Р Е Ш Е Н И Е

    №2398/7.12.2021г. 

 

гр. Пловдив, 07 декември 2021 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

  НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                            

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурор ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа КАНД № 2018 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.П.К., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Г.М. срещу Решение № 1255/21.06.2021 г., постановено по адм. дело № 3145/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив- XVII състав, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу ГД „Изпълнение на наказанията“- София за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, за периода от 01.08.2015 г. до 30.12.2016 г., изразяващи се в накърняване на човешкото му достойнство, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив през посочения период, и по-конкретно: липса на вентилация, мебелировка, достатъчна естествена светлина и достатъчна жилищна площ във всички килии, в които е бил настанен (нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв. м. на човек); наличие на гризачи и насекоми (дървеници и хлебарки) в тях; неосигуряване на лечение и непредоставяне на чернодробна диета във връзка със заболяването му „Хепатит Ц“, вследствие на което здравословното му състояние се влошило; непредоставяне на индивидуална и корекционна работа, не му е дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, както и за беседи с психолог; неосигуряване на доброволен и заплатен труд. Касаторът счита, че съдебното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения относно анализа на събраните по делото доказателства и тяхната оценка. Твърди, че исковата му претенция за периода от 01,08,2015 г. до 04,12,2015 г. не е била погасена по давност. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено искането за присъждане на пълен размер на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 3000лева. Претендира разноски.

Ответникът по касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, с писмен отговор взима становище по неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила. Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора. Не се претендират разноски.

Контролиращата страна, прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, което предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Производството пред Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на И.П.К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период от 01.08.2015 г. до 30.12.2016 г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора град Пловдив за сумата от 3000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от преустановяване на незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация – 30.12.2016 г. Претърпените неимуществени вреди е основавал на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, свързани с подлагането му на нечовешко и унизително отношение, осъществено както следва: липсва на вентилация, мебелировка, достатъчна естествена светлина и достатъчна жилищна площ във всички килии, в които е бил настанен (нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв. м. на човек); наличие на гризачи и насекоми (дървеници и хлебарки) в тях; неосигуряване на лечение и непредоставяне на чернодробна диета във връзка със заболяването му „Хепатит Ц“, вследствие на което здравословното му състояние се влошило; непредоставяне на индивидуална и корекционна работа, не му е дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, както и за беседи с психолог; неосигуряване на доброволен и заплатен труд.

 С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства- свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от И.К. против ГД „ИН“ иск за сумата от 3000.00 лева като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през изяснен от доказателствата процесен период не е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на необходимите жилищни, битове и други помещения, хигиените условия, нито пък отказ да бъде осигурено лечение и и непредоставяне на чернодробна диета във връзка със заболяването му „Хепатит Ц“. Обосновал се е в случая, че от събраните писмени и гласни доказателства- показания на свидетеля И. В.В., се установявало, че И.К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 01.08.2015 г. до 04.12.2015 г. и от 23.03.2016 г. до 09.12.2016 г. Помещенията,в които е обитавал К. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора гр. Пловдив не са били пренаселени по смисъла на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, като всеки лишен от свобода е разполагал с жилищна площ по-голяма от 4 кв.м. на човек и са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. Като работещ, К. е имал достъп до баня всеки ден, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. От страна на администрацията на ответника са били предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи, което изключвало незаконосъобразното й бездействие. По делото не било установено К. да има здравословни проблеми. Неизвършването на индивидуална и корекционна работа с К., не води до накърняване на човешкото му достойнство, съответно не може да се квалифицира като унизително третиране, т.е. като нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Съдът е приел, че не са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и е отхвърлил иска изцяло като неоснователен и недоказан.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според  чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние.

Основателността на иска за вреди с правно основание  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на три основни предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното / чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.

В случая не е установено по безспорен начин наличието на първата от тях, поради което е безпредметно да се обсъждат другите две.

 

Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на правото (вземането) бездейства и не го упражнява. С изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли. Тъй като в разглеждания казус се установи, че К. няма вземане спрямо ответника по делото, то тогава е безпредметно и да се разглежда възражението за погасителна давност.

В решението е изведен правилният извод за неоснователност на претендирания иск. Липсват посочените в касационната жалба обстоятелства, които да обуславят присъждане на поисканото от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за съответно доказани твърдени в исковата молба факти. Събрал и е проверил необходимите към обстоятелствата по иска  доказателства. Наличието на установени по делото обстоятелства от ответника ГД „ИН“ водят до правилно приетият от решаващият съд извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск, който извод се споделя напълно от настоящата касационна инстанция. В този смисъл съобразно предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне. По изложените обстоятелства неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Изводите на първоинстанционният съд са и в съответствие със съдебната практика по сходни дела, като изложените в този смисъл мотиви също се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни.

При този резултат от касационното обжалване и с оглед липсата на искания за разноски от ответника, настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по тях.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1255/21.06.2021 г., постановено по административно дело № 3145/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив- XVII състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                               ЧЛЕНОВЕ :