на валидно свидетелство за управление на МПС повече от две години след
изтичането на срокът на валидността на
притежаваното от него. При това положение съдът счита, че административното
наказание глоба следва да бъде намалено на 700 лева, което е към средния
предвиден в разпоредбата на чл.177 ал.4 от ЗДвП размер. В този си размер същото
би постигнало целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в частта на наложеното
административно наказание глоба, като се намали размера на същото от 1 000 на 700
лева.
Относно направеното с въззивната жалба възражение за
изтекла давност за изпълнение на наложеното наказание съдът счита следното:
Уредбата на давността касателно изчисляването на сроковете при
административното наказване
е регулирана в Закона за
административните нарушения и наказания.
Погасяването по давност на възможността
да се изпълни наложеното наказание е
регламентирано в чл.82 от ЗАНН, според който административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба, като давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който
е наложено наказанието. В случая тази разпоредба е
неприложима, тъй като наказателното постановление, с което е наложено
административното наказание на Д., още не е влязло в сила.
Следва да се прецени дали е изтекла
абсолютната давност по НК за наказателно преследване.
Съгласно чл.11 от Закона за административните
нарушения и наказания, по въпросите за вината, вменяемостта и
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В тази връзка чл.79
ал.1 т.2 от НК визира, че възможността за наказателно преследване /т.е. да бъде
реализирана отговорност за извършено деяние/ се изключва при изтичане на
предвидената в закона давност. В ЗАНН липсва изрична регламентация в тази
насока /относно сроковете за погасяване на административно - наказателната
отговорност/ поради което, по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да намерят
съответно приложение правилата на НК. Съгласно разпоредбите на глава ІХ от
общата част на НК, наказателното преследване се изключва поради изтичане на
съответна давност след изминаване на определен срок, обвързан в зависимост от
вида и размера на наказанието, предвиждащо се за съответното деяние. Доколкото
за административните нарушения се предвижда наказание глоба, по отношение на срока за изключване на
наказателното преследване /по силата на чл.11 от ЗАНН/ следва да намерят
приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 и чл.81, и двата от НК. Съгласно същите,
наказателното преследване за извършено административно нарушение се погасява
при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение, като
независимо от прекъсването /поради съставяне на АУАН или издаване на НП/, след
изтичане на срок от 4 години и половина същото следва изобщо да бъде изключено,
поради изтичане на съответната абсолютна давност. В настоящия случай деянието е
извършено на 21.06.2015 г., от която дата е започнала да тече давността за
административно - наказателно преследване, т.е. абсолютната давност за такова
изтича на 21.12.2019 г.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: