РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.А.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201004 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Е.. К. М. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: с. ***, срещу Наказателно постановление № 4886/22.11.2021 г. , издадено от
зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 9 от Наредбата за
опазване на обществения ред на територията на Община Бургас (Наредбата) и на основание
чл. 35, ал. 2, вр. с чл. 34, ал. 1, предл. първо от същата Наредба на жалбоподателката е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за изменение на атакуваното наказателно постановление, като се
иска намаляване на размера на наложената глоба в законовия минимум. Посочва се, че
жалбоподателката е социална слаба, а в момента е брЕ.енна. Счита се, че нарушението не е с
голяма общественаопасност, поради което и се моли за намаляване на размера на санкцията.
В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. В
писмено становище от упълномощен процесуален представител – адв. Х.Ч. – АК-Сливен се
прави искане за отмяна на НП. Застъпва се, че е допуснато нарушение на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, доколкото липсва пълно и точно описание на вмененото нарушение. В частност се
посочва, че нито актосъставителят, нито АНО са посочили какво точно разрешително е
следвало да притежава жалбоподателката, което съществено е накърнило правото й да
разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Под евентуалност се иска
квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН. Прави се и
алтернативно искане за изменение на НП посредством намаляване на размера на наложената
1
глоба от 1000 на 50 лева, което се обвързва с тежкото материално и социално положение на
жалбоподателката и ниската тежест на нарушението. Претендира се присъждан на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
За административнонаказващия орган – зам. кмет на Община Бургас – представител не
се явява.
Съдът приЕ.а, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л.
5) НП е връчено на жалбоподателката на 04.03.2022 г., а жалбата е подадена на 11.03.2022 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приЕ.е, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 09.12.2021 г., около 17.30 часа св. Д.С. – гл. специалист в Дирекция „УКОРС“ в Община
Бургас, съвместно с колегата си – М.Б., изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. В
района на пл. „Тройката“ С. забелязал лице от женски пол, по-късно установено като
жалбоподателката М., което извършвало търговска дейност на открито, продавайки балони и
играчки на сергия с приблизителна площ от около 2 кв.м. С. извършил проверка на
жалбоподателката, като установил, че тя няма разрешително, издадено от Общината за
извършване на търговска дейност, както и че това не е първия случай, при който М. продава
балони без разрешение.
При това положение св. С. съставил на място срещу М. АУАН с бл. № 0106234, описвайки
горните факти и квалифицирайки ги като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 9 от Наредбата.
Актосъставителят предявил акта на жалбоподателката, която го подписала и получила препис от
него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
Въз основа на АУАН на 22.12.2021 г. било издадено атакуваното НП. АНО също
възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, поради което наложил на М.
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да
разколебава горните фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 35,
ал. 2 от Наредбата, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 35, ал. 1 от
Наредбата, видно от приобщената Заповед № 1133/09.05.2012 г. на кмета на Община Бургас.
2
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво
да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че липсата на посочване на какво
точно разрешение не е имала, е съществен порок. В случая М. не е имала никакво
разрешение, издадено от Общината, който факт е описан в АУАН и НП. При тези факти по-
голямата детайлизация на нужното разрешение за извършване на търговска дейност е
напълно ненужно, поради което и липсата му не е съществен порок, който да засяга правото
на защита на санкционираното лице.
По съществото на спора съдът следва да посочи следното:
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 9 от Наредбата - забранява се извършването на търговска
дейност на открито без съответното разрешение или извън определените за целта места. В
конкретния случай няма спор, че М. е била заварена от служителите на Община Бургас да
продава балони и играчки на сергия, разположена на площада – т.е. да извършва търговска
дейност (разбирана като продажба на стоки и услуги срещу възнаграждение) на открито.
Безспорно е и че М. не е имала разрешение от Общината да извършва така дейност, поради
което и настоящият състав приЕ.а, че с действията си тя е осъществила състава на
нарушението по чл. 27, ал. 1, т. 9 от Наредбата, поради което и правилно е била ангажирана
отговорността й.
За така установеното нарушение съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата се предвижда
наказание „Глоба“ за физическите лица до 5000 лева. В случая АНО е индивидуализирал
размера на санкцията в границите, предвидени в чл. 34 от Наредбата, но по мнение на съда в
силно завишен размер, без да изложи никакви доводи в подкрепа на това си решение, който
подход не се възприЕ.а от съда. По делото липсват доказателства, от които да се направи
обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и
законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път (Решение №
2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас ). В наказателното
постановление е записано, че нарушението е първо на жалбоподателката, като не е
изтъкнато нито едно отегчаващо отговорността й обстоятелство. Касае се за продажба на
дребни стоки – балони и играчки на малка сергия от около 2 кв.м. от млада жена, за която по
делото са събрани доказателства за влошено материално и социално положение. Ето защо,
настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението,
намира, че на М. следва да бъде определен размер на наложената санкция от 50 лева, който
размер е подходящ и справедлив.
В заключение съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като
„маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-
3
ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този
вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и
евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН би било неоснователно.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед неправилно
определения размер на наказанието съдът следва да упражни функциите си по чл. 63, ал. 2,
т. 4 ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали размера на глобата.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на
съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се
присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция.
Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът, важащ в
гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по
аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера,
определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на
санкцията, определена от съда, е без значение.
Актуалната практика на касационната инстанция се е ориентирала около първото
виждане, като в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2374/2021 г. на АдмС-
Бургас съдът е разяснил, че разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (сега чл. 63д ЗАНН)
предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма
в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл.189, ал. 3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на
чл. 143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично
уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл. 144 от ГПК приложение намира
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъдени
разноски съразмерно уважената/отхвърлената част от жалбата.
Настоящият състав, макар да не споделя напълно мотивите на АдмС-Бургас, счита, че
следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да присъди
на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията.
В случая само процесуалният представител на жалбоподателката е поискал
присъждане на разноски по реда на чл. чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Видно от
приложения на л. 19 договор за правна защита - тя е била предоставена на основание чл. 38,
4
ал. 1, т. 2 ЗАдв. – безплатно на материално затруднени лица. Същевременно съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв - в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая съгласно разпоредбата на чл.
чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при
интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв.
С оглед казаното по-горе и предвид изменението на НП, то и Община Бургас следва
да бъде осъдена да заплати сумата от 285 лева на адв. Х.Ч.К-Ч. – АК-Сливен, съразмерно с
изменената част на НП.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4886/22.11.2021 г., издадено от зам. кмет на
Община Бургас, с което за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 9 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас и на основание чл. 35, ал. 2, вр. с чл. 34,
ал. 1, предл. първо от същата Наредба на Е.. К. М. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „Глоба“ от 1000 лв. на 50 лв. (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на адв. Х.Ч.К-Ч. с ЕГН: ********** сума в
размер на 285 (двеста осемдесет и пет) лева, представляваща сторени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5