№ 346
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Л. М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500370 по описа за 2024 година
С решение № 35 от 29.01.2024 год. по гр. дело № 274/2021 год. Костинбродският
районен съд е отхвърлил исковете, предявени от Е. Й. С. и С. П. С. за признаване за
установено по отношение на ответниците И. Н. И., Е. В. П., Й. В. П., Н. М. Т., И. М. Т., А. Т.
Т., Р. Е. Т., К. Е. Т., И. Р. И., Х. С. Д. – С.а, С. К. С., В. К. С., Р. С. Й., Д. К. К., Е. Д. К., Ц. Д.
К., В. А. В., Ц. С. Н., И. С. Т., Т. С. Т., М. С. Б., С. С. Н., В. Д. Я., А. С. А., М. К. Н. и Д. Д.
Д., че ищците са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот:
дворно място с площ 613 кв.м. м кв. 26 по регулационния план на с. К., община Г.,
представляващо площта очертана с контур А-О-Б-С-К-Д-Е-Н-Г-У-С1-Ж-З-И-Ч-А, оцветена
в синьо и зелено, като в тази площ попада изцяло имот УПИ ХVІ-221,229 по контура А-О-
Б-Г-У-С1-Ж-З-И-Ч-А с площ 450 кв.м., оцветена в синьо, както и част – 163 кв.м. от УПИ
ХVІІ-205,229 по контур Б-С-К-Д-Е-Н-Г-Б, оцветена в зелено по скицата на в.л. Кирил
Мирчев Николов, както и на построената в частта от УПИ ХVІІ-205,229 едноетажна
жилищна сграда с площ 54 кв.м., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като
неоснователни.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с
твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства
и в нарушение на материалния закон. Молят съда да отмени решението и вместо него да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
1
Ответниците И. Н. И., Е. В. П., Й. В. П., Н. М. Т., И. М. Т., А. Т. Т., Р. Е. Т., К. Е. Т., И.
Р. И. чрез адв. З. оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди решението.
Ответниците Ц. С. Н., И. С. Т., Д. К. К., Е. Д. К., Ц. Д. К., В. А. В., А. С. Т. и А. Т. Т.
чрез адв. Н.-Л. оспорват въззивната жалба в подадения писмен отговор.
В о.с.з. на 25.09.2024 год. ответниците Х. С. Д. – С.а, С. К. С. и В. К. С. чрез
назначения служебен защитник адв. М. оспорват въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят, че повече от 20 години владеят процесния имот, представляващ
дворно място с площ 613 кв.м. м кв. 26 по регулационния план на с. К., община Г., а именно:
площта очертана с контур А-О-Б-С-К-Д-Е-Н-Г-У-С1-Ж-З-И-Ч-А, оцветена в синьо и зелено
на скицата на в.л. Кирил Николов, като в тази площ попада изцяло имот УПИ ХVІ-221,229
по контура А-О-Б-Г-У-С1-Ж-З-И-Ч-А с площ 450 кв.м., оцветена в синьо, както и част – 163
кв.м. от УПИ ХVІІ-205,229 по контур Б-С-К-Д-Е-Н-Г-Б, оцветена в зелено, както и на
построената в частта от УПИ ХVІІ-205,229 едноетажна жилищна сграда с площ 54 кв.м.,
поради което са придобили правото на собственост върху него на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответниците И. Н. И., Е. В.
П., Й. В. П., Н. М. Т., И. М. Т., А. Т. Т., И. Р. И., последната лично и в качеството на законен
представител на малолетните Р. Е. Т. и К. Е. Т., всички чрез упълномощения представител
адв. З., с който оспорват исковете. Твърдят, че са собственици на процесния имот с площ
630 кв.м. и че никога не са знаели, че ищците владеят имота за себе си. Сочат, че
многократно са посещавали имота през годините и никога не са виждали в него ищците.
Подаден е отговор на исковата молба и от ответниците В. С., С. С. и Х. Д. чрез
особения им представител адв. М., с който предявените искове се оспорват изцяло. Сочат, че
през годините е имало съдебни дела, приключили в полза на наследниците на Т. К., като
ответниците са се противопоставяли на всички опити на трети лица да завладеят и
придобият процесния имот.
Ответниците Ц. Н. и И. Т. също са подали общ отговор на исковата молба чрез адв.
Н., в който оспорват твърдението на ищците, че са владели непрекъснато и необезпокоявано
процесния имот. Сочат, че владеят имота в границите по скицата, както и че същият е
деклираран съобразно документите за собственост и заплащат дължимите за него данъци,
както и че обработват имота ежегодно и отглеждат в него плодове и зеленчуци. Оспорват и
предявените искове по отношение на сградата с твърдението, че същата е построена през 70-
те години без необходимите документи и през 1978 год. е издадена заповед за премахване.
Противопоставили са се на строежа на сградата в имота, като са нейни собственици на
основание чл. 92 от ЗС.
Останалите ответници не са подали отговор на исковата молба.
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
2
ищците са съпрузи, а бащата на ищцата е Й. В.Й. – единствен наследник на В.Й.А., починал
през 1989 год. Ответниците И. Н. И., Е. В. П., Й. В. П., Н. М. Т., И. М. Т., А. Т. Т., И. Р. И., Р.
Е. Т. и К. Е. Т. са наследници по закон на Н. Т. А., починал през 1989 год. – низходящи и
съпруги на починали след него низходящи.
Ответниците В. С., С. С., Х. Д., П.С.К., Р. С. Й., В. А. В., Ц. С. Н., И. С. Т., Т. С. Т., М.
С. Б. и С. С. Н. са наследници на Т. С. К., починал през 1955 год. – като негови низходящи и
съпруги на починали след него низходящи.
Ответниците В. Д. Я., А. С. А., М. К. Н. и Д. Д. Д. са наследници по закон на Д. С. Д.,
починал през 1989 год.
В хода на първоинстанционното производство е починала ответницата П. К., като на
нейно място са конституирани наследниците й по закон Д. К. К., Е. Д. К. и Ц. Д. К..
В хода на производството е починал и ответникът Т. С. Т., като на негово място са
конституирани наследниците му по закон А. С. Т. и А. Т. Т..
В процесния имот се намира едноетажна жилищна сграда с площ 54 кв.м., която
според приетото по делото удостоверение от Община Г. от 2009 год. е в режим на
търпимост.
Според писмо от Община Г. от 2021, имот УПИ ХVІ-229 е деклариран през 2009 год.
от Й. Й. като негов единствен собственик, докато имот УПИ ХVІІ-205 е деклариран през
2006 год. от ответницата Ц. Н., като за негови собственици са посочени И. Т., Т. Т., В. Б., М.
В. и С. Н., а за имот УПИ ХVІ-221 няма подадена декларация.
С н.а. № 3, дело № 2066/1977 год. лицата Ц. С.а, Д. С., С. П.а, Ц. Н., И. Т., Т. Т., М. Н.
и С. Г. са признати за собственици по наследство и давностно владение на имот с площ
около 418 кв.м., които са включени като основа на парцел ІІ-302 в кв. 20 по плана на с. К. с
площ 2891 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваеми се 29 кв.м. и отчуждаеми се
197 кв.м. при посочени граници и съседи. Лицата, посочени в акта са наследници на Т. С. К..
С н.а. № 140/1980 год. горепосочените лица са признати за собственици на
придаваеми части към притежавания от тях парцел ІІ-302 в кв. 20 по плана на с. К., както
следва: 12 кв.м., собственост на А. и М.Й.; 5 кв.м., собственост на И.В. и 12 кв.м.,
собственост на В. А., при посочени граници и съседи на придаваемите се части.
Описаният в цитираните по-горе нотариални актове парцел ІІ-302 в кв. 20 по плана на
селото е идентичен с УПИ ХVІІ-205,229 по плана от 1986 год. и с УПИ ХVІІ-205 по
изменението на плана от 2018 год.
Видно от указание на СОНС от 1978 год. до Общински народен съвет с. К. В.Й.А.,
съсобственик на парцел ІV в кв. 20 по плана на с. К. е построил незаконно вила в имот ІІ-
302, собственост на наследниците на Т. С. К., като е разпоредено издаването на заповед и
премахване на сградата до м. юни същата година.
Според плана от 1986 год. процесният имот попада в УПИ ХVІ-221,229 и в УПИ
ХVІІ-205,229, като според приложена скица на л. 20 по делото съставящите отделни имоти
3
са, както следва: имот пл. № 205 с площ 89 кв.м., записан на наследниците на Т. К. с
отбелязан н.а. № 3/1977 год.; имот пл. № 221 с площ 248 кв.м., записан на Н. Т. А. с
отбелязан н.а. № 171/75 год.; имот пл. № 229 с площ 263 кв.м., записан на В.Й.А.
/наследодател на бащата на ищцата/, без отбелязване на документ за собственост. Посочено
е в скицата, че в УПИ ХVІ-221,229 имот пл. № 221 участва с 248 кв.м., а имот пл. № 229 с 80
кв.м., като към този имот е предвидено придаване на 122 кв.м. – бивш черен път, обозначен
на скицата, както и че в УПИ ХVІІ-205,229 имот пл. № 205 участва с 89 кв.м., а имот пл. №
229 участва с 183 кв.м., и към този имот е предвидено придаване на 98 кв.м. – място,
обозначено като имот № 204 с 97 кв.м. и 1 кв.м. откъм улицата.
Съгласно представените скици след изменението на плана от 2018 год. УПИ ХVІ-
221,229 е с урегулирана площ от 450 кв.м. с идентично участие на отделните имоти и
придаваемите се части по плана преди изменението и със записан собственик В.Й.А., докато
за УПИ ХVІІ-205, без да е посочено участие на имот пл. № 229, е посочено, че е с
урегулирана площ от 352 кв.м., като за собственици са посочени лицата по цитирания по-
горе нотариален акт от 1977 год.
Според заключението на в.л. Кирил Николов частта, ползвана от ищците е заградена в
по-голямата си част от тЕ. ограда и частично от стар каменен зид /по линията А-Б на
скицата/, като има и малък участък без ограда. Границите на място отговарят на
регулационните линии. Претендираната от ищците част е обозначена по контура между т. А-
О-Б-С-К-Д-Е-Н-Г-У-С1-Ж-З-И-Ч-А с обща площ 613 кв.м., като в тази част попада изцяло
имот УПИ ХVІ-221,229 по плана от 2018 год. с площ 450 кв.м. и частично – със 163 кв.м. от
имот УПИ ХVІІ-205 по плана от 2018 год. /по контура с т. Б-С-К-Д-Е-Н-Г-Б/.
Според показанията на разпитания по делото свидетел Й. – роднина по съребрена
линия на ищцата /втори братовчед/, същият познава ищците от 25 години, както и
ответниците, като е в добри отношения и с двете страни, а имотът му граничи с процесния.
Имотът на ищците представлява двор, в дъното на който е построена къща. Имотът откъм
улицата има тЕ. ограда, а през цялата дължина има каменен зид между имота на ищцата Е.
Й. и имота на ответницата Ц. /нива/, като зидът стига почти до къщата, която е в дъното на
двора /не откъм улицата/. Имотът на свидетеля е съседен на процесния от изток /откъм
къщата/. Съседната нива на ответницата Ц. се обработва и от другите наследници на Т.и.
Имотът на Е. е наследствен от баща й и от дядо й В. – брат на бащата на свидетеля. Бащата
на ищцата Е. – Й. Й. е първи братовчед на свидетеля. Къщата в процесното място била
построена от дядото на ищцата В. А. през 80-те години, като същата е масивна, едноетажна
с вкопано мазе и се състои от две стаи, кухня и антре. Дядото на ищцата живял в къщата до
смъртта си през 90-те години, като владеел къщата и дворчето до нея в посока към улицата.
Свидетелят не може да каже кой е обработвал нивата на Ц. по времето, когато бил жив
дядото на ищцата, тъй като по това време свидетелят посещавал имота си само през лятото.
Не знае ищците да са имали спорове за граница със съседите. Имотът на Е. бил ограден
почти отвсякъде от години с тЕ. ограда. Дворното място, стопанисвано от ищците е с площ
около 600 кв.м. с правоъгълна форма и има излаз към улицата. От тази страна тЕ.та ограда
4
продължава и по имотната граница на нивата на Ц., а каменният зид се намира между двора
на Е. и нивата. От другата страна на имота на Е. е съседен парцел, къщата в който се
разрушила и бутнала оградата, която след това била възстановена. На предявените му от
съда в о.с.з. н 15.10.2022 год. скици на л. 21-22 по делото свидетелят посочва, че къщата на
ищците е тази, нанесена в УПИ ХVII-205, а разрушената къща била в имот № 221,229 /ХVI/.
Казва, че Е. владее дворното място, показано като УПИ XVII-205, а Ц. - имота на
североизток – имот пл. № 203. Заявява още, че Е. владее и мястото между къщата и улицата,
като това място не е разделено през средата с ограда. Като картофената нива на баба Ц.
свидетелят посочва имот пл. № 203.
Според показанията на св. Й.ов, който познава ищците от 18 години и ходи на гости в
имота на ищците в с. К. 3-4 пъти в годината, в имота същите стопанисват едноетажна къща с
вкопано мазе, състояща се от две стаи, баня с тоалетна, кухня и коридор. Свидетелят
започнал да посещава имота през 2006-2007 год., като тогава ищецът направил множество
подобрения по къщата- септична яма, банята с тоалетна, външна изолация на къщата, а
отвън направили помещение за дървен материал. Напречно на улицата мястото е отделено с
каменен зид, който преминава в тЕ. ограда, като мястото е „Г“-образно. Имотът започва от
улицата, като от едната страна има тЕ. ограда, а зад нея – полусъборена къща, а отляво
започва каменен зид, който стига до средата на имота, а по-нататък продължава тЕ. ограда,
която в дъното на имота липсва. Къщата се намира в частта след каменния зид наляво от
него, гледано откъм улицата. Целият имот се обработва и поддържа прекрасно от ищците,
които са направили цветна леха след каменния зид, цялата останала част е затревена и се
коси. По границата има и овощни дървета. Не знае от кого са засадени. В частта откъм
улицата под къщата, извън „Г“-образния имот преди време били отглеждани картофи от
една от страните по делото, присъстВ. и в откритото съдебно заседание.
Според показанията на св. С., която от 10 години познава ответницата И. И. /дъщеря
на Н. А./, а от дете познава и майка й Ц. /Ц./, в тяхното място имало сграда, която била
разрушена. В тази сграда баба Ц. държала сено. Мястото е на главната улица на селото.
Братът на И. има къща в съседно място. Не знае И. да е имала спорове с роднини за земя.
Познава ищците, които стопанисват заградена къщичка в съседство с имота на баба Ц.. Не е
виждала ищците да ползват имота на И.. В него понастоящем няма постройки и същият не
се обработва. Гледайки откъм улицата, имотът на И. е отдясно, а имотът на ищците – отляво.
Мястото на ищците е поддържано и откъм улицата има възможност да се влезе с кола,
въпреки че ползваната от тях част няма директен излаз на улица, тъй като къщата е навътре
от пътя. Площта между къщата и улицата се ползва от ответницата Ц.. Откъм улицата
имотът на Ц. е ограден с тЕ. мрежа. Не знае дали има ограда между имота на Ц. и мястото
откъм къщата.
Съгласно показанията на св. В.ев същият познава бащата на Ц. – дядо С. /син на Т. К./
от ученическите си години, а ищците – от 10-15 години, откогато започнали да ходят редовно
в с. К.. Знае, че къщата на Е. е строил нейният дядо. Имотът на Ц. е съседен на тази къща.
Къщата се намира в стар наследствен имот на баба Ц. – градини, които тя си работела.
5
Навремето имало спор за тази къща. Понастоящем същата се ползва от ищците Е. и С..
Мястото с къщата се намира в имота на баба Ц.. Навремето /преди 20-30 години/ имало
преговори ищците да дадат на семейството на Ц. имот по-нагоре в селото, а те да им
отстъпят процесния имот, но не постигнали съгласие и започнали спорове. Баба Ц. не е
спирала да си работи тази земя, като сади картофи и тикви. Е. и мъжът й ползват къщата над
имота на баба Ц., не откъм улицата, а по-навътре. Ползваният от Ц. имот е с площ около
500-600 кв.м. Според свидетеля В.ев: „Имотът на Е. и мъжа й не зная колко е, защото то
няма имот, то беше сокак, то нямаше нищо, то пред вратата минаваше сокака“, „Сокака е
улица 3-4 метра“. На Баба Ц. оградата е стар дувар с камъни, след камъните е сокака. От
дясната страна е имотът на И. /баба В./, в който имало сграда, сега разрушена. Земята около
къщата е затревена, като ищецът коси тревата. Свидетелят знае от най-малкия брат на баба
Ц., че нейното семейство не било съгласно С. и Е. да ограждат част от имота и да ползват
мястото с къщата. Преди 2-3 години С. бутнал част от дувара и сложил тЕ. ограда, както и
порта откъм сокака, като оттам влиза в къщата. Сокакът в момента се ползва от ищците.
Според показанията на св. П. същата познава ответницата Ц., а от 15 години познава
ищеца С., откогато започнал да идва често в имота в с. К.. За къщата в процесното място
имало спор между страните преди повече от 40 години, като спорът бил между бащата на Ц.
– С. и неговият прадядо В., който построил къщата /В. А./. По време на строежа В. обещал
на С. да му даде в замяна друг имот, но това не станало. С. започнал да стопанисва тази
чужда къща, която била незаконно построена в имота на С. Т.. Къщата е по-навътре в имота,
като между къщата и улицата е градината на баба Ц., която тя не е престаВ. да ползва. В
мястото до къщата се стига през имота на И. /от юг/ - там имало сокак, който С. започнал да
използва. В имота на И. имало постройка, която паднала. Имало и зид с камъни. С. започнал
да стопанисва къщата преди около 15 години и да коси около нея. Според свидетелката Ц. и
роднините й не били съгласни ищците да ползват мястото с къщата.
Според св. И.ова някога Н. Т. А. и неговият брат /дядо на свидетелката/ си поделили
имотите в с. К., като процесното място останало за Н.. В него имало стара сграда с тухли и
керпич и каменни основи. През 2021 год. свидетелката забелязала, че основите били
съборени, бутнато е всичко и е сложена нова ограда на мястото на предишната тЕ. ограда,
като е направена и порта откъм имота на И.. Последната го посещава, като преспива в дома
на свидетелката, тъй като мястото й е незастроено. Преди мястото на И. откъм къщата било
разградено, имало черен път между къщата на ищците и нейното място, но ищците го
заградили. Старата сграда в имота на Н. е напълно разрушена, като камъните от основите са
струпани на купчина. Процесната къща се намира в имота на Т. и Ц..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Исковете са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Правният интерес от предявените установителни искове произтича от обстоятелството,
че ответниците оспорват твърдяното от ищците право на собственост върху процесния имот,
като част от ответниците -наследниците на Т. К. са се снабдили с н.а. № 3/1977 год., с което
6
им е признато правото на собственост върху УПИ ХVІІ-205,229 по плана на с. К., а според
приложената скица по плана от 1986 год. УПИ ХVІ-221,229 е образуван основно от имот пл.
№ 221 с площ 248 кв.м., записан на наследодателя на останалата част от ответниците - Н. Т.
А., съгласно н.а. № 171/75 год.
Предпоставка за уважаване на предявените искове е ищците да докажат, че са
упражнявали фактическа власт върху процесния имот в продължение на поне 10 години
преди предявяване на исковете, в резултат на което са придобили правото на собственост
върху него на посоченото основание – изтекла придобивна давност.
Процесният имот представлява дворно място с площ 613 кв.м. м кв. 26 по
регулационния план на с. К., община Г., като същият е показан в контура между букви А-О-
Б-С-К-Д-Е-Н-Г-У-С1-Ж-З-И-Ч-А, оцветен в синьо и зелено, като в тази площ попада изцяло
имот УПИ ХVІ-221,229 с площ 450 кв.м., оцветен в синьо, както и част – 163 кв.м. от УПИ
ХVІІ-205 по контур Б-С-К-Д-Е-Н-Г-Б, оцветена в зелено по скицата на в.л. Кирил Мирчев
Николов, както и построената в частта от УПИ ХVІІ-205 едноетажна жилищна сграда с
площ 54 кв.м.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се доказа ищците да са
придобили по давност описаното по-горе дворно място. Установи се от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства, че около 1978 год.
дядото на ищцата В. А. е построил процесната сграда без строителни книжа в чужд имот, а
именно – в парцела на наследниците на Т. К. /съгласно н.а. № 3/1977 год./, бивш парцел ІІ-
302 в кв. 20, видно от приетата съдебно-техническа експертиза.
Според показанията на св. Й. дядото на ищцата живял в къщата до смъртта си през
90-те години, като владеел къщата и стопанисвал дворчето до нея. Останалата част от
парцела стопанисВ. ответницата Ц. Н. - внучка на Т. К. /дъщеря на неговия син С. С.,
починал през 1977 год./, като садила в него картофи. Според показанията на св. В.ев къщата
се намира именно в стария наследствен имот на Ц., като навремето имало спор именно за
тази сграда поради това, че е незаконно построена в чужд имот. Установи се, че и след
построяването на сградата баба Ц. никога не е спирала да си работи тази земя, като през
годините садила там картофи. Според свидетеля В.ев ищците започнали да посещават
къщата в процесния имот преди 10-15 години, но не се установява да са завладели и част от
дворното място. Според същия свидетел ищците стигали до къщата през т.нар. сокак, който
според устните обяснения на в.л. Николов в о.с.з. на 05.10.2022 год. е стар път, придаден по
силата на плана от 1986 год. като площ от 122 кв.м. към парцел ХVІ-221,229, показан на
скицата между б. А-О-Л-У-С1-Ч-А, като останалата част от процесния имот се ползВ. от И.
/дъщеря на Н. А./, а баба Ц. ползВ. незастроената част от УПИ ХVІІ като нива. Едва преди
2-3 години ищците сложили тЕ. ограда откъм сокака, както и порта, като по този начин
завладели част от незастроения процесен парцел на И. /парцел ХVІ/ в североизточната му
част /св. В.ев, св. И.ова/. Дотогава няма каквито и да било доказателства същите да са
владели този имот или част от него. Напротив, според показанията на св. С., която от 10
години познава ответницата И. И., а от дете познава и майка й Ц. /Ц./, същите никога не са
7
имали спорове с роднини за земя. Къщата, която ищците стопанисвали била в съседство с
имота на баба Ц., като не е виждала ищците да ползват каквато и да било част от имота на
И.. По делото не се установи също така ищците да са завладели и процесната площ,
показана със зелен цвят на скицата на вещото лице, представляваща източната част на УПИ
ХVІІ-205,229, собственост на наследниците на Т. К.. Според устните обяснения на вещото
лице Николов в о.с.з. на 05.10.2022 год. по претендираната от ищците граница, показана на
скицата по линията между т. Б-Д на място няма поставена ограда, като не се установява
ищците да са поставяли някога на това място ограда и по този начин да са демонстрирали
намерението да завладеят и придобият част от дворното място. Обстоятелството, че същите
са поддържали и косили двора непосредствено около къщата по никакъв начин не сочи на
намерение за своене и не води до извод, че същите са придобили тази площ по давност.
Същите са ползвали мястото дотолкова, доколкото е било необходимо да си осигурят достъп
до сградата, като не се доказа да са предявявали каквито и да било претенции пред
ответниците за собственост върху дворното място или да са демонстрирали намерение за
своене, като са извършвали само обичайните действия по поддръжка на ивицата земя около
къщата. От показанията на свидетеля на ищците Й. също не се доказва същите да са
завладели процесното място На предявените му от съда в о.с.з. н 15.10.2022 год. скици на л.
21-22 по делото свидетелят посочва, че ищцата Е. С. владее цялата площ на УПИ XVII-205,
а Ц. - имота на североизток – имот пл. № 203, което противоречи на всички останали
доказателства по делото, от които безспорно е установено, че площта от УПИ ХVІІ,
оцветена в червен цвят на скицата винаги се е обработВ. от ответницата Ц. Н., като няма
данни същата да е собственик на имот пл. № 203. Обстоятелството, че мястото според
свидетеля не е разделено на две с ограда, а ищците владеят сградата в него, не води до
извод, че същите са завладели и цялото дворно място. Такива твърдения не навеждат и
ищците в исковата молба. Исковете за признаване правото на собственост на ищците върху
процесната част от УПИ ХVІІ, са неоснователни и поради следното:
С изменението на текста на чл. 59 ЗТСУ (отм.); ДВ, бр. 34/2000 г. е допусната
възможност за придобИ.е по давност или чрез сделка на реално определени части от
поземлени имоти в населените места, но само ако отговарят на изискванията за минимални
размери на площ и лице, определени с правилника на закона, или ако се присъединяват към
съседен имот при условията на чл. 28 /при наличие на неурегулирани поземлени имоти - за
образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти по искане на
собствениците с нотариална заВ. на подписите; при маломерни неурегулирани поземлени
имоти - за упълномеряването им с части от съседни имоти; при наличие на съседни
неурегулирани поземлени имоти - за създаване на съсобствени урегулирани поземлени
имоти/, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице
или също се присъединява към съседен имот. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 200,
ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В случая ищците не доказаха реално опредЕ.та процесна част от УПИ
ХVII-205 с площ 163 кв.м. /според заключението на в.л. Николов/ да отговаря на
изискванията за минимални размери на площ и лице, а не е налице и присъединяване на
тази спорна площ към парцел ХVI-221,229 при условията на чл. 28 от ЗТСУ /отм./ или ЗУТ.
8
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за признаване
правото на собственост на ищците върху процесното дворно място, са изцяло
неоснователни.
По исковете за признаване правото на собственост на ищците върху построената в
процесния имот сграда, съдът намира следното:
Исковете са основателни. Установи се по безспорен начин от събраните по делото
гласни доказателства, че от построяването на къщата от дядото на ищцата до настоящия
момент същият и семейството му са считали същата за своя и са я владели, независимо че
същата е била построена в чужд имот /на наследниците на Т. К./ и е имало предписание за
премахването й, което не е било изпълнено /според приетото по делото удостоверение от
Община Г. от 2009 год. сградата е в режим на търпимост/. Според св. Й. дядото на ищцата
живял в къщата до смъртта си през 90-те години, като не се установи други лица от
ответниците /наследниците на Т. К./ да са стопанисвали или владели тази къща. Същите са
били наясно, че къщата е била незаконно построена в техния имот, следователно и
владението е било без основание, но не са се противопоставили, като са търпели така
установеното фактическо положение. Установи се също така по несъмнен начин, че през
последните 15 години единствено ищците владеят тази сграда с намерението на собственици
/св. В.ев, св. П., св. Й.ов/. Според показанията на св. Й.ов ищците започнали да посещават и
отсядат редовно в къщата през 2006-2007 год., като тогава направили и множество
подобрения - септична яма, баня с тоалетна, външна изолация на къщата и др., както и
поддържат мястото около него. Същите очевидно са считали имота за свой, като канели в
него и гости, включително с пресписване /св. Й.ов/. Това владение върху сградата е
продължило непрекъснато и необезпокоявано от 2006 год. до датата на предявяване на
исковете, поради което следва да се приеме, че в полза на ищците е изтекла предвидената в
закона 10-годишна придобивна давност /чл. 79, ал. 1 от ЗС/.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете
за признаване правото на собственост на ищците върху процесната едноетажна жилищна
сграда и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да уважи исковете по чл. 124,
ал. 1 от ГПК в тази част. В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ищците са осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски, както
следва: на Й. П., И. Т. и А. Т. -разноски за разликата над 336 лева до пълния присъден размер
от 600 лева; на Ц. Н. и И. Т. – разноски за разликата над 168 лева до пълния присъден размер
от 300 лева, както и да заплатят на В. В. и Т. Т. разноски за разликата над 168 лева до пълния
присъден размер от 300 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата 928 лева, представляваща направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
9
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените разноски във
въззивното производство, съобразно отхвърлената част от жалбата, както следва: на Й. П. –
сумата 476 лева, на Ц. Н. и И. Т. – общо сумата 448 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35 от 29.01.2024 год. по гр. дело № 274/2021 год. на
Костинбродския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил исковете, предявени от
Е. Й. Й.-С. и С. П. С. срещу И. Н. И., Е. В. П., Й. В. П., Н. М. Т., И. М. Т., А. Т. Т., Р. Е. Т., К.
Е. Т., И. Р. И., Х. С. Д. – С.а, С. К. С., В. К. С., Р. С. Й., Д. К. К., Е. Д. К., Ц. Д. К., В. А. В., Ц.
С. Н., И. С. Т., Т. С. Т., М. С. Б., С. С. Н., В. Д. Я., А. С. А., М. К. Н. и Д. Д. Д. за признаване
за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на следния
недвижим имот: масивна едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА построената в УПИ ХVІІ-205 в
кв. 26 по регулационния план на с. К., общ. Г. с площ 54 кв.м., състояща се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и в частта, с която ищците
са осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски, както следва: на Й.
П., И. Т. и А. Т. -разноски за разликата над 336 лева до пълния присъден размер от 600 лева;
на Ц. Н. и И. Т. – разноски за разликата над 168 лева до пълния присъден размер от 300 лева,
и на В. В. и Т. Т. разноски за разликата над 168 лева до пълния присъден размер от 300 лева,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от Е. Й. Й.-С. и С. П. С.
срещу И. Н. И., Е. В. П., Й. В. П., Н. М. Т., И. М. Т., А. Т. Т., Р. Е. Т., К. Е. Т., И. Р. И., Х. С. Д.
– С.а, С. К. С., В. К. С., Р. С. Й., Д. К. К., Е. Д. К., Ц. Д. К., В. А. В., Ц. С. Н., И. С. Т., А. С.
Т. и А. Т. Т. /последните две – като наследници по закон на Т. С. Т., починал 13.12.2023 год./,
М. С. Б., С. С. Н., В. Д. Я., А. С. А., М. К. Н. и Д. Д. Д., че ищците са собственици на
основание изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: масивна едноетажна
ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в УПИ ХVІІ-205 в кв. 26 по регулационния план на с.
К., общ. Г. с площ 54 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И. Н. И., Е. В. П., Й. В. П., Н. М. Т., И. М. Т., А. Т. Т., Р. Е. Т., К. Е. Т., И. Р.
И., Х. С. Д. – С.а, С. К. С., В. К. С., Р. С. Й., Д. К. К., Е. Д. К., Ц. Д. К., В. А. В., Ц. С. Н., И.
С. Т., А. С. Т., А. Т. Т., М. С. Б., С. С. Н., В. Д. Я., А. С. А., М. К. Н. и Д. Д. Д. да заплатят на
Е. Й. Й.-С. и С. П. С. сумата 928 лева, представляваща направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Й. Й.-С. и С. П. С. да заплатят на ответниците направените разноски
във въззивното производство, съобразно отхвърлената част от исковете, както следва: на Й.
В. П. – сумата 476 лева, на Ц. С. Н. и И. С. Т. – общо сумата 448 лева, на основание чл. 78,
10
ал. 3 от ГПК
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11