Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 66
26.06.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №693 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №10409/07.03.2019г.,
от адв. Милен Козарев – БАК, процесуален представител на С.К.П., срещу Решение №379/19.02.2019г.
по гр.д. №297/2019г. на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е наложил
мерки за защита на С.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***, от осъществено спрямо
нея домашно насилие на 08.01.2019 г. от страна на съпруга ѝ, с който се
намира във фактическа раздяла и процес на развод - С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, като:
-
е
задължен С.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на С.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***.
Забранено е на С.К.П.,
ЕГН **********, с адрес:
***,
да приближава С.Ц.П., ЕГН **********, както и жилището ѝ с адрес в гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 34, вх. 5, ет. 8, ап. ляв; жилището на майка
ѝ с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 467, вх. 5, ет. 7;
местоработата ѝ с адрес в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 1,
административна сграда на „БУРГАСБУС“ ЕООД; и вилен имот на родителите ѝ
в гр. Бургас, кв. Горно Езерово, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от
шест месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
Наложена е на С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, глоба в размер на 200 /двеста/ лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Бургаски районен съд.
Предупреден е С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно: при неизпълнение на заповедта за защита,
полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява
органите на прокуратурата.
Осъден е С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати държавна такса за производството в размер на 25
/двадесет и пет/ лева по сметка на Бургаски районен съд.
С допълнително решение №745 от
02.04.2019г. е изменено Решение №379/19.02.2019г. по гр.д. №297/2019г. на
Районен съд Бургас, като е допълнено в следния смисъл:
Осъден е С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 11, ал.2 от ЗЗДН да
заплати на С.Ц.П., ЕГН:**********, сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева –
съдебно деловодни разноски по делото.
Твърди се, във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно. По-конкретно се посочва, че от събраните по делото
доказателства не може да се установи, че твърденият от молителката акт на
домашно насилие е осъществен от ответника на процесната дата.
Твърди се, че съдът е формирал изводите
си въз основа на доказателства, които не могат да се приемат за безспорни и
безпротиворечиви. Изложени са подробни съображения за противоречия в
доказателствения материал.
Посочва се, че действително конфликт е
имало, но той не е бил между молителката и ответника, а се е състоял между П. и
Н..
Твърди се, че следва да се вземе предвид
обстоятелството, че страните са в процедура по развод и е възможно молителката
да търси изгодни за себе си правни последици, свързани с вината за
разстройството на брака.
Твърди се още, че уважаването на молбата
ще доведе до загубване на работата на ответника, поради последващо отнемане на
разрешителното за носене на оръжие.
Поради гореизложеното се претендира
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което молбата
да се отхвърли. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от С.Ц.П., чрез адв. Симона Йорданова - БАК, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционното
решение е правилно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие със
събрания по делото доказателствен материал. Изложени са подробни съображения за
неоснователност на възраженията, наведени във въззивната жалба и се иска от
съда да я остави без уважение и да потвърди изцяло първоинстанционното решение.
Моли се съда да не допуска намаляване на срока, за който са наложени мерките на
защита по ЗЗДН. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е подадена в срок. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното решение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
В съдебно заседание въззивникът не се
явява лично, вместо него се явява процесуалния му представител – адв. К., който
поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна С.Ц.П.
се явява лично и с адв. Трифонова, оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по молба с
правно основание чл.8, т.1, вр. чл. 3, т.1 от ЗЗДН.
Производството пред първата инстанция е
започнало по молба на С.Ц.П., срещу С.К.П., за издаване на заповед и заповед за
незабавна защита по смисъла на чл. 5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, от осъществено
на 08.01.2019г. домашно насилие от ответника, който е неин съпруг и от година и
половина се намират в състояние на фактическа раздяла и са страни по висящ
бракоразводен процес.
В молбата се твърди, че на процесната
дата – 08.01.2019г. молителката имала среща на ул. „М.Л.“ с лицето Д.Н., с
когото трябвало да проведат разговор от личен характер. При качването си в
неговата кола, двамата видели ответника да излиза изпод една кола държейки
телефон с включена камера, крещейки срещу тях „Ей сега ви ебах мамата“.
Ответникът се опитал да издърпа молителката от колата, но нейният колега успял
да я предпази. Дори след отправено предупреждение, че ще потърсят помощ от
полицията ответникът продължил да обижда, псува и удря Н.. Молителката се
опитала да набере телефон 112 и тогава получила удар в лицето от ответника,
който непосредствено след това посегнал към нея с крак, но не я улучил, тъй
като Н. я предпазил. При молителката дошла жена, която ѝ казала да не се
притеснява, тъй като нейната дъщеря е станала свидетел на случилото се и е
направила видеозапис на нападението. След това ответникът напуснал мястото с
непозната за молителката кола.
Посочва се, че случаят не е изолиран,
като предходни такива прояви от страна на ответника е имало и преди, но
молителката не потърсила защита, защото искала да запази семейството си.
По-конкретно описва случай на домашно насилие от съпруга си, осъществено на
10.08.2017г., за което се е снабдила с медицинско свидетелство, представено по
настоящото дело.
Твърди се, че молителката е подложена на
постоянен психически и физически тормоз от страна на ответника през последните
две години, подложена е ежедневно на страх от агресивното му поведение.
Към молбата е приложена декларация, за
домашно насилие, осъществено на 08.01.2019г.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото,
обстоятелството, че са съпрузи, които от година и половина са във фактическа
раздяла и са страни по висящ бракоразводен процес. Не е спорно още, че на
08.01.2019г. са се срещнали на ул. „М.Л.“ и между тях е възникнал конфликт.
От данните по делото се установява, че и
двете страни са подавали поредица от жалби един срещу друг до различни
институции, което е индиция за влошените отношения помежду им. В тази връзка
пред първата инстанция са представени: Показания
от 11.01.2019г. от С.Ц.П.; Постановление на Районна прокуратура Бургас за
възлагане на проверка от 08.01.2019г., по повод подадено заявление от С.П.;
Заявление от С.П. от 08.01.2019г.; Сведение от С.П. от 14.01.2019г.; Сведение
от М.Т.Н. /очевидец на процесното събитие/ от 17.01.2019г.; Сведение от С.К.П.
от 08.01.2019г.; Протокол за полицейско предупреждение от 08.01.2019г.,
съставен от полицейски орган, с който е предупреден С.П. да не нарушава реда на
обществени места, да не се саморазправя, да не отправя закани и заплахи към С.П.;
Сведение от Д.К.Н. от 11.01.2019г.; Сведение от А.М.А.; Жалба за извършено
престъпление от С.П. ***; Съдебно медицинско удостоверение №7/2019г., издадено
на С.П..
Районният съд служебно е извършил
справки в системата на Районен съд Бургас, Бюро съдимост и Център за психично
здраве, от които се установява, че ответникът С.П. не е осъждан, не се води на
психиатричен отчет, както и че срещу него няма заведени дела за налагане на
мерки за защита по ЗЗДН.
В първоинстанционното производство са
били разпитани свидетелите М.Т.Н., Д.К.Н., А.М.А., Н.Т.К..
Свидетелката Н. – очевидец на процесното
събитие заявява, че е видяла от терасата си, която се намира точно над
паркинга, където се е осъществило събитието, как ответникът посяга на
молителката и шофьора, които се намирали в паркирана кола – през пасажерската
врата към шофьора. Свидетелката заснела видеозапис на случилото се. Видяла как
ответникът удря молителката с ръка в лицето. Твърди, че се е намирала на висок
етаж, но автомобилът, в който се е извършило действието е бил точно под
терасата ѝ. П. опитал да ритне молителката, но свидетелката не може да
каже дали е успял. След това молителката излязла от колата, за да говори по
телефона, а ответникът си тръгнал. Свидетелката посочва, че след това слязла
долу при молителката и ѝ казала, че е направила видеозапис, както и че ще
даде показания в полицията. Категорична е, че е видяла удар от ответника към
молителката, който бил в областта на лицето.
Свидетелят Н. – колега на молителката и
присъстващ на случилото се заявява, че на процесната дата имал среща с
молителката на паркинга на ул. „М.Л.“. Докато чакал в колата си С. да дойде
видял съпруга й зад една кола с телефон в ръка. Тръгнал към тях крещейки думите
„Ей сега ви ебах мамата“. Влязъл с главата до кръста над пасажерската седалка,
над С. и започнал да я удря, опитал да нанесе удар с крак, но не успял.
Молителката успяла да звънне на тел.112 и като чул, че ще дойде полицията
ответникът си тръгнал. Свидетелят твърди, че ответникът нанесъл удари и на
него, както и че месец-два преди процесния случай е му е звънял по телефона, да
го заплашва във връзка с подозренията си, че има интимна връзка с молителката.
Свидетелят А. – колега на ответника,
твърди, че на процесната дата бил с П. ***, тъй като имали работа до магазин
„Бош“. Магазинът бил затворен и решили да изчакат, докато отвори. Тогава видели
С. да преминава, а после и да влиза в автомобил. П. отишъл до автомобила да
говори с жена си и в този момент някой го издърпал през отворената врата на
автомобила. Твърди, че удар към молителката не е имало, а само удари между
двамата мъже. Ответникът се опитвал да се отскубне и след като успял, отворил
задната врата на автомобила, за да вземе шапката си, която била паднала и
заедно със свидетеля се качили в неговия автомобил. Свидетелят забелязал, че
ответникът има отток под лявото око и якето му било скъсано.
Свидетелят К. заявява, че на процесната
дата се намирал на бул. „М.Л.“, тъй като трябвало да закупи лагер от магазин,
който се намира там. Докато се намирал пред магазина видял клекнал до автомобил
мъж, който впоследствие влязъл по някакъв начин вътре /свидетелят заявява, че
не знае дали е бил издърпан и как е влязъл/ в автомобила, за около 1-2 минути,
след което успял да излезе, отворил задната врата, взел нещо от колата и си
тръгнал. След като се обърнал свидетелят го разпознал като ответника С..
Свидетелят твърди, че след случката С. бил раздърпан и якето му било скъсано от
едната страна. След четири-пет дни го видял случайно в магазин „Технополис“ и
лявото му око било синьо. Свидетелят твърди, че магазинът бил отворен, в него
продавали лагери и инструменти. Ответникът бил клекнал от дясната страна на
автомобила. Свидетелят посочва, че не е видял кой го е издърпал, не е видял
удари, нито е наблюдавал в детайли ситуацията, тъй като се е намирал зад гърба
на ответника и не е виждал какво се случва вътре в автомобила.
Молителката е дала обяснения по реда на
чл. 176 от ГПК пред първоинстанционния съд. В обясненията си тя заявява, че обаждането
ѝ на тел.112 било, докато се намирала в колата и ответникът и Н. си
разменяли удари, а второто било до адв. Трифонова, когато излязла от колата.
Твърди, че С. ударил първо нея, а след това Н.. След удара дясното й око било
зачервено няколко дни. Не се е снабдила с медицинско свидетелство, защото била
травмирана. В съдебното заседание пред районния съд молителката заявява, че не
е видяла нито един от двамата свидетели по време на случката.
При така установеното от фактическа
страна и с оглед изложените в молбата на С.П. твърдения, настоящата инстанция
приема, че в случая е доказано извършването на твърдения акт на домашно
насилие, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, на процесната дата, поради което
следва да бъде приложена защитата, предвидена в този закон.
По смисъла на чл. 2 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие или опитът за такова насилие, или принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Извършването на домашно насилие по смисъла
на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, на 08.01.2019 г. по начина, по който това е описано от
молителката, от ответника спрямо нея, се установява от представената по делото
декларация, подадена по реда на чл. 9, ал.3 от ЗЗДН . Както многократно е
подчертавано в съдебната практика, Законът за защита от домашно насилие
регламентира отношения между лица в близка или родствена връзка, като често за
тези отношения няма преки доказателства. В тази връзка, целейки осигуряване на
адекватна защита, законодателят в чл. 13, ал.3 от ЗЗДН е предвидил, че когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация.
Съдът намира, че в случая извод за
осъществено домашно насилие може да бъде направен дори само въз основа на
представената от молителката декларация, поради което не споделя възражението
на въззивника, че не са налице доказателства за
установяване на твърдяното домашно насилие.
Твърденията на молителката се подкрепят
и от свидетелските показания на свидетелите Н. и Н.. Съдът не открива
противоречие относно релевантните по делото обстоятелства, в показанията на тези
свидетели с изложеното от ищцата в молбата за защита. В тази връзка следва да
се отбележи, че свидетелката Н. освен, че e очевидец
на процесното събитие е напълно незаинтересована от изхода на делото, с оглед
обстоятелството, че не се е познавала с никой от участниците в конфликта преди
процесната дата. Тя възпроизвежда видяното от нея, което кореспондира с
изложеното от молителката в молбата. Въз основа на свидетелските показания на
тази свидетелка може да се направи извод, че агресивното и заплашително
поведение на ответника спрямо съпругата му на 08.01.2019 г., разкрива
извършване на домашно насилие. Твърденията на молителката се подкрепят и от показанията
на свидетеля Д.Н., който също е присъствал на процесното събитие.
Неоснователно е възражението на
въззивника, за липсата на доказателства за удар от ответника към молителката. Действително
в молбата за защита молителката е посочила, че ударът е бил в лявото око, а в
съдебно заседание – в дясното. Това разминаване обаче не може да доведе до
извод за липса на нанесен удар, тъй като и двамата свидетели са категорични, че
са възприели удар от страна на ответника към молителката в областта на лицето.
Показанията на доведените от ответника
свидетели не разколебават доказателствената стойност на приложената по делото
декларация. Следва да се отбележи, че и двамата свидетели се намират в близки
отношения с ответника и поради това показанията им следва да се преценяват по
реда на чл. 172 от ГПК и да се вземе предвид възможната им заинтересованост от
изхода на спора. Свидетелят К. не възпроизвежда релевантни за процеса на
доказване обстоятелства, тъй като сам заявява, че не е успял да види конкретни
удари, нито е наблюдавал ситуацията в детайли, тъй като автомобилът е бил спрян
встрани от него и той се е намирал зад гърба на ответника. Посоченият свидетел
не може да каже дори кой е инициирал конфликта, тъй като по негови думи „клекналият
мъж влезе по някакъв начин в колата, издърпан ли беше не знам…“. Наблюдават се
противоречия в показанията на свидетелите, доведени от ответника. Свидетелят А.
съобщава, че магазинът, е бил затворен и докато са чакали да отвори случайно са
видели преминаващата С., а според К. – магазинът е бил отворен. Свидетелят А.
твърди, че е станал очевидец на боричкане между П. и Н., но е стоял и е гледал
безучастно отстрани, без да се намесва.
Неоснователно е и възражението във
въззивната жалба, че не е било възможно свидетелката Н. да наблюдава събитието,
поради обстоятелството, че се е намирала на висок етаж. Действително
свидетелката посочва, че терасата, от която е наблюдавала се намира нависоко. В
същото време обаче самата тя заявява, че автомобилът е бил паркиран точно под
терасата на апартамента и тя е успявала да види зад стъклата му какво се
случва.
В този смисъл, депозираната от С.П.
молба за налагане мерки за защита от домашно насилие спрямо съпруга й С.П. като извършител се явява основателна и
следва да бъде уважена.
Като е стигнал до същия извод районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на делото и направенoтo
от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, такива й се следват,
предвид неоснователността на въззивната жалба. Направено е искане в този смисъл
своевременно, представен е списък на разноските, от който е видно, че същите са
в размер на 650 лв. – адвокатски хонорар. Представени са доказателства за
плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 379/19.02.2019г.,
постановено по гр.д.№ 297/2019г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на С.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 650 лв.,
/шестстотин и петдесет/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски -
адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№ 693/2019 г. по описа на БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията
В.Камбурова към решение по в.гр.д.№693/2019 по описа на БОС
С настоящото изразявам несъгласие с извода на
мнозинството от състава, че е доказано извършването на твърдяния от молителката С.Ц.П. акт на
домашно насилие на 08.01.2019г. от нейния съпруг С.К.П.. Считам, че от
събраните по делото доказателства не се установява по категоричен
начина осъществен акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Съображенията
ми за това са:
Налице
е противоречие между показанията на свидетелите, обясненията на молителката
дадени по чл.176 ГПК и представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. На първо
място не е ясно от коя страна е била ударена молителката на процесната
дата-от-ляво или отдясно. Как в един и същи момент е удряна и е направен опит
да бъде ритната, при положение, че ответникът е бил с „вкарана глава и тяло до
кръста в посока шофьора над пасажерското място“ според показанията на свидетеля
Н. и Н.. Също така остава неясно как от висок етаж е наблюдавана случката вътре
в автомобил, за който няма данни да е с прозрачен таван. По делото не е
представено съдебно-медицинско удостоверение, което да установи наличието на
нараняване. Нещо повече молителката признава, че не се е снабдила с такова,
защото е била разстроена, а в същото време си е издействала да отсъства от
работа, за да подаде жалба в прокуратурата /вж обяснения по чл.176 ГПК л. 50/.
Законодателят изрично е предвидил, че при липсата на
други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. З ЗЗДН разполага със
самостоятелна доказателствена сила - съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. З ЗЗДН. Особената доказателствена
сила на декларацията е налице, когато по делото няма други доказателства или
наличните са недостатъчни.
В случая по делото са ангажирани свидетелски показания като включително тези на
водените от молителката свидетели опровергават доказателствената й сила т.е
разрушена е сигурността, че наведените в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН факти са се осъществили.