РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Русе, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи
касационен състав, в публично съдебно
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 290 по описа за
2023 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „Мега Ел“ ЕООД, с.
Казичене, област София, чрез адвокат В. В., против Решение № 400 от
05.06.2023 г., постановено по АНД № 2370/2022 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-2200631/29.11.2022
г., издадено от и.д.
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на касатора на
основание чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ е наложено
административно наказания „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в съставените АУАН и
НП не е посочено място на извършване на нарушението, както и доводи относно
липсата на териториална компетентност на органа по издаването. Твърди се
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от страна на АНО. Излагат се твърдения, че
дружеството не е осъществило състава на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ.
Оспорва се и размера на наложеното наказание. Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени
наказателното постановление, а в условията на евентуалност – да се намали
размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум –
1500 лв. Претендират се разноски за две
съдебни инстанции по представен списък.
Ответникът по касационната жалба - директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, в депозирана по делото молба, оспорва
основателността на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание се представлява от
ст. юрисконсулт П.С., като се иска от съда решението на РС Русе да бъде
оставено в сила и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и
подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Въззивният съд е
приел от фактическа страна, че на 06.07.2009 г. между Ивайло Илиев и „Ел“ ЕООД,
гр. Русе, бил сключен трудов договор, по който лицето полагало труд без
прекъсване до процесните събития. Във връзка с изпълнение на договор с
възложител „ЕРП – Север“ АД, „Мега Ел“
ЕООД, с. Казичене,
област София, следвало да извърши строително-монтажни работи на територията на
област Русе. Предвид мястото на извършване – района на гр. Русе, касаторът наел
част от работниците на „Ел“ ЕООД, със съгласието на последното дружество. На
18.10.2021 г. бил сключен трудов договор между „Мега Ел“ ЕООД, с. Казичене, област София и И.И., като втори
за лицето трудов договор с работно време – два часа на ден и основно трудово
възнаграждение 150 лв., което следвало да се изплаща от 20-то до 30-то число на
месеца, следващ отработения месец. Работникът се задължил да постъпи на работа
веднага. Било му начислявано възнаграждение за м. октомври, ноември, декември
2021 г. и м. януари 2022 г., като нито едно от тях не било платено на работника.
Трудовото правоотношение било прекратено от 27.06.2022 г. със заповед на
работодателя. На 28.01.2022 г. И.И. претърпял трудова злополука, за което му
било изплатено обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване.
В тази връзка, ТП на НОИ – Русе извършило проверка и от касатора били изискани
документи, касаещи трудовото правоотношение с работника. От представените
първични документи било видно, че за м. февруари, март, април, май и юни 2022
г., И.И. бил в неплатен отпуск, който не е поискан от работника. В резултат от
проверката на И.И. било разпоредено да върне изплатеното му обезщетение за
трудова злополука, поради това, че не е представил болнични листове на касатора
за периода 28.01.2022 г. – 06.06.2022 г. и поради това получил от тях трудово
възнаграждение за м. януари 2022 г. Във връзка с това, И.И. подал жалба до
органите на трудовата администрация, които образували проверка по случая,
приключила с издаване на АУАН, въз основа на което АНО издал и оспореното, пред
въззивния съд, НП.
При тези факти въззивната инстанция е
приела от правна страна, че при издаване на оспореното пред него наказателно
постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, в
административно наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, както и че съставените АУАН и НП са
издадени от компетентни органи по предвидения за това ред. РС – Русе е направил
извода, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят,
е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства,
при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност, чрез издаване на наказателно постановление за налагане на
административно наказание, което е правилно индивидуализирано.
Решението на въззивния съд е неправилно.
Нормата на
чл. 57 от ЗАНН въвежда императивни изисквания относно съдържанието на
наказателното постановление. В ал. 1, т. 5 от цитираната разпоредба
законодателят е посочил: описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които
е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Основателно е наведеното в касационната
жалба възражение, че в АУАН и НП не е посочено място на извършване на
нарушението. Посочено е къде е извършена проверката, но не и къде е извършено нарушението,
което се твърди. Това изискване е от съществена важност, тъй като е във връзка
и с определяне на компетентостта на органа, който следва да разгледа
административнонаказателната преписка. Посочването на това обстоятелство
определя и подсъдността на евентуално възникнал бъдещ съдебен спор.
Разпоредбата на чл.48 от ЗАНН обвързва разглеждането й от административно-наказващия
орган, в чийто район е било извършено нарушението. При липса на посочване на
място на извършване на нарушението не е ясно кой е компетентния да издаде НП
орган. Недопустимо е мястото на извършване на нарушението да се извежда от
седалището и адреса на дружеството-работодател, доколкото няма нито изискване,
нито данни в настоящия случай, то да съвпада с мястото на полагане на труд. Ето
защо, законът е поставил като задължителен реквизит при издаване на НП,
посочване на мястото на извършване на нарушението. Липсата на този императив
представлява съществено нарушение на формата на издаденото НП, който не може да
бъде саниран. Такъв пропуск е от категорията на съществените процесуални
нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на оспорваното НП.
В тази връзка, основателни са и наведените в
касационната жалба възражения, за липса на териториална компетентност на
актосъставителя и АНО при издаването на процесните АУАН и НП. Проверката,
извършена от А.Г. – гл. инспектор при Д „ИТ – Софийска област“ – София в обект:
офис на „Мега Ел“ ЕООД в с. Казичене, област София е започнала на 06.10.2022 г.
Към този момент дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на
работа на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда"
се уреждат от отменения от 15.10.2022 г. Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда"
(УПИАГИТ). Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от него, дирекциите
"Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция
"Инспектиране на труда" и осъществяват дейността си на територията на
съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности. При и по повод изпълнение на
служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в КТ, като на основание чл. 21, ал. 4, т. 3 от действащия тогава,
понастоящям отменен УПИАГИТ, може да съставя акт за административно нарушение и
да образува административнонаказателно производство.
По въззивното дело, от л. 24 до л. 28, са
приложени заповеди, както следва: Заповед № 3-0024/08.01.2019 г., на ИД на ИА
ГИТ, на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ, с която в т. 2 е определен
териториалния обхват на контролната дейност на служителите в Д „ИТ – Софийска
област“ – София, като в този обхват е включен и район Панчарево, в чиито
граници се намира с. Казичене; Заповед № 3-0025/08.01.2019 г., издадена от
същия орган и на същото правно основание, с която допълнително е разширен
определения с предходната заповед териториален обхват; Заповед №
3-1088/06.11.2019 г., издадена от същия орган, с правно основание чл. 6, ал. 5
във връзка с чл. 16, ал. 4, т. 2 от УПИАГИТ, с която са делегирани правомощия
на директора на Д „ИТ – Софийска област“ на административнонаказващ орган по
смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН; Заповед № 3-0683/11.08.2022 г., с която на
основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ, ИД на ИА „ГИТ“ е възложил на определени
в нея служители, където в т. 2 фигурира актосъставителя А.Г. -служител на
Дирекция Инспекция по труда Софийска област - да извършват контрол на
територията на СО за спазване на трудовото законодателство, като е разширил
териториалната компетентност в срок от 11.08.2022г. до 31.12.2022г.; Заповед №
3-0693/15.08.2022 г., с която на основание чл. 6, ал. 5 от УПИАГИТ са
определени правомощията на директорите на дирекции „Инспекции по труда“, където
в т.5 е предвидено да издава и подписва НП по актове за установяване на
административни нарушения, издадени от инспектори и от лицата на съответната
дирекция ИТ, посочени в чл.21, ал.2 от УП на ИА ГИТ за констатирани нарушения с
място на извършване, находящо се в рамките на територията на друга дирекция ИТ.
Валидността на заповед № З-0024 е обсъдена и отречена в мотивите на Решение №
3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021г. на ВАС, Шесто отделение,
съгласно което териториалната компетентност на отделните териториални поделения
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е императивно
определена в чл. 16, ал. 2 от приложимия УПИАГИТ (отм.) и е ограничена в
територията на съответната област, като не е налице делегиране от страна на
изпълнителния директор на права да определя или изменя тази компетентност. При
делегирането се прехвърлят правомощия от един орган на друг, като за да е
възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно
овластяване. В настоящия случай такова овластяване липсва. Нито в ЗЗБУТ, нито в
УПИАГИТ (отм.) е изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да
определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. Друго
не следва от разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ (отм.), посочена
като правно основание на заповед № З-0024, Заповед З-0025/08.01.2019г. и Заповед
№ З-0683/11.08.2022г. Нормата е израз на признатата от подзаконовия нормативен
акт възможност на изпълнителния директор на Агенцията да определя материалната
компетентност на инспекторите по труда, но не и да определя нови териториални
граници, в които инспекторите да имат правомощия. Компетентността бива материална,
йерархична и териториална. Териториалната компетентност на отделните
териториални поделения на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"
е императивно определена в чл.16, ал.2 от отменения Устройствен правилник. Нито
в него, нито в друг нормативен акт, изрично е възложено правомощие на
изпълнителния директор да определя и променя териториалната компетентност на
инспекторите по труда. По изложените съображения заповед № 3-0024/08.01.2019 г.
, заповед №З-0025/08.01.2019г., Заповед З-0683/11.08.2022г. и Заповед № 3-0693/15.08.2022
г. на ИД на ИА "ГИТ", с които се определя териториална компетентност
на Д „ИТ - Софийска област“, различаваща се от определената в чл. 16, ал. 2 от
УПИАГИТ (отм.) е незаконосъобразна, доколкото с тези заповеди не може да се
променя нормативно определена териториална компетентност. На л. 77 от
въззивното дело е приложена и Заповед № ДОК 22012868/06.10.2022 г., издадена от
ИД на ИА „ГИТ“ на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ (отм.), с която на
актосъставителя и свидетеля в настоящия случай е възложена териториална
компетентност в срок от 06.10.2022 г. до 04.11.2022 г. за извършване на
проверка на „Мега Ел“ ЕООД, за която са относими изложените по-горе съображения
и правни изводи. Действително, на л. 74 от първоинстанционното дело е приложена
и Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на ИД на ИА „ГИТ“, т.е. след приемане на новия
УПИАГИТ, съгласно т. 6 от която са делегирани правомощия на директорите на Д
„ИТ“ да издават и подписват НП по съставени АУАН от инспекторите и лицата от
съответната Д „ИТ“, посочени в чл. 21, ал. 2 от новия УПИАГИТ за констатирани
нарушения с място на извършване, находящо се в рамките на територията на друга
Д „ИТ“ (съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН). Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от
УПИАГИТ, директорите на дирекции в структурата на ИА „ГИТ“, осъществяват
правомощия на административнонаказващ орган съобразно компетентността на актосъставителите,
а съгласно чл. 21, ал. 5 от същия правилник, териториална компетентност на
контролните органи - инспекторите, се определя и изменя от изпълнителния
директор с изрична заповед. Такава заповед не е налице в настоящия случай. Ето
защо, настоящият касационен състав констатира съществено нарушение, допуснато
при съставянето на АУАН, а оттам и на издаването на НП от категорията на
абсолютните. В тази връзка, АУАН и НП се явяват издадени от органи, които нямат
териториални правомощия по закон или делегация, а като не е съобразил това, РРС
е допуснал нарушение на материалния закон.
Настоящият касационен състав споделя и
изцяло изложените в касационната жалба възражения, относно липсата на точно и
ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В АУАН е
посочено, че И.И. е назначен на две
различни длъжности – продавач-консултант и монтажник, не е посочено
изобщо, че е назначен на работа в две различни дружества, не е посочено и за
коя точно извършена работа през м. ноември 2021г. не е бил изплатен пълния размер на дължимото
трудово възнаграждение, както и каква част следва да бъде изплатена. Непрецизната
формулировка и непосочване на всички релевантни факти и обстоятелства за
наличието на съставомерните елементи на деянието, водят до незаконосъобразност
на съставените АУАН и НП и представляват съществено нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Предвид горното, настоящият състав, при
извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че е налице релевираното
касационно основание. Районен съд - Русе е постановил решение като неправилно е
приложил закона, поради което същото следва да бъде отменено, както и
потвърденото с него НП.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред две съдебни инстанции, в общ размер на 1300 лв., от които
800 лв. – за процесуално представителство и защита пред РРС и 500 лв. – за
процесуално представителство и защита пред АдмС – Русе.
Така мотивиран и на основание чл.
63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 400/05.06.2023
г., постановено по а.н.д. № 2370/2022 г. по описа на Районен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-2200631/29.11.2022 г. на и.д. директор
на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати
на „Мега Ел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Казичене, община Столична, област София – град, ул. „Серафим Стоев“ № 8,
представлявано от управителя С.С.С., направените по делото разноски в размер на
1300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.