О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
18.06.2020 Дупница
Номер Година Град
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
16.06 2019
на Година
закрито Ели Скоклева
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
НЧХ 1466 2017
дело № по описа за година.
С присъда по настоящото дело, съдът е
признал подсъдимия М. за виновен за престъпление по чл.130,ал.1 НК, освободил
го е от наказателна отговорност и на осн;чл.78а НК е наложил административно
наказание.Съдът се е произнесъл по гражданския иск ,като е присъдил на тъжителя и сторените деловодни разноски.
С решение по ВНЧХД
№510/2019г. по описа на КнОС, въззивния съд е потвърдил горната присъда, като
не се е произнесъл по направеното искане от повереника на тъжителя за
присъждане на разноски, сторени пред въззивната инстанция,поради което същите
са поискани и с последващо заявление.
Делото е върнато на
ДнРС без произнасяне по заявлението.
С писмо от
28.05.2020г., съдията докладчик е изпратил делото на КнОС за произнасяне по
подаденото заявление. доколкото липсва изпълнителен титул за издаване на
изпълнителен лист за присъдени разноски пред КнОС, по реда на чл.190,ал.2 НПК.
С разпореждане от
05.06.2020г. въззивния съд е върнал отново делото на ДнРС за произнасяне по
искането за разноски, по реда на чл.306, ал.1,т.4 НКП,с оглед систематическото
място на тази разпоредба, касаеща първоинстанционното производство
Съдията докладчик
счита, че е извън правомощията на пъроинсатнционния съд да се произнася по
въпроса за разноските, сторени пред въззивната инстанция.Разпоредбата на
чл.306,ал.1-4 НПК дава възможност на съда да се произнесе с по определени
въпроси, по които не се произнесъл с присъдата, включително и по въпроса за
разноските, но не и за тези, сторени впоследствие, пред по-горната инстанция.
Действително, систематичното място на тази разпоредба е в глава ХХ НПК, но това
не дава правомощие на първоинстанционния съд да извърши преценка за наличие на
предпоставките на чл.189-190 НПК за
разноски, сторени пред въззивния съд, още повече,че чл.317 НПК изрично визира
субсидиарното приложение на разпоредбите в глава ХХ за неуредените въпроси.
С оглед изложеното,
съдът счита,че са налице предпоставките на чл.44,ал.1 НПК и следва да повдигне
спор за подсъдност пред Върховния касационен съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОВДИГА
спор за подсъдност.
Делото
да се изпрати по компетентност на ВКС.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: